Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 12.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на дванадесети
март
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ А.
при секретаря Антоанета С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия А. гр. дело № 11431 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Н.С.И., починала в хода
на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от
правоприемниците си по закон С.С.Т., А.С.Р., И.С.А., Я.Ф.С., М.Ф.С., С.Ф.Д., М.Ф.Д., А.Ф.С., Е.Ф.С., С.Г.М.,
М.Г.Д., М.Г.Д., А.Г.Д., С.Г.Д., М.Г.Д., Е.Г.Д., Ф.Г.Д.,
Р.С.Д., Г.С.Д. и М.С.Д., последният
действащ чрез своята майка и законен представител Т.А.С. срещу ЗК „Л.И.” АД, с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 20.09.2011
г. около 12 ч. в гр. София, в района на „Тържище София-зеленчукова борса“ в
ж.к. „Дружба, като пешеходка пресичала пътното платно, когато била блъсната от
л.а.м. „БМВ 535Д“ с рег. № ********, управляван от М.П.М.. Поддържа се, че вина
за настъпилото произшествие има водача на лекия автомобил, като за настъпилото
произшествие е било образувано ДП. Поддържа се, че в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП на ищцата са причинени следните травматични
увреждания: счупване на дясна бедрена кост през трохантерния
масив. Проведена мануална репозиция
и е поставена директна скелетна екстенция, свалена
след седмия ден и поставена гипсова имобилизация с
перка. Твърди се, че ищцата е търпяла изключително интензивни болки и
страдания, търпи ги и сега и ще ги търпи за в бъдеще, като се налага и
допълнително лечение.
Поддържа се, че към момента на настъпване на
произшествието, отговорността на деликвента е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № 2211890400954, валидна от 14.09.2011 г. до 13.09.2012 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от телесни увреждания, получени във вследствие на ПТП, настъпило на
20.09.2011 г. около 12 ч. в гр. София, в района на „Тържище София-зеленчукова
борса“ в ж.к. „Дружба“, виновно причинено от водача М.П.М. управлявал л.а.м.
„БМВ 535Д“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с №
2211890400954, валидна от 14.09.2011 г. до 13.09.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-20.09.2011 г. до
окончателното издължаване. Претендират
се разноските по делото, в това число и договорения адвокатски хонорар.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Вълчева надлежно упълномощена с
пълномощно приложено към отговора. Твърди се, че доколкото няма данни ищцата да
е пострадала при описаното в исковата молба ПТП, както и да търпи болки и
страдания в резултат от счупване на дясна бедрена кост през трохантерния
масив, то същата не е материално-правно легитимирана да предяви иска.
Оспорва изцяло претенцията по
основание и размер. Оспорва следните ищцови
фактически твърдения, а именно: ищцата да е участник в ПТП, описано в ИМ, да е
получила счупване на дясната бедрена кост, да е получила травматично увреждане
от описания механизъм, че лекият автомобил е бил в движение. Оспорва
претенцията като прекомерно завишена. Заявява възражение за погасена по давност
претенцията за вземанията за лихви. Не оспорва валидно застрахователно
правоотношение по отношение на
увреждащия автомобил.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата депозира допълнителна искова молба. Оспорва възраженията на ответника и
заявява доказателствени искания в тази връзка.
Оспорва възражението за липса на процесуална легитимация на ищцата с
твърдението, че същата е представлявана по пълномощие от сина си И.С.А., който
изрично попада в кръга на правоимащите лица по чл.32
от ГПК.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа всичките
си искания.
В съдебно
заседание ищцата С.Т. поддържа исковете чрез своя процесуален представител
адвокат П.. Претендира разноски.
Ищците А.Р.
и И.А. поддържат исковете чрез своя процесуален представител адвокат М..
Претендират разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.
Ищците С.М.,
М. Т., М.Д.,А.Д., С.Д., М.Д., Ф.Д., Р.Д., Г.Д.
поддържат исковете чрез своя процесуален представител адвокат Г..
Останалите
ищци редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители, не изразяват
становище по същество.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и
моли съда да остави без уважение исковата претенция като недоказана по
основанието си. Претендира разноски по списък. Противопоставя се на искането на
адвокат М. за присъждане на разноски. Подробни съображения по иска ответникът е
изложил в писмени бележки представени по делото.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От протокол
за оглед на местопроизшествие
от 20.09.2011 г., албум към
него, от свидетелските показания на очевидеца Н.Н.И., както и от заключението на приетата по делото комплексна САТЕ и СМЕ, изготвено
от вещите лице Г. и В. се установява,
че на 20.09.2011 г. сутринта, пред входа на зеленчуковата борса в ж.к. «Дружба 1», на ул. «Амстердам», след ж.п.
