РЕШЕНИЕ
№ 602
гр. гр. Хасково, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20235640101075 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. 1 -во от ЗЗД от К. М. Я., ЕГН
**********, с адрес: *****************, съдебен адрес: ***************, адв. Д.О. от АК
– Хасково против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37.
Ищцата твърди, че е единствен наследник на починалия на ****** г. М.К.С.. Според
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за
издръжка и гледане № 48, том X дело 2825/1994г. на РС-Хасково, М.К.С. прехвърлил на
дъщеря си – ищцата К. М. Я. дворно място, находящо се в **************, заедно с
построената в него сграда- Къща. Въпреки че М.К.С. починал още на ****** г., след смъртта
му партидата за ел. енергия за гореописания имот продължила да се води на него, и като
Клиент на ответното дружество, по силата на договор при ОУ, ответникът доставял
електрическа енергия в обект на ищцата с ИТН 1603930, с клиентски номер **********,
представляващ жилище, находящо се в ************.
Поддържа се в исковата молба, че когато ищцата отишла да си плати сметката за
консумира електрическа енергия за месец март 2023 г., била уведомена, че е издадена
корекционна фактура, в която допълнително били начислени със задна дата киловати
електрическа енергия на обща стойност 572,26 лева, както и че електромерът бил сменен.
Според ищцата, корекцията на сметката била извършена от ответникът едностранно
без правно основание и сумата била неоснователно начислена, тя не била запозната със
случващото се по електромера, който се намирал на улицата в табло извън имота й,
нарушена била и процедурата при извършване на проверката. Освен това в предоставената й
справка за коригиране на сметката за ел. енергия преизчислените количества Kwh били
таксувани по цени от 0.653256 лв. с ДДС, докато обявената в сайта на ЕВН цена за битови
абонати физически лица била както следва: дневна тарифа – 0.24812 лв. с ДДС и нощна
тарифа - 0.1425 лв. с ДДС/кВтч. След като ищцата получила отговор от дружеството, в
1
констативния протокол било отбелязано, че електромерът е повреден с тъмен дисплей и
изпращането му за проверка от експерт.
Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищцата гореописаната сума, както и направените по делото
разноски.
Ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но счита същия за
неоснователен и като такъв намира, че следва да бъде отхвърлен. Посочва, че са налице
всички предпоставки за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Ответникът твърди, че на 31.03.2023 г. при извършена проверка на електромер с
фабричен № *********, ИТН 1603930, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта
на ищцата, в качеството й на наследник на починалия титуляр М.К.С., находящ се в
*******, от служители на „Електроразпределение Юг" /„ЕР ЮГ"/ ЕАД било установено, че
електромерът бил с изгаснал дисплей, поради което консумираната електрическа енергия не
можело да бъде отчетена. За извършените действия бил съставен констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 685866 от 31.03.2023
г., като бил изготвен в присъствието на свидетел и на представител на ответника.
Протоколът бил подписан от посочените лица.
Ето защо ответникът намира, че при наличието на предпоставките по чл. 52, ал. 1, т.1
от ПИКЕЕ е извършено преизчисление на количеството електрическа енергия, като било
начислено допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер на 876 kWh.
Стойността на допълнителното количество електрическа енергия, изчислена по
определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическа енергия за покриване на
технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна
електрическа мрежа, за период от 22 дни (чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ) била в размер на 572,26
лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 22 дни, като
първата дата - 09.03.2023 г. представлявала датата на последния отчет на електромера,
съгласно извадка от паметта му, като след тази дата до датата на демонтажа на процесния
електромер не били фактурирани количества електрическа енергия освен процесните 876
kWh. Последната дата била датата на извършената последваща техническа проверка и
демонтаж на процесния електромер - 31.03.2023 г. Електромерът № ********* бил отчитан
от отчетник с оптична глава веднъж в месеца. При последното посещение на место, от
отчетникът на 09.03.2023 г. за СТИ бил регистриран код „01“, който означавал, че
електромерът не се чете. Начислението било направено с използването на енергия от
предходни дни преди да изгасне електромера и енергия от аналогичен период от
предходната година.
За посочената сума била издадена фактура № **********/11.04.2023г., изпратена на
ищеца с писмо с изх. №1039798-1/11.04.2023г. с обратна разписка № ИД PS 4040 01ZIG2 Р,
съобразно процедурата по ПИКЕЕ.
Ответникът посочва, че съществува законово основание за начисляване на процесната
сума. КЕВР имала правомощие да приеме ПИКЕЕ, които да регламентират условията и реда
за установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия - чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. На това основание
КЕВР приела ПИКЕЕ, като в случая приложение намирали раздел IX и конкретно
разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ. На основание чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от ПИКЕЕ
стойността на допълнителното количество електрическа енергия била изчислена по
определената от КЕВР пазарна цена на електрическа енергия за покриване на
технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна
електрическа мрежа, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към
обществото.
Поддържа се още, че обстоятелството, кой бил конкретният извършител, било
2
ирелевантно по настоящия спор, защото в посочените законови разпоредби,
регламентиращи преизчислението на количеството електрическа енергия, не се съдържали
изисквания за извършване корекции на сметки при установено виновно поведение на
крайния клиент, а точно обратното - единственото условие за упражняване правото на
оператора на съответната ел. мрежа да извърши едностранна корекция, било да бъде
установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. В допълнение сочи, че корекционната процедура цели
възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване, а не да бъде
ангажирана отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Ответникът отбелязва, че от 04.05.2019г. в законна сила били влезли нови ПИКЕЕ,
според които преизчисляването на количеството електрическа енергия се извършвало от
операторите на съответните електрически мрежи, а не от крайния снабдител на
електрическа енергия. Поради тази причина крайните снабдители вече не издавали фактури
за допълнително начислени количества електрическа енергия, а дейността по
преизчисляването и фактурирането на количества неизмерена, неточно и/или неправилно
измерена електрическа енергия се извършвала от оператора на съответната електрическа
мрежа, към която бил присъединен конкретният обект на клиент. Ето защо счита, че общите
условия на крайния снабдител на електрическа енергия, в случая „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, са ирелевантни, съответно неотносимо към процесния случай е
дали в тях се предвижда изричен ред за уведомяване на клиентите.
С оглед изложените съображения ответникът намира иска за неоснователен и моли
същият като такъв да бъде отхвърлен. Претендират се направените разноски по делото,
включително и за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа следното:
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК между страните е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е потребител на електрическа
енергия, доставяна в имота й с адрес: **************, с ИТН 1603930; че на 31.03.2023 г. е
извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обекта на ищцата от
служители на „Електроразпределение Юг", за което е съставен констативен протокол и въз
основа на него е издадена фактура № **********/11.04.2023г. на стойност 572,26 лева с
ДДС, която ищцата е заплатила на ответника.
В тази връзка като писмени доказателства по делото са представени от ищцата
Удостоверение за наследници изх. №23/02.05.2023г., издадено от Община Хасково,
Кметство село Стамболийски по отношение на М.К.С., починал на ***** г., видно от което
ищцата К. М. Я. е наследник по закон – дъщеря на починалия наследодател, както и
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 48, том X,
дело 2825/1994г., съставен на 08.11.1994г. пред Х.К., нотариус при Хасковски районен съд
между прехвърлители М.К.С. и Д.Й.С. и преобратател К. М. Я., според който М.К.С. и
Д.Й.С. прехвърлят на дъщеря си К. М. Я. собствения си недвижим имот, а именно парцел I в
квартал 39 по плана на ***** от 640 кв.м., отреден за дворище с планоснимачен номер 160,
заедно с построената в него къща, срещу задължението на приобретателката да поеме
гледането и издръжката на М.К.С. и Д.Й.С., докато са живи.
От приетия като доказателство по делото констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско и измерване № 685866 от 31.03.2023 г., също
неоспорен от ищцата се установява, че на посочената дата представители на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД са извършили проверка на измервателната система на
клиент с клиентски номер ********** за обект, находящ се в ******* с ИТ № 1603930 и
средство за търговско измерване с фабричен № *********, в присъствието на свидетел. При
3
проверката е било установено, че електромерът е повреден с „тъмен дисплей“ и не отчита
електрическа енергия, поради което е бил демонтиран, запечатан с пломба. Монтиран е нов
изправен електромер, който мери в класа на точност. Този констативен протокол е подписан
от извършилите проверката представители на оператора на електрическата мрежа, както и
от присъствалия свидетел.
С писмо от 11.04.2023 г., ищцата е уведомена от ответника за извършената проверка,
както и че на основание чл. 52, ал. 1 т.1 ПИКЕЕ ще бъде коригирана сметката за ел. енергия
за периода от 09.03.2023 г. до 31.03.2023 г., за 22 дни, чрез допълнително начисляване на
сума в размер на 572,26 лева.
Представени са също справка за коригиране на сметката за електроенергия и Фактура
№ **********/11.04.2023г., от които е видно, че вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер №
********* за периода от 09.03.2023 г. до 31.03.2023 г. на ищцата е допълнително начислена
енергия от общо 876 кВтч на стойност 572,26 лева с ДДС.
По делото е прието като писмено доказателство и извадка от електронното досие на
измервателната система.
От представената разписка от 28.04.2023 г. се установява, че на тази дата ищцата е
заплатила горепосочената сума от 572,26 лева.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че представеният по делото констативен протокол № 685866 от 31.03.2023 г. за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване отразява техническото
състояние на средство за търговско измерване с фабричен № *********, което е резултат от
техническа неизправност по смисъла на чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ. Това води до неизмерване на
консумираната електрическата енергия в ИТН 1603930. Правилно е била приложена
методиката за изчисляване на изчисленото неотчетеното количество електроенергия така,
както е заложена в чл.52, ал.1, т.1 от ПИКЕЕ, а неизмереното количество е остойностено
правилно съгласно чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. Върху електромера има изискуемия знак за
премината първоначална проверка и е следвало да премине вторична проверка през 2028 г.
съгласно Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за
метрологичени технически надзор, като тези срокове са спазени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, искът се явява изцяло основателен, като съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане на
процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание. В
съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже извършването
на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на облигационна връзка с другата
страна, както и на твърдените основания за едностранно коригиране сметката на ищеца за
доставената му през изминалия релевантен период електрическа енергия поради неточното й
измерване, която съответства на представената по делото фактура.
С Определение № 1181/21.07.2023 г. е прието за ненуждаещо се от доказване между
страните, а и от представената по делото разписка се установява, че ищцата е заплатила на
ответника сумата по фактура № **********/11.04.2023г. в размер на 572,26 лева, както и
2,22 лева - лихва за забава по нея.
4
Липсва спор по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че ищцата, в качеството й на наследник на починалия М.К.С., е валидно
обвързана с облигационно правоотношение по силата на сключен договор за продажба на
електрическа енергия при публично известни ОУ, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в
сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съответно приети
специални условия, различни от публикуваните ОУ.
Основните спорни въпроси са дали ответникът е имал право да извърши едностранна
корекция на отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния минал
период и ако е имал, налице ли са били предпоставките, даващи му основание на направи
такава корекция, както и спазени ли са правилата, уреждащите това негово право. В тази
връзка, в действителност след измененията с ДВ бр. 54/17.07.2012г. в разпоредбите на чл.
83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2. т. 6, б. „а” и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, може да се направи извод, че
вече е предвидена възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Съобразно допуснатата законова делегация от Председателя на ДКЕВР са издадени и нови
ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. Следователно,
ответното дружество е имало законово основание за едностранна корекция на количеството
електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период.
Съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на съответната електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в
съответствие с техническите изисквания на електромера е в задължение на оператора на
мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.
Съдът намира, че в случая е възникнало, така нареченото „право на корекция на
сметка“ или правото на оператора на съответната електрическа мрежа да изчисли
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при средство за търговско измерване,
измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се
изчислява, като измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита
класът на точност на средството за търговско измерване. От друга страна, за да са налице
предпоставките на законосъобразна корекция на сметка за минал период, е необходимо да се
докаже по несъмнен начин и осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ от
потребителя или от друго лице, но с негово знание или съгласие. Такива обстоятелства не се
твърдят от страните, нито по делото са предствени или приложени доказателства, че именно
ищцата или поне с нейно знание е извършено неправомерно въздействие върху процесното
СТИ. Обективната отговорност е вид гражданска отговорност /без значение договорна или
деликтна/, поради което, за да бъде ангажирана е необходимо да е налице поведение на
отговорното лице, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Задължението на
потребителя по договора за продажба на електрическа енергия е за бездействие, поради
което основание за ангажиране на отговорността му е налице само при доказано действие,
каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на
електрическата енергия, а както бе посочено, по делото нито се твърди, нито се установява
такова поведение от страна на ищцата. В този смисъл е и Решение № 38 от 15.05.2014 г. по
т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя наведените от ответника доводи за
наличието на безвиновна (обективна) отговорност на клиента в тази хипотеза, тъй като това
представлява изключение от въведения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност, поради което следва да бъде изрично и ясно разписано от
5
законодателя. Горепосочените разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат да се тълкуват в този
смисъл, тъй като те само регламентират условията и реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за
извършване на корекция на количеството консумирана електрическа енергия. Тези изводи
съответстват и на трайно установената и задължителна съдебна практика - Решение № 12 от
11.02.2013 г. по т. д. № 1080/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 177 от 12.12.2011 г. по т. д.
№ 1008/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС,
II т. о., Решение № 205 от 03.09.2013 г. по т. д. № 37/2011 г. на ВКС, II т. о. и др., всички
постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която коригирането на сметките само въз
основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната
отговорност.
Дори и да се приеме, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда
безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следва да се има
предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, съгласно
който един от принципите при търговията с електрическа енергия е защита интересите на
потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва да бъде приложена. Освен това, в
§ 1 на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е предвидено, че при противоречие на два
закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Освен изложените съображения, следва да се посочи, че ответникът
„Електроразпределение Юг" ЕАД не е и носител на спорното вземане за допълнително
начислена ел. енергия. Вземането за стойността на доставената ел.енергия произтича от
сключения, на основание чл.11 т.4 и чл.15 ал.2 т.3 от ПТЕЕ, ред. ДВ бр.40 от 05.05.2020 г.
договор за продажба на ел. енергия между крайните снабдители, от една страна, и битови и
небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа
на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Основание
обаче за възникване на правоотношението между ищеца, като краен клиент, и ответника,
като оператор на електроразпределителна мрежа, е договорът за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа по чл.11 т.3, вр. чл.14 ал.2 т.1
ПТЕЕ, по което ответникът няма вземане спрямо ищеца. Според чл.28 ал. 1 ПТЕЕ, битовите
и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител, като в този смисъл е и клаузата по чл.17
ал.2 от ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, според която това дружество, като
краен снабдител издава на клиента обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп
по определените от ДКЕВР цени. Съгласно чл.56 ал.1 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване
на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото". Съгласно
§1 т.41а б.„а" от ДР на ЗЕ, „ползвател на мрежата" е физическо или юридическо лице-
ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо
електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или
снабдявано от такава мрежа. С оглед съществуващите между страните правоотношения, под
ползвател на мрежа по смисъла на чл.56 ал. 1 ПИКЕЕ следва да се има предвид първата
алтернатива от посочения текст на ДР на ЗЕ, а именно - ползвател на електропреносна и/или
електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или
електроразпределителна мрежа, а не крайният клиент, който няма преки финансови
6
отношения с оператора на електроразпределителната мрежа. В чл.56 ал.2 ПИКЕЕ е
предвидено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа
дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал.1,
съответстваща на разпоредбата на чл.28 ал.2 от ПТЕЕ, според която крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния
ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна
инстанция количество електрическа енергия. Освен това в чл.56 ал.3 ПИКЕЕ е предвидено,
че преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират по действащата
за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичните разходи, какъвто е видът на разходите на оператора на
електроразпределителната мрежа. Анализът на така посочените законови разпоредби води
до извод, че при констатирано неточно измерване на средството за техническа измерване на
доставената електрическа енергия, ответникът в качеството си на оператор на
електроразпределителната мрежа следва на основание чл.56 ал.1 ПИКЕЕ да издаде на
доставчика в качеството му на ползвател на мрежата фактура за покриване на
технологичните му разходи по чл.56 ал.3 ПИКЕЕ, заедно със справка за преизчислените
количества електрическа енергия, който пък от своя страна следва да издаде фактура на
крайния клиент за неотчетената ел.енергия и за стойността на мрежовите услуги.
Следователно ответникът, в качеството си на оператор на електроразпределителна мрежа,
няма вземане срещу ищеца, като краен клиент, за допълнително начислената ел. енергия,
което вземане принадлежи на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, като продавач по
договора за продажба по чл.15 ПТЕЕ, респ. платената от ищцата сума на ответника се явява
недължимо платена.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се
явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените от него в първоинстанционното производство разноски, а
именно сумата от 50,00 лв. за платена държавна такса и 400,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, да заплати на К. М. Я., ЕГН **********, с адрес: *****************, съдебен адрес:
***************, адв. Д.О. от АК – Хасково, сумата от общо 574,48 лева, представляващи
платени без правно основание стойност на електрическа енергия за минал период - от
09.03.2023 г. до 31.03.2023 г. по фактура № **********/11.04.2023г. в размер на 572,26 лева
и лихва за забава по нея в размер на 2,22 лева.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на К. М. Я., ЕГН **********, с адрес: *****************, съдебен адрес:
***************, адв. Д.О. от АК – Хасково, сумата от 450,00 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
8