Р Е
Ш Е Н
И Е№ 260251
/неприсъствено/
гр.Бургас, 23.09.2020г.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на деве-ти
септември през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 10615 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.205 от ЗЗД, предявени от “Теленор България” ЕАД, гр.С, против Г.В.В. ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което
е било образувано ч. гр. дело № 6230/2019г. на РС Бургас. По
него е била издадена такава за сумата от общо 267.48 лв., представлява-ща
главница, дължима по Договор за мобилни услуги № ********* от 30.06.2017г. за мо-билен № ********** и Договор за лизинг
от същата дата за мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Black, по четири броя данъчни фактури
– от 18.10., 18.11. и 18.12.2017г., и от 18.01.2018г., в това число за месечни абонаменти
такси, други
услуги и лизингови внос-ки, ведно със
законната лихва, считано от
31.07.2019г.
до окончателното плащане, както и за деловодните разноски. Твърди, също
така, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземането
си. С депозирано по делото допълнително становище, е заявил и че след подаването
на исковата молба, ответникът е извършил доброволни плащания в общ размер от
100 лв. Иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на В., че същият дължи на дружеството сумата от общо
167.48 лв., както следва: 7.46 лв. – задължения за месечни абонаментни такси и
потребени услуги, и 160.02 лв. предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски,
по данъчни фактури № **********/ 18.11.2017г., № **********/18.12.2017г. и № **********/18.01.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията, е бил
редовно връчен на ответника, с указание да подаде писмен отговор в едномесечен
срок от получаването.
В определения срок такъв не е постъпил по делото.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно
заседание, но не се е явил и не е изразил становище. Не е направил и искане
делото да се гледа в негово отсъствие.
С молба от 23.04.2019г. пълномощникът на ищеца е направил
искане по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът го е уважил, тъй като са налице предпоставките за
това.
На първо място – ответникът, в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на ис-ковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или
изпратил представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призован.
Не е направил и искане за разглеждане на де-лото в негово отсъствие.
На второ място, налице е искане от ищцовата страна за
постановяване на неприсъстве-но решение.
На трето място – на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание.
И на последно място, налице е и предпоставката по чл.239,
ал.1, т.2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените от ищеца доказателства, иско-вете са вероятно основателни.
Ето защо, следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество, като се отчете и извършеното
в хода на делото плащане от ответника на сумата от 100 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направе-ните в заповедното и в настоящото производства разноски
– общо 100 лв. за ДТ и 720 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.В.В., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Теленор
България” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С, ЖК ””, Бизнес парк С, сграда № 6, сумата от общо 167.48 лв. – по Договор за мобил-ни
услуги № ********* от 30.06.2017г. за мобилен номер **********
и Договор за лизинг от същата дата за мобилно устройство Samsung
Galaxy J5 2016 Black, както следва: 7.46 лв. – задължения за месечни
абонаментни такси и потребени услуги, и 160.02 лв. – предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски, по данъчни фактури №№ **********/18.11.2017г., **********/18.12.2017г.
и **********/18.01.2018г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 31.07.2019г. до
окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед за из-пълнение по чл.410
от ГПК по ч. гр. дело № 6230/2019г. на РС Бургас, като за разликата до пълния предявен размер от 267.48 лв.,
включително и за задълженията по данъчна фактура № **********/18.10.2017г., ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК,
поради извършено в хода на съдебното производство плащане.
ОСЪЖДА Г.В.В. да заплати на “Теленор
България” ЕАД направе-ните в заповедното и настоящото производства разноски – общо 100 лв. за държавни такси и 720 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Същото следва да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението,
съобразно чл.240 от ГПК.
Съдия:/ п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.