№ 13
гр. Варна , 22.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Росица А. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600087 по описа за 2021 година
при произнасянето си взе предвид:
Производството по Глава двадесет и втора от НПК е инициирано с частна жалба на
адв.Б.Ж. срещу определение по ЧНД №136/2012 година, с което състав на Окръжен съд-
Варна не е уважил молбата на л.св.И. А. М. за условното му предсрочно освобождаване.
Оспорва се обосноваността и законосъобразността на акта. С доводи за изпълнение на две
трети от наказанието, съпътствано с безупречното поведение на осъдения в режимен план,
многократното му награждаване, изградената самокритичност, оказаното съдействие на
пенитенциарната администрация, проявената добра трудова дисциплина, осъзнаване на
противоправната деятелност, се мотивира становище за изпълнен фактически състав на
института по чл.70 от НК, пораждащ интерес от отмяна на обжалваното определение и
постановяване на нов съдебен акт, с който л.св.И.М. да бъде УПО от изтърпяване на
остатъка от наказанието по НОХД №2174/2019 година на Специализирания наказателен
съд.
Настоящият въззивен състав, прие частната жалба за допустима, но по същество
неоснователна.
С атакуваното определение законът е приложен правилно, т.к. не е налице
факултативният критерий за постановяване на УПО по отношение на л.св.И.М..
Доказателствените източници по чл.439а от НПК, сочат следното:
Л.св.И.М. изтърпява наказание от три години лишаване от свобода при първоначален
строг режим, наложено му с вл.с. на 27.06.2019 година определение по НОХД №2174/2019
година по описа на СпНС, за реална разнородна съвкупност от три престъпления по чл.321,
ал.3, т.1 вр. ал.1, по чл. 354а, ал.2, т.1 вр. ал.1, пр.3 и по чл.242, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК,
към което на основание чл.23, ал. 3 от НК е присъединена и глоба в размер на 100 000 лева.
Наказанието е с начало от 27.11.2019 година и съобразно справка (л.28 от ЧНД) към
настоящия момент обективният критерий по чл.70, ал.1, 1 от НК е изпълнен.
В началото на наказанието и в съответствие с чл.154, ал.1 от ЗИНЗС е проведена
диагностика на рисковете при л.св.М.. Същите са отразени в доклад по чл.154, ал.2 от
1
ЗИНЗС, който доказва дефицити у осъдения по отношение на междуличностните умения и
уменията за мислене. Чрез доклад по чл.129, ал.7 от ППЗИНЗС от 22.01.2020 година става
ясно, че И.М. проявява комформно ниво на общуване в пенитенциарната среда, осъзнава
противоправната си деятелност и съжалява за реализирането , проявява готовност за
компенсация на вредите. Тези положителни прояви са послужили за замяна на режима на
л.св.М. от строг в общ (заповед №19/02.03.2020 година на началника на Затвора-Варна ).
От месец юни 2020 година осъденият полага труд. Отговорен е към трудовата
дейност и дисциплина, който факт има пряко отношение към чл.66 от ЗИНЗС, доколкото
според оценката по чл.154, ал.1 от ЗИНЗС, л.св.М. постъпва с отработен трудов ресурс в
затвора.
Текущ доклад от 18.01.2021 година отчита корекция в зоната на междуличностните
проблеми, очертава добро ниво на целеполагане, сочи за постигната степен на себевладеене
и контрол на импулсите, осмислена социална интеракция. Писменото доказателство не
оставя място за съмнение от необходимостта за продължаване на социалната работа и
възпитателна дейност на осъдения, т.к. дефицитните зони не са отработени, не е затвърдена
нагласата за законосъобразен начин на живот.
В пряка връзка с горния извод е индивидуалният план по чл.156 от ЗИНЗС от
14.10.2020 година (л.13 от ЧНД), съдържащ редица целенасочени мероприятия за личната
корекция на И.М., които директно доказват потребността от продължаваща социално-
възпитателна работа, за да се постигне поправянето на осъдения.
В обобщение, положителните прояви на л.св.М. обосновават извод за текущ процес
на поправяне, проследим през спазването на режимните изисквания, положителните прояви
в пенитенциарна среда и напредъкът по факторите, провокиращи противоправно поведение.
Този процес има пряко отношение към прогресивната система при изпълнение на
наказанието, все още актуална, поради липсата на категорични доказателства за завършено
превъзпитание на лишения от свобода. Превъзпитанието е пряка цел на наказанието,
постига се чрез преизграждане на личността посредством разграждане на съществени
негативни характеристики и замяната им с позитивни такива. Обсъдените по-горе текущи
доклади в убедителна степен сочат, че този процес не е завършен, а последният годишен
план на присъдата предвижда конкретни мероприятия за укрепване на индивидуалната
автономия (мислене и нагласи) на осъденото лице.
Всички положителни характеристики, на които се позовава защитникът в частната си
жалба, се обхващат от системата по чл.66 от ЗИНЗС, но все още са недостатъчни да
обосноват с категоричност факултативния критерий по чл.70 от НК. Неправилно на
снижаването на рисковите фактори се придава сериозна тежест, т.к. това е процес, чрез
който се контролира качеството на социално-възпитателната работа с л.св. и се поддържа
актуалност на индивидуалната корекционна дейност. Недоказаната в убедителна степен
готовност за законосъобразен живот, неминуемо води до извод, че реинтеграцията в
настоящия момент ще се яви преждевременна. Изводът се подкрепя и от експертната оценка
(л.15 от ЧНД), установяваща средни нива на антисоциална нагласа у л.св.М., т.е.
неизпълнена цел на наказанието.
С оглед изложеното, въззивният състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД №136/2012 година, с което състав на Окръжен съд-
Варна не е уважил молбата на л.св.И. А. М. за условното му предсрочно освобождаване.
Определението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3