Р Е
Ш Е Н
И Е
№
23.04.2021 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на девети април две хиляди двадесет и първа
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева, като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 431 по
описа за 2021 год.
и като обсъди:
Иск с правно
основание чл.150 от СК.
Производството е образувано въз
основа депозирана искова молба от И.В.Ф., чрез нейната майка и законен
представител И.И.Ч., против В.С.Ф., с искане да бъде постановено от Съда
решение, с което се измени-увеличи размера на присъдената издръжка, която същия
е осъден да заплаща на И. от 130 лева на 200 лева, начиная от датата на
подаване на ИМ до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на
същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Твърди, че с
влязло в сила решение/споразумение по гр.д.№ 2476/2017 г. по описа на
Асеновградския РС, ответникът се е задължил да заплаща на дъщеря си И. издръжка
в размер на 130 лв. месечно. От тогава майката единствено се грижи за
издръжката на детето, от присъждане на издръжката е изминал период от три
години, през които са се увеличили чувствително средствата - необходими за
издръжка на детето. Освен средствата необходими за: храна, облекло са
необходими и средства за заплащане такса за детска градина, за посещение на
балет, за закупуване на имуностимуланти и лекарства. И. посещава ДГ „Асенова
крепост“ Асеновград – втора група. Ищцата твърди, че работи, но ответникът също
работи в Нидерландия от 2020 г., където получава добър месечен доход и следва
да заплаща част от издръжката за детето си. Ангажира доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника В.С.Ф., чрез
пълномощника адвокат П., които оспорва иска по размер. Не оспорва, че страните
са родителите на детето И., че е изминал дълъг период от присъждане на
издръжката. Твърди, че бабата по бащина линия и бащата купуват дрехи и играчки
на детето, а за рождения и ден са организирали парти в дома им. Ответникът
твърди, че заради „ковид пандемията“ не работи в Нидерлания, но заплаща висок
наем, а за нова година е закупил билет на детето – което заедно с бабата е
следвало да му отидат на гости. Но в
последният момент майката е отказала да пусне детето. Не оспорва твърдението,
че И. е записана на балет, но с Решение на ОС Асеновград, посещенията на децата
в детски градини са освободени от заплащане на такси. Твърди, че майката работи
и получава високо възнаграждение. Заявява, че в момента е с ограничени
финансови възможности и няма как да плаща исканата издръжка, а и счита че
издръжката на детето не надхвърля сумата от 300 лв. месечно. Моли да се
постанови решение, с което издръжката да бъде увеличена на 165 лв. месечно, за
което предлага и споразумение. Оспорва представените квитанции като нечетливи и
фактурите, като счита че в тях са включени вещи, предназначени за майката. Ангажира доказателства
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, че В.Ф. е баща на детето И. – което се установява и от представеното
удостоверение за раждане, както и че по силата на съдебно решение/споразумение от
07.12.2017 г. по гр. д.№ 2476/2017 г. по описа на Асеновградския РС същият се е
задължил да заплаща издръжка на И. в размер на 130 лева месечно. Не се спори, че
детето посещава ДГ „Асенова крепост“ и е навършило 5 години.
От определяне на
размера на издръжката, която ответникът заплаща, е изминал период от около три
години, през него детето е пораснало, увеличили са се и разходите и нуждите и.
През този период икономическата ситуация в страната е изменена, като са се
увеличили цените на всички стоки и услуги, а месечната сума, която е необходима
за издръжката на И. също се е увеличила.
Увеличила се е и минималната работна заплата за страната, като минималната
издръжка вече е ¼ от същата – или 162.50 лева. Точната сума за
задоволяване на потребностите и не може да бъде
определена,
още повече, че същата би могла да
се променя в зависимост от различни фактори.
Съгласно чл.142, ал.1 от СК другият фактор, който следва да се прецени
при определяне на размера на дължимата издръжка, са възможностите на лицето,
което я дължи. По тази причина доходите и имущественото състояние на майката са
ирелевантни, съответно събраните в тази връзка доказателства не следва да бъдат
обсъждани.
Ответникът е в трудоспособна възраст и не страда от заболяване, което му
пречи да работи и съответно да получава възнаграждение за труда си. От
събраните доказателства се установи, че същия е в Нидерландия, не се установи размера на получаването от него
трудово възнаграждение. Ответникът няма друго ненавършило пълнолетие дете,
следва да работи и реализира поне средния за страната доход и да заплаща
издръжка в по-висок от определения размер, като поеме по-голяма част от
увеличените средства за издръжка. Този извод се налага поради обстоятелството,
че непосредствените грижи, които са неимоверно много, се полагат от майката,
което също не е спорно.
От страните по делото е представено подписано споразумение – нотариално
заверено, с което същите са постигнали съгласие да бъде увеличена присъдената с
решението/споразумение по гр.д.№ 2476/2017 г. по описа на
Асеновградския РС, издръжка от 130 лв. на 180 лв., която бащата В.Ф. заплаща на
И.Ф., чрез нейната майка и законен представител И.Ч., начиная от 01.04.2021 г. Съдът
приема това споразумение като извънсъдебно признание на иска до сумата 180
лева. Ето защо съдът приема, че
същият следва да заплаща издръжка в размер на 180 лева месечно, като искът до
пълния му размер за увеличение на размера й на 200 лева следва да бъде
отхвърлен.
Предвид липса на претенция от страните, за направените по делото разноски
съдът не следва да присъжда такива.
На осн.чл.78 ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на РС Асеновград, държавна такса в размер на 72 лева. Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
издръжката, която В.С.Ф., ЕГН ********** ***, заплаща на И.В.Ф., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител И.И.Ч., ЕГН ********** ***, по силата
на съдебно решение/споразумение от 07.12.2017 г., по гр. д.№ 2476/2017 г. по
описа на Асеновградския РС от 130 лева (сто и
тридесет), като УВЕЛИЧАВА този
размер на 180 лева (сто и осемдесет)
лева месечно, считано от 01.04.2021 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, начиная от падежа до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск до пълния му размер от 200 лева – или за разликата от 20 лева.
ОСЪЖДА: В.С.Ф., ЕГН **********
*** да заплати по сметка на РС Асеновград, държавна такса в размер на 72 лева (седемдесет и два).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че
ще обяви решението си – 23.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: