№ 6578
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110140037 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД срещу „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг:
Живот и Здраве“ АД за заплащане на сумата от 957,11 лева, представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 03.12.2023г., на
пътя между гр. Радомир и гр. Батановци, при ляв завой непосредствено преди гр. Батановци,
между лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № СВ7509КВ, застрахован по имуществена
застраховка при ищцовото дружество и лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № РК4583ВТ,
управляван от Д. М., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника - щета №
44012132333652, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
28.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 28,60 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 12.04.2024г. до 27.06.2024г.
Ищецът твърди, че на 03.12.2023г. в района на гр. Радомир към гр. Батановци било
осъществено ПТП между лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № СВ7509КВ и лек автомобил
„Ауди А3“ с peг. № РК4583ВТ. Сочи, че от двустранен констативен протокол за ПТП от
03.12.2023г. се установявало, че виновен за ПТП бил водачът на лек автомобил „Ауди А3“ с
peг. № РК4583ВТ, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника.
Увреденият автомобил бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско+“ комбинирана
полица № 440123217005113 от 19.07.2023г., със срок на действие от 25.07.2023г. до
24.07.2024г. По повод настъпилото събитие, на 04.12.2023г. до дружеството било подадено
уведомление за щета и била образувана щета № 44012132333652. Извършен бил оглед на
автомобила и опис на щетите като същият бил отремонтиран в автосервиз „Авто Холд 2020”
ЕООД за сумата от 942,11 лева. Посочената сума била платена от ищцовото дружество на
„Авто Холд 2020” ЕООД по банков път с преводно нареждане от 21.02.2024г. Били сторени и
15 лева ликвидационни разноски. Твърди, че към момента на ПТП отговорността на
виновния водач била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Навежда твърдения, че с писмо
изх. № 0-92-3795/ 11.03.2024г., получено от ответника на 12.03.2024г., бил предявил
регресната си претенция към ответника в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите като претенцията не била
1
възстановена и била отказана с писмо от 15.04.2024г. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и
Здраве“ АД оспорва предявения иск като неоснователен, както по основание, така и по
размер. Не оспорва, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил „Ауди
А3“ с per. № РК4583ВТ. Оспорва механизма на произшествието, като твърди, че същото не
се е осъществило по описания в исковата молба начин. Оспорва да са налице предпоставките
по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество, в т.ч. противоправно поведение, вреди
и причинно-следствена връзка между тях, поради което счита, че не е налице основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя, доколкото тя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента. Оспорва автентичността на приложения към исковата молба
двустранен костативен протокол. Оспорва процесното събитие да е настъпило по
изключителна вина на водача на МПС марка „Ауди А3“ с peг. № РК4583ВТ. Твърди, че
водачът на лев автомобил „Опел Астра“ с peг. № СВ7509КВ има изключителна вина за
настъпването на процесното ПТП. Евентуално твърди съществено съпричиняване. Оспорва
и размера на платеното обезщетение, поддържа, че същият е прекомерно и необосновано
завишен. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Освен това твърди, че не всички твърдени увреждания са в резултат на процесното
събитие. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи
факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при
ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите
и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към
увреденото лице.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже изпадане
на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираната
сума, както и възражението си за съпричиняване.
В конкретния случай с определението от 24.11.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 13.02.2025г. съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице;
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, извършеното от ищеца плащане
на застрахователното обезщетение.
Освен безспорния им характер гореизложените обстоятелства се установяват и от
приетия препис от застрахователна полица № 440123217005113, както и преводно
нареждане от 21.02.2024г.- л. 30 от делото, препис от застрахователна полица №
2
BG/30/123002168698, както и справка от Гаранционен фонд.
Спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на ПТП, размера на
вредите и причинно-следствената връзка между уврежданията и ПТП-то, както и вината за
настъпване на събитието. По тези въпроси са събрани следните доказателства:
Прието е писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ с данни за движението по
републиканската пътна мрежа на страната на МПС с рег. № СВ7509КВ за дата 03.12.2023г.
От Двустранен констативен протокол за ПТП от 03.12.2023г. се установява, че на
03.12.2023г. около 10:44 часа, лек автомобил „Ауди А 3“, рег. № РК4583ВТ, се е движил по
Републикански път III-605 и в района на пътен възел с Европейски път Е871 водачът е
загубил контрол над превозното средство, вследствие на което е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Опел
Астра“, рег. № СВ7509КВ. Видимите щети по лек автомобил „Опел Астра“, рег. №
СВ7509КВ, описани в протокола за ПТП, са: огледало ляво, калник ляв, задна лява броня.
Свидетелят Т. Т., водач на лек автомобил „Опел Астра“, е посочил, че си спомня за
ПТП-то през декември 2023г. Сочи, че случката станала на пътя за гр. Батановци от гр.
Радомир посока гр. Батановци, на един от завоите. Твърди, че имало голям завой. След
главния път се отклонили към гр. Батановци, към кв. Бела вода и на големия завой се
случило- връхлетял ги автомобил в една секунда. Той се движил в посока към гр. Батановци,
а другият водач идвал от гр. Батановци в посока гр. Радомир или гр. Перник. Движил се
срещу тях. Съпругата му извикала „Кола ни връхлетя“ и инстиктивно завил леко надясно и
автомобилът обрал огледалото, задната врата, брони. Другият автомобил излязъл срещу него
от завоя, а точно в този момент той влизал в завоя. Произшествието станало на дъгата.
Скоростта била малка, защото там било нанадолнище и валяло дъжд. Сочи, че
управляваният от него автомобил се движил със скорост от 30-40 км/ч. Въобще не видял
другия автомобил. Карал в завоя и следял автомобила пред него, защото били група.
Възприел другият водач при настъпване на съприкосновението, от лявата страна чул удар.
Щетите по автомобила били огледало, задна лява врата и задна броня- откачена цялата,
половината от щипките, боята. По другия автомобил, не знаел какви били щетите. Той бил
след него в обратна посока и бил в канавката. Не викали полиция. Другият водач дошъл и
казал, че нямало нищо, попълнили протокол. Подписал протокола за ПТП за участник А.
Нямали спор за вината. Попълнили протокола и това било. Неговият автомобил останал в
движение. Ударът настъпил в неговата лента. Твърди, че не си спомня какво било
ограничението. Предполагал, че с повече от 30-50 км/ч предвид остротата на завоя и
метеорологичната обстановка не можело да се влезе в завоя. След като съпругата му
извикала, интуитивно поел надясно и веднага спрял. Завел щета в ДЗИ, присъствал по време
на огледа и се съгласил с опис-заключението.
Свидетелят Д. М., водач на лек автомобил „Ауди А3“, е посочил, че си спомня да е
участвал в ПТП през декември 2023г., на излизане от гр. Батановци на детелината при
изкачване на главен път Е871, валяло дъжд, колата му занесла и ударил друга кола, която
влизала в гр. Радомир към гр. Батановци. Случило се на завоя на детелината. Сочи, че
управлявал автомобила със скорост от 60-70 км/ч. Валяло обилен дъжд, имало затруднена
видимост и се стичала вода по пътя, канавките там били запушени. Случило се в самия
завой. Счита, че се получил аквапланинг, повдигнала се колата в самия завой и се ударила в
идващия автомобил от гр. Радомир. Пред него нямало други коли, но видимостта била
намалена. Била се спуснала лека мъгла. Видял автомобила на 10-20 метра преди удара и в
последния момент се опитал да изправи колата. Щетите по другия автомобил били по цялата
лява част, от шофьора на другата кола, калник, врата, задна врата, заден калник. По неговия
автомобил имало щети. Твърди, че неговият автомобил се завъртял след като ударил и
задрал другия автомобил, завъртял се надясно, леко към канавката. Неговият автомобил не
бил в движение след това. Не били викали полиция, извикал пътна помощ. Съставили
3
протокол с другия водач, нямали спор за вината, защото принципно той бил виновен, той го
ударил. Неговата кола се хлъзнала и го ударила. Бил подписал протокола за участник Б. Не
бил обърнал внимание дали на другия автомобил била паднала задната броня.
От приетата САТЕ се установява, че най-вероятното място на настъпване на
процесното ПТП е на Републикански път III-605 в района на пътен възел с Европейски път
Е871. Експертът е уточнил, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: на
03.12.2023г., около 10: 44 часа, лек автомобил „Ауди А3“, рег. № РК4583ВТ, се движил по
Републикански път III-605 и в района на пътен възел с Европейски път Е871 водачът губи
контрол над превозното средство, вследствие на което навлиза в лентата за насрещно
движение и реализира ПТП с насрещно движещият се лек автомобил „Опел Астра“, рег. №
СВ7509КВ. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Опел Астра“,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1470,78 лева, а на обичайните
разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП в размер на 15-25 лева. От
заключението се установява, че в района на процесното ПТП по посока на движение на лек
автомобил „Опел Астра“, рег. № СВ7509КВ вертикалната маркировка била съставена от
пътен знак В-26 – 40 км /забранено е движение със скорост, по-висока от означената/ и пътен
знак В-24 /забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош/, липсвала
хоризонтална маркировка в района на процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че лек
автомобил „Ауди А3“, рег. № РК4583ВТ се е движил по Републикански път III-605 с посока
към Европейски път Е871 и преди настъпване на процесното ПТП водачът загубил контрол
върху превозното средство, а лек автомобил „Опел Астра“, рег. № СВ7509 се е движил по
Републикански път III-605 с посока от Европейски път Е871 към гр. Батановци и преди
настъпване на процесното ПТП водачът бил предприел маневра за отклонение вдясно при
опит да избегне удар с лек автомобил „Ауди А3“, рег. № РК4583ВТ. При изготвена
симулация на настъпване на произшествието експертът е установил, че към момента, в който
се е открила видимост към лек автомобил „Ауди А3“, лек автомобил „Опел Астра“ се
намирал на разстояние 20,36 метра.
От заключението се установява, че максимално разрешената скорост за лек автомобил
„Опел Астра“ била 40 км/ч, при липса на пътни знаци, указващи максимално разрешената
скорост по посока на движение лек автомобил „Ауди А3“ максимално разрешената скорост
за него била 90 км/ч. От заключението се установява, че контактът между двете МПС-та при
процесното ПТП бил между странична лява част на лек автомобил „Ауди А3“ и странична
лява част на лек автомобил „Опел Астра“. От направените изчисления и симулацията се
виждало, че опасната зона на лек автомобил „Опел Астра“ при скорост на движение 40 км/ч
била 24,77 метра и била по-голяма от отстоянието му от мястото на удара в момента, в който
се била открила видимостта към лек автомобил „Ауди А 3“ /20,36 метра/. Вещото лице е
посочил, че от техническа гледна точка ударът бил непредотвратим за водача на лек
автомобил „Опел Астра“. Експертът е уточнил, че от приложените по делото данни можело
да се направи извод, че лек автомобил „Опел Астра“ се е движил в своята лента като
непосредствено преди удара водачът бил предприел маневра за отклонение вдясно. От
техническа гледна точка, ако водачът бил изцяло в своята лента за движение, без да
предприема отклонение надясно, ударът би бил най-вероятно челен за двата автомобила.
Експертът е посочил, че по делото липсвали доказателства, от които да било видно дали
преди процесното ПТП били налични увреждания по лявата част на лек автомобил „Опел
Астра“, рег. № СВ7509КВ. Всички увреждания, отразени в описа на дружеството- ищец, се
намирали в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието. Стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Опел Астра“, изчислена въз основа на
Наредба 24 от 08.03.2006г. към датата на ПТП била 667,30 лева.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че безспорно се
установява механизма на настъпване на ПТП, както от показанията на двамата свидетели,
така и от двустранния констативен протокол за ПТП и приетата САТЕ, която съдът
4
кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК. Свидетелските
показания са еднопосочни относно начина, по който е настъпило процесното ПТП, като
съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като намира същите за
вътрешнологични, последователни, добросъвестно дадени и кореспондиращи на останалия
доказателствен материал- в частност подписания от тях двустранен констативен протокол за
ПТП.
Поради което приема, че по делото е установено по категоричен начин, че на
03.12.2023г. около 10:44 часа, лек автомобил „Ауди А 3“, рег. № РК4583ВТ се е движил по
Републикански път III-605 и в района на пътен възел с Европейски път Е871 водачът е
загубил контрол над превозното средство, вследствие на което е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Опел
Астра“, рег. № СВ7509КВ.
От заключението на вещото лице се установява, че настъпилите щети по увредения
автомобил са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че от
доказателствата по делото категорично се установява, че водачът на лек автомобил „Ауди
А3“ е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е станал причина за настъпване на
процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
От цитираната разпоредба следва задължението на водача да избере скорост на
движение, съобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя, както и конкретните
условия на видимост. В конкретния случай, водачът на лек автомобил „Ауди“ е следвало да
съобрази състоянието на пътя, а именно остротата на завоите, както и че в момента на
настъпване на ПТП-то е валял обилен дъжд и е имало затруднена видимост, дължаща се
както на характеристиките на пътя, така и на наличието на обилен дъжд и мъгла. Доколкото
св. М. не е съобразил поведението си с гореописаните обстоятелства, в частност не е избрал
съответна на атмосферните и пътни условия скорост, е станал причина за настъпване на
процесното ПТП, доколкото е загубил контрол над управлявания от него автомобил и е
навлязъл в насрещната лента за движение, при което е ударил движещия се в нея лек
автомобил „Опел Астра“.
Т.е. от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че водачът на лек
автомобил „Ауди А3“ е нарушил правилата за движение по пътищата и е станал причина за
настъпване на процесното ПТП, доколкото е управлявал МПС с несъобразена с пътните и
атмосферните условия скорост, довела до загуба на контрол върху лекия автомобил и
навлизане в насрещната пътна лента, при което е реализирал ПТП с движещия се в нея лек
автомобил „Опел Астра“ като го е ударил странично и му е причинил процесните
5
увреждания.
Съдът намира, че по делото се установява по категоричен начин вината за
настъпилото ПТП, предвид което възражението на ответника, че процесното ПТП е
настъпило изцяло по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“ е недоказано. Не се
установяват по делото сочените от ответника обстоятелства, че автомобилът се е движил с
несъобразена с пътните и метеорологичните условия скорост, както и че същият е бил
управляван без включени светлини. Напротив, от приетата САТЕ се установява, че
ограничението на скоростта за лек автомобил „Опел Астра“ в процесния участък е било до
40 км/ч, с каквато скорост е посочил, че е управлявал автомобила св. Т..
Относно своевременно релевираното възражение на ответника за съпричиняване
съдът намира, че по делото не се установи при доказателствена тежест на ответника, че
водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с поведението си е допринесъл за настъпване на
пътното произшествие. Напротив, при извършената от вещото лице симулация е установено,
че опасната зона на лек автомобил „Опел Астра“ е била по-голяма от отстоянието му от
мястото на удара в момента, в който се е открила видимост към лек автомобил „Ауди А3“.
От заключението, което съдът кредитира като пълно и компетентно дадено на основание чл.
202 ГПК, се установява, че от техническа гледна точка ударът е бил непредотвратим за
водача на лек автомобил „Опел Астра“. На следващо място, предприетата от водача на лек
автомобил „Опел Астра“ маневра в дясно е довела до избягване на челен удар за двата
автомобила.
По отношение на твърденията за настъпване на т.нар. „аквапланинг“, заради който
автомобилът е станал неуправляем, съдът кредитира отговора на вещото лице, даден в
проведеното съдебно заседание на 07.04.2025г., че аквапланинг се получава при движение
със скорост от 80 км/ч и повече. Предвид което ако водачът на лек автомобил „Ауди“ е бил
избрал да се движи с по-ниска скорост е имал възможност да предотврати настъпване на
произшествието. При управление на автомобила с по-ниска скорост, при която би се вписал
в кривата на завоя, експертът е посочил, че е нямало да се получи странично занасяне. На
следващо място, не са налице доказателства за въведените от страна на ответника в устните
състезания твърдения за наличие на недостатъци на пътния участик, които да са довели до
образуване на аквапланинг, респ. по какъв начин същите са се отразили на механизма на
настъпване на процесното ПТП.
Поради гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен, доколкото
по делото се доказаха всички материалноправни предпоставки за уважаването му. Относно
размера на обезщетението същият следва да бъде определен именно на база средни пазарни
цени към датата на процесното ПТП, а не въз основа на Приложения № 1-6 на Наредба № 24
от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 КЗ (отм.) и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
издадена от КФН. Изрично в Методиката /чл. 4/ е предвидено, че тя се прилага само като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства
/фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното
6
обезщетение се определя по експертна оценка. При предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката. До този размер се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и
платилият застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ спрямо
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач съобразно
правилото на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). В този смисъл е и съдебната практика, изразена в
Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 109 от
14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. №
469/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., ТК. Същевременно стойността, изчислена на база на
средни пазарни цени е стойността, която съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е опредЕ. след проучване в цялост на пазара
на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните
пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че следва да определи дължимото
обезщетение съобразно стойността, посочена от вещото лице в отговора на задача трета от
заключението, като вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на
лек автомобил „Опел Астра“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
1470,78 лева.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане, доколкото същото е в размер от 942,11 лева, т.е. по-малък от посочения от вещото
лице. Поради което регресното вземане за ищеца за изплатено застрахователно обезщетение
възлиза на сумата, посочена в исковата молба, а именно 942,11 лева, към която следва да се
прибавят сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лева, тоест общо на сумата от
957,11 лева /942,11 +15/.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 412, ал. 3 от КЗ задължава застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" на увреждащото МПС да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената регресна претенция или мотивирано да откаже плащането в срок
от 30 дни от получаване на всички документи по щетата, респ. 30 дни от получаване на
регресната покана, когато не са налице данни, както и в настоящия случай, адресатът на
поканата да е изискал допълнителни документи.
В настоящия случай регресната покана до ответника е получена на 12.03.2024г. – л.
32 от делото.
Съгласно горецитираната разпоредба ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 30
7
дни от получаване на поканата, в случая от 12.04.2024г. След изчисление с лихвен
калкулатор на основание чл. 162 ГПК, съдът прие, че лихвите, начислени върху приетата от
съда за основателна сума- 957,11 лева, възлизат на 28,60 лева.
Предвид гореизложеното предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 100 лева, депозит за свидетел в размер на 80 лева,
депозит за САТЕ в размер на 250 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на
480 лева с ДДС, като са представени доказателства за сторените разноски, а именно фактура
№ 1599 от 02.07.2024г., както и извлечение от банкова сметка. Така на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер от 910 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на „ДЗИ –
Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 957,11 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП,
настъпило на 03.12.2023г., на пътя между гр. Радомир и гр. Батановци, при ляв завой
непосредствено преди гр. Батановци, между лек автомобил „Опел Астра“ с peг. №
СВ7509КВ, застрахован по имуществена застраховка при ищцовото дружество и лек
автомобил „Ауди А3“ с peг. № РК4583ВТ, управляван от Д. М., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника - щета № 44012132333652, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.06.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 28,60 лева, представляваща лихва за забава за периода от
12.04.2024г. до 27.06.2024г.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на „ДЗИ –
Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 910 лева, представляваща
сторените разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8