РЕШЕНИЕ
№ 1371
гр. Варна, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20233110203028 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба на А. Л.
Т. ЕГН **********, против наказателно постановление № 23-0439-000923/10.07.2023
г., издадено от Илия Й.ов Т. – началник на Трето РУ при ОД на МВР Варна, с което за
нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ на основание
чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лева.
В жалбата се описва фактическа обстановка, различна от отразената в
наказателното постановление и се моли за неговото преразглеждане.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично, поддържа
отразеното в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки от началника на Трето РУ
при ОД на МВР Варна чрез главен юрисконсулт К.Л.А., с които се моли делото да се
разгледа в тяхно отсъствие, излага се становище по същество и се моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, да им бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата
присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
1
следното:
На 13.06.2023 г. свидетелите Й. Д. Ч. и Д. И. Д., служители на Трето РУ при
ОД на МВР Варна, били на работа като автопатрул със служебен автомобил. При
движение със служебния автомобил около 19:48 часа двамата свидетели възприели, че
лек автомобил Волво В40 с рег.№ СВ 5923 РС, който се движел по бул.Цар
Освободител в посока бул.Янош Хунияди, на кръстовището на бул.Цар Освободител и
ул.Ана Феликсова преминавал на червен сигнал на светофарната уредба.
Полицейските служители спрели автомобила и установили, че се управлява от
въззивника А. Л. Т..
На 13.06.2023 г. Й. Д. Ч., командир на отделение в Трето РУ при ОД на МВР
Варна съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия GA
№ 937510/13.06.2023 г./приложен оригинал/ срещу А. Л. Т. за това, че на 13.06.2023 г. в
19:48 часа в гр.Варна бул.Цар Освободител в посока бул.Ян Хунияди управлява
собствения си лек автомобил Волво В40 с рег.№ СВ 5923 РС, като на кръстовището на
бул.Цар Освободител и ул.Ана Феликсова преминава на червен сигнал на светофарната
уредба, забраняващ преминаването през кръстовището. Според актосъставителя Т. е
извършил нарушение на чл.6 т.1 пр.2 от ЗДвП. Т. получил копие от АУАН на същата
дата с отбелязване, че няма възражения.
На следващия ден А. Т. подал жалба УРИ 439000-16216/14.06.2023 г. до
директора на Трето РПУ гр.Варна/приложен оригинал/ срещу АУАН, в която посочил,
че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, но поради легналия полицай/пешеходна
пътека/ забелязал, че светофарната уредба вече е сменила сигнала си с жълт, излязъл от
кръстовището, без да създава предпоставки за пътната обстановка и имал двама човека,
които били заедно с него в колата и станали свидетели на ситуацията, без да посочва
техните имена.
Във връзка с жалбата със заповед на началника на Трето РУ при ОД на МВР
Варна е назначена комисия за разследване на случая. Изготвена е докладна записка
УРИ 439-р-16026/20.06.2023 г. от Й. Ч./приложен оригинал/, в която посочва, че ясно
видял, че автомобилът преминал на явен червен сигнал на светофарната уредба.
Изготвена е докладна записка УРИ 439-р-16029/20.06.2023 г. от Д. Д./приложен
оригинал/, в която декларира, че много ясно видял, че автомобилът преминал на явен
червен сигнал на светофарната уредба. В изготвената справка УРИ 439р-
16485/26.06.2023 г. за извършена проверка по възражението от 5-членна комисия от
Трето РУ при ОД на МВР Варна/приложен оригинал/ е отразено, че няма видеозаписи
от извършената проверка, че възражението е неоснователно и съставения АУАН е
правомерен и законосъобразен. С писмо УРИ 439000-17552/27.06.2023 г. началника на
Трето РУ при ОД на МВР Варна до А. Т. го уведомява, че след извършена проверка от
комисия от Трето РУ е установено, че съставеният АУАН е правомерен и
законосъобразен и предстои издаване на наказателно постановление.
Въз основа на съставения акт, административно - наказващият орган е издал
наказателно постановление № 23-0439-000923/10.07.2023 г., издадено от И.Й. Т. –
началник на Трето РУ при ОД на МВР Варна/приложен оригинал/. Административно-
наказващият орган е възприел изцяло констатациите, описани в АУАН, квалифицирал
е нарушението на Т. по чл.6 т.1 от ЗДвП и наложил наказание глоба в размер на 100
лева.
Към административно-наказателната преписка е приложена справка за
нарушител/водач, от която е видно, че А. Л. Т. притежава свидетелство за управление
2
на МПС от 2008 година, до това нарушение има издадени 9 броя наказателни
постановления и 6 броя фишове за извършени нарушения на ЗДвП.
В съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетели актосъставителя
Й. Д. Ч. и свидетеля-очевидец по акта Д. И. Д., които потвърдиха отразените в АУАН
обстоятелства и факта, че лично визуално са възприели извършването на нарушението
от жалбоподателя.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
по делото доказателства, а именно: свидетелските показания на Й. Д. Ч. и Д. И. Д.,
писмените доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната
преписка, приложените към въззивната жалба, служебно изготвените и представените в
съдебно заседание, подробно изброени по-горе, приети и приложени към делото на
основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на Й. Д. Ч. и Д. И. Д. като обективни
и подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
аргумент от чл.314 ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено на А. Т. на 13.07.2023 г., видно от
разписката към него, жалбата е подадена на 13.07.2023 г., видно от печата върху нея.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.189 ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. В чл.165 ал.1 от ЗДвП е посочено, че министърът на вътрешните работи
определя служби, които да контролират спазването на правилата за движение от
участниците в движението. Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи/приложено заверено копие/, в т.1.3.3. са определени да
3
осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата звената, осъществяващи
охранителна дейност по чл.14 ал.1 т.1/патрулно-постова дейност/ или т.2/териториално
обслужване на населението от Закона за МВР в районните управления. Със Заповед №
365з-373 от 20.01.2022 г. на директора на ОД на МВР Варна/приложено заверено
копие/, са определени служителите в Трето РУ при ОД на МВР Варна, които да
осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата, като под № 26
фигурира младши експерт Й. Д. Ч., командир на отделение в Трето РУ при ОД на МВР
Варна.
АУАН е съставен от компетентен орган - младши експерт Й. Д. Ч., командир
на отделение в Трето РУ при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от служба за
контрол, предвидена в ЗДвП и определена от министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - И. Й. Т. –
началник на Трето РУ при ОД на МВР Варна. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност. От приложеното заверено копие от заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е видно, че в точка 3.8 са
определени да издават наказателни постановления по ЗДвП началниците на РУ при ОД
на МВР. От служебно изисканото и приложено по делото удостоверение рег. №
365000-42847/31.07.2023 г. на началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР
Варна е видно, че И.Й. Т. към дата 10.07.2023 г е заемал длъжността началник на Трето
РУ при ОД на МВР Варна.
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването
на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа - АУАН и наказателното
постановление, счете, че правилата за компетентност са спазени.
Разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН
е съставен в присъствието на един свидетели-очевидец при установяване на
нарушението, като препис от АУАН е връчен по законоустановения ред.
Наказателното постановление е надлежно връчено на жалбоподателя.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване, както и нарушените законови норми.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно: има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на
който е издадено наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на
актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани
4
в т.4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията,
дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.
Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало.
Спазен е и визираният в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно
постановление.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
При възприетата фактология съдът счете, че в случая А. Л. Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.6 т.1 от Закона за
движението по пътищата.
Тази разпоредба задължава участниците в движението да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че А.
Л. Т. не е съобразил своето поведение със светлинните сигнали на светофара, като е
приминал през кръстовището на червен сигнал, забраняващ преминаването през
кръстовището.
По въззивната жалба:
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, но поради легналия полицай/пешеходна
пътека/ забелязал, че светофарната уредба вече е сменила сигнала си с жълт и излязъл
от кръстовището, без да създава опасност за пътната обстановка. Тези твърдения се
оборват категорично от свидетелските показания на свидетелите Й. Д. Ч. и Д. И. Д., че
те лично визуално са възприели навлизането на автомобила, управляван от Т., в
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, което е и предизвикало
тяхната намеса. Поради това настоящият състав счита, че възраженията в тази насока в
жалбата следва да бъдат приети за неоснователни.
Относно чл.28 от ЗАНН:
Съдът счита, че в случая не са налице основанията за прилагане на чл.28 от
ЗАНН за квалифициране на деянието като "маловажен случай", тъй като съгласно
чл.189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания.
По вида и размера на наказанието:
Съгласно посочената като основание за налагане на административното
наказание разпоредба на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП водач преминал при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба 100 лв.
Правилно е определена наказващата норма, размера на наказанието е
фиксиран, поради което не следва да се обсъжда възможността за неговата промяна.
По разноските:
В писмени бележки от началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна чрез
главен юрисконсулт К.Л.А. се моли съда да им бъде присъдено юрисконсултско
5
възнаграждение.
Действително в ал.1 на чл.63д от ЗАНН е посочено, че в производствата пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс, а съгласно ал.4 на същия член в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С оглед изхода на делото,
своевременно направеното искане и на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, нарушителят
следва да бъде осъден да заплати на административно-наказващия орган направените
по делото разноски. Съдът счита, че справедливо възнаграждение в случая е
минималното такова в размер на 80 лв., тъй като процесуален представител на
въззиваемата страна не взе участие в съдебното заседание и не бяха представени
доказателства за допълнителна ангажираност във връзка с делото, съгласно чл.78 ал.8
от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
От въззивника няма постъпило искане за присъждане на разноски.
С оглед на всичко изложено съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е издадено според изискванията на процесуалния и материалния закон и
като такова следва да бъде потвърдено, поради което на основание чл.63 ал.2 т.5 и
чл.63д ал.3 от ЗАНН
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 23-0439-000923/10.07.2023 г.,
издадено от И.Й. Т. – началник на Трето РУ при ОД на МВР Варна, с което на А. Л. Т.
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева
на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата за извършено
нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата.
На основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ осъжда А. Л. Т. ЕГН
********** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80/осемдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна и
на А. Л. Т., че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен съд гр.Варна по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Трето РУ при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6