МОТИВИ
към присъда постановена по внахд № 3632/2020 г. по описа на СГС, НО, XIII
въззивен състав
С
решение от 12.06.2020 г. постановено по нахд № 19452/2019 г. по описа на СРС,
НО, 94 състав, обвиняемият М.Ц.П. е признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с
ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.1 НК за това, че на 06.06.2018 г., около 03,50 часа, в
гр. София, ж.к. „Овча купел“, ул.“******“ срещу номер 3, без надлежно
разрешително, издадено по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин с общо нето
тегло 1.52 грама, разпределен в 3 /три/ обекта, както следва: Обект № 1
амфетамин с нето тегло 0.50 грама с
процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент 23.1% на
стойност 15,00 лева; Обект № 2 амфетамин с нето тегло 0.51 грама с процентно съдържание на активния наркотично
действащ компонент 23.1% на стойност 15,30 лева и Обект № 3 амфетамин с нето
тегло 0.51 грама с процентно съдържание
на активния наркотично действащ компонент 23.1% на стойност 15,30 лева на обща
стойност 45,60 /четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева, като
амфетаминът е високорисково наркотично вещество, включено в Приложение №1 към
чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата,
като наркотични – Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като случаят е маловажен. На
основание чл.354а, ал.6 НК е постановено отнемане в полза на държавата на
предмета на престъпление, който след влизане в сила на решението следва да бъде
унищожен, а приложените по делото транспортни опаковки да останат на съхранение
по делото. На основание чл. 190, ал. 1 НПК първият съд е постановил направените
по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу
решението в законоустановеният 15-дневен срок по чл.319, ал.1 НПК е постъпил
протест и допълнение към него от прокурор при СРП. С
протеста и допълнението към него се твърди, че неправилно първият съд е
оправдал обвиняемия П. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 НК прилагайки разпоредбата на чл. 9, ал.
2 НК. Според прокурора от доказателствата по делото и в хода на проведеното
съдебно следствие се доказва по безспорен и категоричен начин, че обвиняемия е
извършил вмененото му престъпление. Прокурорът твърди, че при квалифициране на
деянието извършено от обвиняемия П., от страна на държавното обвинение е взета
в предвид неговата обществена опасност с оглед минималното количество
наркотично вещество, което е държано от обвиняемия, както и ниската му
стойност. По изложените съображения се моли за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново такова, с което обвиняемия бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, за което му се наложи наказание. С
протеста и допълнението към него не се иска събиране на нови доказателства.
С
определение по реда на чл.327 НПК въззивната инстанция е приела, че за
правилното решаване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно
следствие. За изясняване на делото от фактическа страна и с цел разкриване на
обективната истина въззивният съд е счел, че
следва от
разследващия орган да се изискат веществените доказателства приобщени по
делото, а именно - полиетиленов плик, в който са запечатани първоначално
предадени от обвиняемия М.Ц.П. предмети с протокол за доброволно предаване от
06.06.2018 г.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция са приобщени транспортни опаковки,
запечатани с картони серия А 0348024 и серия А 0286467 и восъчен печат на
НИК-МВР, запечатани в прозрачен полиетиленов плик, които са иззети по досъдебно
производство № 230 ЗМК-1539/2018 г. по описа на 06-то РУ-СДВР.
В
съдебно заседание представител на СГП поддържа подадения протест и допълнението
към него и моли да се уважи. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционния
съдебен акт и постановите нов, с който признае обвиняемия за виновен като
приложи разпоредбата на чл. 78а НК.
Процесуалният
представител на обвиняемия П. – адвокат М. оспорва протеста и допълнението към
него и моли същият да бъде оставен без уважение. Защитата счита, че в случая е налице
неяснота относно обектите, които са иззети като веществени доказателства в хода
на досъдебното производство, която неяснота на свой ред е довела до
противоречия в обвинението. Според защитата е напълно недопустимо и в разрез с
всички правила на НПК да се приобщават веществени доказателства на по-късен
етап, след изготвяне на експертиза по делото. Твърди, че на инкриминираната
дата обвиняемият доброволно е предоставил пакетче, съдържащо вещество, което е
било под формата на една бучка и така е отразено в протокола за доброволно
предаване. В подкрепа на становището си, защитникът се позовава на показанията
на разпитаните по делото като свидетели двама полицейски служители, които са
спрели обвиняемия за проверка и в които показания според защитата се съдържат
данни за това, че са приели от обвиняемия наркотично вещество представляващо
една бучка вещество. Според защитата е необяснимо в случая, как след извършване
на експертизата по делото се връщат три различни обекта, което обстоятелство от
своя страна е довело и до повдигане на обвинение за държане на три различни
обекта. Така изложеното според защитата обстоятелство напълно противоречи на
фактическата обстановка по делото и на способа, с който е приобщена бучката, за
която се твърди, че е била наркотично вещество. Твърди, че подзащитният му
никога не е държал три различни обекта, което обстоятелство е самостоятелно
основание за признаване на обвиняемия за невиновен по повдигнатото му обвинение
с внесеното постановление за неговото освобождаване от наказателна отговорност.
Счита за правилни и законосъобразни мотивите на първия съд, касаещи
приложението на чл. 9 НК, т.к. обвиняемият е неосъждан, изразява критично
отношение към извършеното, съдействал е на органите на досъдебното
производство, иззетото наркотично вещество е на една сравнително ниска стойност,
която не обосновава априори извод за налагане макар и на административно
наказание. Моли обвиняемият да бъде признат за невинен, т.к. предявеното му
обвинение се явява недоказано и несъставомерно.
Обвиняемият
П. поддържа казаното от своя адвокат.
В
своята последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК обвиняемия П. моли да бъде
оправдан.
Въззивният
съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията изложени в протеста и допълнението към него на държавния
обвинител, изложените искания от страните в хода на проведеното съдебно
заседание пред въззивния съд и след като извърши цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намира, че са
налице основания за неговата отмяна изцяло. До този извод въззивният съд стигна
след като извърши самостоятелен анализ не само на доказателствената съвкупност
по делото, която е събрана от първия съд, но и въз основа на събраните и
приобщени по делото пред настоящия въззивен съд веществени доказателства. При
това положение въззивната съдебна инстанция установи нови фактически положения
съобразно правомощията си по чл.316 НПК и след тяхната преценка по реда на
чл.14 и чл.18 НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият
М.Ц.П. е на 32 години, роден е на *** ***, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, с постоянен адрес ***, с
ЕГН **********.
За времето от 19,00 часа на 05.06.2018 г. до
07,00 часа на 06.06.2018 г. свидетелите А.Б.и В.К.– полицейски служители при 06
РУ СДВР били назначени като ППГ „Пума“. На 06.06.2018 г., около 03,50 часа в
гр. София, на ул. „******“ срещу № 3 полицейските служители – свидетелите А.Б.и
В.К.спрели за полицейска проверка лице управляващо велосипед. По време на
извършената на лицето полицейска проверка, същото било видимо притеснено и
избягвало контакт с полицейските служители. Самоличността на лицето била
установена по представена от същото лична карта, а именно като обвиняемия
М.Ц.П.. При извършване на
полицейската проверка обвиняемият бил запитан от свидетелите Б. и К. дали носи
в себе си забранени от закона вещества и предмети. Обвиняемият П. отговорил, че
носи в себе си малко пликче с амфетамин, което е закупил за лична
употреба. Обвиняемият П. извадил от
десния си джоб 1 /един/ брой полиетиленова сгъвка съдържаща бяло вещество във
формата на бучки, което предал с протокол за доброволно предаване от 06.06.2018
г. на свидетеля А.Б.. При неговото предаване, обвиняемият посочил, че пликчето,
което бил закупил e с трева, която му била необходима за облекчаване на болката
в левия крак, но се е оказало, че в него има амфетамин. Свидетелите А.Б.и В.К.докладвали
на дежурния ОДЧ при 06 РУ СДВР, след което обвиняемия П. бил задържан със
заповед за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.1 ЗМвР и отведен в 06 РУ СДВР.
Предаденото бяло вещество от обвиняемия П. с
протокол за доброволно предаване от 06.06.2018 г. на свидетеля А.Б.било
запечатано на същата дата - 06.06.2018 г. с картон серия А 0286467 от младши
експерт Д.И..
На предаденото бяло вещество запечатано с
картон серия А 0286467 е назначена експертна справка. От заключението на
изготвената експертна справка № 1921-Х/06.06.2018 г. се установява, че са
предоставени вещества които съдържат компонент с отнасяния характерни за
амфетаминовите производни, чието нетно тегло е съответно на Обект № 1 – 0,50
грама, на Обект № 2 – 0,51 грама и Обект № 3 – 0,51 грама, като за анализ са
изразходвани 0,02 грама от всеки обект. В експертната справка е вписано, че обектите
количествено са прехвърлени в хартиени опаковки (пакетчета) след проведеното изследване
и заедно с транспортната опаковка се връщат в полиетиленов плик запечатан с
червен восък, силикон и печати 008 НЕКД СДВР, положени върху етикет серия А
0348024. Посочено е, че първоначалните опаковки се връщат в отделен
полиетиленов плик, запечатан със силиконови печати 008 НЕКД СДВР положени върху
етикет серия А 0348025.
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета от
първия съд физикохимична експертиза се установява, че Обекти от № 1 до № 3 представляват бяло
вещество във вид на бучки и прах и имат сходен външен вид и химичен състав, в
които се е доказало наличие на амфетамин и кофеин като съдържанието на
амфетамин в обектите е 23,1 %. Вещото лице е посочило нето теглото на обектите,
както следва Обект № 1 – 0,50 грама, на Обект № 2 – 0,51 грама и Обект № 3 –
0,51 грама. Експерта е посочил, че обект на изследване е бил полиетиленов плик,
запечатан с два силиконови и един червен восъчен печат „008 НЕКД-СДВР“ с картон
серия А № 0348024, с подпис на експерт съдържащ: 3 броя хартиени сгъвки,
номерирани с №№ 1 до 3, включително; съдържат бяло вещество във вид на бучки и
прах, които в изготвената експертиза са обозначени като Обекти №№ от 1 до 3,
включително. Експерта е посочил, че транспортната опаковка е запечатана с
полиетиленов плик с картон серия А № 0286467. Посочил е, че му е представено
копие от експертна справка № 1921-Х издадена на 06.06.2018 г. от О“ЕКД“ СДВР.
Стойността
на всеки един от обектите е изчислена на основание Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството, както следва
Обект № 1 – 15,00 лева, на Обект № 2 – 15,30 лева грама и Обект № 3 –
15,30 лева или всичко на обща стойност от 45,60 лева.
Така
възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка се установи по
безспорен и категоричен начин, от събраните и приобщени по реда на чл.283 НПК в
хода на съдебното производство пред първата и въззивна инстанции, писмени и
веществени доказателства, гласни доказателствени средства и способи за
доказване, а именно: обясненията на подсъдимия П.; показанията на свидетелите А.Б.и
В.К., включително и дадените от същите показания в хода на досъдебното
производство, които са прочетени изцяло в хода на съдебното следствие пред
първия съд и приобщени по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК; протокол за доброволно предаване; експертна справка;
справка за съдимост; заключението по изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно физикохимична експертиза; транспортна опаковка запечатана
с полиетиленов плик с картон серия А № 0286467; полиетиленов плик, запечатан с
два силиконови и един червен восъчен печат „008 НЕКД-СДВР“ с картон серия А №
0348024, с подпис на експерт; първоначални
опаковки запечатани в полиетиленов плик със силиконови печати 008 НЕКД СДВР
положени върху етикет серия А 0348025, както и всички останали представени,
приложени и приети в хода на съдебното производство пред двете съдебни инстанции
доказателства.
Въззивният
съд намира, че при обсъждане на събраните по делото доказателства, макар правилно
от първия съд да са кредитирани данните в показанията на свидетелите Б. и К.,
които лично и непосредствено са възприели факти и обстоятелства имащи своето
правно значение за обективната съставомерност на деянието, за което на
обвиняемия П. е ангажирана наказателната отговорност, то този съд при
извършване на преценката за тяхната доказателствена стойност ги е интерпретирал
неправилно в крайния си резултат. В случая правилно контролираният съд е приел
показанията на свидетелите Б. и К. за последователни, еднопосочни,
безпротиворечиви и взаимно допълващи се, а също така и съответни на писмените
доказателства по делото. Доколкото по делото не са налични писмени
доказателствени средства, то и в тази насока неоснователно е посоченото от
първия съд, че показанията на посочените свидетели са съответни и на тях, но
тази неточност не води до опорочаване волята на съда. В случая първият съд
законосъобразно е приобщил към доказателствената съвкупност по делото по реда
на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК дадените от двамата свидетели Б. и К.
показания в хода на досъдебното производство, след дадено от страна на
процесуален представител на обвиняемия съгласие за това. При така предприетия
процесуален подход от страна на първият съд не се констатират допуснати
процесуални нарушения, защото след като контролирания съд е установил, че
свидетелите не си спомнят определени факти и обстоятелства по делото, за които
от друга страна са свидетелствали в хода на досъдебното производство е прочел
дадените от тях показания в посочената фаза на наказателния процес и ги е
приобщил след изразено съгласие от страна на защитата на обвиняемия към
доказателствената съвкупност. При това положение правилно от обективна страна
въз основа на данните в показанията на двамата свидетели и приобщените по
делото писмени доказателства е изведения извод от първият съд досежно времето,
мястото и начина на предаване на инкриминираното високорисково вещество от
страна на обвиняемия П. на свидетеля Б. с протокол за доброволно предаване от
06.06.2018 г. До тук фактическите изводи на първия съд са коректни и правилни,
т.к. са съответни на събраните и проверени пред него доказателства, поради
което и въззивния съд ги възприе изцяло. При извършената въззивна проверка се
констатира, че първият съд не е отчел с необходимата степен на доказателствена
увереност съдържанието на съставения протокол за доброволно предаване, при
което макар и да е възприел коректно и точно вписаното в него, то при
изясняване на въпроса свързан с установяване на действително предаденото
наркотично вещество от обвиняемия П. с протокол за доброволно предаване е дал
приоритет на данните съдържащи се в гласните доказателствени средства
изразяващи се в показанията на свидетелите Б. и К., поради което и в тази
връзка е достигнал до неправилни от фактическа страна изводи. Това е така,
защото макар свидетелите Б. и К. да са разпитани непосредствено след
задържането на обвиняемия П. и да са заявили пред разследващия орган
възприетите от тях факти и обстоятелства, които имат своето правно значение от
обективна страна за предмета на доказване по делото, който е свързан с
държаното от обвиняемия П. инкриминирано високорисково наркотично вещество, то
не е отчетено обстоятелството, че двамата свидетели не разполагат в качеството
си на полицейски служители със специални знания и умения за да преценят не само
физическите характеристики на предаденото им вещество от обвиняемия П.
наркотично вещество, но и да преценят неговото количество и евентуално
оразмеряване в отделни обекти. Единственото задължение, което имат двамата
свидетели в качеството си на полицейски служители по охрана на обществения ред
и предотвратяване извършването на престъпления е да задържат лицето, което държи
в себе си забранени от закона вещества, както и да предадат на разследващия
орган съответното вещество, в случай на неговото доброволно предаване от
задържаното лице, или както в случая са процедирали свидетелите Б. и К.. Посоченият
писмен документ – протокол за доброволно предаване приет като писмено
доказателство по делото от първия съд, представлява по своето съдържание
разписка и с него се удостоверява на първо място факта на предаване на
описаните в него обекти и техния брой, ако са обособени поотделно, тяхното
съдържание, ако е видимо и начина на опаковане и на второ място чрез него се
установява връзката на предаденото вещество с лицето, което го предава. При така изложеното правилно първият съд е установил
и приел, че свидетеля А.Б.е съставил протокол за доброволно предаване, в който
е вписал, че задържаното лице – обвиняемия П. е предал „един брой полиетиленова
сгъвка със съдържание бяло вещество във формата на бучки“. При обсъждане на
доказателствената стойност на съставения протокол за доброволно предаване и
неговото съпоставяне с гласните доказателствени средства обаче, е налице
определено противоречие в мотивите на първия съд, защото от една страна този
съд възприема и дава предпочитание на вписаното в протокола за доброволно
предаване касателно предаденото от обвиняемия вещество, което е описано като
„бяло вещество във формата на бучки“, а от друга страна възприема показанията на свидетелите Б. и К. дадени в
хода на съдебното следствие, в които двамата разясняват принципното си становище
за поведението, което предприемат и действията които извършват в подобна ситуация
на процесната. Въззивният съд не намира за относими към настоящия случай така
дадените от свидетелите Б. и К. показания в тази им част пред първия съд, защото
в същите те излагат свои предположения и вероятни възможности за броя на
предадените обекти съдържащи наркотично вещество от обвиняемия П.. Ето защо и въззивният
съд за разлика от първия съд намира, че двамата свидетели в хода на съдебното
следствие не изнасят конкретна информация спрямо обвиняемия П., във връзка с
броя на обектите представляващи инкриминираното по делото наркотично вещество, а
единствено описват обичайния ред, по който процедират в случаи на доброволно
предаване на обекти от лицето, което ги държи. В тази насока е необходимо да се
посочи още, че действително доброволното предаване не е сред изрично посочените
способи за доказване по чл.136, ал.1 НПК в наказателното производство, като
разпита, огледа, претърсването, изземването и други, които се извършват по
строго определен в процесуалния закон ред за да имат съответната
доказателствена стойност. Протоколът за доброволно предаване по своята
характеристика представлява разписка, както се каза вече, чрез която се
удостоверява предадения и приет предмет, лицето, което го предава и лицето,
което го приема, както и съответните пояснения на предаващото го лице. Независимо
от това, обаче в практиката не съществува спор, че доброволното предаване е
един от възможните начини за приобщаването на веществени доказателства, като не
е задължително самото приобщаване на веществените доказателства да се извърши
единствено при провеждане на процесуално следственото действие – претърсване и
изземване. Това е така, защото няма пречка предметите, които са свързани с
престъплението да могат да бъдат приложени по делото и да станат част от
доказателствения материал и чрез тяхното доброволно предаване от лица, които
осъществяват над тях фактическа власт. В конкретиката на настоящия случай няма
спор, че обвиняемия П. е изразил желание и воля пред полицейските служители –
свидетелите Б. и К., да предаде доброволно намиращото се в него вещество, за
което е знаел, че държането му е било е забранено. Това обстоятелство се
установява несъмнено не само от даденото пояснение от страна на обвиняемия П.
при неговото предаване с протокола за доброволно предаване, но също така се
поддържа и в дадените от обвиняемия обяснения, които първият съд е приобщил в
хода на съдебното следствие проведено пред него. Обстоятелството, че
инкриминираното наркотично вещество до неговото доброволно предаване се е
намирало у обвиняемия се установява несъмнено и категорично, както от
пояснението дадено от обвиняемия в протокола за доброволно предаване, че
предаваното от него пликче е закупил като марихуана, но се оказало амфетамин, така
и от дадените от него обяснения пред първия, в които заявява, че е предал на
полицейските служители – Б. и К. полиетиленово пликче съдържащо едно-единствено
топче, което е закупил 15 минути по-рано. Ето защо в тази връзка няма спор по
делото, че държаното от обвиняемия до неговото предаване с протокола за
доброволно предаване вещество се е намирало поставено в полиетиленова опаковка
и е представлявало бяло прехообразно вещество. Също така се установява чрез
обясненията на обвиняемия П., че така предаденото от него пликче не е било
отваряно от полицейските служители и неговата цялост не е била нарушавана,
макар и впоследствие, в същия си разпит да посочва, че предаденото от него
вещество е представлявало топче обвито в станиол от цигари, то това описание в
случая не противоречи и не оборва данните в показанията на полицейските
служители – свидетелите Б. и К. относно начина на опаковане и вида на
опаковката, в която е било поставено предаденото вещество от обвиняемия П.,
макар и същите да определят предадената им полиетиленова опаковка като
полиетиленова сгъвка. Това е така, защото всеки един човешки индивид с оглед
своите способности за възприемане на определени факти и обстоятелства, а също
така и на определени предмети и вещи би могъл да ги възприеме и впоследствие възпроизведе
и опише по начин отговарящ на неговите субективни възприятия, което в случая е
налице предвид даденото различно описание на предадения предмет от обвиняемия П..
Обстоятелството, че е налице разминаване в описанието на предадения предмет от
обвиняемия П. с протокола за доброволно предаване не води до извод, че липсва
идентичност между предаденото вещество от обвиняемия П. и изследваното такова
съгласно отразеното в изготвената по делото Експертна справка №
1921-Х/06.06.2018 г., че е било поставено в прозрачна полиетиленова сгъвка.
Доколкото полиетиленова сгъвка съдържаща бяло вещество във формата бучки е била
предаде от обвиняемия П. с протокол за доброволно предаване, то и поради това
не е било необходимо провеждане на процесуално следственото действие – обиск на
обвиняемия, за да бъде иззето държаното от него вещество. По изложените
съображения според въззивния съд са неоснователни възраженията на защитата в
тази насока, защото приобщаването на веществени доказателства по делото
посредством протокола за доброволно предаване не представлява нарушение на
процесуалните правила, нито пък заобикаляне на закона. При изготвяне на
протокола за доброволно предаване не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, ограничаващи правото на защита на обвиняемия П. и поради
обстоятелството, че при неговото съставяне и след като е предал доброволно
намиращото се в него вещество, му е била предоставена възможност да даде
желаните пояснения. Именно при така предоставената му възможност, както вече се
посочи и по-горе обвиняемия П. е посочил, че е закупил трева, но впоследствие
се е оказало, че в пликчето има амфетамин, което обстоятелство според съда е
било известно на обвиняемия и същия е имал знание за това, какво вещество е
закупил до момента на предаване на веществото на полицейските служители, а и
същото се потвърждава от дадените от него обяснения в хода на съдебното
следствие. В случая не е налице и липсва съмнение относно идентичността между
предаденото от обвиняемия вещество и изследваното такова в последствие, както и
относно броя на съдържащите се в прозрачното полиетиленово пликче отделни
обекти посредством първоначално назначената Експертна справка №
1921-Х/06.06.2018 г. от разследващия полицай по досъдебното производство,
защото непосредствено след задържането на обвиняемия и неговото конвоиране до
06 РУ СДВР от свидетелите Б. и К. е била назначена още на същата дата
06.06.2018 г. експертната справка, в която подробно са описани предадените за
изследване обекти на експерта. Така в Експертна справка № 1921-Х/06.06.2018 г.
е посочено, че на експерта се предоставя полиетиленов плик запечатан с картон
серия А № 0286467, в който се намира прозрачна полиетиленова свивка, съдържаща
три броя полиетиленови свивки затопени от едната страна с бяло вещество във вид
на прах и бучки с неправилна форма. Така посоченото в Експертната справка
описание на предоставените за изследване предмети изцяло кореспондира на
описанието, което е направено върху картона със серия А № 0286467, с който
обектите са били предадени на 06.06.2018 г. с протокол за доброволно предаване
от обвиняемия на свидетеля А.Б.и запечатани от експерт Д.И.. Няма спор за
въззивния съд, че в случая същите обекти след изготвяне на Експертната справка са
били върнати на разследващия орган, като транспортните опаковки са били
запечатани в полиетиленов плик с картон серия А № 0348024 и печати 008 НЕКД
СДВР, а първоначалните опаковки са запечатани в отделен полиетиленов плик с
картон серия А № 0348025 и положени силиконови печати 008 НЕКД СДВР. Несъмнено
в случая се установи, че същите обекти в последствие са били обект на
изследване и от назначената в хода на досъдебното производство съдебно
физикохична експертиза. По изложените съображения въззивния съд намира, че
протокола за доброволно предаване е годен да послужи за установяване на
описаните в него обстоятелства за това, защото не е нарушен реда за неговото
съставяне, какъвто нарочен процесуален ред от друга страна не е предвиден в
НПК, поради което има необходимата доказателствена стойност с оглед съдържащите
се в него фактически констатации относно предаденият предмет – „1 (един) брой
полиетиленова сгъвка със съдържание на бяло вещество във формата на бучки“. На
следващо място не се констатира, не само да е компрометиран начина на
приобщаване на веществените доказателства, но също така въззивния съд не
констатира и недостатъци и компрометиране в начина на тяхното съхранение от
органа на досъдебното производство до предаването им на въззивния съд. Това е
така, защото в случая изложеното по-горе и наличната по делото доказателствена
маса, обсъдена в своята логична последователност и взаимовръзка прави възможно,
както проследяването на движението на инкриминираните обекти в хода на целия
процес по тяхното изследване от експертите по назначените Експертна справка и
съдебно физикохимична експертиза, но също така прави възможно и установяването
на идентичността на предаденото от обвиняемия П. с протокол за доброволно
предаване на 06.06.2018 г. вещество, с това което е било изследвано с Експертна
справка № 1921-Х/06.06.2018 г. и съдебно физикохимичната експертиза №
19/НАР-979 от 18.09.2019 г. и с предадените с приемно-предавателен протокол №
230 р-40467/24.11.2020 г. опаковки, в които е било съхранено веществото до
неговото изследване. Въззивният съд намира за неоснователно възражението на
защитата относно твърдението, че в случая от страна на обвиняемия П. е бил
предаден един обект, а обвинението което му е предявено се отнася до три
обекта. Това е така, защото в случая от една страна, както вече се изложиха
съображения по-горе е видно, че с протокола за доброволно предаване е предадена
една полиетиленова сгъвка от обвиняемия, за която в същия протокол е вписано,
че съдържа бяло вещество на бучки, за което обвиняемия пояснение не дал при
неговото предаване. От друга страна въззивният съд прие за достоверно вписаното
от свидетеля Б. в съставения от него протокол за доброволно предаване, а
именно, че обвиняемия е предал „1 брой полиетиленова сгъвка със съдържание бяло
вещество във формата на бучки“, защото така вписаното кореспондира на данните
отразени в Експертна справка № 1921-Х/06.06.2018 г., а именно, че в така
предадената полиетиленова свивка са намерени при нейното отваряне от
компетентно за това лице – експерт три отделни полиетиленови сгъвки, за които
при проведеното изследване е установено, че имат конкретно определено и
предварително оразмерено количество вещество относимо към амфетаминовите
производни, поради което условно са били обозначени като Обект № 1, Обект № 2 и
Обект № 3 за целите на изследването. На следващо място по несъмнен и
категоричен начин посредством проведеното експертно изследване, заключението от
което е материализирано в изготвената съдебно физикохимична експертиза е видно,
че в случая се касае за три обекта съдържащи високорисковото наркотично
вещество амфетамин и всеки обект е с нето тегло от 0,50; 0,51 и 0,51 грама, с
едно и също съдържание активния наркотично действащ компонент 23.1% и на
приблизително еднаква стойност от 15,00 лева и 15,30 лева. По изложените
съображения въззивният съд, за разлика от първият съд, не намери противоречие
при установяване на броя на обектите, които са били предадени от обвиняемия П.
с протокола за доброволно предаване на свидетеля Б.. Това е така, защото макар
свидетелите полицейски служители да изнасят данни в своите показания пред
първия съд, че им е предадена „бучка“, то така изнесеното от тях не
компрометира установеното по експертен път съдържание, вид на наркотичното
вещество и броя на съдържащите се отделни обекти в предадената им полиетиленова
сгъвка, защото за полицейските служители не е налично задължение да анализират
и проверяват съдържанието на предадените им предмети, а единствено да ги
предадат на разследващия орган за изследване и извършване на необходимите с тях
процесуално следствени действия в съответствие с НПК или така, както такива
действия по разследването са били проведени в хода на досъдебното производство.
При така изложеното за въззивния съд не е налице съмнение, че при проведеното
от експертите изследване на предадената от обвиняемия П. полиетиленова сгъвка,
в същата са се намерили три отделни полиетиленови сгъвки установени като
наркотичното вещество амфетамин, с посочените по-горе количество и стойност.
Тук е мястото да се посочи, че първият съд правилно е анализирал писмените
доказателства събрани по делото, при което е приел, че в случая държаните от
обвиняемия обекти са три.
При
обсъждане на обясненията на обвиняемия П., въззивният съд отчете тяхната
двойствена природа, които от една страна представляват средство за защита, с
цел изграждане на защитна версия за случилото се, а от друга страна
представляват гласно доказателствено средство, предвид обстоятелството, че
същият като очевидец, присъстващ на мястото на деянието е възприел определени
факти и обстоятелствата имащи значение за правилното решаване на делото, поради
което и ги подложи на съответния анализ с цел тяхната достоверност. При това
положение, въззивният съд след като обсъди обясненията на подсъдимия П. заедно
и поотделно с останалия събран по делото доказателствен материал, не се довери изцяло
на същите за разлика от първия съд, а в частта относно вида и броя на
предадените от него с протокола за доброволно предаване обекти съдържащи
високорисковото вещество амфетамин ги възприе като изграждане на защитна
версия. Това е така, защото обясненията на обвиняемия противоречат, както на
данните съдържащи се в гласните доказателствени средства изразяващи се в
показанията на свидетелите Б. и К., така и противоречат на съдържанието на
писменото доказателство – протокол за доброволно предаване, за което
съображения се изложиха по-горе.
Въззивният съд се довери на заключението на
вещото лице изготвило съдебно физикохимичната експертиза по-делото, т.к. същото
е изготвено обективно, пълно и всестранно, като по отношение на установяване на
вида, количеството и цената на наркотичното вещество липсва спор по делото,
както и това експертно заключение е прието от първия съд, като неоспорено от
страните по делото, поради което и настоящия съд му се довери изцяло.
В
резултат на така извършения анализ по-горе въззивния съд счита, че СРС е
достигнал до частично неправилни фактически изводи при интерпретиране на
доказателствената съвкупност съгласно чл.305, ал.3 НПК, което от своя страна е
довело и до извеждането на незаконосъобразни правни изводи. По този начин неправилно
първоинстанционният съд е приел, че въз основа на фактите по делото са налице
основанията и предпоставките за оправдаването на обвиняемия П. чрез приложението
на чл.9, ал.2 НК.
При
така установените факти от правна страна въззивния съд приема, че обвиняемия П.
е осъществил състава на престъплението чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, пр.2, т.1,
пр.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна.
За
да бъде осъществено от обективна страна престъплението, за което от държавното
обвинение е ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия П., следва да се
установи, че той е държал без надлежно разрешително високорискови наркотични
вещества, като случаят е маловажен. Настоящият състав намира, че от събраните
по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че обвиняемия
П. на 06.06.2018 г., около 03,50 часа, в
гр.София, ж.к.“Овча купел“, ул.“******“ срещу номер 3, без надлежно
разрешително, издадено по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин с общо нето
тегло 1.52 грама, разпределен в 3 /три/ обекта, както следва: Обект № 1
амфетамин с нето тегло 0.50 грама с
процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент 23.1% на
стойност 15,00 лева; Обект № 2 амфетамин с нето тегло 0.51 грама с процентно съдържание на активния наркотично
действащ компонент 23.1% на стойност 15,30 лева и Обект № 3 амфетамин с нето
тегло 0.51 грама с процентно съдържание
на активния наркотично действащ компонент 23.1% на стойност 15,30 лева на обща
стойност 45,60 /четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева, като
амфетаминът е високорисково наркотично вещество, включено в Приложение №1 към
чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата,
като наркотични – Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. От обективна страна се изясни
несъмнено и категорично чрез заключението на съдебно физикохимичната
експертиза, вида и количеството на държаните от обвиняемия и в предаденото от
него с протокол за доброволно предаване високорисково наркотично вещество -
амфетамим. В конкретният случай количеството и стойността на иззетото
високорисково наркотичното вещество е обособено в три на брой обекта, които са
оразмерени в количество представляващо еднократни дози, което определено не може
да се приеме от въззивния съд като предпоставка за приложение на разпоредбата
на чл.9, ал.2 НК. По делото на следващо място не са налични доказателства, от
които да се изведе извод, че инкриминираните три обекта са били предназначени
за лична употреба от обвиняемия, защото липсват данни за негова наркотична
зависимост, поради което и настоящия съд не се съгласява с приетото в тази
насока от първия съд. По делото няма спор, че инкриминираното количество
наркотично вещество се е намирало във фактическото държане на обвиняемия П. до
неговото предаване на свидетелите Б. и К.. Амфетаминът е високорисково
наркотично вещество, което е поставено под контрол съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, фигурира в Списък I „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с него, забранено е за приложение в хуманитарната и
ветеринарната медицина“ – Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от
27.10.2011 г. на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. В чл. 30 ЗКНВП, законодателят е установил
забрана за производство, преработване, търговия, съхраняване, внос, износ,
реекспорт, транзит, пренасяне, превозване, предлагане, придобиване, използване
и притежаване на растенията, наркотичните вещества и техните препарати включени
в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина”. Посоченото високорисково наркотично
вещество не попада в изключенията установени в разпоредбата на чл. 31 ЗКНВП,
съгласно която, забраната не се отнася за ограничени количества предназначени
за медицински и образователни цели, научни и лабораторни изследвания, защото за
обвиняемия П. не са налице данни за упражняване на подобна дейност. В
конкретния случай обвиняемия П. не е имал надлежно разрешение от компетентните
органи, осъществяващи контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, за
държане на инкриминираното високорисково наркотично вещество.
Извършеното
от обвиняемия П. деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93,
т. 9 НК, поради което не следва да бъде приложена хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК
и обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. По делото не са
налице доказателства свързани с обективната или със субективна страна на
престъплението, установяващи значително занижена обществена опасност на
деянието или липсата на такава, които да
мотивират отпадането на неговия престъпен характер. Напротив, касае се за три
отделни обекта съдържащи високо рисково наркотично вещество, които ще бъдат
използвани в три отделни случая, а не инцидентно, което неминиемо води до
извода за продължителност и упоритост на осъществяваната инкриминирана дейност
от обвиняемия. Освен това независимо, че стойността на наркотичното вещество е
ниска, следва да се има в предвид, че обвиняемият е бил пълнолетен, имал е
достатъчно социален опит и познания и е възприемал предаденото от него вещество
като наркотично, съзнавал е същото и с обстоятелството, че държането му е
забранено от закона. Деянието на обвиняемия П. не се характеризира с явно
незначителна степен на обществена опасност, а е с по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този
вид, поради което не може да се приеме, че извършеното от обвиняемия деяние е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК по изложените от районния съд
съображения.
От
субективна страна, съдът намери, че престъплението е осъществено при форма на
вината пряк умисъл от обвиняемия П. по смисъла на чл.11,
ал. 2 НК., т.к. същия е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. С оглед
възприетото от съда, че обвиняемия П. е знаел, че веществото, върху което има
фактическа власт е било високорисково наркотично се налага извод, че у него е
било налице знание за фактическото му държане. Това обстоятелство принадлежи
към състава на престъплението по повдигнатото му обвинение. Обвиняемият П. е
съзнавал също така, че не може да държи наркотичното вещество, без да има
съответното разрешение за това, но обективно го е държал. Тук е без значение
вида и количеството на наркотично вещество, както и неговата стойност, т.к. същите
не влияят на наличието на пряк умисъл при обвиняемия в момента на осъществяване
на инкриминираното деяние, а още повече същият е знаел, че държи именно намереното
наркотично вещество – амфетамин в себе си до неговото предаване с протокола за
доброволно предаване. По делото не са събрани доказателства наркотичното
вещество да е било предназначено за продажба и друго отчуждаване.
По
изложените съображения, по категоричен и несъмнен начин се доказа, че обвиняемия
П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК, поради което и настоящият съд го
призна за виновен в неговото извършване.
За
извършеното от обвиняемия П. престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, пр. 2,
т. 1, пр. 1 НК е предвидено наказание „Глоба“ до хиляда лева.
В
настоящият случай са налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 78а НК по отношение на обвиняемия П. за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”. От приложената по
делото справка е за съдимост е видно, че обвиняемия П. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК към датата на
деянието, от същото не са причинени съставомерни имуществени вреди и за
престъплението, за което е ангажирана неговата наказателна отговорност, което
се извършва при форма на вина – пряк умисъл се предвижда наказание „Глоба”.
При
определяне на размера на административното наказание „Глоба” въззивния съд
отчете като смекчаващи вината обстоятелствата младата възраст, оказаното от
него съдействие в хода на досъдебното производство и чистото съдебно минало на
обвиняемия към датата на деянието. Като отегчаващо вината обстоятелство
въззивния съд отчете високата степен на обществена опасност на извършеното от
обвиняемия П. и броя на държаните от него обекти съдържащи високорисковото
наркотично вещество амфетамин. Предвид гореизложеното и при превес на
смекчаващите вината обстоятелства въззивния съд намери, че на обвиняемия следва
да бъде определен размер на наказанието „Глоба” от 1000 лева, който на свой ред
е съобразен с предвидените граници на наказанието, които са абсолютни и за съда
не е налице възможност да излезе от тях, доколкото и в санкционната част на
престъплението е предвидено наказание „глоба” в същия размер.
На
основание чл. 354а, ал. 6, вр. с чл. 53, ал. 2, б. “а“ НК въззивният съд
намира, че следва да се отнеме в полза на държавата иззетите предмети на
престъплението, представляващи наркотични вещества, които след влизане на
присъдата в сила следва да бъдат унищожени.
С
оглед изхода на делото обвиняемия П. следва да понесе и направените по делото
разноски, поради което на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът го осъжда да
заплати такива в размер на 152,42 /сто петдесет и два лева и четиридесет и две
стотинки/ лева по сметка на СДВР.
Обвиняемият
П. следва да заплати и държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист, поради което съдът го осъжда да заплати и 5,00 /пет/ лева на
основание чл. 190, ал. 2 НПК.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.