трамвайния прелез в гр.София, е спрял л.а.м. «БМВ 535Д» с рег. № ********, управляван
от свидетеля М.П.М. в изчакване да бъде пропуснат на територията на борсата. След вдигане на бариерата
същият е потеглил и с ускорително движение в продължение
на около 10 м е навлязъл по входната
пътна лента, достигайки скорост от около 8 км/ч. Пешеходката
И., която била седнала върху бетонената преграда вдясно от пътното платно в един
момент става и започва да пресича
пътното платно на пътната
лента, по която се е движил
лекия автомобил. Настъпил лек сблъсък между предната дясна част на лекия автомобил и пешеходката. От ниската скорост на автомобила, същият е докоснал лявата част на тялото на пешеходката, при което тя пада
на дясната си страна и получава
счупване в горния край на дясна бедрена
кост с разместване.
Съдът приема за доказан този механизъм
на настъпване на произшествието,
тъй като той се потвърждава както от първоначалната комплексна СМЕ и САТЕ, така
и от повторната, която потвърждава изводите на първоначално
приетата по делото експертиза. Потвърждава се и с показанията на свидетеля очевидец И.. Съдът
не кредитира показанията на
свидетеля М.М. в частта, в която
установява, че не е имало досег между управлявания от него
лек автомобил и пешеходката, тъй като в тази
част показанията не кореспондират
със събраните по делото писмени и гласни доказателства, а от друга
страна свидетелят в качеството
си на водач на увреждащия автомобил е
и заинтересован да даде показания, с които да не се уличи в извършването
на престъпление.
Установява се, че ищцата е провела болнично лечение
от 20.09.2011 г. до 27.09.2011 г., по време на което е поставена
на директна екстензия за седем дни и след свалянето й е поставена гипсова превръзка «Перка». Поради липса на медицинска документация,
от която да е видно как точно е протекъл
и колко е продължил възстановителният
период при ищцата, се приема обичайния
срок при този вид травми, а
именно: четири-пет месеца.
Установява се, че ищцата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет за срок от 6-7 дни, които
постепенно са намалявали за
4-5 месеца. Ищцата има постоянни болки
и понастоящем. Налице са трайни последици от полученото увреждане, а именно: увредено общо състояние, невъзможна самостоятелна походка,
трудна с чужда помощ, скъсяване
на десния крак със седем см, принудително
състояние на дясната тазобедрена става в сгънато и извъртяно навън положение, намален обем на движения на дясна тазобедрена става със 70%, принудително състояние на дясната колянна става в сгънато
положение, намален обем на
движения в дясна колянна
става с 50%.
В своето
закючение вещото лице В. установява, че пертрохантерно счупване не може да се получи при
самостоятелна походка и евентуално
спъване и падане, тъй като уврежданията
биха били други. Това счупване може
да се получи и при лек удар, който
би могъл да извади от
равновесие възрастната жена и тя
при завъртане, падайки да
получи пертрохантерната фрактура. Вещото
лице и при разпита си в съдебно заседание установява, че този вид счупване, което ищцата е получила съвпада с механизма на ПТП и не може
да се получи при самостоятелно падане.
Меджу страните
не е било спорно, че към 20.09.2011 г. л.а.м. «БМВ 535Д» с
рег. № ******** е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество със застрахователна
полица № 2211890400954, валидна от 14.09.2011 г. до
13.09.2012 г.
Пред настоящата инстанция са
разпитана свидетелите Р.Г.Н.иА.А. А..
Свидетелката А.-снаха на ищцата установява, че свекърва й Н. била докарана с линейка вкъщи една седмица
след инцидента и едва тогава семейството й
разбрало за инцидента. През този период, в който ищцата
не била в дома си, семейството я е търсело по болници, както и в полицията. След като разбрали, че лежала в
„Пирогов“ отшили до болничното заведение да разпитат колко време
е лежала, какво й е било. От болницата ги уведомили,
че през периода, в който Н. била на болнично лечение, имало и друга жена със същата година на раждане и със същите имена. Станало грешка с имената на
Н., поради което и семейството й не било уведомено за инцидента. Н. нямала телефон, била неграмотна. Когато докарали ищцата в къщи, тя в първия момент не разпознала близките си.
