М
О Т И В И
към присъда № 240 от
04.11.2010 година
по
н.о.х.дело № 1544
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2010
година:
Обвинението
против подсъдимия С.Д.А.,
ЕГН **********, е в
това, че на 28.07.2010 год. в гр.Стара Загора отнел чужди движими вещи –
българска лична карта на името на Г.К., македонска лична карта на името на Г.К.,
издадено в Република България свидетелство за управление на моторно превозно
средство на името на Г.К., издаден от Лекарския съюз в Република Македония
талон на името на Г.К., мъжки кожен портфейл на стойност 25 лева, пари в размер
на 20 лева, чифт маратонки „Спалдинг” на стойност 38 лева, чифт маратонки
„КАРРА” на стойност 92 лева, мобилен телефон „Нокиа” със сим-карта на „Космо
България Мобайл” ЕАД на стойност 35 лева и мобилен телефон „Сони Ериксон G 700”
със сим-карта на македонски оператор на стойност 182 лева, всичко на обща
стойност 392 лева, от владението на Г.К., ЕГН **********, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен, като при
условията на чл.58а от НК му бъде определено наказание „лишаване от свобода” за
срок от 24 месеца и след редукцията с 1/3 му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от 16 месеца, т.е. една година и четири месеца, което да бъде
постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо
заведение от закрит тип.
Адвокат
И.Н. в качеството й на служебен защитник на подсъдимия не оспорва обвинението и пледира
на подзащитния й да бъде определено наказание „лишаване от свобода” при
условията на чл.58а от НК към минималния размер, предвиден в закона, което да
бъде намалено с 1/3, като при изпълнението му бъде приспаднато времето, през
което подзащитният й е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Подсъдимият С.Д.А. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното, поддържа
пледоарията на защитника си и моли
за снизходителност.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С.Д.А. е многократно осъждан - предимно за
престъпления против собствеността, голяма част от които са били извършени в
условията на опасен рецидив, като деянието, предмет на настоящото му обвинение,
е било извършено от него на два дни след изтърпяването на последното му наказание
„лишаване от свобода”, наложено му по н.о.х.дело № 15/2010 год. на Районен съд
Харманли.
След напускането на затвора на 26.07.2010 год.
подсъдимият отишъл в кв.„Лозенец” на гр.Стара Загора при чичо си, но нямал
никакви пари и решил да извърши поредната кражба. В първите часове на 28.07.2010
год. подсъдимият се движил по ул. „Ал. Батенберг” в района на МБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович”. Там той си избрал да влезе в един апартамент на първия етаж.
Надникнал през прозорците и забелязал, че вътре има човек, който спи. Влязъл в
жилището, като се качил на терасата и отворил вратата към стаята, която не била
заключена. Зад самата врата намерил и взел два чифта маратонки, като ги
поставил в носената от него за целта найлонова чанта. На хладилника в същата
стая подсъдимият намерил портфейл, в който се намирали лични документи /българска
лична карта на името на Г.К., македонска лична карта на името на Г.К., издадено
в Република България свидетелство за управление на моторно превозно средство на
името на Г.К. и издаден от Лекарския съюз в Република Македония талон на името
на Г.К./ и една банкнота от 20 лева. До портфейла се намирали два мобилни
телефона, единият от които бил „Сони
Ериксон G 700”, а
другият - „Нокиа”. Подсъдимият прибрал
портфейла и телефоните в найлоновата чанта и след като не намерил други вещи,
подходящи за крадене, напуснал жилището, като скочил от терасата, през която
бил влязъл. Подсъдимият се върнал в кв.„Лозенец” и на сутринта подарил мобилния
телефон „Нокиа” на св.Ана Георгиева Сербезова, а мобилния телефон „Сони
Ериксон” продал на св.Ася Йорданов Стефанова за сумата от 10 лева. Парите от портфейла
подсъдимият похарчил в едно кафене в квартала, а според обясненията му чантата
с отнетите от него маратонки и портфейл му били откраднати, докато седял и пиел
ракия в кафенето. Вечерта на 28.07.2010 год. подсъдимият се прибрал в
гр.Симеоновград при баща си.
Пострадалото от кражбата лице бил св.Г.К. - македонски и
български гражданин, лекар-специализант в УМБАЛ-Стара Загора.
Видно от заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, стойността на
отнетите вещи, предмет на разглежданото престъпление, възлиза на 392,00 лева.
С протокол за доброволно предаване от 19.08.2010 год.
св.Сербезова предала мобилния телефон „Нокиа” без сим-картата и същият бил
върнат на собственика му Г.К..
Останалите вещи, предмет на престъплението, както и
тяхната равностойност – 357 лева, не са възстановени.
По описания начин подсъдимият осъществил изпълнителното
деяние „отнемане” в двете му части – прекъснал досегашното владение на
пострадалия без негово съгласие, като заедно с предметите на престъплението
напуснал мястото на деянието, установил трайна фактическа власт и се разпоредил
с тях като със свои.
От обективираните действия на подсъдимия следва извода,
че към момента на деянието си той е действал при пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
Както вече беше отбелязано, към момента на извършване на
престъплението, предмет на настоящото му обвинение, подсъдимият е бил осъждан многократно
за тежки умишлени престъпления. За същите той е търпял ефективни наказания
„лишаване от свобода”, както следва:
на 09.06.2004 год. е изтърпял при първоначален „общ”
режим наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, наложено му при условията
на чл.25 от НК за деянията, предмет на осъжданията му по н.о.х.дела № 6/2000
год., № 52/1999 год., № 51/1999 год., № 77/1999 год., № 12/2000 год. и №
62/2000 год. на РС-Харманли и н.о.х.дело № 526/2001 год. на РС-Стара Загора;
на 07.12.2005 год. е изтърпял при първоначален „общ”
режим наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца,
наложено му при условията на чл.25 от НК за деянията, предмет на осъжданията му
по н.о.х.дела № 909/2001 год., № 1247/2001 год., № 1464/2001 год. и № 1308/2002
год. на РС-Стара Загора;
на 24.01.2007 год. е изтърпял при първоначален „строг”
режим наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, наложено му при
условията на чл.25 от НК за деянията, предмет на осъжданията му по н.о.х.дела №
63/2006 год. и № 42/2006 год. на РС-Харманли и н.о.х.дело № 1558/2006 год. на
РС-Стара Загора;
на 02.03.2010 год. е изтърпял при първоначален „строг”
режим наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, наложено му при
условията на чл.25 от НК за деянията, предмет на осъжданията му по н.о.х.дела №
282/2007 год., № 1390/2007 год. и № 1975/2006 год. на РС-Стара Загора и
н.о.х.дела № 13/2007 год., № 216/2007 год. и № 331/2007 год. на РС-Харманли;
на 26.07.2010 год. е изтърпял при първоначален „строг”
режим наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, наложено му по
н.о.х.дело № 15/2010 год. на РС-Харманли.
Следователно: от изтърпяване на последните четири наказания,
посочени по-горе, до извършване на настоящото деяние не са изтекли пет години, поради
последното се явява извършено от подсъдимия в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство /протокол от 28.07.2010 год.
за разпит на св.Г.К., фактура № ********** от 09.03.2009 год., разписка от
27.09.2010 год., протоколи от 19.08.2010 год. за разпит на св.Ася Йорданова
Стефанова и св.Ана Георгиева Сербезова, протокол за доброволно предаване от
19.08.2010 год., заключение на съдебно-икономическа експертиза от 22.08.2010
год., приемо-предавателен протокол от 03.08.2010 год., разпореждания № 529, №
530 и № 531 от 06.08.2010 год. на Председателя на РС-Стара Загора, писма изх.№
4905 и изх.№ 4906 от 13.08.2010 год. на „Космо България Мобайл” АД с приложени
към тях разпечатки, писмо изх.№ 4629 от 11.08.2010 год. на „Мобилтел” ЕАД,
писмо рег.№ С-5030 от 16.08.2010 год. на Дирекция „Сигурност” БТК АД,
характеристична справка на подсъдимия от 07.09.2010 год., декларация за семейното
и материално положение и имотно състояние на подсъдимия от 08.09.2010 год./, както
и събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства /справка за
съдимост рег.№ 4570 от 02.11.2010 год. на РС-Стара Загора, издадена след
извършена справка в Бюрото за съдимост при РС-Харманли, справка за съдимост
рег.№ 808 от 12.10.2010 год. на РС-Харманли с приложени към нея преписи от
бюлетините за съдимост на подсъдимия и преписи от определенията за извършените
му кумулации, писмо рег.№ И-19338 от 19.10.2010 год. на ГД „Изпълнение на
наказанията”/, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че
не се събраха доказателства, които да си противоречат, поради което и не се
налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на 28.07.2010 год. в гр.Стара Загора подсъдимият С.Д.А. е
отнел чужди движими вещи – българска лична карта на името на Г.К., македонска
лична карта на името на Г.К., издадено в Република България свидетелство за
управление на моторно превозно средство на името на Г.К., издаден от Лекарския
съюз в Република Македония талон на името на Г.К., мъжки кожен портфейл на
стойност 25 лева, пари в размер на 20 лева, чифт маратонки „Спалдинг” на
стойност 38 лева, чифт маратонки „КАРРА” на стойност 92 лева, мобилен телефон
„Нокиа” със сим-карта на „Космо България Мобайл” ЕАД на стойност 35 лева и
мобилен телефон „Сони Ериксон G 700” със сим-карта на
македонски оператор на стойност 182 лева, всичко на обща стойност 392 лева, от
владението на Г.К., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците от
престъпния на чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
За да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът – както вече
беше отбелязано - прие, че той е извършил престъпното си деяние виновно под
формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал неговия общественоопасен характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал
настъпването им /на този извод, междувпрочем, навеждат и самопризнанията на
подсъдимия, обхващащи всички факти, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт – както тези, касаещи обективната страната на престъплението,
така и тези, които касаят неговата субективна страна/.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието – т.нар. генерална и специална превенции, визирани в
чл.36 от НК;
предвиденото в
закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода от две до
десет години;
направените от подсъдимия
самопризнания и изразеното от него критично отношение към извършеното, които
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства;
предходните
осъждания на подсъдимия, нямащи отношение към квалификацията на настоящото му
деяние като извършено в условията на опасен рецидив /н.о.х.дела
№ 6/2000 год., № 52/1999 год., № 51/1999 год., № 77/1999 год., № 12/2000 год. и
№ 62/2000 год. на РС-Харманли и н.о.х.дело № 526/2001 год. на РС-Стара Загора/, които съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния
случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Изхождайки от
гореизложеното, съдът при условията на чл.58а от НК определи на подсъдимия С.Д.А.
наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, отчитайки
съотношението им 2 към 1 спрямо
наличното отегчаващо отговорността му обстоятелство, т.е. между минималния и
средния размер на предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление,
а именно - „лишаване от свобода” за срок от четири години /48 месеца/, и, след
като го намали с 1/3 – 16 месеца, му наложи наказание „лишаване от свобода” за
срок от две години и осем месеца /32 месеца/.
Тъй като с оглед
на предходните му осъждания и търпени от него наказания, подсъдимият А. се
явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, съдът постанови наложеното му с
настоящата присъда наказание да се изтърпи от него при първоначален „строг”
режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2
от ЗИНЗС.
На основание
чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна при изпълнение на наложеното с настоящата
присъда наказание на подсъдимия времето, през което подсъдимият е бил задържан
и през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража” по настоящото наказателно производство, считано от 08.09.2010 год.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът присъди в
тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни разноски в
размер на сумата от 80 лева.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: