Решение по дело №5666/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1755
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 10 януари 2020 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20195330205666
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    № 1755

гр. Пловдив, 30.9.2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 27.09.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5666/2019г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на ****БУТИК ЕООД против Наказателно постановление № 439347-F465984/29.05.2019, издадено от  Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Пловдив, с което на  ****БУТИК ЕООД е наложена  имуществена санкция в размер на 562,99 лв.

С  жалбата и в съдебно заседание се излагат доводи за допуснати процесуални пороци при санкциониране на нарушителя. Моли се за отмяна на НП.

Въззиваемата страна  взема становище за неоснователност на жалбата.

              Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна  по следните съображения:

         При извършена проверка, документирана с протоколи №**********/08.11.2018г. и № **********/07.01.2019г е констатирано, че данъчнозадълженото по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице ****Бутик ЕООД с Булстат *********, установено на територията на страната, получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми, и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2 от ЗДДС.

ЗЛ не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП- Пловдив в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /датата на авансовото плащане или датата на данъчното събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

Заявление за регистрация по ЗДДС по реда на чл.97а, ал. 1 от ЗДДС фирма ****Бутик ЕООД е следвало да подаде не по-късно от 28.12.2017г./включително/. За неподадено в срок заявление за регистрация по ЗДДС на лицето е съставен АУАН.

В хода на проверката от представените справки се установи, че ДЗЛ е реализирало облагаем оборот в размер над 50 000 лв. /60 946,90лв./ за периода 07.12.2017г.-30.04.2018г. при извършване на дейността си - търговия с облекло в стационарен обект и по електронен път.

Лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 07.05.2018г. включително. Същото е подадено на 26.10.2018г. с вх.№ 303911802188165/26.10.2018г. За извършеното нарушение на чл. 96. ал. 1 от ЗДДС е съставен АУАН.

         Дружеството ****Бутик ЕООД е регистрирано на 08.11.2018г. с връчването на Акт за регистрация по ЗДДС № 160421802276405/08.11.2018г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

         Посочената фактическа обстановка съдът намира за изцяло съответна на реализиралото се в действителността, доколкото изцяло кореспондира на събраните по делото писмени доказателства-Протокол за извършена проверка, акт за регистрация по ЗДДС, копия от фискални бонове.

         При правилно установена фактическа обстановка АУАН и НП са издадени при многобройни процесуални нарушения, всяко от които представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

         На първо място следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП въз основа на така приетата фактическа обстановка е прието, че

                - За периода 22.05.2018г./датата, следваща датата, до която е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако ДЗЛ е подало заявлението за регистрация в срок/ - 07.11.2018г. /датата, предхождаща датата на която е регистрирано /08.11.2018г./ лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки.

                - За периода 03.01.2018г. /датата, следваща датата, до която е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок 01.01.2018г — неработен ден/, до 07.11.2018г датата предхождаща датата на която е регистрирано лицето /08.11.2018г./. същото е следвало да начислява ДДС за получени доставки на услуги /облагаеми доставки/ на територията на страната, когато доставчикът е ДЗЛ, което не е установено на територията на страната, ако беше стриктно изпълнило задължението си да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС.

                От посоченото е направен извода, че начисляването на ДДС е било дължимо и за процесния период 1- 31.08.2018г.

         Както в АУАН, така и в НП липсва посочване обаче на правното основание /конкретна правна норма/, по силата на която ДЗЛ е дължало да начисли ДДС и за период предшестващ регистрацията по ЗДДС, доколкото по общите правила начисляване на ДДС се дължи след датата на регистрация.

         Този начин на описание на нарушението / с посочване, че следва да се приеме, без да е конкретизирано на какво правно основание/според настоящия състав се намира в съществено противоречие с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН изискващи, както в АУАН, така и в НП да бъдат посочени времето, мястото, обстоятелствата,  при които е извършено нарушението и нарушените правни норми

В конкретния случай при липса на посочване на конкретната правна норма, която е породила задължението на лицето да начислява и внася ДДС за период, предшестващ регистрацията му по ЗДДС, наказаният субект е поставен в положение да гадае какви са правните рамки на допуснатото от него нарушение. Нещо повече съдът е поставен в невъзможност да провери правилността на правните изводи на наказващия орган, доколкото е в неведение при съобразяване на кои точно правни норми почиват тези правни изводи.

Действително би могло да се предполага, че АНО  при формиране на изводите си е визирал някоя от хипотезите на нормата на чл. 102 ЗДДС, но както е добре известно административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.

Освен това в случая е напълно недопустимо съдът за първи път да издири и приложи релевантната правна норма, доколкото жалбоподателят би бил поставен в положение да разбере в пълнота правните рамки на вмененото нарушение едва с акта на въззивната инстанция, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

 

На следващо място, както в АУАН, така и в НП е посочен правния извод на АНО, че за периода 1-31.08.2019г. дружеството има облагаеми доставки на стойност 3377,93лв. и е изискуем ДДС в размер на 562,99лв., като оборота е формиран от  касови продажби на стойност 1413,85лв.,  получени услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2, т.З от ЗДДС на стойност 1964,08лв. и 196,85лв - получени по банков път. Липсва обаче, каквото и да било изложение на факти, от което да се провери правния извод, че получените услуги  действително са с място на изпълнение на територията на страната и че ДДС по тях е дължимо именно от получателя.

В случая нарушението е особено съществено, доколкото в чл. 21 ЗДДС е посочено различно място на изпълнение на доставяните услуги в зависимост от вида на конкретната услуга и предназначението за което тя е употребена, като мястото на независимата икономическа дейност на получателя е само едно от възможните места за изпълнение посочени в нормата.

При липса на изложени факти в АУАН и НП каква точно е била оказаната услуга - наказаното лице е в неведение и следва да гадае какви факти следва да оборва,   което положение е несъвместимо с правото му на защита и безусловно налага отмяна на НП в тази част. Нещо повече,  и което е по съществено,  с непосочване в АУАН и НП на вида на оказаната услуга съдът се оказва в невъзможност да провери правилността на правните изводи на НП, което е допълнително основание за отмяна на НП.

Допуснатите пороци при описание на нарушението в АУАН и НП не могат да се санират от съда на фаза съдебно следствие, чрез събиране на доказателства за съставомерни обстоятелства, които не са надлежно описани в сезиращите съда документи.

Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на АУАН.  Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбира за кои факти се наказва, след като наказанието вече е наложено. 

На следващо място, както вече се посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които  не са посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на доказване

Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер, време и място на извършване. От гореизложеното следва, че няма как да бъде установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от всички останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на нарушението. При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване на деянието и неговите съставомерни белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери приложение, доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на деянието, за което се вменява че е нарушение и това за което в действителност са събрани доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи сметка и за баланса между обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не позволява наказването на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което поради тази причина не може да се защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, според която разширително тълкуване според което по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на съставомерните признаци на деянието е недопустимо, доколкото напрактика би се обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото издаване- така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

   Допуснат е и още един самостоятелен порок при описание на нарушението. Видно от текста на НП деецът е наказан по чл. 180 ЗДДС. Правилно в жалбата се посочва, че деянието потенциално би могло да се квалифицира и по чл. 180а ЗДДС, при която санкциите са в знач      ително занижен  размер,  като разграничението между приложните полета на двете норми е в зависимост от това има ли лицето право на данъчен кредит. Нито в АУАН, нито в НП този въпрос не е обсъждан. Липсата на обсъждане на този въпрос, липсата на излагане на факти и правни аргументи за него в никакъв случай не може да се приравни на извод, че лицето няма право  на данъчен кредит. С непосочването на факти и правни съображения, относими към правото на данъчен кредит на лицето, същото безмотивно е наказано по по-тежка за него санкционна норма, което е несъвместимо с правото му на защита и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 439347-F465984/29.05.2019, издадено от  Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Пловдив, с което на  ****БУТИК ЕООД е наложена  имуществена санкция в размер на 562,99 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

С. Д.