Н. не можела да се обслужва сама по никакъв начин. Кракът й бил изкривен, с много болки. Ищцата не можела да става от леглото, поради което
започнали да й купуват памперси, къпели я в кухнята, понеже не можели да я вкарат в банята, защото тя викала от болка.
Това продължило
два месеца с много силни болки, ищцата не
ставала
от леглото, даже през нощта
викала.
Н. се променила психически, викала непрекъснато,
без да се съобразява, че е полунощ. Не помнела нищо, после повтаряла
едно и също нещо, че кола
я е бутнала на борсата. Викала, крещяла, цялата улица
чувала виковете
й.
Свидетелят Н.-зет
на ищцата установява, че за инцидента с Н.
разбрал от сина й. Н. изглеждала доста зле. Била неподвижна,
много я болял крака, била стресирана. Имала адски болки, главоболие. И до момента ищцата не може без придружител, на памперси е, неподвижна, не може да се
храни. За нея се грижела повече снаха й, защото синът й е на работа. Грижите се изразявали в къпане, хранене, смяна на памперси.
Психически
не е добре, забравя, не знае
какво прави. Спи на светната лампа,
страх я е на тъмно да спи.
Свидетелят я гледал
три години, тъй като работел на близо до
квартирата им.
Свидетелят готвел и
хранел ищцата, а жена му след работа идвала да я къпе и смени памперсите.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск
за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, както е в настоящия случай се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този
кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго,
следователно приложима е именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем
с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, както и
обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Съдът намира, че причиняването по
непредпазливост на процесното ПТП и противоправното
поведение на М.П.М. се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Водачът на процесното МПС е нарушил чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, която норма го
задължава да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, както и нормата на чл.116 ЗДвП, която го задължава да
бъде осообено внимателен към престарелите хора. Към
датата на ПТП ищцата е била на 72 години. Водачът е нарушил и нормата на чл.20,
ал.2, изр.второ ЗДвП, която го задължава да спре, когато възникне опасност за
движението.
От показанията на
водача стана ясно, че той е възприел възрастната жена като опасност за
движението и е бил длъжен да спре, но не го е сторил. Налице е било леко
съприкосновение между колата и пешеходката, поради което напълно нормално е да
няма никакви следи върху автомобила. Но това съприкосновение е било напълно
достатъчното възрастната жена да загуби равновесие и да падне на пътното
платно.
С оглед ангажираните
доказателства по делото и заключението на приетата по делото комплексна СМЕ и
САТЕ, настоящият съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между
настъпилото произшествие и полученото от ищцата травматично увреждане счупване
в горния край на дясна бедрена кост с разместване.
По отношение на оспорванията на ответника, че ищца с тези
имена и ЕГН не е била на болнично лечение в
«Пирогов». Същите са неоснователни. Със събраните по делото доказателства безспорно се установява, че именно ищцата е претърпяла процесното произшествие и е била на лечение в «Пирогов», където очевидно е допусната
грешка при изписването на имената
на ищцата и нейното ЕГН. Свидетелят М.П.М.-водачът на автомобила установява, че той лично е откарал ищцата в «Пирогов».
Предвид горните
съображения съдът намира, че искът е доказан в своето основание.
По отношение на размера на предявените искове:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в
сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования
на трети лица.
Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното
застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за
всяко събитие са достигнали до
700 000 лева за всяко събитие при
едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две
и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази
дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните
суми по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл.
266 КЗ, съответно
тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв. Конкретните икономически условия
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент следва да
се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този
смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Съдът намира, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълен
размер за сумата от 50 000 лв.
При определяне размера на обезщетението
съдът взема предвид, че се касае за получено тежко счупване, довело до тежки и
трайни последици, а
именно: увредено общо състояние, невъзможна самостоятелна походка, трудна с
чужда помощ, скъсяване на десния крак със седем см, принудително състояние на
дясната тазобедрена става в сгънато и извъртяно навън положение, намален обем
на движения на дясна тазобедрена става със 70%, принудително състояние на
дясната колянна става в сгънато положение, намален
обем на движения в дясна колянна става с 50%.
Относно началната
дата на дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на
увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение
за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният
застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от
датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на
застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5
/отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите
между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай -
увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273,
ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Предвид горното
законна лихва върху главницата за неимуществени вреди
се дължи от датата на
деликта-20.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
Основателно е обаче
възражението на ответника,
че част от вземането на ищцата
за лихви се е погасило на основание
чл.111, б.»в» от ЗЗД с изтичането
на тригодинен период.
Ето защо искът за лихви следва да бъде уважен, считано от
08.09.2012 г. и отхвърлен като
погасен по давност за
периода от 20.09.2011 г. до 07.09.2012 г.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото на ответника
не се дължат разноски.
От представените договори за
правна защита и съдействие от 29.05.2018 г. се установява, че адвокат Р.М.
осъществява безплатна правна защита и съдействие на ищците А.С.Р. и И.С.А. на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от същият закон, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат М. възнаграждение, съответно на уважената част от исковете.
От представените декларации по
чл.83, ал.2 от ГПК се установява, че А.С.Р. и И.С.А. не разполагат с достатъчно
финансови средства, за да заплатят адвокатско възнаграждение, поради което
неоснователно се явява възражението на ответника, че не са налице
предпоставките за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвокат М. по
посочения ред.
Починалата ищца е наследена по
равно от петте си деца на основание чл.5, ал.1 от ЗН, следователно на всяко
едно от децата се дължи от застрахователното обезщетение сума в размер на по
10 000 лв.
Ищците А.С. Р. и И.С.А. са деца
на починалата, следователно сумата за всеки един от тях е в размер на по
10 000 лв.
При материален интерес от 10 000
лв. минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2,
т.4 (нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на сумата от 830 лв., която се дължи в пълен
размер, предвид уважаването изцяло на исковата претенция, или ответникът ще
следва да заплати на адвокат М. общо адвокатско възнаграждение от 1660 лв.,
респ. 1 992 лв. с ДДС, предвид представените доказателства, че адвокат М. е регитрирана по ЗДДС, за процесуално представителство на
двамата ищци.
Видно от договор за правна защита и съдействие от
12.03.2019 г. ищцата С.С.Т. е заплатила на адвокат П.
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., поради което и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата
тези разноски, предвид пълното уважаване на исковата претенция.
Останалите ищци не са правили
разноски, нито до приключване на устните състезания по делото са заявили искане
за присъждане на разноски, поради което съдът не им присъжда такива.
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 2000 лв.-държавна такса върху
уважената част от исковете, както и сумата от 400 лв.-депозит за вещи лица,
заплатен от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Н.С.И., ЕГН **********, починала в хода на
настоящото производство и заместена на основание чл.227, ал.1 от ГПК от
правоприемниците си по закон: С.С.Т., ЕГН **********,***,
А.С.Р., ЕГН **********,***, И.С.А., ЕГН **********,***, последните двама с
посочен съдебен адрес:***, адвокат Р.М., Я.Ф.С., ЕГН **********, М.Ф.С., ЕГН **********,
С.Ф.Д., ЕГН **********, М.Ф.Д., ЕГН **********, А.Ф.С., ЕГН **********, Е.Ф.С.,
ЕГН **********, всичките с адрес: ***, С.Г.М., ЕГН **********,***, М.Г.Д., ЕГН **********,***,
М.Г.Д., ЕГН **********,***, А.Г.Д., ЕГН **********,***, С.Г.Д., ЕГН **********,***,
М.Г.Д., ЕГН **********,***, Е.Г.Д., ЕГН ********** ***, Ф.Г.Д., ЕГН ********** ***,
Р.С.Д., ЕГН **********, Г.С.Д., ЕГН **********
и М.С.Д., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Т.А.С., ЕГН **********, и тримата с адрес ***
сумата от 50 000 лв. /петдесет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от телесни увреждания, получени
във вследствие на ПТП, настъпило на 20.09.2011 г. около 12 ч. в гр. София, в
района на „Тържище София-зеленчукова борса“ в ж.к. „Дружба“, виновно причинено
от водача М.П.М. управлявал л.а.м. „БМВ 535Д“ с рег. № ********, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с № 2211890400954, валидна от 14.09.2011 г. до
13.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2012
г. до окончателното издължаване.
ОТХВЪРЛЯ като погасен
по давност искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащането на
законна лихва върху главницата от 50 00 лв. за периода от 20.09.2011 г. до
07.09.2012 г.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р.И.М.,
ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 1 992 лв. с ДДС /хиляда
деветстотин деветдесет и два лв./.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на С.С.Т., ЕГН **********,***
сумата от 500 лв. /петстотин лв./ разноски направени от тази ищца пред
настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ЗК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд сумата от 2000 лв. /две хиляди лв./-държавна такса върху
уважената част от исковете и 400 лв. /четиристотин лв./-депозит вещи лица
заплатен от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: