Решение по дело №6704/2019 на Софийски градски съд

 

РЕШЕНИЕ

 

                                               Гр.София, 22.06.2020 г.

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд , ГО-ІV А състав, в съдебно заседание на петнадесети юни през  две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                    мл.с.КОНСТАНТИНА Х.

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдията ТАШЕВА гр. д. № 6704/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                     Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

                

                      С решение от 31.01.2019 г. по гр.д.4691/15 г., СРС-50 състав ОСЪЖДА П.на Република България с адрес в гр.София, бул.“******, представлявана от главния прокурор на РБ ДА ЗАПЛАТИ на К.Х.К. с ЕГН ********** за сумата от 6 000 лева - представляваща обезщетение за неимуществени вреди от разглеждане на сл. д. № 124а/2000г. по описа на 05 ТО-ССлС, пр.пр. № 2628/2000г. по описа на СРП в неразумен срок , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 28.01.2012г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лева и искането за присъждане на законна лихва за периода от 28.06.2000 до 28.1.2012г.

ОСЪЖДА П.на Република България с адрес в гр.София, бул.“******, представлявана от главния прокурор на РБ ДА ЗАПЛАТИ на К.Х.К. с ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 10 лева за държавна такса.

ОСЪЖДА П.на Република България с адрес в гр.София, бул.“******, представлявана от главния прокурор на РБ ДА ЗАПЛАТИ на М.А.К. с ЕГН ********** за сумата от 6 000 лева - представляваща обезщетение за неимуществени вреди от разглеждане на сл. д. № 124а/2000г. по описа на 05 ТО-ССлС, пр.пр. № 2628/2000г. по описа на СРП в неразумен срок , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 28.01.2012г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лева и искането за присъждане на законна лихва за периода от 28.06.2000 до 28.1.2012г.

ОСЪЖДА П.на Република България с адрес в гр.София, бул.“******, представлявана от главния прокурор на РБ ДА ЗАПЛАТИ на М.А.К. с ЕГН ********** с ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 10 лева за държавна такса.

 ОСЪЖДА П.на Република България, адрес: гр. София, бул. „******, да заплати на адвокат И.В.В. от САК, с личен № ******, с адрес на упражняване на дейността: гр.******, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.2 от ЗА, сумата в размер на 996,00 лева - адвокатско възнаграждение.

            Прокуратурата на РБ  –ответник в първоинстанционното производство, обжалва постановеното решение в осъдителната част на иска за неимуществени вреди.Моли съдът да го отмени в тази част и да постанови отхвърляне на претенцията,алтернативно да намали присъденото обезщетение .Настъпилите вреди не са установени по безспорен начин,разпитаният свидетел е заинтересован от изхода на делото ,въпреки наказателното производство ищецът К. е заминал на обучение в САЩ и обвинението не му е попречило да получи знания за бъдеща квалификация.,недоказани са твърденията за  преживени неудобства в личен и професионален план,.неправилно бил приложен чл.52 ЗЗД ,неправилно бил определен началния момент на дължимата лихва.

                 Въззиваемите страни- считат жалбата за неоснователна и молят да се отхвърли. Процесуалният представител моли за присъждане на възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА.    

                Въззивната  жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

                  С обжалваното решение районният съд е уважил предявения от К.К. и М.К. против Прокуратурата на РБ  иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  на осн. чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ в размер на по 6000 лв.за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2012 г. до окончателното й изплащане като е отхвърлил претенциите за разликата до предявените размери от 10 000 лв. като неоснователни .

                 Срещу ищците е било образувано наказателно производство и същите са били привлечени в качеството на обвиняеми на 30.05.2000 г.,обвинени в извършено престъпление по чл.325 ал.1 и чл.198 ал.1 НК.

                  Наказателното производство е било прекратено с Решение №421  от 05.03.2014 г.по н.д.1363/13 г.на ВКС,ІІ НО на основание настъпила давност за наказателно преследване.

Продължителността на наказателното производство е 13 години и 9 месеца.

              Съгласно разпоредбата на чл. 26 от ЗОДОВ, границите на отговорността на държавата за дейност на правозащитните органи и в частност на П.се простират до вредите, пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 , параграф 1 от ЕКЗПЧОС.

             Разпоредбата на чл. 26 от ЗОДОВ препраща към параграф 6 на ЕКЗПЧОС, който има предвид конкретни хипотези:”Всяко лице , при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок“.

           Обективен и съществен критерий е дали е нарушено правото за разглеждане на делото в разумен срок или не е нарушено , работено ли е по делото постоянно, ритмично и без особени прекъсвания и забавяния. Това са обстоятелства, свързани с поведението на компетентните органи по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗОДОВ и решаващият съд е длъжен да прецени.Установено е,че досъдебното производство е надхвърлило всички законоустановени срокове като първата година  разследването е извършвано ритмично,след което делото е връщано многократно за допълнително разследване от прокурора за изпълнение на указания,които вече са били изпълнени и за събиране на доказателства,които могат да бъдат събрани в хода на съдебното следствие като характеристични данни.,внасяно за разглеждане в СРС 7 пъти и всеки път прекратявано и връщано на СРП ,поради съществени нарушения при изготвяне на обвинителния акт.

Воденото наказателно преследване ,продължило  13 години и 9 месеца, безспорно е причинило на ищците вреди,които обичайно засягат по негативен начин психическото и физическото състояние на човека.

            Софийски градски съд споделя изводите на районния съд относно наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ за претърпените неимуществени вреди при условията на чл. 2б, ал. 1 от  ЗОДОВ по предявения  иск за вреди в резултат на притеснения,негативни психични преживявания,поради разглеждане на делото в неразумен срок.

               Съгласно разп. на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като следва да е налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение, като неимуществените вреди следва да бъдат доказани. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че наказателното преследване е продължило  13 години и 9 месеца. Тези обстоятелства  са се отразили на ищците,които са претърпели неимуществени вреди. Конкретни данни за тези претърпени  вреди се съдържат в показанията на свидетеля по делото.Психически се отразило зле на  ищците. Ищецът е бил притеснен ,че могат да го върнат ,да го осъдят ,а той пътувал два пъти годишно до САЩ,където учил бакалавърска степен, а ищцата не могла да си намери работа,заради висящото дело срещу нея.Съдът цени тези показания ,съобразявайки,че свидетелят е съпруг на ищцата и баща на ищеца и ги приема като логични  и непротиворечиви.

                Нормата на чл. 26 от ЗОДОВ /ДВ бр. 98/2012 г. / създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. С нея се предвиди като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от ЕКПЧОС, като претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 от 3., се разглежда по този закон и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона /чл. 26. ал. 2 от ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Съгласно втората алинея на същия чл. 8 - абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Фактът, че законодателят възприема липсата на постигнато между страните споразумение след изчерпването на административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 26 от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение. В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две - държавата и пострадалия. В административната държавата се представлява от министъра на правосъдието /който определя размера на обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който иска се предявява и който постановява окончателния акт.

              Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и отговорността се носи от държавата /без значение, кой орган я представлява/, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на дължимото обезщетение в административната част на производството, я обвързва в съдебната. В производството по чл. 26 ЗОДОВ, при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение под размера, предложен в административното. Предложеният размер на обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да получи удовлетворение в съда/в този смисъл решение №76/2016 г.на ІІІ ГО на ВКС /.

                   Предвид изложеното справедливият размер на обезщетението, съизмерим с претърпените от ищците неимуществени вреди, установени по делото, възлиза на  сума от по 6 000 лв.,правилно определена от СРС.

                  Лихвата върху присъденото обезщетение може да се претендира от датата на приключване на наказателното производство ,а това е решението на ВКС-05.03.2014 г.В тази част решението следва да се  отмени и да се постанови дължимост на главницата от 05.03.2014 г.

                  Въззиваемите страни претендират разноски на основание чл.38 ал.2 ЗА,като съобразно действащата Наредба №1/2004 г.за МРАВ,изм.15.05.2020 г.,съдът определя сумата 690 лв.

                  Воден от горното, СГС

 

                                             Р   Е   Ш   И:

              ОТМЕНЯ   решение от   31.01.2019 г. по гр.д.4691/15 г., СРС-50 състав в частта,с която присъжда законната лихва върху главниците от 6 000 лв.,считано от 28.01.2012 г.и вместо това

                                                    п о с т а н о в я в а :

          Присъжда законната лихва върху главниците от 6 000 лв.,считано от 05.03.2014 г.          

          ПОТВЪРЖДАВА решението   в останалата  обжалвана част.

          ОСЪЖДА П.на Република България, адрес: гр. София, бул. „******, да заплати на адвокат И.В.В. от САК, с личен № ******, с адрес на упражняване на дейността: гр.******, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.2 от ЗА, сумата в размер на 690 лева - адвокатско възнаграждение.

           РЕШЕНИЕТО  подлежи на  обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                       ЧЛЕНОВЕ:1.                             

 

 

                                             2.