Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1755
гр.
Пловдив, 30.9.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 27.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5666/2019г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ****БУТИК
ЕООД против Наказателно постановление № 439347-F465984/29.05.2019, издадено
от Директор на Дирекция „Обслужване” при
ТД на НАП Пловдив, с което на ****БУТИК
ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 562,99 лв.
С
жалбата и в съдебно заседание се излагат доводи за допуснати процесуални
пороци при санкциониране на нарушителя. Моли се за отмяна на НП.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
При извършена проверка, документирана с
протоколи №**********/08.11.2018г. и № **********/07.01.2019г е констатирано,
че данъчнозадълженото по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице ****Бутик ЕООД с
Булстат *********, установено на територията на страната, получава услуги с
място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми, и за които
данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2 от ЗДДС.
ЗЛ не е подало заявление за
регистрация по ЗДДС в ТД на НАП- Пловдив в 7-дневен срок преди датата, на която
данъкът за доставката става изискуем /датата на авансовото плащане или датата
на данъчното събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на
облагане с данък.
Заявление за регистрация по ЗДДС
по реда на чл.97а, ал. 1 от ЗДДС фирма ****Бутик ЕООД е следвало да подаде не
по-късно от 28.12.2017г./включително/. За неподадено в срок заявление за
регистрация по ЗДДС на лицето е съставен АУАН.
В хода на проверката от
представените справки се установи, че ДЗЛ е реализирало облагаем оборот в
размер над 50 000 лв. /60 946,90лв./ за периода 07.12.2017г.-30.04.2018г. при
извършване на дейността си - търговия с облекло в стационарен обект и по
електронен път.
Лицето е следвало да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 07.05.2018г. включително. Същото е
подадено на 26.10.2018г. с вх.№ 303911802188165/26.10.2018г. За извършеното
нарушение на чл. 96. ал. 1 от ЗДДС е съставен АУАН.
Дружеството
****Бутик ЕООД е регистрирано на 08.11.2018г. с връчването на Акт за
регистрация по ЗДДС № 160421802276405/08.11.2018г. на основание чл. 96, ал. 1
от ЗДДС.
Посочената
фактическа обстановка съдът намира за изцяло съответна на реализиралото се в
действителността, доколкото изцяло кореспондира на събраните по делото писмени
доказателства-Протокол за извършена проверка, акт за регистрация по ЗДДС, копия
от фискални бонове.
При
правилно установена фактическа обстановка АУАН и НП са издадени при многобройни
процесуални нарушения, всяко от които представлява самостоятелно основание за
отмяна на НП.
На първо
място следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП въз основа на така
приетата фактическа обстановка е прието, че
- За периода
22.05.2018г./датата, следваща датата, до която е следвало да бъде издаден актът
за регистрация по ЗДДС, ако ДЗЛ е подало заявлението за регистрация в срок/ -
07.11.2018г. /датата, предхождаща датата на която е регистрирано /08.11.2018г./
лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки.
- За периода
03.01.2018г. /датата, следваща датата, до която е следвало да бъде издаден
актът за регистрация по ЗДДС, ако лицето е подало заявлението за регистрация в
срок 01.01.2018г — неработен ден/, до 07.11.2018г датата предхождаща датата на
която е регистрирано лицето /08.11.2018г./. същото е следвало да начислява ДДС
за получени доставки на услуги /облагаеми доставки/ на територията на страната,
когато доставчикът е ДЗЛ, което не е установено на територията на страната, ако
беше стриктно изпълнило задължението си да подаде Заявление за регистрация по
ЗДДС.
От посоченото е направен извода,
че начисляването на ДДС е било дължимо и за процесния период 1- 31.08.2018г.
Както в АУАН, така и в НП липсва посочване обаче на правното основание /конкретна правна
норма/, по силата на която ДЗЛ
е дължало да начисли ДДС и за период предшестващ регистрацията по ЗДДС,
доколкото по общите правила начисляване
на ДДС се дължи след датата на регистрация.
Този начин
на описание на нарушението / с
посочване, че следва да се приеме, без да е конкретизирано на какво
правно основание/според настоящия състав се намира в съществено противоречие с
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН изискващи, както в АУАН, така и в НП да
бъдат посочени времето, мястото, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и нарушените
правни норми
В
конкретния случай при липса на посочване на конкретната правна норма, която е
породила задължението на лицето да начислява и внася ДДС за период, предшестващ
регистрацията му по ЗДДС, наказаният субект е поставен в положение да гадае
какви са правните рамки на допуснатото от него нарушение. Нещо повече съдът е
поставен в невъзможност да провери правилността на правните изводи на
наказващия орган, доколкото е в неведение при съобразяване на кои точно правни
норми почиват тези правни изводи.
Действително
би могло да се предполага, че
АНО при формиране на изводите си е визирал някоя от хипотезите на нормата
на чл. 102 ЗДДС, но както е добре известно
административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.
Освен
това в случая е напълно недопустимо
съдът за първи път да издири и приложи
релевантната правна норма, доколкото жалбоподателят би бил поставен в
положение да разбере в пълнота
правните рамки на вмененото нарушение едва с акта на въззивната инстанция,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
На
следващо място, както в АУАН, така и в НП е посочен правния извод на АНО, че за
периода 1-31.08.2019г. дружеството има облагаеми доставки на стойност
3377,93лв. и е изискуем ДДС в размер на 562,99лв., като оборота е формиран от касови продажби на стойност 1413,85лв., получени
услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са
облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2, т.З от ЗДДС на стойност 1964,08лв. и 196,85лв - получени по банков път. Липсва обаче,
каквото и да било изложение на факти, от което да се провери правния извод, че
получените услуги действително са с
място на изпълнение на територията на страната и че ДДС по тях е дължимо именно
от получателя.
В случая нарушението е особено
съществено, доколкото в чл. 21 ЗДДС
е посочено различно място на
изпълнение на доставяните услуги в зависимост от вида на конкретната услуга
и предназначението за което тя е употребена, като мястото на независимата
икономическа дейност на получателя е само едно от възможните места за
изпълнение посочени в нормата.
При липса на изложени факти в
АУАН и НП каква точно е била
оказаната услуга - наказаното лице е в неведение и следва да гадае
какви факти следва да оборва, което
положение е несъвместимо с правото му на защита и безусловно налага отмяна на НП
в тази част. Нещо повече, и което е по
съществено, с непосочване в АУАН и НП на
вида на оказаната услуга съдът се оказва в невъзможност да провери правилността
на правните изводи на НП, което е допълнително основание за отмяна на НП.
Допуснатите пороци при описание
на нарушението в АУАН и НП не могат да се санират от съда на фаза съдебно
следствие, чрез събиране на доказателства за съставомерни обстоятелства, които
не са надлежно описани в сезиращите съда документи.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи
на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу
тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да
бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Очертаването на тези фактически
рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на
започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбира за кои факти се
наказва, след като наказанието вече е наложено.
На следващо място, както вече се
посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния процес,
което означава, че административно наказателната отговорност на лицето, сочено
като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в
АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се субсумират под
състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че отговорността на
нарушителя не може да бъде ангажирана
въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие,
но които не са посочени в АУАН,
защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън
предмета на доказване
Действително в чл.
53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са
допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и
телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че
установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо
се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и
отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер,
време и място на извършване. От гореизложеното следва, че няма как да бъде
установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен
ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от
всички останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на
нарушението. При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване
на деянието и неговите съставомерни
белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери приложение,
доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на деянието, за
което се вменява че е нарушение и това за което в действителност са събрани
доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи сметка и за баланса между
обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не позволява
наказването на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което поради
тази причина не може да се защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се
сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са свързани с очертаване на
съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено
като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен
съд Пловдив, според която разширително тълкуване според което по реда на чл.
53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на
съставомерните признаци на деянието е недопустимо, доколкото напрактика би се
обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по
неговото издаване- така Решение № 468 от
01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.
Допуснат е и още един самостоятелен порок
при описание на нарушението. Видно от текста на НП деецът е наказан по чл. 180 ЗДДС. Правилно в жалбата се посочва, че деянието потенциално би могло да се
квалифицира и по чл. 180а ЗДДС, при която санкциите са в знач ително занижен размер, като разграничението между приложните полета
на двете норми е в зависимост от това има ли лицето право на данъчен кредит.
Нито в АУАН, нито в НП този въпрос не е обсъждан. Липсата на обсъждане на този
въпрос, липсата на излагане на факти и правни аргументи за него в никакъв
случай не може да се приравни на извод, че лицето няма право на данъчен кредит. С непосочването на факти и
правни съображения, относими към правото на данъчен кредит на лицето, същото
безмотивно е наказано по по-тежка за него санкционна норма, което е
несъвместимо с правото му на защита и е самостоятелно основание за отмяна на
НП.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 439347-F465984/29.05.2019, издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП Пловдив, с което на ****БУТИК ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на
562,99 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.