Решение по дело №3386/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4837
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 13 август 2019 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20181100103386
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2018 г.

Съдържание на акта

 

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                            гр.София, 28.06.2019г.

 

                        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І во ГО, 13-ти състав, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                      Председател : Росен Д.

 

при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3386 по описа от 2018г. , за да се произнесе взе предвид следното :

 

  Ищцата Е.М.Й.-Я., ЕГН: ********** от гр. София е предявила срещу С.О.иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл 45 от ЗЗД, за сума от 31 377.15 лева, - обезщетение за имуществени /4377.15 лв./ и неимуществени/27 000 лв./ вреди в следствие болки и страдания от телесни увреждания ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането - 30. 01 .2017г.  до окончателното им изплащане.

  Ищцата твърди, че на горната дата в гр. София, вървейки по тротоара на бул. "Ал. Стамболийски" се е подхлъзнала на силно заледен, непочистен и необезопасен участък, находящ се пред сградата с № 46 и е паднала. Вследствие на инцидента е приета в УМБАЛСМ »Н.Й.ПИРОГОВ» ЕАД, където е установено, че е налице счупване на бедрената шийка на десния крак.

Претендира заплащане на обезщетение от С.О., тъй като в нейно задължение е да почиства и поддържа тротоарните площи в града. Моли съда да постанови решение което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на 27 000 лв. и 4377.15 лв. за извършените разходи по лечението- лекарства,консумативи и помощни средства, такси и медицински прегледи, ведно със законна лихва върху посочените суми от 30. 01 . 2017г. / датата на инцидента / до окончателното им заплащане, както и направените разноски по делото.

  Ответникът С.О.е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва наличието на причинно - следствената връзка между твърдяната  злополука и виновното поведение на длъжностните лица от Столична община, изразяващо се в действие или бездействие.

Възразява, че размерът на претендираните неимуществени вреди е силно  и необосновано завишен.

Моли съда на отхвърли иска като неоснователен, претендира и юрисконсултско възнаграждение.

  Доказателствата са гласни и писмени.

  Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

От представената по делото медицинска документация и конкретно епикриза на л.6 от делото се установява, че ищцата Е.М.Й.-Я. е била приета по спешност  в УМБАЛСМ »Н.Й.ПИРОГОВ» ЕАД на 30.01.2017 г.  в 22:38 часа с увреждане на десен долен крайник и по-точно  фрактура на дясната бедрена шийкаато след извършена на 01.02.2017 год. операция е била Изписана на 07.02.2017 год. в подобрено общо и локално състояние за продължаване на лечението в амбулаторни условия;

От приетата по делото СМЕ, заключенето на която съдът приема като обективно и професионално, се установява, че полученото от ищцата счупване на дясната бедрена шийка е довело до замествене на ставата с изкуствена, поради необратимото нарушаване на храненето на бедрената глава в резултат на прекъсване на съдовете. Това е било съпроводено със силни болки през острия,оперативния и постоперативния периодпоред експерта около 40-50 дни след операцията ищцата е била на легло и през това време не е могла да се обслужва без чужда помощ.

След извършен преглед експерта установява,че в момента състоянието на пострадалата е добро,организма е приел чуждото тяло и следва да се продължи с рехабилитационните процедури и да се включи балнеолечение за отстраняване на субективните оплаквания и да се постигне плавност на походката при стъпване на пръстите на крайника.   

От разпита св. Р.Д. се установява, че ищцата е била паднала на тротоара на бул. "Ал. Стамболийски " ,от лявата страна посока от булристо Ботев“ към църквата „Света Недея“ пред № 46 , пред магазин за спортни стоки. Лежала на леда /който не бил почистен/ на около метър пред магазина и не можела да се изправи сама. Изпитвала силни болки и след като пристигнала линейка на мястото я качили и транспортирали до болница.

Св. Е.Й. установява,че ищцата й се обадила от болницата на сутринта след като била приета,плачела и й казала ,че си е счупила ставата.Видяла я след операцията,била в шок,в безпомощно състояние и се нуждаела да бъде обслужвана за всичко.Свидетелката й помагала в болницата, когато можела да отдели време,а след това и при домашното й лечение,докато започнала леко да ходи-около 3-4 месеца след инцидента. Помагала й за храненето,за тоалета и за всичко необходимо. Ищцата започнала да ходи без помощни средства едва 9 месеца след увреждането.

По делото е представен договор СО15-РД55-159/26.03.2015 год. ,от който се установява наличието на възлагателно правоотношение между С.О.и КОНСОРЦИУМ " ТИТАН СОФИЯ ЦЕНТЪР 1" за събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване на територията на С.О.",в териториалния обхват на който договор попада и тротоара през № 46 на бул. "Ал. Стамболийски ".

 

 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните  правни изводи.

         Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този текст е безвиновна и възниква тогава, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната.

В случая се твърди ,че виновното поведение да е бездействие,поради което, за да бъде то противоправно е необходимо да съществува правна норма ,която да задължава деликвента да действа по определен начин.  

В конкретният случай тротоарът на бул. " Ал. Стамболийски " е публична общинска собственост по смисъла на чл.3, ал.2, т.3 ЗОбС, тъй като е обект, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и съгласно чл. 16 ЗОбС именно С.О.е била длъжна да го поддържа,тъй като въпросния тротоар е елемент от булеварда,а съгласно чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

За отговорността на общината е без значение дали същата е поддържала чистотата на тротоара със собствени сили или е делегирала това на външен подизпълнител,а също и разпоредбата на чл. 67,ал.1,т.2 от Наредба за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на С.О.,която вменява в задължение на всички лица, собственици, ползватели и наематели на недвижими имоти или части от тях да почистват тротоарите от сняг и лед, а така също и ледените висулки от сградите.Пред третите лица отговорността е на Столична община,а последната евентуално може да търси възстановяване на щетите от изпълнителя по цитирания договор или от собственика на търговския обект,пред който се е случило увреждането на ищцата.

Ето защо съдът приема,че именно С.О.е материално легитимирана да отговоря за увреждането на ищцата,настъпило поради непочистен от сняг и лед тротоар на бул. " Ал. Стамболийски " № 46 в гр.София.

 Настъпилите вреди за ищцата се доказаха от представените с исковата молба писмени доказателства, от заключението на приетата СМЕ и с показанията на свидетелите. Те се изразяват в претърпени силни болки и страдания непосредствено след увреждането и последвалата го операция,по-леки такива в продължение на около 7-8 месеца,като в период около 3 месеца пострадалата е търпяла и значителни неудобства предизвикани от невъзможността да се движи и да се обслужва битово.  Поради това е налице фактическият състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

  По отношение на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът, определяйки същите по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, намира че тази претенция следва да бъде уважена в размер на 17 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на настъпването им - 30. 01. 2017 г. до окончателното й изплащане.

Размерът е определен с оглед доказаните по делото вреди - болки и страдания и неудобства за период от 8 месеца, а също и факта,че макар да няма ограничаване на двигателния си режим, големи физически натоварвания не са препоръчителнии това,че с  решение на ТЕЛК на ищцата е определена пожизнена 50 % трайно намалена работоспособност.

В останалата част до претендираната сума от 27 000 лв. претенцията е неосвнователна и като такава следва да бъде отхврълена.

Претенцията за имуществени вреди - 4 377,15 лв представляваща платена от ищцата сума за закупуване на медицински материали и медикаменти, както и разходи за рехабилитация е доказана и следва да се уважи в размер от 3991.57 лв. ведно със законната лихва от 30. 01. 2017 г. до окончателното й изплащане.

Над този размер до претендирания от 4 377,15 лв претенцията не е основателна, доколкото  от представените с исковата молба касови бонове от 08.02.2017 г.- зо 8.60лв; от 10.02.2017г,- 10.38лв.; на 14.02.2017г,- 9.50лв, на 22.02.2017 г.- 9.89 лв.;13.03.2017 г.-9,50 лв.; на 15.04.2017 г.-7.68 лв.; на 05.05.2017 г.-30 лв. не се установява платеца на лекарствата,а за сумата от 300 лева - разходи за рехабилитация няма никакви доказателства,че такива са заплатени от ищцата.

  С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 202 лв., на СГС държавна такса в размер на 840 лв. и на адв.С.В. и Н.Н. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в общ размер на 1131 лв.

  Ищцата следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

  Водим от горното съдът

 

                                        Р Е Ш И :

 

  ОСЪЖДА  С.О.гр. София, бул "*****да заплати на Е.М.Й.-Я. от гр. София , ЕГН: ********** кв. " *****чрез адвокати С.В. и Н.Н., двамата от САК, със съдебен адрес ***. на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 17 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди в размер на 3991.57 лв.  ведно със законната лихва за тези суми считано от 30. 01. 2017г. до окончателното им заплащане и разноски в размер на 202 лв. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени и имуществени вреди над уважените до претендираните размери като неоснователен.

  ОСЪЖДА С.О.гр. София да заплати на адвокати С.В. и Н.Н. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в общ размер на 1131 лв., а по сметката на СГС държавна такса от 840 лв.

  ОСЪЖДА Е.М.Й.-Я. от гр. София , ЕГН: ********** ***. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :