Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
Плевен, 17 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в публично
съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретар
Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЕВ адм. дело №
1430 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и на
основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на Д.Й.Д. ***, подадена чрез адв. М.Л. ***, срещу заповед №
316з-4334/13.12.2019 г. на ВПД Директор на ОД на МВР - Плевен, с която на
основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за МВР му е наложено едно общо дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 1/една/ година по
чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за
нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
С жалбата се оспорва
заповедта и се прави искане за нейната отмяна, като се твърди, че същата е
незаконосъобразна, необоснована и
издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се, че с оспорваната
заповед на жалбоподателя е вменено във
вина неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в неупражнен
контрол над подчинени. Излагат се доводи, че
според наказващия орган, нарушението се изразява в това, че същият не е
осъществил контрол над подчинения му служител
К.Ч. - разузнавач в група „Криминална полиция" при РУ-Белене по
въвежданите в АИС „Оперативен анализ" на протоколи за предупреждение по
чл. 65 от ЗМВР, в резултат на което е допуснато несъответствие между броя на
получените за въвеждане протоколи, действително въведените и общият брой
посочени от него протоколи. Посочва се,
че дейността по въвеждане на протоколи за предупреждения по чл. 65 от ЗМВР е възложена на служителя К.Ч. със заповед на Началника на РУ- Белене.
Твърди се, че протоколите не касаят пряко дейността на ръководената от жалбоподателя
група „Криминална полиция", а са свързани с непосредствените задачи и изпълнението
им на група „Патрулно постова дейност" при РУ-Белене. Счита, че тъй като дейността
по въвеждане на протоколите в АИС „Оперативен анализ", е възложена на служителя
Ч. ***, с нарочна заповед, контролът по изпълнението на тази заповед е именно
на началника на управлението. Твърди се също така, че жалбоподателят няма пряк
достъп до информацията в АИС „Оперативен анализ", което обстоятелство да му
позволи да упражнява някакъв контрол по изпълнението на тази заповед. Уточнява
се, че такъв достъп имат единствено началникът на управлението и съответният
служител на „Оперативен анализ" и поради това жалбоподателят няма как да
знае, колко броя протоколи е получил Ч. за въвеждане и колко точно е въвел в
информационната система. Твърди се, че единствената
информация, свързана с дейността на подчинения му, жалбоподателят е получавал от
него при ежедневното отчитане на извършената от него работа в края на работния
ден, когато той му съобщавал броя въведени от него протоколи. Сочи се, че
съгласно заповедта на началника на управлението, няма срок за въвеждане на
протоколите в системата. Излагат се
твърдения, че съгласно действащите в системата на МВР правила за достъп до АИС
„Оперативен анализ" жалбоподателят няма пряк достъп до въведената в
системата информация и съответно няма как да упражни контрол над подчинения си
служител. По повод на неупражнения контрол от страна на жалбоподателя над
подчинения му служител К.Ч. за изпълнение на указанията в писмо вх.№
241000-922/03.05.2019 год. се твърди, че с цитираното писмо, в
РУ-Белене е постъпил АУАН, издаден от Митническо управление – Свищов, който
следвало да се връчи на нарушителя. С резолюция от 02.05.2019 год. жалбоподателят е възложил изпълнението на действията по
връчване на АУАН на подчинения му служител К.Ч., като определил 3-дневен срок. В деня на изтичането на определения срок, Ч. докладвал, че нарушителят, на когото е
следвало да се връчи акта, не е установен на постоянния си адрес.
Жалбоподателят наредил на служителя да предприеме действия по установяване на
лицето в най-кратки срокове и в резултат на тези действия, нарушителят е
установен и АУАН му е връчен по надлежния ред. Преписката е оформена по
съответния ред и върната на заинтересованата институция с писмо рег.№
241000-1046/16.05.2019 год.
На следващо място се твърди, че обжалваната заповед е издадена в нарушение
на административно производствените правила. Излагат се оплаквания, че от
съдържанието й не са ясни
обстоятелствата по извършените дисциплинарни нарушения. Сочи се, че са описани
някакви факти, установени от проверката, но тези факти не са анализирани така,
че на жалбоподателя да стане ясно по несъмнен начин точно кои негови действия
съставляват дисциплинарно нарушение и до какви последици са довели. Излагат се твърдения, че заповедта е издадена в нарушение на административно производствените правила, тъй като един от
членовете на комисията, извършила проверка на предварителни данни за допуснато
нарушение на служебната дисциплина - ст. комисар В.В., след приключване на
проверката е назначен на длъжността ВПД Директор на ОД на МВР-Плевен и в
качеството си на такъв е издал обжалваната заповед. По този начин, при решаването на въпроса за
това, извършил ли е жалбоподателят дисциплинарно нарушение и дали следва да
понесе дисциплинарна отговорност, той е бил предубеден, тъй като е подписал и справката,
отразяваща резултатите от извършената предварителна проверка. В заключение се иска отмяна
на заповедта.
От ответника по делото не е постъпил писмен отговор,
въпреки дадената му с определение № 22/07.01.2020 г. /л. 110/ възможност.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя адв. Л. пледира да бъде постановено решение, с
което да бъде отменена оспорената заповед.
Твърди, че от мотивите на
обжалваната заповед и от събраните по делото доказателства не става ясно с
какви свои действия или бездействия жалбоподателят не е осъществил контрол –
текущ или последващ върху подчинения си служител. Не става ясно ако такива
действия или бездействия са налице, каква е причинно-следствената връзка между
осъществения контрол и неизпълнението на задълженията от страна на служителя. Твърди, че не са
посочени конкретни пропуски и нарушения на контролната дейност, които са
предпоставка за извършените от инсп. Ч. нарушения. Навежда доводи, че по делото
безспорно е установено, че жалбоподателят не е имал достъп до информационната
система „Оперативен анализ“, чрез който да осъществи контрол по броя на
въведените протоколи от подчинения му служител, поради което на същия не може
да се вмени във вина, че не е осъществил контрол. По отношение на втората точка
в обжалваната заповед – че не е осъществил контрол по връчването на АУАН в
определения срок твърди, че не са събрани доказателства относно допуснато
нарушение. Счита, че такъв контрол е осъществен в пълна степен и поставената
задача е изпълнена. Посочва, че при издаване на оспорената заповед е нарушена
разпоредбата на чл. 10 от АПК – един от членовете на комисията, извършваща
предварителната проверка по чл. 205 от ЗМВР в последствие в качеството си на
административнонаказващ орган е издал оспорената заповед. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ответникът – Директор на ОД на МВР - Плевен редовно призован, се представлява от юрк. Фердинандова, която твърди, че заповедта
е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия. Излага становище, че при издаването й не са допуснати
процедурни нарушения, както и че са спазени сроковете предвидени в ЗМВР за
налагане на дисциплинарното наказание при издаване на обжалваната заповед. При изчисляването на
сроковете счита, че следва да се вземат предвид представените в съдебно
заседание два броя заявления за ползван от жалбоподателя платен годишен отпуск,
като тези дни, в които е ползвал платен годишен отпуск следва да бъдат
изключени и с тях да се удължат сроковете за налагане на дисциплинарното
наказание и удължаване на срока за издаване на заповедта за дисциплинарно
наказание. Излага твърдения, че административното производство е водено в
съответствие с разпорежданията на закона, като всеки един изготвен от комисията
акт е връчван лично на жалбоподателя срещу подпис. Той се е запознал с тях и е
имал възможност да прави съответните възражения в законоустановения срок. Сочи, че към момента на изготвяне на справката, В.В. е
бил на длъжност началник на сектор „Криминална полиция“, по-късно е назначен за
временно изпълняващ длъжността“ Директор на ОД на МВР и той е издал заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание. По отношение на посочените
в заповедта нарушения твърди, че те се установяват по безспорен начин от
събраните по делото доказателства. Навежда доводи, че в посочената в заповедта
справка № 316р31250/09.10.2019 г. се съдържат допълнителни мотиви за налагане
на дисциплинарно наказание и издаване на заповедта, като изтъква константната
практика на ВАС, според която мотивите за издаването на един административен
акт могат да се съдържат и в друг документ съставен от съответната
институция. Сочи, че в заповедта има
описание на извършеното дисциплинарно нарушение и правната квалификация е
посочена правилно. Твърди, че на свидетеля Ч. е
възложено със заповед, да въвежда протоколи за предупреждение по чл. 65 по ЗМВР. Със заповед на жалбоподателя е възложено да извършва контрол на дейността
на служителя Ч., като този контрол следва да е ежедневен. Сочи, че в Заповед №
241з36 от 29.01.2019 г. изрично е посочено, че контролът по изпълнение на
заповедта е възложен на началник група „Криминална полиция“ при РУ - Белене като
изрично е посочен Д.Й.Д.. По отношение на второто нарушение за невръчване в
срок на съответния АУАН, излага доводи, че министерството на вътрешните работи
има съответните писмени договорки във връзка с различни държавни институции за
връчване своевременно на актове за установяване на административни нарушения. Твърди,
че в случая резолюцията К.Ч. да извърши връчване на АУАН е от 02.05.2019г., а не от 05.05. 2019г. Сочи,
че в сведение № 316р38208 от 09.12.2019 г., К.Ч. изрично е записал, че не помни
да е докладвал на началника на групата, че лицето, на което е следвало да се
връчи АУАН не е установено на адреса и съответно твърди, че не е получавал
указания в тази връзка за удължаване на срока, за допълнително връчване. На
последно място излага доводи, че видно от докладните записки, представени от
началника на РУ, както и от резолюциите, които ежедневно е поставял за
жалбоподателя, че няма осъществяван контрол от страна на жалбоподателя по
отношение на свидетеля Ч.. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева.
Административен
съд - Плевен, седми състав, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта
е връчена на 17.12.2019 г. /л.12/, а жалбата
е подадена на 18.12.2019 г. от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподателят Д.Д. е заемал длъжността старши инспектор –
началник група „Криминална полиция“ към
РУ –Белене при ОД на МВР-Плевен. Установява се от приложената административна
преписка, че с докладна записка УРИ № 241р-4500/17.05.2019 г. директорът на ОДМВР Плевен е уведомен от главен инспектор П.Д.– началник на РУ -
Белене относно извършване на проверка по получени предварителни данни за
неосъществен контрол от старши инспектор Д.Д. – началник група „Криминална
полиция“ към РУ - Белене при ОД на МВР Плевен върху дейността на служител от
същата група.
Във връзка с постъпилата докладна записка
Директорът на ОД на МВР със Заповед УРИ
316з-1979/30.05.2019 г., на основание чл. 25, ал. 2 от ЗМВР е
назначил комисия за извършване на проверка по
получени предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина от Д.Д.,
като е определил срок за извършването й до 28.06.2019 година.
В справка рег. № 316р-31250/09.10.2019 г. са изнесени резултати от извършена
съгласно заповед № 316з-1979/30.05.2019
г. проверка на предварителни данни за допуснато от ст. инсп. Д.Й.Д. – началник
на група „Криминална полиция“ към РУ –Белене, при ОД на МВР – Плевен нарушение
на служебната дисциплина, изразяващо се в неупражнен контрол върху работата на
инспектор К.Ч. – разузнавач V степен /ИП/ в група КП към РУ – Белене, през периода
от м. октомври 2018 г. до 17.05.2019 г. В справката са направени следните
констатации:
1.
През периода от 01.01.2019 г. до
31.03.2019 г. ст. инспектор Д. не е упражнил контрол върху работата на
подчинения му служител К.Ч. – разузнавач V степен /ИП/ в група КПпри РУ –
Белене по въвеждане в АИС „Оперативен анализ“ на протоколите за предупреждение
/по чл. 65 от ЗМВР/, в резултат, на което при отчитане на дейността на и-р Ч. е
допуснато несъответствие между броя на действително получените от него
протоколи за въвеждане на АИС
„Оперативен анализ“, действително въведените в системата и общия посочен от
него брой въведени протоколи и докладни записки за отчет на дейността му.
Съгласно писмо рег. № 316р-11972/16.04.2019 г. общо получените от и-р Ч.
документи за въвеждане /протоколи/ през периода 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г.
са 39 броя, а въведените – 37. Съгласно докладните записки за ежедневната дейност,
изготвени от служителя за периода 29.01.2019 г. – 31.03.2019 г. общият брой на
въведените протоколи е 83.
2.
Налице са данни за неупражнен
контрол от страна на началника на група КП при РУ – Белене върху работата на
подчинения му служител Ч. за изпълнението на указанията в писмо вх. №
241000-922/03.05.2019 г. и поставения от ст. и-р Д. чрез резолюция от
02.05.2019 г. върху писмото срок – 3 дни. АУАН е постъпил с посоченото писмо е
връчен на лицето на 15.05.2019 г.
Предвид така установеното, комисията е
формулирала извод за допуснати нарушения на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за МВР - неизпълнение на служебните задължения,
поради което е предложила налагане на дисциплинарни наказания „Порицание” за
срок от шест месеца до една година на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР.
Жалбоподателят е бил
запознат с изготвената справка на 03.12.2019 г. видно от отбелязването в нея. С покана
рег. №316р-36989/28.11.2019 г. старши инспектор Д. Д. е бил поканен да се запознае срещу подпис
със справка рег. № 316р-31250/09.10.2019 г., след което в 2-дневен срок от
запознаването да представи писмените си обяснения, като
посочи и доказателства за твърдените от
него факти и обстоятелства.
На 04.12.2019 г. Д.Д. е
депозирал до ВПД директора на ОД на МВР плевен
сведение относно извършената проверка.
Въз основа на установените факти и
обстоятелства, обобщени от комисията в изготвената от нея справка рег. №
316р-31250/09.10.2019 г. ВПД
Директор на ОД на МВР - Плевен е издал
оспорената в настоящото производство заповед № 316з-4334/13.12.2019 г., с която на основание чл. 200, ал. 1,
т. 6 от Закона за МВР на ст. инсп. Д.Й.Д. – началник на група
„Криминална полиция“ към РУ –Белене, при ОД на МВР – Плевен му е наложено
едно общо дисциплинарно наказание „порицание“ по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР
за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Горната фактическа
обстановка се установява от приетите по делото и неоспорени от жалбоподателя
писмени доказателства, както следва: заповед № 316з-1979/30.05.2019 г., заповед
рег. № 316з-1979/30.05.2019 г., докладна записка рег. № 241р-4500/17.05.2019
г., докладна записка рег. № 241р-8970/25.10.2018 г., докладна записка рег. №
241р-1991/01.22.2018 г., докладна записка рег. № 241р-9221/02.11.2018 г.,
докладна записка рег. № 241р-9324/06.11.2018 г., докладна записка рег. №
241р-9463/13.11.2018 г., докладна записка рег. № 241р-9751/22.11.2018 г.,
докладна записка рег. № 241р-10140/03.12.2018 г., докладна записка рег. №
241р-10258/05.12.2018 г., докладна записка рег. № 241р-10891/18.12.2018 г.,
докладна записка рег. № 241р-2997/04.04.2019 г., справка рег. №
241р-3806/25.04.2019 г., писмо рег. № 241р-1046/16.05.2019 г., писмо рег. №
241р-36/29.01.2019 г., справка рег. № 241р-5456/17.06.2019 г., писмо рег. №
241р-4625/21.05.2019 г., искане рег. № 241р-5258/10.06.2019 г., справка рег. №
241р-3806/25.04.2019 г., докладна записка рег. № 241р-2997/04.04.2019 г.,
докладна записка рег. № 241р-1357/11.02.2019 г., заповед рег. №
241р-36/29.01.2019 г., искане рег. № 241р-3197/11.04.2019 г., докладна записка
рег. № 241р-3273/11.04.2019 г., разпечатка ЦАИСДО-МВР по критерий „търсене на
документи“ за периода 01.01. – 31.01.2019 г., разпечатка ЦАИСДО-МВР по критерий
„търсене на документи“ за периода 01.02. – 28.02.2019 г., разпечатка ЦАИСДО-МВР
по критерий „търсене на документи“ за периода 01.03. – 31.03.2019 г., писмо
рег. № 241р-3191/10.04.2019 г., писмо рег. № 241р-11972/16.04.2019 г., заповед
рег. № 956/03.04.2014 г. на ВПД Директор
ОДМВР – Плевен, заповед рег. № 16808/15.05.2014 г., разпечатка от АИС
„Оперативен анализ“ по критерий „конкретен служител в звено ОА – брой
индексирани документи за периода 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. служител К.Л.Ч.,
покана рег. № 241р-3217/11.04.2019 г., обяснение рег. № 241р-3366/15.04.2019
г., искане рег. № 241р-3365/15.04.2019 г., заповед рег. № 316з-1595/02.05.2019
г., копие на типова длъжностна характеристика на длъжността началник на група
„Криминална полиция“ към РУ при ОДМВР – Плевен, МЗ № 8121К-11569/12.08.2019 г.,
въпросник рег. № 316р-30207/01.10.2019 г., сведение рег. № 241р-8788/04.10.2019
г., въпросник рег. № 316р-30206/01.10.2019 г., сведение рег. №
241р-8789/04.10.2019 г., заповед рег. № 316р-2293/28.06.2019 г., заповед рег. №
316з-2478/15.07.2019 г., заповед рег. № 316з-2622/26.07.2019 г., заповед
316з-2818/14.08.2018 г., заповед рег. № 316з-3172/16.09.2019 г., заповед рег. №
316з-3427/07.10.2019 г., докладна записка рег. № 316р-20569/27.06.2019 г.,
докладна записка рег. № 316р-22180/12.07.2019 г., докладна записка рег. №
316р-23074/23.07.2019 г., докладна записка рег. № 316р-25020/12.08.2019 г.,
докладна записка рег. № 316р-30487/03.10.2019 г., справка рег. №
316р-31250/09.10.2019 г., покана рег. № 316р-36989/28.11.2019 г., сведение рег.
№ 241р-10507/04.12.2019 г., писмо рег. № 316р-37979/06.12.2019 г., сведение
рег. № 241р-10591/06.12.2019 г., писмо рег. № 316р-37978/06.12.2019 г.,
сведение рег. № 316р-38208/09.12.2019 г., сведение рег. № 316р-38909/12.12.2019
г.
Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт, като провери дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен
ли е с целта, която преследва закона.
Процесната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР орган.
Съгласно тази разпоредба наказанията се налагат със заповеди от служители на
висши и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от
ЗМВР. Видно от оспорената заповед, неин
издател е ВПД Директор
на ОД МВР- Плевен, т.е. служител на ръководна длъжност, а към момента на
издаването ѝ жалбоподателят Д.Й.Д.
е заемал длъжност старши инспектор –
началник на група „Криминална полиция“
към РУ –Белене към ОД на МВР –
Плевен и по отношение на същия е наложено дисциплинарно наказание по чл. 200,
ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и
съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.
1 от ЗМВР възможността административният орган да упражни правомощието си за
налагане на дисциплинарно наказание е ограничена в рамките на двумесечен срок
от откриването на дисциплинарното нарушение.
Обвързаността на дисциплинарната отговорност с
преклузивен срок, налага установяването на началния момент, в който
дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално определение за понятието
«откриване на дисциплинарно нарушение» е дадено в чл.196, ал.1 от ЗМВР -
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя, а по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 196,
ал. 2 от ЗМВР нарушението е «установено», когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
Съответно, според чл. 195, ал. 3 от ЗМВР,
сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен
отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен
арест. В обсъждания
случай материалите от извършената проверка са постъпили при ответника 09.10.2019 г., а заповедта за налагане на наказанието е издадена на 13.12.2019 г., като се има
предвид факта, че жалбоподателят е
ползвал платен отпуск в общо в размер на 14
дни – един ден на 12.12.2019 г. и 13 дни
за периода от 11.11.2019 г. до
27.11.2019 г. Неоснователно
е възражението за допуснато процесуално нарушение, поради предубеденост на ВПД Директор на ОД на МВР,
който е бил председател на комисията извършила проверка на предварителни
данни за извършено дисциплинарно нарушение, след което в качеството си на ВПД
на ОД на МВР – Плевен е издал
обжалваната заповед.
Действително дисциплинарно наказващият орган е бил част от
комисията, назначена за разследване на нарушението. Доколкото обаче твърдяното
нарушение не е тежко /не е дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 2-10 от ЗМВР/ и назначаването на
дисциплинарно-разследващ орган не е задължително, в случая липсва съществено
процесуално нарушение поради частично съвпадане на дисциплинарно-разследващия и
дисциплинарно наказващия орган.
Съдът намира обаче, че оспорената заповед
е издадена в противоречие и с материалноправните разпоредби.
Констатираните дисциплинарни нарушения са квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения по чл. 194, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР, затова, че през периода от 01.01.2019
г. до 31.03.2019 г. ст. инспектор Д. не е упражнил контрол върху работата на
подчинения му служител К.Ч. – разузнавач V
степен /ИП/ в група КП при РУ – Белене по въвеждане в АИС „Оперативен анализ“
на протоколите за предупреждение по чл.
65 от ЗМВР и за неупражнен контрол
върху работата на подчинения му служител Ч. за изпълнението на
указанията в писмо вх. № 241000-922/03.05.2019 г. и поставения от ст. и-р Д.
чрез резолюция от 02.05.2019 г. върху писмото срок – 3 дни. АУАН е постъпил с
посоченото писмо е връчен на лицето на 15.05.2019 г., съгласно
длъжностната характеристика жалбоподателят „осъществява контрол върху работата
на подчинените, като следи за стриктното спазване на служебната дисциплина“.
В случая макар административният акт
да е мотивиран, в него не са посочени конкретните правила за служебно
поведение, разпоредби, норми или разпореждания, които служителят не е спазил и
на които поведението му противоречи. Констатираното нарушение представлява
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК – неспазване на
установената форма.
Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР –
неизпълнение на служебни задължения, също не може да квалифицира нарушението от
правна страна, тъй като не е конкретизирано какви са тези задължения
и по какъв начин са вменени на жалбоподателя.
Както е указано в
Решение № 2417 от 19.02.2019 г. на ВАС
по адм. дело №14537/2018 г., текстът на длъжностната характеристика е
общ и бланкетен, и от съдържанието му не може да се изведи конкретно правило за
поведение, нарушаването на което да се вмени като умисъл за неизпълнение на
служебните задължения.
В случая със заповед УРИ № 241з -36/29.01.2019 г.
на Началника на РУ – Белене – гл.
инспектор П.Д.на старши инспектор Д. Д. е възложено да осъществява ежедневен
контрол на държавен служител от РУ – Белене като вземе на пряк отчет дейността на инспектор К.Ч., считано от 20.01.2019 г., който е следвало да
изготвя докладни записки за извършената дейност за работния ден относно: брой
срещи с ДЛ; получени оперативни сигнали; отработени оперативни
сигнали; проведени ОИМ, какви, по кое ППО или ДОО; получени сигнали, жалби и
прокурорски преписки; проведени ОИМ по
същите – точно описани действия и брой на въведени протоколи в оперативен анализ.
Предвид горното съдът
приема, че деянието на жалбоподателя съставлява неизпълнение на Заповед на
прекия му ръководител и неизпълнение на резолюции от прекия му ръководител върху изготвените и представени от К.Ч. докладни
записки за планираните ОИМ и други
дейности, но дисциплинарно наказващият орган не го е
квалифицирал по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, което сочи на неправилно
приложения на материалния закон.
По изложените съображения съдът приема, че не е доказано виновно
неизпълнение на служебно задължение, което обуславя материално
незаконосъобразност на оспорената заповед и на основание чл.146, т.4 от АПК
за нейната отмяна. На
следващо място, неясно е в какво се изразява според дисциплинарнонаказващия орган неупражнения контрол
от страна на началника на група КП при РУ – Белене върху работата на подчинения
му служител Ч. за изпълнението на указанията в писмо вх. №
241000-922/03.05.2019 г. и поставения от ст. и-р Д. чрез резолюция от
02.05.2019 г. върху писмото срок – 3
дни. АУАН постъпил с посоченото писмо е връчен на лицето на 15.05.2019 г.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Ч.
се установява, че във връзка
с изпратена делегация за връчване на АУАН № 958/25.04.2019 г. на главна дирекция
на МРР е посетил адреса многократно, но тъй като адресатът не е открит и по данни на съседи е бил на
гости при сина си в град Никопол, нарушителката е била призована и актът е връчен в по-късен момент, след което го е
изпратил на Митница Свищов. По преписката
липсват описани конкретни факти и обстоятелства, за да се извърши
съответната проверка, респ. липсва
яснота, в какво се изразява неупражнения контрол по изпълнението на писмото. Формулировката
е обща, без да са посочени конкретни действия, които жалбоподателят не е предприел и какви е следвало да предприеме спрямо
подчинения му Ч., при положение, че
АУАН не е могъл да бъде връчен по
обективни причини в определения от него три-дневен срок.
Факт е, че в крайна сметка, макар и след
няколко дни АУАН е бил връчен, след като
е адресатът е бил намерен и делегацията
е била изпълнена. Наред с изложеното, съдът намира, че дисциплинарнонаказващият орган
не е осъществил и вмененото му задължение по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР
– при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да се вземат
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. Досежно наложеното
дисциплинарно наказание в заповедта се сочи, че същото е определено след оценка
на събраните доказателства, като е взета предвид тежестта на нарушението,
настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината (не бе
установено, че нарушението е извършено умишлено) и цялостното поведение на
държавния служител по време на службата, съгласно кадрова справка с № 316р- 38909/12.12.2019 г., и след като са
приети писмените обяснения от служителя.
В заповедта дори не е посочено,
че жалбоподателят е награждаван пет пъти с „писмена похвала“ от
директора на ОД на МВР-Плевен през 2014 г.
и му е наложено едно дисциплинарно наказание „предупреждение“
през 2008 г., което се заличава с изтичане на една година от налагането му, като това се извършва служебно чрез
съответно отбелязване в служебното досие и в служебната книжка на държавния
служител (чл. 98 от ЗДСл). Очевидно е, че макар и да е направен опит, посочените обстоятелства
не са обсъдени поотделно от органа в своята конкретика.
Изброяването им в заповедта, без да се обсъжда всяко едно от тях конкретно и с
факти, не дава възможност на съда да упражни ефикасен съдебен контрол върху
тези обстоятелства.
Предвид изхода на спора, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в
съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение 300 лева
(договорено и заплатено в брой, видно от договора за правна защита и
съдействие).
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд- Плевен, седми състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 316з-4334/13.12.2019 г. издадена
от ВПД Директор на ОД на МВР –
Плевен, с която на основание чл. 200,
ал. 1, т. 6 от Закона за МВР на Д.Й.Д. Д. старши инспектор - началник група “Криминална полиция“ към РУ – Белене при ОД
на МВР – Плевен е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година за дисциплинарно нарушение на чл. 194, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Директора на ОД
на МВР гр. Плевен да заплати на Д.Й.Д. старши инспектор - началник група “Криминална
полиция“ към РУ – Белене при ОД
на МВР – Плевен с адрес: гр.
Белене, ул.“Раковска“ № 4 направените по
делото разноски в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ:/п/