Решение по дело №1698/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

522/9.9.2019г.

 

№......................                                     09.09.2019 г.                                               гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                            Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: М.М.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1698 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 445028-F491159/01.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Дъ Бейкърс” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Индустриална” № 13, представлявано от М.Г.К., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 180,     ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не се явява представляващия дружеството, като изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

            За ТД на НАП – гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява упълномощен представител. Депозира писмена молба, в която оспорва жалбата изцяло и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.      

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател „Дъ Бейкърс” АД, ЕИК ******* е  със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Индустриална” № 13 и се представлява от М.Г.К., ЕГН **********.

Дружеството-жалбоподател е с предмет на дейност производство и пакетиране на ядки марка „Зиги“ и марка „Хулиган“. Дружеството е получател на фактура № 8СОМF2124 от 12.06.21018 г. на стойност 13 193 евро /25 803.24 лв./ с доставчик „SA SIAL SALON INTERN DE LALIMENTATION“, с предмет на доставката – авансово плащане за участие в изложение /услуга/. Доставката била отразена в счетоводството на дружеството по сметка 402/2 „Доставчици на аванси“. На 11.05.2018 г. дружеството извършило авансово плащане по банков път в размер на 13 193 евро. За извършеното плащане обаче дружеството не издало протокол съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, както и дължимият данък върху добавената стойност по посочената фактурата обаче не бил отразен в дневника за покупки и продажби за данъчен период 01.06.2018 г. - 30.06.2018 г. и съответно не бил включен в Справка-декларация по ЗДДС за посочения данъчен период. Същият бил начислен едва през следващ данъчен период. На 31.05.2019 г. от С.Й.Г. - инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство от страна на дружеството - жалбоподател, по време на която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 07.06.2019 г. проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на санкционираното дружество за това, че като данъчно задължено лице не е изпълнило  задълженията си по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС да начисли дължимия данък върху добавената стойност за издадената фактура с № 8СОМF2124 от 12.06.21018 г. за  данъчен период 01.06.2018 г. - 30.06.2018 г., като е посочено, че нарушението е извършено на 16.07.2018 г. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице от дружеството – жалбоподател, бил предявен и подписан от него без възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по  чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка на 01.07.2019 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление наказателно постановление № 445028-F491159 на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Дъ Бейкърс” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Индустриална” № 13, представлявано от М.Г.К., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 180, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС – за това, че дружеството протокол, който е включен в Справката – декларация /СД/ за месец юни 2018 г., с което е нарушило реда за начисляване на дължимия ДДС съгласно ч 86, ал. и ал. 2 от ЗДДС – да издаде първичен счетоводен документ през данъчен период, в който е настъпило данъчното събитие и отрази същия в отчетни регистри и СД за същия период, като е посочено, че нарушението е извършено на 15.07.2018 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Й.Г., както и от присъединените по реда на           чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелката С.Г., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, които дори не са се познавали и не извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 445028-F491159/01.07.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - гр. Варна, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г.  на Изпълнителния директор на НАП.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на       чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в         чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Като лице, извършващо независима икономическа дейност,  „Дъ Бейкърс” АД – гр. Шумен се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. От приложените по делото писмени доказателства /в т. ч. и процесната фактура/ е видно, че дружеството е регистрирано по реда на чл. 94 и сл. от ЗДДС и е получило съответен идентификационен номер за целите на ДДС на основание чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, във вр. чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Понятието „облагаема доставка” е дефинирано в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, според който такава е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. От своя страна разпоредбата на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС задължава всяко регистрирано лице да начисли съответния данък върху добавената стойност, когато същият е станал изискуем, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката - декларация по чл. 125 за този данъчен период и посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Срокът за изпълнение на това задължение е определен в разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, а именно - до 14 - о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. В случая дружеството - жалбоподател е получател по фактура № 8СОМF2124 от 12.06.21018 г. на стойност 13 193 евро /25 803.24 лв./ с доставчик „SA SIAL SALON INTERN DE LALIMENTATION“, с предмет на доставката – авансово плащане за участие в изложение /услуга/ , като на 11.05.2018 г. дружеството извършило авансово плащане по банков път в размер на 13 193 евро, явяващо се облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, при което за него е възникнало задължение да начисли ДДС, когато същият е станал изискуем. Моментът на възникване на данъчното събитие /т. е. - доставката на стоки или услуги, според ал. 1 на цитираната норма/ се определя от разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, според която данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. По силата на чл. 25, ал. 6 от същия закон на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Също така, когато преди да е възникнало данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на полученото плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Съобразно нормата на       чл. 63, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, като съгласно ал. 3 на чл. 64 от ЗДДС данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и ал. 2. А според ал. 4 на цитираната правна норма независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, а когато няма задължение за издаване на фактура – на датата на издаване на документа, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, когато са издадени преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие. Т. е. налице е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и правилно наказващият орган е приел, че данъчното събитие е настъпило на датата на издаване на процесната фактура – 12.06.2018 г. Следователно в съответствие с разпоредбата на         чл. 63, ал. 4 от ЗДДС данъкът става изискуем от българския търговец на 12.06.2018 г. Съдът приема, че датата на настъпване на данъчното събитие е определена правилно, при което санкционираното дружество е следвало съгласно разпоредбата на чл. 117,        ал. 3 от ЗДДС да издаде протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, т. е. до 27.06.2018 г., като начисли данък върху добавената стойност за извършената облагаема доставка през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, а именно -  месец юни 2018 г. Доколкото това безспорно не е направено в законоустановения срок, съдът приема, че действително е налице неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС от страна на дружеството – жалбоподател, за което същото правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, предвиждащ специална санкция за регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, но е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, какъвто е и процесният случай.

При проверка законосъобразността на издаденото наказателно постановление обаче съдът установи, че актосъставителя, а впоследствие наказващия орган са изписали две различни дати на процесното административно нарушение – едната /в акта за установяване на административно нарушение/ – 16.07.2018 г., а в наказателното постановление е посочено, че на 15.07.2018 г. /друга дата/ дружеството е нарушило         чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и е осъществило състава на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.

Ето защо при така установената фактическа обстановка, съдът приема, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които налага отмяна на последното. Според съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Законодателят е определил, че по съставянето на актовете за неизпълнения по ЗДДС се прилагат нормите на ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа както дата и място на извършване на нарушението, така и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено /в процесния случай – неизпълнението на задължение към държавата/. В конкретния случай съдът констатира, че в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че деяние осъществява признаците на административно нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, което е извършено на 16.07.2018 г. А в издаденото въз основа на акта за установяване на административно нарушение наказателно постановление е посочено, че деяние осъществява признаците на административно нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като е конкретизирана датата и мястото на извършване на нарушението - неизпълнението на задължение към държавата е осъществено на 15.07.2018 г. в            гр. Шумен. Налице е съществено разминаване между акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като разминаването засяга съдържащите се в тях задължителни реквизити, които законодателят е посочил изчерпателно в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, респ. чл. 57 от ЗАНН. Тези допуснати нарушения от страна на административнонаказващия орган не могат да бъдат санирани в настоящото производство, тъй като следва да съществува единство между посоченото в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. В конкретният случай разминаванията са толкова съществени, че водят до ограничаване правото на защита на санкционираният субект. Това е така, тъй като изискванията за реквизитите на акта за установяване на административно нарушение  и наказателното постановление имат за цел ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения в двете фази на производството. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателят, който има право да узнае за какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

В същото време съдът установи, че административно-наказващият орган неправилно е изчислил датата на извършване на нарушението. Имайки предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, т. е. до 14-то число на месец юли 2018 г. - месеца, следващ данъчния период за месец юни 2018 г. В същото време, имайки предвид, че посочения срок е изтекъл в неприсъствен ден /съботен ден/, следва да се приеме, че крайния срок за деклариране е бил първия присъствен ден, който в случая се явява 16.07.2018 г. С оглед на изложеното следва да се приеме, че неизпълнението на посоченото административно нарушение е било налице в първия ден, следващ деня, в който срока е изтекъл, а това е съответно 17.07.2018 г.

Още повече, следва да се има предвид, че административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Тяхното изпълнение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно-наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират точно и изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени. Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Изложеното виждане е възприето също в Решение № 269 от 30.11.2015 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 260/2015 г. и др.

С оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че така описаните и обсъдени процесуални нарушения са съществени и се явяват достатъчно основание за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото същото се неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 445028-F491159/01.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Дъ Бейкърс” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Индустриална” № 13, представлявано от М.Г.К., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 180,     ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като неправилно и незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд по реда на Глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: