Р Е Ш
Е Н И Е
№19
гр.
Враца, 04.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, І-ви състав, в
публично заседание на 29.11.2023г. /двадесет и девети ноември две хиляди двадесет
и трета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм.
дело № 452 по описа на АдмС – Враца за 2023г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. със Закон за
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Е.“
ЕООД ***, представлявано от управителя ***, действаща чрез пълномощника си адв.
М.М. ***, срещу Ревизионен акт № Р-04000622005163-091-001/25.04.2023г.,
потвърден с Решение № 55/05.07.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико
Търново, с който са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни
периоди от 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г., общо в размер 6 998,54 лева, от
които за внасяне 2 559,49 лева и лихви в размер на 198,20 лева.
В жалбата се
излагат подробни съображения за незаконосъобразност на РА в оспорената му част.
Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно са установени задължения на
ревизираното лице по ЗДДС за данъчни периоди
от 01.06.2022г. до 31.08.2022г., като са формирани допълнителни данъчни
задължения по стандартната ставка 20% върху извършените доставки на търговски
обект ***
Основните
възражения по отношение на установените допълнителни данъчни задължения по ЗДДС
са свързани с твърдението за нарушение на материалния закон, тъй като по
отношение на обекта е приложимо определението за „ресторантьорски и кетърингови
услуги“ дадено в т. 61 на § 1 от ДР на ЗДДС и е относима диференцираната ставка
от 9% ДДС. Поддържа се, че стоките, предлагани в търговския обект са торти (на
парче или цели) от асортимента на ** кафе, чай и безалкохолни напитки, като
стоките се предлагат на гише, придружени с достатъчно помощни услуги, за да
могат да се консумират непосредствено, чрез предоставяне на прибори и чаши за
еднократна употреба, на място, на поставените за целта 3 броя маси. Твърди се
също, че в търговския обект на дружеството-жалбоподател е предоставена
възможност на клиентите до инфраструктурата, осигуряваща възможност за
консумация на храната на място, а персоналът – продавач-консултантите, формират
индивидуалните порции според желанието на клиентите.
Иска
се отмяна на Ревизионен акт № Р-04000622005163-091-001/25.04.2023г и присъждане
на направените по делото разноски в размер на 50,00 лева, съобразно представеният
платежен документ – л.106, както и адвокатско възнаграждение.
Представена
е административната преписка, по опис, обективиран в придружително писмо вх. № 2451/28.07.2023
г. по описа на АдмС - Враца.
Ответникът
- Директор на Дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново, редовно призован, ** **, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1019,67
лева, съобразно материалният интерес и представен списък – л.114 от делото. В хода
на устните състезания, чрез молба по същество на спора излага съображения за
правилност и законосъобразност на РА, като се поддържат мотивите изложени в
Решението, с което е потвърден оспорения Ревизионен акт, като издаден при
спазване на процесуалния закон и наличие на материално-правните предпоставки за
това.
Съдът,
като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи
проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, приема за
установени следните обстоятелства по делото:
След
като прецени жалбата и изложеното в нея във връзка с приложената
административна преписка, съдът счита, че същата е редовна и допустима, като
подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиято правна сфера
неблагоприятно е засегната от акта, създаващ нови публични задължения за
дружеството, и в преклузивния срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК, след приключване на задължителното обжалване по
административен ред.
РА е връчен по електронен път на 27.04.2023г.
– л.33 от делото, жалбата срещу него е подадена по пощата на 10.05.2023г. /входирана
на 12.05.2023г./, в срока по чл. 152 от ДОПК. Решение № 55/05.07.2023г. е
постановено в срока по чл.155 от ДОПК, започнал да тече от 19.05.2023г., след
срока по чл.146 от ДОПК. Оспореното решение е връчено на 06.07.2023г. – л.17,
като жалбата срещу него е подадена по пощата на 19.07.2023г., видно от датата
на пощенското клеймо – л.9, входирана на 21.07.2022г., при което срокът по чл.
156 от ДОПК за депозирането ѝ е спазен.
Разгледана
по същество е неоснователна.
От данните по преписката е видно, че
жалбоподателя „Е.“ ЕООД ***
развива търговска дейност в *** –
продажби на торти * и напитки в обект ***Обекта е преместваем,
представлява оборудван специализиран автомобил „Фиат-Дукато“, тип „Каравана“, с
рег. № ****, с бранд „*“ – фактически „павилион“, разположен на наета тераса 50
кв.м. пред търговски център „*“ от към * “*“. На терасата са поставяни между
два и пет броя малки маси, с по 3-4 броя стола за консумация.
За ревизирания период жалбоподателя е приложил
диференцираната ставка за облагане в размер на 9 % съгласно чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС.
Ревизионното производство е образувано със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000622005163-020-001/07.10.2022г.
/на л.47 от делото/, издадена от *** – * ** при ТД на НАП Велико Търново,
надлежно оправомощен за това, съгласно представената Заповед № 1270/15.11.2021 г. на
Директора на ТД на НАП Велико
Търново /л. 99/. С посочената ЗВР е
определен обхват на ревизията – задължения за Данък добавена стойност
/ДДС/ за периода от 01.06.2022г. до 31.08.2022г.,
със срок за завършване на ревизията – три месеца от връчване на ЗВР. Със
заповедта е разпоредено ревизията да бъде извършена от *** – ** по приходите, *на
ревизията и *** -* по приходите. Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя
„Е.“ ЕООД на дата 14.10.2022г. /л. 49/
По
делото са събрани писмени доказателства.
След
извършена служебна проверка на основание чл.160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- 04000622005163-020-001/07.10.2022г.
и Заповед за изменение на
ЗВР № Р-04000622005163-020-002/13.01.2023г. – л.50, са издадени от оправомощени органи
по смисъла на чл.112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, с оглед делегирането на правомощия
по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № 1270/15.11.2021 г. на Директора
на ТД на НАП – Велико Търново – л.128 и сл. от делото.
РА
№ Р-04000622005163-091-001/25.04.2023г. и Ревизионен доклад № Р–04000622005163–092-001/27.03.2023г.
са издадени от оправомощени органи, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност.
В
съдържанието на ЗВР, заповедта за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния
акт е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като
електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.
От представените на технически носител справки от публичния регистър на
електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги, се установява, че
лицето възложило ревизията, ръководителя на ревизията и члена на екипа, са имали валидни квалифицирани
електронни подписи за съответните периоди, в който са издадени посочените
по-горе електронни документи.
Въз
основа на представените доказателства, съдът констатира, че ЗВР, ЗИЗВР, РА и РД са
подписани от компетентните лица, посочени в тях, с валидни квалифицирани
електронни подписи, представляват валидни електронни документи и не са налице
основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.
Ревизията
е приключила в установения от чл.114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил.
Ревизионен
доклад № Р-04000622005163-092-001/27.03.2023г. е съставен в срока по чл.117, ал. 1 от
същия кодекс и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване
разпоредбата чл.117, ал.4 от ДОПК. – в
тридневен срок от съставянето му, а именно на 28.03.2023г. – л.45.
Ревизионен
акт № Р-04000622005163-091-001/25.04.2023г. е издаден в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, в предвидената в чл. 120 от ДОПК
форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването
му. Освен това изложение на фактическите основания за установяване на
процесните задължения се съдържат в ревизионния доклад, който е неразделна част
от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД,
когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия
ревизията акт.
На
задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му
документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно
уведомявано, както за откриването на ревизионното производство, така и за
всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от
тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му
задължения.
В
хода на ревизията преписката е попълнена с необходимите според ревизиращите
органи доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези
доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на
преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат
обсъдени в настоящото решение. Извън това, в процесуалния закон са предвидени
достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни правото си на
защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства, включително
чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране,
като жалбоподателят се е възползвал от тези възможности.
По
отношение съответствието на РА, в обжалваната му част, с
материалноправните разпоредби на ЗДДС:
С ревизионния акт, потвърден по
административен ред, чиято законосъобразност понастоящем е предмет на делото, органите
по приходите са установили допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от
01.06.2022г. до 31.08.2022г., общо в размер на 6998,54 лева, от които за
внасяне 2 559,49 лева и лихви в размер на 198,20 лева.
В хода на съдебното производство не са
събирани нови доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този
кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от
компетентната териториална дирекция.
Седалището на жалбоподателя „Е.“
ЕООД ***, както и търговския обект се намира в ***, от което следва, че
компетентната териториална дирекция относно извършване на ревизията и съставяне
на ревизионен акт е ТД на НАП Велико Търново.
Въз
основа на приложените към административната преписка доказателства и
предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по
приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия,
съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите,
посочени в чл.120 от ДОПК. Извършените
процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите
по чл. 50, ал. 2 от ДОПК, поради което на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК –
обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени с тях.
В
ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за
издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на
доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за
ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената част на
ревизионния доклад, който е неразделна
част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния
доклад и ревизионния акт. Потвърждаващото решение също е издадено от
компетентен орган и съдържа правни и фактически основания за
издаването му.
С РА е извършен анализ на реализираните
приходи от търговска дейност на „***“, за ревизирания период от 01.06.2022 г. до 31.08.2022г., за който е била приложена от жалбоподателя
диференцирана ставка за облагане с ДДС от 9 % по реда на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Установено е, че за реализацията на стоките в търговския обект е
използван специализиран товарен автомобил за продажба и съхранение на стоките. При
нито едно от посещенията, извършени от органите по приходите на ТД на НАП
Велико Търново не е установено в обекта да са работили сервитьори. Тортите са
получавани от доставчика под формата на завършен в цялост продукт, готов за
консумация от крайния потребител, без да
се налага допълнително влагане на материали и дейности по завършване на
продукта. При придобиване на тортите, ревизираното ЮЛ – жалбоподателя „Е.“ ЕООД,
е получил фактури от доставчика „***“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 20 %, по
които е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит в пълен размер. Не са
установени други осчетоводени и вложени съпътстващи услуги, чрез които да се
завършва вида на предлаганите стоки към момента на реализацията до крайния
клиент. Предлагането на крайния продукт – торти на парче или цяла торта, се
свежда главно до общи и стандартни действия – рязане на парче, опаковане на
тортата, подаване на прибори за еднократна употреба и почистване на търговската
зона, като тези действия през повечето време се извършват не по поръчка на
конкретен клиент, а постоянно или редовно в зависимост от общите очаквания за
търсенето. В обекта няма сервитьор, няма обслужване в същинския смисъл, което
да се състои в предаване на поръчки в кухня, в допълнително оформяне на ястията
и сервиране на масата на клиента, няма специално предназначени за консумация
места за сядане, няма съдове, мебели или прибори за подреждане. Другия вид
предлагане в обекта – опаковане на храната за в къщи, също не налага
допълнително влагане на материали или услуги – тортата е получена от доставчика
в готов вид и е продадена в същия вид на клиента, без допълнителна обработка.
Услугата по рязане на тортата и опаковането не може да бъде определена, като
съпътстваща услуга, която да заема значителна
част от доставката.
Съгласно дефиницията по § 1, т. 61 от ДР
на ЗДДС, „ресторантьорски и кетъринг услуги“ са ресторантьорските услуги и
кетъринг услугите по смисъла на чл.6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011
на Съвета от 15 март 2011г. за установяване на мерки за прилагане на Директива
2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В изр.
второ на посочената норма е прието, че не е ресторантьорска или кетъринг услуга
доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и
други подобни. По смисъла на чл.6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на
Съвета от 15 март 2011г. за установяване на мерки за прилагане на Директива
2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност: „1.
Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в
доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за
консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да
се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е
само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля.
Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на
доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на
доставчика. 2. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или
и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други
помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга
по смисъла на параграф 1. „.
В случая по делото няма данни
дружеството да е категоризирано да извършва ресторантьорска дейност и не се
установява обем от помощни услуги, които обуславят квалифициране на
осъществяваната дейност от „Е.“ ЕООД като предоставяне на ресторантьорски,
респ. кетъринг услуги. В обекта на жалбоподателя се предлагат за продажби торти
(цели и на парче) и напитки, в преместваем обект „***“, който представлява
оборудван специален автомобил „Фиат-Дукато“, тип „Каравана“, с бранд „*“ –
фактически Павилион, разположен на наета тераса 50 кв. м.
Независимо, че през ревизирания период
на терасата има 3-5 броя маси, това само по себе си не променя преценката за
характера на осъществяваната дейност в обекта като различаваща се от
предоставяне на ресторантьорски и кенъринг услуги. Предлагането на крайния
продукт – торти на парче или цяла торта, се свежда главно до общи и стандартни
действия – рязане на парче, опаковане на тортата, подаване на прибори за
еднократна употреба, като тези действия през повечето време се извършват не по
поръчка на конкретен клиент, а постоянно или редовно в зависимост от общите
очаквания за търсенето. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че не са налични съответния обем и качество от помощни услуги, които да
обуславят определянето на дейността осъществявана от дружеството-жалбоподател
като ресторантьорска дейност или предоставяне на кетъринг услуги по смисъла на
§ 1, т. 61 от ДР на ЗДДС.
Съгласно практиката на СЕС,
ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и
действия, от които доставката на храна е само съставна част, и в рамките на
тази съвкупност услугите подчертано следва да доминират. Според Решение на Съда
(първи състав) от 22 април 2021 г. по дело C-703/19: „Член 98, параграф 2 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/47/ЕО на
Съвета от 5 май 2009 г., във връзка с точка 12а от приложение III към тази
директива и член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15
март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112,
трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „ресторантьорски и
кетъринг услуги“ попада доставката на храни, придружена от достатъчно помощни
услуги, позволяващи на крайния клиент да консумира непосредствено тези храни. В
т. 58 от същото решение се посочва, че за квалифицирането на дадена облагаема
сделка като „ресторантьорски и кетъринг услуги“ законодателят на Съюза е искал
да отдаде решаващо значение не на начина на приготвяне на храните или на
тяхното доставяне, а на осигуряването на помощни услуги, които придружават
доставката на приготвените храни, които услуги трябва да са достатъчни, за да
осигурят непосредствената консумация на тези храни и да играят по-голяма роля в
сравнение с тяхната доставка. От друга страна, видно от т. 59 на решението
критериите, които са решаващи, за да се прецени дали услугите, съпътстващи
доставката на приготвените храни, могат да се считат за „остатъчно помощни
услуги, се отнасят до предлаганото на потребителя ниво на услуги. В т. 60 в
това отношение съдът отчита по-специално елементи като присъствието на
сервитьор, наличието на обслужване, което се състои по-конкретно в предаването
на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им
на масата на клиентите, наличието на специално предназначени за консумацията на
храната затворени и отоплени помещения, или наличието на гардероб и тоалетни,
както и в осигуряването на съдове, мебели или прибори за хранене (вж. в този
смисъл решение от 10 март 2011 г., Bog и др., C-497/09, C-499/09, C-501/09 и
C-502/09).
С оглед дейността на ревизираното лице,
свързана с предлагане на торти „* (цели и на парче) на място, различно от това,
където са приготвени, както и съчетанието на съпътстващите услуги, предоставящи
условия за консумация (обзавеждане, средства, липсващо специализирано
обслужване от сервитьор), при което процесът на поръчване е опростен и частично
автоматизиран и клиентът има ограничена възможност да персонализира поръчката,
в случая липсва предоставяне на „ресторантьорски и кетъринг услуги“ по смисъла
на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, а диференцираната ставка на данъка от 9% по реда
на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е неприложима.
В този смисъл е Решение №
2637/14.03.2023 г., постановено по адм. дело № 6628/2022 г. по описа на ВАС.
По
изложените съображения оспореният Ревизионният акт е законосъобразен и жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1019,67 лева, което е съответно на
минималното такова, съобразно материалният интерес – 6998,54 лева и съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
По
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Е.“ ЕООД ***, представлявано от управителя ***, действаща чрез пълномощника
си адв. М.М. ***, срещу Ревизионен акт № Р-04000622005163-091-001/25.04.2023г.,
потвърден с Решение № 55/05.07.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико
Търново, с който са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни
периоди от 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г., общо в размер 6 998,54 лева, от
които за внасяне 2 559,49 лева и лихви в размер на 198,20 лева.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД *** ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите направените по делото разноски в размер на 1019,67 лева (хиляда и
деветнадесет лева и 67 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се
изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: