Решение по дело №1044/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на директора на дирекция „ Инспекция по труда“ – Варна , срещу решение № 479/27.03.2023г. , постановено по анд. № 418/2022г. по описа на Районен съд – Варна.

Релевира се допуснато нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Неправилно РС-Варна е приел за недоказан описаният факт в АУАН и НП – полагане на труд от работничка в полза на „Маршал-2020“ ЕООД, още повече че това дружество е стопанисвало търговския обект и фискалното устройство в същия е било регистрирано на името на това дружество. Твърди се възникнало трудово правоотношение между работничката именно с „Маршал -2020“ ЕООД.

Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на обжалваното съдебно решение с присъждане на юриск. възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез представител по пълномощие поддържа подадената касационна жалба .

Ответникът по касация – „Маршал -2020“ ЕООД , не се явява представител, но депозира писмен отговор на жалбата с позиция за нейната неоснователност. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодни разноски. .

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила .

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по жалба на „Маршал -2020 „ ЕООД срещу наказателно постановление №03- 013896/11.08.2021г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал.3 във вр. с чл. 62, ал.1 от КТ.

От фактическа страна решаващият съд е приел, че при проверка от контролни органи на ДИТ-Варна на търговски обект -детски атракцион, находящ се в /// на 05.07.2021г. лицето В П е осъществявала трудови функции в обекта, без да има сключен трудов договор.

Бил е съставен АУАН, предявен и подписан от управителя на дружеството. Възражения постъпили по реда на чл.44 от ЗАНН, били надлежно разгледани от АНО, но не са били приети. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното по съдебен ред НП .

За да отмени цитираното НП , ВРС е преценил недоказаност на административнонаказателното обвинение предвид данните от разпита на работничката П, която заявява, че е била наета от лицето Д.. В попълнената от нея декларация посочила името на „Маршал -2020 „ ЕООД , защото го била видяла на касовия бон. При наемането й на работа от лицето Д. , той не е споменавал име на фирмата- работодател.Освен това от разпита на свид.Д. Ц било установено, че той през летния сезон на 2021г. е работил от името на „Маршал-2020“ ЕООД , но без да има каквито и да е права за това. Търговската си дейност по стопанисване на детския атракцион извършвал от името на „Маршал- 2020“ЕООД с управител Ш, без да е имал за това пълномощно, а защото считал това за свое право. Първоначално е работил заедно с управителят на това дружество Ш на атракциона, като двамата го стопанисвали заедно , но през 2020г. Ц изгонил Ш и продължил да работи от името на неговото дружество. Не е регистрирал свое дружество, а търговската си дейност извършвал от името на търговско дружество , регистрирано на чуждо име. Свидетелят сам сочил, че нееднократно на търговският му обект са били установявани работници без трудов договор.

Според РС-Варна не са събрани достатъчно доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установят извършването на административно нарушение , понеже работничката П е престирала работна сила, но не и в полза на наказаното дружество, а в полза на свид.Ц, който я е наел. Недобросъвестното поведение на това лице по ползване на обекта , без валидно правно основание, не може да ангажира адм. отговорност на „Маршал-2020“ ЕООД.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно , допустимо и правилно, като при неговото постановяване не е допуснато нарушение – оплакване, което е релевирано в касационната жалба. Предвид разпоредбата на чл. 220 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН при подобно оплакване касационният съд изследва неговата основателност въз основа на установените факти от предходната съдебна инстанция . В случая РС-Варна е установил наемане на работа на В П от лицето Д. Ц, с когото са уговаряли условията на работа т.е. елементите на трудовото правоотношение - работно време ,почивки , заплащане . И двете страни не твърдят, че наемането да е ставало от името на „Маршал -2020“ ЕООД.

Според предписанието на § 1 от ДР на КТ работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Анализът на цитираната разпоредба предполага съждение, че физическо лице също може да има правното качество на работодател. Обоснована откъм доказателствени източници е тезата на районния съд, че работодател на В П е Д. Ц , а не „Маршал -2020“ ЕООД с оглед изложените по-горе съображения , базирани на събраните непротиворечеви свидетелски показания , но също така и оглед факта, че „Маршал-2020“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на капитал и управител е Ш С Ш . В тази връзка Д. Ц не е съдружник в това дружество, не е негов законен представител, няма и сключен договор за представителство , за извършване на правни действия от името на дружеството , поради което непотвърдените от „Маршал -2020“ ЕООД действия на последния по наемане на работа не обвързват дружеството . В обобщение няма възникнало трудово правоотношение между В П и „ Маршал -2020“ ЕООД и поради тази причина това дружество не може да бъде субект на отговорността по чл. 414, ал.3 въ вр. с чл. 62, ал.1 от КТ . Издаденото срещу същото НП е необосновано и незаконосъобразно и правилно районният съд е постановил неговата отмяна .

При този изход на делото съдът счита своевременното искане на касационния ответник за присъждане на разноски за основателно ,поради което следва да му се присъдят такива в размер на 400 лв.- платен адв. хонорар за касационна инстанция.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 479/27.03.2023г. , постановено по анд № 418/2022 г. по описа на Районен съд – Варна .

ОСЪЖДА изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда“ да заплати на „Маршал-2020“ ЕООД с ЕИК *** сумата от 400 / четиристотин/ лева ,преставляваща направени съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

	Председател:
	Членове: