№ 476
гр. Варна, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110108885 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.124 от ГПК.
Образувано е след постановяването на Решение № 14/02.03.2022г., постановено по гр. дело
№ 997/2021 г. по описа на ВКС, с което е обезсилено Решение № 1630/02.12.2020 година на
Окръжен съд Варна, постановено по в.гр. д. № 2343/2020 г. и потвърденото с него Решение
№ 2607/25.06.2020г. по гр.д.№ 20445/2019г. на Районен съд гр.Варна, и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството е образувано по искова молба от ищеца Х.И.Н., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. ***** срещу ответника „Е-П.П.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ***** с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 8214.35 лева, претендирана от ответното дружество като цена на
консумирана ел. енергия за периода от 23.03.2018г. до 22.03.2019г. в обект на потребление
находящ се в гр. *****, отчитан по абонатен номер ***** и клиентски номер *****.
Х.И.Н. е починал на 09.06.2020г. и като ищци в производството са конституирани
наследниците му С. А. Н., И. Х. И. и П. Х. И..
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право, се свеждат до
следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствена част на исковата молба:
Ищецът твърди, че е потребител на ел. Енергия, доставяна от ответното дружество в обект,
находящ се в гр. *****, отчитан по абонатен номер ***** и клиентски номер *****. Бил е
уведомен от ответното дружество, че дължи на дружеството сумата от 8214, 35 лева по
1
фактура № *****/28.11.2019 год., съставляваща стойност на начислено количество ел.
енергия за периода 23.03.2018 год. – 22.03.2019 год. за горния обект на потребление. Счита,
че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му количество ел.
енергия за посочения период, както и поради това, че липсва законно основание да му бъдат
начислявани допълнителни количества ел. енергия.
Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е-П.П.” АД – Варна,
чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищеца са в договорни
отношения по повод доставката и продажбата на ел.енергия, по който дружеството
изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в обект с аб. № *****, находящ се в гр. *****. Сочи
се, че на 22.03.2019 год. е била извършена техническа проверка на електромера, измерващ
доставяните до обекта на ищеца количества ел. енергия, при която са снети показанията му и
е констатирано натрупано количество ел. енергия от 42 236 кВтч в отчетен регистър 1.8.4.,
който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 42 236 кВтч, според
изнесеното, е било потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е
демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно прочитане
на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана външна намеса в
тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия от 42 236 кВтч по
тарифа 1.8.4, която не е визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел. енергия от
42236 кВтч е остойностено с фактура № *****/28.11.2019 год.
По изложените съображения се счита, че начислената по партидата на ищеца сума
съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия,
заплащането на която ел. енергия той дължи на ответното дружество, на основание чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД.
Моли за отхвърляне на иска, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото не се спори, че са страни и по правоотношение по достъп и
пренос на ел. енергия, по силата на който ищецът е потребител, а ответникът – оператор на
ел. мрежата, като правоотношението е уредено от ОУ на ответното дружество, които са
обявени публично и са узнати от абоната, като за него намират приложение и ЗЕ, и други
подзаконови актове
В конкретния случай е безспорно между страните и се подкрепя от приети писмени
доказателства, че ищецът е законен ползвател на проверения обект.
От представения констативен протокол за техническа проверка №***** от 22.03.2019г., се
установява, че на така посочената в протокола дата на адреса на потребление в гр.*****,
2
абонатен номер ***** и клиентски номер *****, е извършена проверка на СТИ, като в
регистър 1.8.4 е констатирано натрупана ел.енергия. Електромера е демонтиран и изпратен
за проверка в БИМ.
Приложен протокол за проверка № *****/25.11.2019г. на БИМ – РО гр.Варна удостоверява,
че в регистър 1.8.4 е е констатирано натрупана ел.енергия в размер на 42236квтч.
Изготвено е становище, с което е одобрено начисляването на допълнителна ел.енергия в
размер на 42236квтч., за периода от 23.03.2018г. до 22.03.2019г.
С фактура № ***** от 28.11.2019г. ответника е начислил сумата от 8214,35лв. ел.-енергия за
процесния обект, за периода от 23.03.2018г. до 22.03.2019г.
По делото е приложен констативен протокол за монтаж на процесния електромер № *****
от 06.07.2015г., в който е записано че СТИ е монтиран с нулеви показания за нощна е дневна
тарифи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на предявения отрицателен установителен иск се свързва с пълно и
главно доказване от ответника, че процесното количество ел. енергия реално е доставено в
обекта на потребление на ищеца за процесния период и е отчетено от метрологично годно
средство за търговско измерване.Ищците следва да докажат, че ответното дружество
претендира от тях процесните суми.
Не е спорно между страните, че са обвързани от валиден договор с предмет продажба и
доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество „потребител на енергийни услуги“
по смисъла на чл. 41б от ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол №***** от 22.03.2019г., , се установява, че
служители на ответното дружество са извършили последваща техническа проверка на
измервателното средство, на адреса на потребление в гр.*****, абонатен номер ***** и
клиентски номер *****, в резултат на която то е демонтирано и изпратено в БИМ за
проверка, поради установен отчет в тарифа Т4 в размер на 42236 kWh. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба и изпратен за
експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите на оператора, извършили
проверката, член на домакинството на абоната/дъщеря на първоначалния ищец,
понастоящем конституирана след смъртта му на осн.чл.227 ГПК като ищец/ и един
свидетел. Съгласно констативен протокол на БИМ, от метрологична експертиза на
средството за измерване, след софтуерно прочитане на паметта на електромера е
констатирала намеса в тарифната му схема, която трябвало да се състои от две тарифи Т1 и
Т2. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т4 – 42236 kWh. Същият съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата
енергия. Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е
съставено становище от 25.11.2019г. за начисление на електрическа енергия в размер на
3
42236 kWh за периода от 23.03.2018г. до 22.03.2019г., в което е посочено, че корекцията е
извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното
количество неотчетена ел. енергия. За стойността на това количество е издадена фактура №
***** от 28.11.2019г. , като със същата е остойностено допълнителното количество
ел.енергия в размер 8214,35лв. ел.енергия за процесния обект, за периода от 23.03.2018г. до
22.03.2019г.
Проведена съдебно - техническа експертиза, сочи, че към момента на проверката процесното
СТИ е било в срок на метрологична годност и в класа си на точност. От заключението на
експерта по назначената СТЕ на в.л.Н. В., което съдът възприема като обективно и
обосновано, се установява че процесния електромер е произваден през 2015г., като същата
година е преминал задължителна проверка за годност в БИМ и на дата 06.07.2015г. е бил
монтиран в обекта та потребление - гр.*****. Вещото лице сочи, че съществуват данни за
извършено вмешателство чрез софтуерно претафириране по отделните регистри, като е
въздействано през инфрачервения порт на електромера. Сочи, че натрупаното количество в
регистър 1.8.4 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно
проникване в паметта на електромера. От приложен констативен протокол за монтаж на
процесния електромер № ***** от 06.07.2015г., се установява, че СТИ е монтиран с нулеви
показания за нощна е дневна тарифи. Според в.л.В., това че СТИ е монтиран с нулеви
показания по основните видими на дисплея регистри – нощна и дневна тарифни зони,
означава, че СТИ е бил нов, неупотребяван и съответно не е бил включван към
електрическата мрежа. Т.е. от заключението на СТЕ се установява, че начисляването на
допълнително количество ел.енергия не е в резултат на корекция на сметка, а съставлява
реален отчет на база прочит на регистър 1.8.4, който не се визуализира на дисплея.
Установява се, че отчитането в регистър 1.8.4 е станало след външно неправомерно
софтуерно влияние върху отчета, респективно показанията на СТИ. Процесният СТИ
/произведен 2015г./ е монтиран нов на абоната, след премината метрологична проверка през
нов, невключван в мрежата електромер. Следователно, касае се за монтиран нов/ произведен
2015г/, невключван в мрежата електромер и на тази база може да се извърши обоснован
извод, че останалите невизуализирани тарифи Т3, Т4 и Т0 са също с нулеви отчети. Същият
е демонтиран на дата 22.03.2019г. Въздействието е резултат от целенасочено човешко
поведение. Чрез препрограмиране, посредством софтуер на заложената програма на
процесното СТИ е променен графикът за отчитане и натрупване на потребената енергия по
тарифи. Заключение по СТЕ, изготвено от в.л.С. Д., което съда също кредитира като
компетентно дадено, установява точните показания на процесното СТИ за последните 6
месеца/без 9 дни/ работа в обекта на потребителя – от 01.10.2018г. до 22.03.2019г., като се
сочи че това е на база автоматична функция на електромера, при която на всяко първо число
на месеца записва текущите стойности в регистър завършващ на *01 към всяка една тарифа,
при което останалите записи се инкрементират с една еденица и се отразява най – стария
отчет/*08/. Според т.III, 8 от заключението за периода на корекция от фактурата 23.03.2018г.
до 22.03.2019г. е преминала енергията от 8689 квтч + нерегистрираната за посочения период
от 23.03.2018г. до 30.09.2018г. енергия.Следователно, отчетът в тарифа Т4 в размер на
4
42236kw/h е по своята същност енергия преминала през СТИ и отчетена, но в тарифа, която
не се визуализира по заводска настройка.
С оглед установеното по делото софтуерно препрограмиране, чрез което отчетът на част от
преминалата през СТИ електроенергия е записван във невизуализирана негова тарифа,
следва да се посочи, че едва с влизане в сила на ПИКЕЕ, приети с Решение на КЕВР по т. 1
от Протокол № 67/24.04.2019 г./ обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г./ е предвидена възможност за
оператора на съответната мрежа, когато се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в „скрити“ регистри на средството за търговско измерване, да
начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри- чл. 55 от ПИКЕЕ. Доколкото към момента на
проверката цитираната разпоредба не е пораждала действие в темпорално отношение, за
ответното дружество не е съществувала нормативно предвидена възможност за извършване
на корекция на сметката на потребителя въз основа на установените в ПИКЕЕ основания.
От друга страна, съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение №
21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 150 от 26.06.2019 г. по
гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., както и включително Решение №60298/18.08.2022 г.,
постановено по гр. дело № 4163/2022 г. по описа на ВКС , се приема, че при отсъствие на
специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ,
в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия, но е отчетена само част
от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната
отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 от ЗЗД.
Съобразно цитираната разпоредба, когато е доставено определено количество енергия, но е
отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатено по-малка цена от реално
дължимата, купувачът дължи доплащане за разликата.
Дори при липса на специална правна уредба преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им
с решения на ВАС по дела с № 2385/2016г. и № 387/2017г., изводът за приложимост на
правилата за договора за покупко-продажба, следва от общото правило, че купувачът по
него дължи заплащане на цената на доставена стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК е
достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните
крайни потребители.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случаят ответникът, комуто е
доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране на
сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата чл.200, ал. 1, вр. чл.
183 от ЗЗД. От заключенията на проведените при повторното разглеждане на делото
експертизи се установява с категоричност, че процесното количество 42236 kWh е
преминало през електромера след неговото монтиране на обекта на потребление, като
вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство е записано в невизуализиран 1.8.4
регистър, което е възпрепятствало същото да бъде отчетено при редовен отчет.
5
Гореизложената фактическа установеност, обосновава извода, че начисленото допълнително
количество електроенергия е действително потребено от абоната в периода след неговия
монтаж. Ирелевантно по делото е кога е започнало натрупването в „скритата тарифа“, тъй
като стойността се дължи по общите правила на договора за продажба на основание чл. 200,
ал. 1, вр. чл. 183 от ЗЗД.
По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските: Предвид изхода на спора и представените доказателства, на ответното
дружество се следват разноски за СТЕ – 200,00лв. и за адв. хонорар – 1776,00лв., с включен
ДДС , което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, както и новите прагове в
Наредба №1/2004г. от 15.05.2020г., в сила към устните състезания пред ВРС), не се явява
прекомерно.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
предявена от ищците С. А. Н. ЕГН **********, И. Х. И. ЕГН ********** И П. Х. И. ЕГН
**********, конституирани в процеса на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия
техен наследодател Х.И.Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. *****, срещу ответника „Е-
П.П.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, *****, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното
дружество сумата от 8214.35 лева, претендирана от ответното дружество по фактура №
***** от 28.11.2019г. , като цена на консумирана ел. енергия за периода от 23.03.2018г. до
22.03.2019г., в обект на потребление ,находящ се в гр.*****, отчитан по абонатен
номер***** и клиентски номер *****.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, С. А. Н. ЕГН **********, И. Х. И. ЕГН
********** И П. Х. И. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на „Е-П.П.“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, *****, сумата в размер от 1976,00лв.
– разноски пред ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
ПРЕПИСИ от решението, да се връчат на страните по делото, за сведение.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7