РЕШЕНИЕ
№ 3361
гр. София, 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110155429 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К. С. Я. срещу Б. Д. А., А. Д. А. и Ф. Б.
А. с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК,
с искане да се признае за установено, че: Б. Д. А. не е собственик на едноетажна жилищна
сграда, без строителни книжа, със застроена площ от 38 квадратни метра, състояща се от
две стаи, кухня и санитарен възел, представляваща съгласно Скица на сграда № 15-
720712/08.10.2018г., изд. от СГКК- гр. София, сграда с идентификатор 68134.1106.159.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, адрес на сградата - град София, район Красна поляна, ул.
Татарли № 70, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1106.159, застроена
площ 38 квадратни метра, брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
номер по предходен план: няма; А. Д. А. и Ф. Б. А. не са собственици в режим на СИО на
едноетажна еднофамилна жилищна сграда, без строителни книжа, със застроена площ по
кадастрална скица от 29 квадратни метра, състояща се от две стаи, кухня, коридор и
санитарен възел, представляваща, съгласно скица на сграда N9 15-720717/08.10.2018 г., изд.
от СГКК- гр. София, сграда с идентификатор 68134.1106.159.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 50/02.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, адрес на сградата - град София, район Красна поляна, ул. Татарли №70, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.1106.159, брой етажи: 1, с предназначение: друг
вид сграда за обитаване, номер по предходен план: няма; Б. Д. А. не е собственик на 1/2
ид.ч. и А. Д. А. и Ф. Б. А. не са собственици общо на 1/2 ид.ч. от dворното място, в което
1
са построени описаните жилищни сгради, цялото с площ по кадастрална скица от 207 кв. м,
представляващо поземлен имот с идентификатор № 68134.1106.159, находящ се в град
София, община Столична, област София (столица), по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
съгласно скица на поземлен имот №15-720706- 08.10.2018 г. от СГКК-гр. София, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления
имот: град София, район Красна поляна, ул. „Татарли" №70, с площ от 207 кв.м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
до 10 метра, номер по предходен план: 860, квартал 74а, парцел VIII при съседи: поземлен
имот с идентификатор 68134.1106.164, поземлен имот с идентификатор 68134.1106.131,
поземлен имот с идентификатор № 68134.1106.157, поземлен имот с идентификатор №
68134.1106.156 и поземлен имот с идентификатор 68134.1106.158. Направено е и искане за
отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на Нотариален акт за собственост № 180, том I, дело №
166 от 15.07.2021г. на нотариус Албена Шербанова.
Ищецът твърди, че е собственик на основание наследствено правоприемство,
саморъчно завещание на Ели Д.а Я.а и договор за дарение, предмет на нотариален акт №
123, том I, дело № 280/2021 г. на нотариус Ивайло Николов, вписан в акт № 14 том 41 дело
СВ, на поземлен имот с идентификатор № 68134.1106.159, заедно с построените в него
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1106.159.1, едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 68134.1106.159.2, триетажна жилищна сграда с идентификатор
68134.1106.159.3. Твърди, че при справка в АВ - имотен регистър е установил, че
ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 180, том 1 дело № 166/ 15.07. 2021 г., вписан в акт № 97, акт 82 СВ, с който на основание
изтекла придобивна давност са признати за собственици, както следва: Б. Д. А. – на
едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.1106.159.1, а А. Д. А. и
Ф. Б. А., в режим на СИО - на едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
68134.1106.159.2; Б. Д. А. на 1/2 ид.ч. и А. Д. А. и Ф. Б. А. на общо 1/2 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор № 68134.1106.159. Излага, че ответниците не са придобили
собствеността върху двете сгради и дворното място, тъй като не са упражнявали фактическа
власт с намерение за своене. Сочи, че на 23.12.2003 г. чрез прехвърлителна сделка предмет
на Нотариален акт за дарение № 72, том II, № дело 217 от 23.12.2003 г. на нотариус Нина
Василева, вписан с акт № 42, том LLLXX1V, дело № 40655/13 г. на Служба по вписванията,
дядо му /праводател/ – Траян Славков Я., придобил ¼ идеална част от поземления имот,
заедно с построените върху него две едноетажни паянтови сгради и една триетажна масивна
сграда, заедно с гараж и заедно със стая, находяща се в подпокривното пространство, а
останалата идеална част от описания имот дядо му придобил на основание изтекла
придобивна давност с Нотариален Акт № 161, том 6, дело № 1286/2012 г. на нотариус
Ивайло Николов, вписан с акт № 127, том 53, дело № 32687 на Служба по вписванията. Така
придобитите от дядо му 5/8 идеални части, му били дарени с цитирания по-горе нотариален
акт. Придобитите в режим на СИО 3/8 идеални части от имота му били завещани от баба му
Ели Я.а. Излага, че от 2003 година до настоящия момент, описаните две едноетажни сгради
2
и дворно място се ползват и владеят, постоянно, без прекъсване, първоначално от
праводателя му /Траян Я./, а понастоящем от него и семейството му. Излага, че ако
ответниците временно са пребивавали в паянтовите постройки, обслужващи триетажната
жилищна сграда в имота, то е било на основание постигнати устни договорки за ползване на
помещенията под наем или при условията на заем за послужване. Доколкото ответниците се
легитимират като собственици на процесните имоти, ищецът обосновава правния си интерес
от предявяване на настоящите искове. Прави искане за отмяна на Нотариален акт за
собственост № 180 том I, дело № 166/15.07.2021г на нотариус Албена Шербанова, вписан в
акт № 97, том 82 на Служба по вписванията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба оттримата
ответници. Предявеният иск се оспорва като недопустим и се излагат твърдения, че ищецът
няма правен интерес от предявяването на такъв. Ответниците не оспорват, че се легитимират
като собственици на процесните имоти въз основа на Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 180 том I, рег. №
4762, дело № 166/2021 г. на нотариус Албена Шербанова, вписан в акт № 97, том 82 на
Служба по вписванията. Оспорват ищецът да е собственик на процесните имоти въз основа
на твърдените от него основания. Излагат, че Траян Славков Я. не е станал собственик на
1/4 ид.ч. от процесните имоти по договора за дарение от 23.12.2003 г., защото неговите
праводатели – Георги Любенов Янев и Цветанка Асенова Янева, не са били собственици и
не са могли да прехвърлят собствеността. Сочат, че Траян Славков Я. не е придобил в
режим на СИО с Ели Д.а Я.а изцяло собствеността върху процесните имоти на основание
изтекла придобивна давност, т.к. нито Траян Я., нито Ели Я.а владели и ползвали дворното
място и изградените в него едноетажни сгради. Оспорват ищецът да е придобил по
завещание от Ели Д.а Я.а, починала на 15.11.2020 г., 3/8 ид.ч. от процесните имоти, т.к.
същите не били в патримониума на завещателя в деня на смъртта. Оспорват ищецът да е
придобил по договора за дарение от 19.03.2021 г. 5/8 ид.ч. от процесните имоти, т.к.
праводателят му - Траян Славков Я. не е бил собственик и съответно не е могъл да
прехвърли собствеността. Оспорват процесните имоти от 2003 г. да са владени
първоначално от Траян Я., а впоследствие от ищеца и неговото семейство. Твърдят, че
ищецът и семейството му ползвали триетажната сграда /която не е предмет на спора/, в
която се влизало единствено от улицата. Излагат, че от триетажната сграда не е налице
достъп до вътрешността на двора, като обитателите на тази къща нямали физическата
възможност да ползват и владеят дворното място. Сочат, че в двора се влиза през вход,
намиращ се между едноетажната сграда с идентификатор 68134.1106.159.2 и страничната
граница на дворното място, като този достъп обслужвал единствено обитателите на двете
едноетажни сгради, т.е. ответниците. Оспорват временно да са пребивавали в процесните
две сгради, както и твърдението, че сградите били паянтови. Сочат, че преди 20 г.
ответниците извършили на всяка от двете едноетажни сгради, основен ремонт с
реконструкция – с изградени стоманобетонови елементи, тухлени стени, нови покривни
конструкции и дограми. Оспорват двете сгради да са обслужващи триетажната сграда и
3
излагат, че имат жилищно предназначение. Оспорват твърдението между ищеца и
ответниците да са били налице устни договорки за ползване на помещенията под наем или
при условията на заем за послужване. Сочат, че до предявяването на исковата молба,
ищецът и неговите праводатели не са изявявали претенции по отношение на двора и двете
едноетажни сгради, както и че не са манифестирали каквото и да било собственическо
отношение. Твърдят, че са придобили имотите на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност, като владението било установено най-късно през 2001 г. и
упражнявано ясно, несмущавано и непрекъснато в продължение на повече от 10 години.
Сочат, че дворното място е закупено през 1914 г. от Осман Мутов и Яшарка Амидова с
Нотариален акт от 11.12.1914 г. по том XXV, ред № 3, рег. № 3035, дело № 2707 на I
нотариус при Софийски окръжен съд, като към онзи момент в имота имало само една
паянтова къща. Излагат, че няма данни имотът и изгражданите в него къщи да са били
поделяни в предвидената от закона форма от наследниците на Осман Мутов и Яшарка
Амидова. Сочат, че единият от наследниците на Осман Мутов и Яшарка Амидова – Ахмед
Османов Мутов /дядо на двама от ответниците/ получил от родители си лично за себе си
владението върху дворното място с наличните към онзи момент две паянтови къщи, въз
основа на устен договор за гледане и издръжка. Ахмед Османов Мутов придобил имота въз
основа на давностно владение продължило повече от 10 години без противопоставяне от
други низходящи на Осман Мутов и Яшарка Амидова. Димитър А. Огнянов получил
приживе от родителите си - Ахмед Османов Мутов и Румяна Руменова Огнянова, лично за
себе си владението върху дворното място с наличните към онзи момент две паянтови къщи,
отново въз основа на устен договор за гледане и издръжка. Димитър А. Огнянов придобил
имота въз основа на давностно владение продължило повече от 10 години без
противопоставяне от други низходящи на Ахмед Османов Мутов и Румяна Руменова
Огнянова. Излагат, че през 90-те години собствениците на процесния имот дали съгласие на
трето лице – Санка Г. Трайкова да изгради масивна триетажна сграда /обитавана към
момента от ищеца/. Санка Г. Трайкова не била собственик на имотите, т.к. към онзи момент
били придобити по давност от Димитър А. Огнянов. Излагат, че видно от справка в СВ ¼
ид.ч. от имота е била предмет на принудително изпълнение, приключило с постановление за
възлагане на недвижим имот, вписано в СВ – София, вх. рег. № 30911/07.10.2002 г., акт 225,
том XIV. Купувачът на публичната продан – Георги Любенов Янев, не бил станал
собственик на 1/4 ид.ч. от имотите, т.к. те не били в патримониума на Санка Г. Трайкова,
респ. и последващият приобретател – Траян Славков Янев, също не е станал собственик на
1/4 ид.ч. от двете едноетажни къщи и дворното място. Твърди се, че ответниците Б. Д. А. и
А. Д. А., на свой ред, получили от баща им – Димитър А. Огнянов и майка им Надка
Чавдарова Огнянова, владението върху дворното място с двете едноетажни сгради, въз
основа на устен договор за гледане и издръжка, който се твърди, че с оглед липсата на
изискуемата форма не е произвел вещно действие, но ответниците – Б. и А., придобили
предоставените им къщи с по 1/2 ид.ч. от дворното място чрез давностно владение,
продължило повече от 10 години, без противопоставяне от други низходящи на родителите
им. В случай, че се приеме, че не са придобили имота чрез давностно владение, твърдят, че
4
са собственици по давност и наследство от Димитър А. Огнянов, починал на 29.08.2009 г.,
придобил приживе по давност имотите. В случай, че се приеме, че Димитър А. Огнянов не е
придобил за себе си приживе чрез давностно владение имотите, твърдят, че са собственици
по давност и наследство от Ахмед Османов Мутов, починал на 16.11.1966 г., придобил
приживе по давност имотите. В случай, че се приеме, че Ахмед Османов Мутов не е
придобил за себе си чрез давностно владение имотите, твърдят, че са собственици по
наследство от Осман Мутов и Яшарка Амидова, придобили дворното място с една паянтова
сграда с Нотариален акт от 11.12.1914 г. Развиват съображения в насока, че в тяхна полза е
изтекла придобивна давност, продължила повече от 10 години, както и че са манифестирали
намерението си пред съседи и обществото. Излагат, че давността не е била спирана, нито
прекъсвана от страна на ищеца или неговите праводатели. Правят искане за отмяна на
нотариален акт № 161, том VI, рег. № 8500, дело 1286/2012 г. на нотариус Ивайло Николов
рег. № 040 в НК, с район на действие СРС, вписан в СВ – гр. София с вх. рег. № с вх. рег. №
42872, акт № 127, том CIII, дело № 32697/26.08.2014 г., с който праводателят на ищеца –
Траян Славков Я., е признат за собственик на основание давностно владение на 3/4 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 68134.1106.159 заедно с построените в него сграда с
идентификатор 68134.1106.159.1, сграда с идентификатор 68134.1106.159.2 и сграда с
идентификатор 68134.1106.159.3. Молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират
разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
От приетия Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том II, рег. № 3213,
дело № 217 от 2003г. се установява, че на 23.12.2003г. Георги Любенов Янев и Цветанка
Асенова Янева са дарили на Траян Славков Я. собствената си 1/4 ид.ч. от процесните имоти,
както и от изградената в имота триетажна масивна сграда, собствеността върху която не е
предмет на спора. В нотариалния акт е описано, че собствеността на дарителите е
удостоверена чрез представяне на нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит чрез възлагане, от 2003г.
От приетия Нотариален акт за признаване на правото на собственост на основание
давност № 161, том VI, рег. № 8500, дело № 1286 от 2012г. се установява, че на 26.08.2014г.
Траян Славков Я. е бил признат за собственик на основание давностно владение на
останалите 3/4 ид.ч. от процесните имоти, ведно с триетажната сграда.
От приетото удостоверение за граждански брак на Траян Славков Я. и от приетото
удостоверение за наследници на Ели Д.а Я.а се установява, че между двамата е бил сключен
граждански брак през 1975г., който брак е продължил до смъртта на Ели Д.а Я.а на
15.11.2020г.
От приетото саморъчно завещание от 05.06.2019г. с протокол за обявяването му от
20.01.2021г. се установява, че Ели Д.а Я.а е завещала цялото си движимо и недвижимо
имущество на своя внук - ищеца К. С. Я..
5
От приетия Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 123, том II, рег. № 3488,
дело № 280/2021г. се установява, че на 19.03.2021г. Траян Славков Я. е дарил на своя внук
ищеца К. С. Я. собствените си 5/8 ид.ч. от имотите.
От приетия Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание изтекла придобивна давност, акт № 180, том I, рег. № 4762, дело № 166/2021г. се
установява, че на 15.07.2021г. ответниците Б. Д. А., А. Д. А. и неговата съпруга Ф. Б. А. са
признати за собственици на основание изтекла придобивна давност на процесните имоти,
както следва: Б. Д. А. е признат за едноличен собственик на едноетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 68134.1106.159.1; А. Д. А. и Ф. Б. А. са признати за
собственици в режим на СИО на едноетажна еднофамилна сграда с идентификатор
68134.1106.159.2; Б. Д. А. е признат за собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 68134.1106.159, а А. Д. А. и Ф. Б. А. са признати за собственици в режим на
СИО на останалата 1/2 идеална част от същия поземлен имот.
Поделото са приобщени и преписките по нотариалните дела, по които са издадени
констативните нотариални актове в полза на Траян Славков Я. и в полза на ответниците.
От приетия Нотариален акт за продажба на недвижим имот, т. XXV, ред 3, от 1914г.
на I нотариус при Софийски окржен съд се установява, че на 11.12.1914г. Сулиман
Куртишов е продал на Осман Мутов и Яшарка Амидова една едноетажна паянтова къща от
една стая с двор с общо пространство от 200 кв.м., находящо се в гр. София, в Коньовица, на
ул. „Безименна“ № 98 при общи комшии Али Билялов, Демир Куртишова, Гаро Кърнев и ул.
„Безименна“.
Приети са акт за смърт и удостоверение за наследници на Ахмед Османов Мутов, от
които се установява, че същият е починал на 16.11.1966г., че ответниците Б. Д. А. и А. Д. А.
са измежду неговите наследници – внуци, като синове на Димитър А. Огнянов и Надка
Чавдарова Огнянова. Приети са още препис-извлечение от акт за смърт на Димитър А.
Огнянов и удостоверение за наследници на това лице.
От приетото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че А. Д. А. и
Ф. Б. Ботева /по мъж А./ са сключили граждански брак на 28.05.2000г.
Представено е още разрешение за строеж от 31.03.1993г., издадено на Санка Г.
Трайкова за едноетажна жилищна сграда в имота, както и виза за проучване и проектиране,
като видно от представените с исковата молба скици и съдържанието на нотариалните
актове, се касае за сградата с идентификатор 68134.1106.159.3, която не е предмет на спора.
От показанията на свидетеля Георги Любомиров Янев се установява, че през 2003г.
свидетелят дарил имота на Траян /Славков Я./. Имотът представлявал двуетажна сграда с
таванско помещение. Имало други сгради с дворно място от другата страна. Площта на
имота била около 200кв.м. В имота нямало сгради, имало бараки заедно със сградата, която
прехвърлил нотариално. Никой не бил ползвал имота, защото свидетелят го бил получил със
съдебно решение и имахл уговорка с майката на предишните собственици на име Златка, да
й даде 9000лв., когато напуснала имота, за да си купи имот и да не останат на улицата.
6
Свидетелят предал имота на Траян заедно с бараките и сградата. В бараките не живеел
никой. Свидетелят бил минавал често от там и знаел, че я има същата сграда, но бараките
били подобрени. Знае, че тези, на които е прехвърлил имота, го били ползвали. Не знае, че
някой има претенции към имота до този момент. Границите на имота не били променяни.
Ответниците Б. и А. ги понавал само по физиономии. Свидетелят бил собственик на имота
само за една година. За периода, в който бил собственик, не бил виждал Б. и А. в имота.
От показанията на свидетеля Евгений Валентинов Алексиев се установява, че същият
е роден на булевард Стамболийски № 232 и живял там цял живот. Построил сграда в
непосредствена близост до процесния имот преди четири години. През 2017г., понеже бил
строителен предприемач, Траян го помолил да направя топлоизолация на къщата и да
поправи покрива. Къщата се намирала на адрес улица Татарли № 70. Направил ремонта на
къщата, изпратил работници, изградили скеле, което седяло един месец върху бараките в
двора. Към къщата имало двор, в двора имало бараки и сложили скелето частично върху
бараките и частично върху земята. Никой не му бил създавал никакви проблеми докато
ремонтирали, никой не бил идвал да предявява претенции, че е собственик на имота.
Ползвали дворното място като складова площадка за материалите. Ремонтът протекъл за
около един месец и около два месеца били останали частично материалите и елементи от
скелето в двора. Дворът представлявал един проход около 200кв.м. с 10м. лице, като се
достъпвало през проход навътре между бараки и паянтови постройки. От средата на 2000г.
Траян живеел постоянно там. Свидетелят жиеел на улица Позитано № 157, което било на
съседната пряка до тази на имота. Разстоянието било по-малко от 50 м. по права линия.
Всеки ден минавал покрай имота. Бил виждал хора в бараките, като някой явно живеел там,
но тези хора не му били казвали, че са собственици. Могли да са възникнали нови бараки и
да са разрушени стари, но границите на имота били променяни. Свидетелят живеел на улица
Позитано № 157 от миналата година, но офисът му бил там от 2017г. Скелето стъпвало към
краищата му върху гредите и частичните зидове на бараката като се закрепвало към къщата.
Ползвал около 7-8 кв. м. от двора като складово помещение всичко останало било в бараки.
Не си спомня как е изглеждала вътрешността на имота към 2017г. Не помни къде точно
спрямо прохода за влизане са стоварили материалите. Не познава ответниците Б. и А.. По
време на ремонта свидетелят само го наглеждал, ремонтът се извършвал от служители. Не
бил взимал съгласие от някой от живущите в бараките за извършване на ремонта и
изграждане на скелето. Собственикът на къщата му казал, че е собственик на имота. Никой
друг не му бил е казал, че е собственик, за да му иска съгласие. За къщата се влизало от
улилцата, а от задната страна към задния двор не знае дали има вход.
От показанията на свидетеля Любомир Христов Б.ов се установява, че е роден на
улица на Татарли № 69. Познавал процесния имот, тъй като той бил по диагонал срещу
неговия. Имотът представлявал една масивна триетажна къща, до която имало долепени
постройки като бараки и в дъното на имота също имало бараки. Дворното място било около
200 кв. м., оградено е отвсякъде от сгради. От лявата страна от юг имотът граничел с негови
познати, от дясната страна север имотът граничел с имот на Лиляна Христова, а в дъното на
7
имота имало съседен общински имот. Отпред имотът граничел с улица „Татарли“. Познавал
имота, откакто се построила триетажната къща. През 1993г., когато се уволнил от казармата,
къщата била построена от Трайчо и Санка на мястото имало стара къща, която била
съборена. След като била построена къщата, през 2000г. собственикът Трайчо се свързал със
свидетеля, защото искал да я продава. После разбрал, че къщата е придобита от Георги
Янев, а след него къщата била придобита от Траян Я.. Свидетелят познавал Траян и
семейството му и те стопанисвали имота и до ден днешен. Преди 5-6 години направили
основен ремонт на къщата. Свидетелят бил влизал в двора и бил говорил с майсторите,
минавал в месеца по 3-4 пъти от там. Когато Траян купил къщата, я приодобил заедно със
„съборетини“ в двора. В двора, Златка, която била майка на Санка, живеела с внуците си.
Това, което знае е, че Траян ги бил допуснал под някаква форма в имота. Не знае дали са
били под наем или не, никога никой не бил имал собственически намерения. Когато
ремонтирали къщата, скелето беше позиционирано в двора върху бараките, а бараките били
долепени до основната сграда, един проход имало, който всеки можел да мине. Бараката,
която била от страната на тротоара, първоначално била покрита с винил, а след това била с
керемиди. Преди около една година свидетелят видял, че бараката е променена. Знае, че във
времето много трудно се били разбилирали за плащане на наем или други такива отношения,
защото имотът бил собственост на Траян, но в бараките живеели крайно бедни хора. Никой
не плащал данък за имота освен Траян. После разбрал, че Траян е прехвърлил имота на
внука си К.. Всички знаели, че имотът бил на Траян. Границите били ясни, плътно
застроени, безспорни. Свидетелят бил административен секретар в Столична община и се
бил занимавал с обстоятелствената проверката и на ищците и на ответниците, което се
изразявало в удостоверяване, дали имотът е общински. Траян придобил имота някъде около
2003г. и живеел в него със семейството си. Траян имал апартамент в квартал Овча купел,
свидетелят не може да каже по кое време Траян е живял в имота и по кое време в
апартамента в кв. Овча купел, но ходел постоянно в имота и цялото му семейство живеело
там. Траян бил пуснал други хора да живеят в имота. От ответниците познавал А., а другите
не ги познавал. Не може да каже кой кога бил живял в бараките, имало много хора в
бараките в махалата, които водели номадски живот. През последните 5-6 години свидетелят
не бил влизал в имота.
От показанията на свидетеля Санка Г. Трайкова се установява, че на улица „Татарли“
№ 70 била нейната бивша къща, която била триетажна, и през 2002г. Георги Янев й взел
къщата без продажба със сума пари назаем, с която й помогнал и след това не изчакал да му
върне парите, а взел къщата със съдия-изпълнител. Къщата имала строителни книжа, а
разрешението за строеж било за построяването й над 50 кв.м., които свидетелката получила
от своя дядо. Другите 50 кв. м. били на сестрата на дядото на свидетелката, а останалите 100
кв.м. били на баба Румяна, която била баба на Б. и на А., и майка на баща им Димитър. В
половината двор живеели двамата братя А. и Б., всеки от тях си имал по две стаи с баня и
живеели там откакто били родени. Баба Румяна била собственик на половината от мястото,
те имали много деца, но останали само Димитър и синовете му Б. и А.. Целият род бил
живял на улица „Татарли“ № 70, били подобрили стаите преди години. А. бил позициониран
8
от предната страна на двора, входът му бил на почти на тротора на улицата, а навътре била
къщата на Б.. Къщите били на по един етаж, като имали по две стаи, кухня и баня. Когато
свидетелката започнала строежа на своята къща, Б. и А. също подновили своите, тъй като се
тресяли от строителните работи. В триетажната къща се влизало направо улицата, нямало
достъп до вътрешния двор от нея. Не знае собственици на къщата да са били Траян и
съпругата му, знае, че Георги Янев я бил придобил. Свидетелката живеела в съседния
парцел от 2007г. Траян изобщо не бил живял в имота, била виждала Сашо – бащата на
ищеца. В постройките на А. и Б. били живели само те, никой друг не бил живял там, откакто
са построени. Те двамата се грижели за баба Нада, тяхната майка. Братя и сестри на А. и на
Б. не били спорили с тях за имота.
От показанията на свидетеля Цветанка Коцева Василева се установява, че същата
живее на улица „Три уши“ № 122, което било съседният имот на имота на улица „Татарли“
№ 70, дъната на двата имота си граничели. Отпред на процесния имот живеел А., а отзад -
Б.. Имало висока къща в имота, къщата на А. била отпред, а на Б. - от вътрешната страна.
Двамата били родени там, преди това там живяла баба им Румяна, а след това майка им
Нада. Б. и А. направили ремонт на къщите си преди около 20 години. Преди 2-3 години
двамата братя си сложили дограма и климатици. В голямата къща живеел Сашо, но не знае
Траян да е живял в голямата къща, както и Ели – съпругата на Траян. Когато Санка си
загубила къщата, къщите на А. и на брат му Б. били там. Братята гледали родителите си и
техни братя и сестри не били искани да живеят там.
От показанията на свидетеля А.ина Методиева Йорданова се установява, че същата
живее на съседната улица спрямо имота – ул. „Индже войвода“, където била родена, и
познавала имота. А. живеел в двора отпред на 30кв.м., а брат му Б. живеел вътре в двора на
40кв., след къщата на А.. До къщите на А. и на Б. имало друга по-висока къща на два или
три етажа, която била отделно от техните къщи. Къщите били собственост отпреди 20 и
повече години на Б. и А., а преди това на дядо им и баба им, които се казвали Ахмед и
Румяна. Б. и А. гледали баща си, който починал, а сега гледали майка си. Ремонт на къщите
били направили преди 20 години. Никой друг не бил предявявал претенции да живее там.
Братята и сестрите на Б. и А. не били искали да живеят там. Двете къщи били много отдавна
в имота, не знае откога точно. Познава Траян и Ели, която е негова съпруга, но те никога не
били живели в имота.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът намира за установено
следното от правна страна.
По предявения отрицателен установителен иск за собственост в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от водене на настоящото производство.
В тежест на ответниците е да докажат, че са собственици на процесните имоти въз
основа на сочените от тях придобивни основания – покупко-продажба от 1914г. и
наследствено правоприемство, както и изтекла придобивна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8/2012г. на
9
ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай правният интерес на ищеца се
извежда от приетата доказателствена съвкупност. По силата на договора за дарение от
23.12.2003г. Траян Любенов Янев /дядо на ищеца/ е придобил правото на собственост върху
1/4 ид.ч. от правото на собственост върху недвижимия имот и изградените в него постройки
от свидетеля Георги Любенов Янев и неговата съпруга Цветанка Асенова Янева. По силата
на констативния нотариален акт от 26.08.2014г. Траян Любенов Янев е признат за
собственик и на останалите 3/4 ид.ч. от недвижимия имот и постройките в него. Това му
право е признато по време на брака му с Ели К.ова Я.а, поради което всеки от тях е
придобил по 3/8 ид.ч. По силата на обявеното саморъчно завещание на Ели К.ова Я.а, на
15.11.2020г. /датата на откриване на нейното наследство/ ищецът е придобил собствените й
3/8 ид.ч. от правото на собственост, а по силата на договора за дарение от 19.03.2021г.
ищецът е придобил останалите общо 5/8 ид.ч., собственост на своя дядо Траян Любенов
Янев, с което е концентрирал правото на собственост върху целия имот, заедно с всички
постройки в него.
С оглед гореизложеното и предвид издадения на 15.07.2021г. констативен нотариален
акт в полза на ответниците, с който се отричат правата на ищеца, за последния е налице
правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.
Относно релевираните от ответниците придобивни основания, съдът намира
следното.
На първо място следва да се уточни, че видно от приложените от двете страни
документи за собственост, двете процесни едноетажни сгради имат статута на жилищни
сгради, независимо от обстоятелството, че за тях липсват строителни книжа /по този въпрос
няма спор между страните/. Въпросът дали сградите изградено законно е без значение за
правата на собственост върху тях, както и за валидността на транслативните сделки с него и
за възможността за придобиването им по давност. Това е така, защото въпросът дали
строежът е законен или не, е относим към възможността за премахването му, но не и към
правото на собственост на незаконно построеното. Незаконно изграден обект може да бъде
предмет на разпоредителна сделка и тя не е нищожна. Статутът на такъв имот не
рефлектира върху волеизявлението за прехвърляне на правото на собственост върху него /в
този смисъл Решение № 60144 от 25.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 491/2020 г., II г. о., ГК и
Решение № 280 от 06.12.2016г. на ВКС по гр.д. № 2394/2013г., IV г.о., ГК/.
Относно твърденията на ответниците за придобиване на поземления имот, в който са
построени сградите, по силата на нотариалния акт за покупко-продажба от 1914г. съдът
намира, че отново видно от съдържанието на представените от иещца нотариални актове,
описанието на поземления имот по площ, граници и съседи, съдържащо се в нотариалния
акт от 1914г., е възпроизведено дословно в нотариалния акт за дарение 23.12.2003г., и в
констативния нотариален акт от 26.08.2014г., на които ищецът основава правата си. По
10
делото не се твърди и не се доказва границите на поземления имот да са били изменени, а
именно противното следва от показанията на всички разпитани свидетели. При това
положение следва да се приеме, че поземленият имот, предмет на покупко-продажбата от
1914г., е идентичен с процесния поземлен имот. Това обстоятелство, обаче, само по себе си
не обосновава право на собственост за ответниците, тъй като по делото липсват
доказателства за правоприемство между купувачите по нотариалния акт от 1914г. – Осман
Мутов и Яшарка Амидова и ответниците по делото. Ответниците са представили
удостоверение за наследници на лицето Ахмед Османов Мутов, за когото твърдят, че е
правоприемник на купувачите. Доказателство за такова правоприемство, обаче, липсват по
делото. Ето защо липсва и основание за възникване права на собственост в полза на
ответниците Б. Д. А. и А. Д. А. по силата на нотариалния акт от 1914г. Също така от
събраните по делото свидетелски показания не се установи твърдението на ответниците за
наличие на устен договор за гледане и издръжка между купувачите и Ахмед Мутов като
основание за начало на владението, доколкото нито един от разпитаните свидетели не сочи
наличието на такъв договор и неговото съдържание.
Относно твърденията на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност,
евентуално при присъединяване на владението на техния баща Димитър А. Огнянов и
техните дядо и баба Ахмед Османов Мутов и Румяна Руменова Огнянова съдът намира
следното.
Основен източник на информация относно владението на процесния недвижим имот
и сградите в него преди 2003г. са показанията на св. Санка Г. Трайкова, която е живяла в
имота до 2003г. /а след това в съседен имот/ и е построила разположената в него триетажна
жилищна сграда, поради което има преки наблюдения върху историята на имота и
живущите в него лица. Според дадените от нея показания, поземленият имот с площ от 200
кв. м. бил разделен между наследниците на Ахмед Османов Мутов по следния начин – 50
кв.м. /съответстващи на 1/4 ид.ч./ от имота са били собственост на свидетелката и са се
ползвали от нея, 50 кв.м. /т.е. 1/4 ид.ч./ от имота се е ползвала от други нейни роднини и 100
кв.м. /т.е. 1/2 ид.ч./ от имота е била ползвана от ответниците и техните родители Румяна
/видно от удостоверението за наследници става въпрос за Румяна Руменова Огнянова – баба
на ответниците/, впоследствие след нейната смърт на 08.03.1999г. - от Димитър /Димитър А.
Огнянов – баща на ответниците/, а след неговата смърт на 29.08.2009г. – от двамата
ответници, които живели в имота и се грижели за своята майка Надка Чавдарова Огнянова.
Въпреки липсата на извършена делба или разпределение ползването на имота, фактическото
му разпределение, за което дава показания свидетелката, е от значение за осъщественото
върху него владение. Дадените от свидетелката показания в тази насока се потвърждават от
представения от ищеца нотариален акт за дарение от 23.12.2003г., от който е видно, че
собствената на свидетеля Георги Янев част от поземления имот, за която се сочи в
показанията, че е придобита чрез постановление за възлагане от Санка Трайкова, е именно
1/4 ид.ч., както и от приетата виза за проучване и проектиране, в която е посочено, че
същата владее 1/4 ид.ч. от мястото, заедно с построена в него едноетажна паянтова сграда
11
/премахната при построяване на триетажната къща съгласно показанията на св. Любомир
Б.ов/.
Свидетелката сочи още, че ответниците и техните родители са владели двете
процесни едноетажни жилищни сгради, които също са били разпределени между двамата
братя – ответниците Б. А. и А. А., като А. А. живеел в сградата, граничеща с улицата и
съответстваща на имот с идентификатор 68134.1106.159.2, докато Б. А. живеел във
вътрешната сграда, съответстваща на имот с идентификатор 68134.1106.159.1, разположена
в дъното на имота. Показанията на св. Трайкова относно разположението на сградите
намират потвърждение и в показанията на свидетелите А.ина Йорданова и Цветанка
Василева, а също така и с показанията на свидетелите Любомир Б.ов и Евгений Алексиев,
както и в приетите по делото скици на имотите.
На следващо място свидетелката сочи, че ответниците са владели заедно с техните
родители описаните къщи към момента, в който свидетелката е построила триетажната
сграда. Видно от приетата виза за проектиране от 1993г., така описаните процесни
постройки са съществували към датата на издаването на визата, а видно от представения
констативен нотариален акт от 26.08.2014г., сградата с идентификатор 68134.1106.159.2 е
построена още през 1934г., които обстоятелства се явяват в подкрепа на дадените показания.
Показанията намират подкрепа и в тези на свидетелите А.ина Йорданова и Цветанка
Василева, които живеят в съседство с процесния имот /св. Йорданова живее на съседната
улица откакто е родена/ и заявяват, че ответниците са ремонтирали къщите и живеят в тях
отпреди повече от 20 години, а преди това там са живели техните родители.
В пълен противовес с показанията на Санка Трайкова са тези на свидетеля Георги
Янев, който сочи, че към датата, на която е придобил имота, в него не живеел никой, както и
че е предал владението върху целия поземлен имот, заедно с всички постройки в него, на
Траян Я.. Така депозираните показания, обаче, не следва да бъдат кредитирани, на първо
място защото, видно от нотариалния акт за дарение от 23.12.2003г., свидетелят не е бил
собственик на целите имоти, а единствено на 1/4 ид.ч. от тях, а на второ място защото,
видно от показанията на свидетелите Евгений Алексиев и Любомир Б.ов, процесните
сгради, описани от тях като „бараки“, са имали обитатели, макар свидетелите да не могат да
посочат кои са те.
Относно твърдението на ищеца, че е допуснал ответниците да обитават постройките
въз основа на устни договори за наем или заем за послужване, информация за такива
обстоятелства се съдържат единствено в показанията на свидетеля Любомир Христов, който
обаче не е присъствал на подобни уговорки, а знае от Траян Я. и предполага тяхното
съдържание. С оглед производния характер на свидетелските показания в тази им част,
както и липсата на конкретизация относно съдържанието на правоотношението и момента
на неговото сключване, съдът намира това обстоятелство за недоказано.
Що се касае до упражняваното от Траян Я. и впоследствие от ищеца давностно
владение върху процесните имоти, сведения за това дават Евгений Алексиев и Любомир
Б.ов. Свидетелят Евгений Алексиев сочи, че при извършения с негово съдействие ремонт
12
през 2017г., Траян Я. е обитавал триетажната къща в двора, която именно е била обект на
ремонта, както и част от двора, в който били разположени строителните материали. В
останалите къщи /„бараки“/ имало други обитатели, но Траян Я. му се легитимирал като
собственик, а свидетелят не е говорил с другите обитатели. Сходно е положението и по
отношение на показанията на св. Любомир Б.ов, който сочи, че Траян Я. живеел със
семейството си в триетажната къща и направил основен ремонт на къщата преди около 5-6
години, докато в бараките живеели други лица.
Предвид гореизложеното, показанията на свидетелите Евгений Алексиев и Любомир
Б.ов не изключват тези на свидетелите Санка Трайкова, А.ина Йорданова и Цветанка
Василева относно владението върху процесните две постройки и на половината от
поземления имот. Обстоятелството, че св. Алексиев и св. Б.ов сочат, че не са виждали
ответниците в имота, не води до извод, че ответниците и техните родители не са живели
там, доколкото нито един от двамата свидетели не е посещавал постройките и не знае кой е
живял в тях.
С оглед на това, въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът
намира, че липсват доказателства, от които може да се установи, че Траян Я. и ищеца К. Я.
са упражнявали владение върху процесните две жилищни сгради, както и върху владяната
от ответниците 1/2 част от поземления имот. Напротив, от показанията на св. Санка
Трайкова се установява, че ответниците са разпределили помежду си двете едноетажни
сгради и са установили владение върху тях, както и върху половината от поземления имот,
още преди 1993г., като тези й показания намират пълна подкрепа в показанията на А.ина
Йорданова и Цветанка Василева, а също така и в приетите по делото писмени доказателства.
Видно от свидетелските показания, ответниците и техните родители са владели имотите
постоянно, явно и спокойно, поради което същите са придобили правото на собственост
върху тях на основание давностно владение още преди датата на нотариалния акт за дарение
от 23.12.2003г. Обстоятелството, че ответниците са се позовали на давносното владение едва
на 15.07.2021г., е без правно значение, тъй като, както е уточнено с т. 2 от Тълкувателно
решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС, позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС, а придобиването на правата настъпва с изтичане на
давностния срок. При това положение следва изводът, че ищецът не е придобил правото на
собственост върху 1/4 ид.ч. от процесните две сгради по силата на дарението от 2003г. и
последващите саморъчно завещание и дарение от 19.03.2021г., тъй като това право не е било
в патримониума на дарителите към датата на първоначалната сделка, респективно не е
възникнало и за праводателя на ищеца Траян Я..
Що се отнася до придобиването по давност на тази 1/4 ид.ч. от постройките, както и
на останалите 3/4 идеални части от постройките - предмет на констативния нотариален акт
от 26.08.2014г., то както беше посочено, от депозираните по делото свидетелски показания
не се установява ищецът /респ. неговия праводател/ изобщо да е владял тези сгради, нито се
установява да е допуснал ответниците да ги обитават на основание, изключващо тяхното
владение.
13
Относно владението върху поземления имот, в който са изградени сградите, съдът
намира следното. Както беше посочено по-горе, от показанията на св. Санка Трайкова се
установява по категоричен начин, че ответниците са владяли само разпределената им по
общо съгласие с останалите роднини 1/2 ид.ч. от поземления имот, поради което
поддържаното от тях придобивно основание по отношение на другата половина не е
осъществено. Твърденията на ответниците, че са владели целия поземлен имот, като
включително са манифестирали това владение по отношение на Санка Трайкова, останаха
недоказани. Недоказано остана и оспорването на владението на ищеца върху останалата
част от поземления имот, доколкото липсата на вход на триетажната сграда откъм двора не
води до извод за липса на владение върху частта от имота, върху която е разположена
сградата и прилежащите й части, а от обсъдените по-горе показания се установява, че
считано от 2003г. триетажната сграда се владее от праводателя на ищеца. Освен това от
показанията на свидетелите Евгений Алексиев и Любомир Б.ов се установява, че
праводателят на ищеца е ползвал спокойно и безпрепятствено дворното място за
извършване на ремонтни работи по къщата, изграждане на скеле и складиране на
строителни материали през 2017г. В действителност от събраните по делото доказателства
не се установява, за периода от идването на Траян Я. в имота през 2003г. до издаването на
констативния нотариален акт на ответниците от 2021г., някоя от страните да се е
противопоставяла на насрещната страна, що се касае до владението и ползването на части от
дворното място, нито да е завладяла цялото дворно място сама за себе си. Затова, доколкото
по делото се установи, че двамата братя ответници Б. А. и А. А. /вторият заедно със
съпругата си Ф. А./ са завладели към 2003г. общо половината от поземления имот, докато
останалата част се владее от ищеца и неговия праводател, то придобитото от всеки от
двамата братя ответници право на собственост се равнява на 1/4 ид.ч. от поземления имот, а
не на по 1/2 ид.ч., за каквито квоти е издаден констативният нотариален акт на ответниците
от 15.07.2021г.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск срещу Б. Д. А. следва да бъде
уважен за 1/4 идеална част от поземления имот и следва да бъде отхвърлен за разликата до
пълния размер от 1/2 ид.ч., а отрицателния установителен иск за собственост на сградата с
идентификатор 68134.1106.159.1 следва да бъде отхвърлен изцяло. Аналогично, предявените
отрицателни установителни искове срещу А. Д. А. и Ф. Б. А. следва да бъде уважен за общо
1/4 идеална част от поземления имот и следва да бъде отхвърлен за разликата над 1/4 ид.ч.
до пълния размер от 1/2 ид.ч., а отрицателния установителен иск за собственост на сградата
с идентификатор 68134.1106.159.2 следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода от спора за материално право и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
констативният нотариален акт на ответниците от 15.07.2021г. следва да бъде отменен в
частта, с която е признато право на собственост на Б. Д. А. за разликата над 1/4 ид.ч. от
поземления имот и в частта, с която е признато право на собственост на А. Д. А. и Ф. Б. А. в
режим на СИО за разликата над 1/4 ид.ч. от поземления имот. Релевираното с отговора на
исковата молба искане на ответниците за отмяна на констативния нотариален акт на Траян
14
Я. от 26.08.2014г. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, тъй като съобразно
дадените с Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС указания, а и съобразно
изричната норма на чл. 537, ал. 2, изр. 2 ГПК, подобна отмяна представлява правна
последица от уважаване на предявен от насрещната страна иск за собственост. Такъв иск в
случая не е предявен, а отхвърлянето на главния иск няма предписаните от законовата норма
правни последици по отношение на констативния нотариален акт на ищеца.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 358 лева и за адвокатско възнаграждение в размер
на 1200 лева, платено изцяло в брой или общо 1558 лева. С оглед уважената част от
исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 173,34 лева.
Ответниците са претендирали разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева,
но не са представени доказателства за неговото плащане, поради което възнаграждението не
подлежи на присъждане. В договора за правна защита и съдействие от 21.12.2021г. е
посочено, че сумата се дължи по банков път или в брой на две части – 1800 лева до датата на
подаване на писмения отговор и 1700 лева – до първото съдебно заседание, следователно
договорът няма характера на разписка за платени суми, а други доказателства за плащане
липсват.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К. С. Я. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ул. „Татарли“ № 70, срещу Б. Д. А., с ЕГН: **********, А. Д. А., с ЕГН:
********** и Ф. Б. А., с ЕГН: **********, тримата с адрес: гр. София, ул. „Татарли“ № 70,
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. Д. А. не е
собственик на 1/4 идеална част, а А. Д. А. и Ф. Б. А. не са собственици в режим на
съпружеска имуществена общност на общо 1/4 идеална част от правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор № 68134.1106.159, находящ се в град София,
община Столична, област София (столица), по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
50/02.11.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: град
София, район Красна поляна, ул. „Татарли“ №70, с площ от 207 кв.м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
до 10 метра, номер по предходен план: 860, квартал 74а, парцел VIII при съседи: поземлен
имот с идентификатор 68134.1106.164, поземлен имот с идентификатор 68134.1106.131,
поземлен имот с идентификатор № 68134.1106.157, поземлен имот с идентификатор №
68134.1106.156 и поземлен имот с идентификатор 68134.1106.158.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност, акт № 180, том I, рег.
№ 4762, дело № 166/2021г. от 15.07.2021г. на нотариус Албена Шербанова, В ЧАСТТА , с
15
която Б. Д. А. е признат за собственик на разликата над 1/4 идеална част от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор № 68134.1106.159 и В ЧАСТТА, с която
А. Д. А. и Ф. Б. А. са признати за собственици в режим на съпружеска имуществена
общност на разликата над 1/4 идеална част от правото на собственост върху поземлен имот
с идентификатор № 68134.1106.159.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. Я. срещу Б. Д. А. отрицателни установителни
искове, както следва: за признаване за установено, че Б. Д. А. не е собственик на поземлен
имот с идентификатор № 68134.1106.159 за разликата над 1/4 идеална част от имота до
пълния предявен размер от 1/2 идеална част от него; за признаване за установено, че Б. Д. А.
не е собственик на едноетажна жилищна сграда, без строителни книжа, със застроена площ
от 38 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и санитарен възел, представляваща сграда с
идентификатор 68134.1106.159.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата - град София, район Красна поляна,
ул. Татарли № 70, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1106.159, застроена
площ 38 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, номер по
предходен план: няма; ведно с акцесорните искания по чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. Я. срещу А. Д. А. и Ф. Б. А. отрицателни
установителни искове, както следва: за признаване за установено, че А. Д. А. и Ф. Б. А. не
са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на поземлен имот с
идентификатор № 68134.1106.159 за разликата над 1/4 идеална част от имота до пълния
предявен размер от 1/2 идеална част от него; за признаване за установено, че А. Д. А. и Ф. Б.
А. не са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на едноетажна
еднофамилна жилищна сграда, без строителни книжа, със застроена площ по кадастрална
скица от 29 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, коридор и санитарен възел,
представляваща сграда с идентификатор 68134.1106.159.2 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата - град
София, район Красна поляна, ул. Татарли №70, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1106.159, брой етажи: 1, с предназначение: друг вид сграда за
обитаване, номер по предходен план: няма; ведно с акцесорните искания по чл. 537, ал. 2
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на Б. Д. А., А. Д. А. и Ф. Б. А. за отмяна на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК на Нотариален акт № 161, том VI, рег. № 8500, дело № 1286/2012г. от 26.08.2014г.
на нотариус Ивайло Николов.
ОСЪЖДА Б. Д. А., А. Д. А. и Ф. Б. А. да заплатят на К. С. Я. на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 173,34 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16