Решение по дело №184/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано на основание чл.405а, ал.7 КТ по жалба на „Д.” ЕООД [населено място], община „[община]”, [област], [улица], с [ЕИК], представлявано от Г. Т. Г. против Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между К. П. А. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и против Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, [ЕИК] да предложи на работника К. П. А. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от Инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас, като се претендира отмяната им.

В жалбата се твърди, че издаденото постановление и предписанието в него са незаконосъобразни, издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално-правни разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона, т.к. дружество не извършва никакви СМР на посочения административните актове обект в [населено място], такива не са възлагани на дружеството от собственика на обекта нито устно, нито писмено, както и същото не е ангажирано по никакъв начин като подизпълнител, поради което на този обект не са разпореждани и не са изпращани работници на оспорващия. Претендира се за отмяна на обжалваните постановление и предписанието в него като незаконосъобразни, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуалния му представител, който в писмена защита доразвива съображенията в жалбата, с искане за отмяна на атакуваните актове и за присъждане на направените по делото разноски, съобразно приложения списък.

За ответната страна Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас се явява ст.юрисконсулт И.-Н., която оспорва жалбата с искане за отхвърляне поради неоснователността й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по съображения посочени в писмени бележки.

Заинтересованата страна К. П. А., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като в писмено становище заявява, че никога не му е била възлагана работа от фирма „Д.“ ЕООД и когато е била извършена проверка от инспектори на Д „ИТ“-Бургас в [населено място], [улица]се е намирал случайно на обекта и не е извършвал никакви строителни дейности, поради което счита жалбата за основателна и претендира за присъждане на направените разноски по приложения списък.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда"-Бургас са извършили проверка по спазване на КТ, ЗБУТ в [населено място], [улица], [област], общ.Приморско на "Д. "ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [община], [област], [пощенски код], [улица], представлявано от управителя Г. Т. Г. и са установили, че на 24.04.2023 г. в 14.40 ч. на място в строителен обект Жилищна сграда, находящ се в [населено място], [улица]лицето К. П. А. извършва строително-монтажни работи на обекта - връзване на арматура, като в справка от 24.04.2023 г. на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ собственоръчно декларира, че работи за „Д." ЕООД от 1 год. на длъжност „оператор режещи машини", с работно време от 08.00 до 17.00 ч., с два почивни дни и трудово възнаграждение 60 лв на ден.

На 15.05.2023 г. в 11,15 часа е извършено повторно посещение от представители на Д „ИТ“ Бургас на същия обект и отново е установено, че К. П. А. извършва трудова дейност, за което е приложена справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от К. П. А. на 15.05.2023 г. в 11:15 ч., в която собственоръчно е посочил, че работи за „Д." ЕООД от 1 год. на длъжност „общ работник", с работно време от 08.00 до 17.00 ч., с два почивни дни и трудово, почивка в работния ден един час и уговорено трудово възнаграждение 40 лв на ден.

В протокола е записано, че на 18.05.2023 г. при проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда"-гр.Бургас не са представени документи, касаещи трудовото правоотношение на лицето К. П. А., включително не е представен сключен писмен трудов договор към 24.04.2023 г., когато лицето е установено да полага труд. Отразено е и че при извършена справка в Информационната система на ИА „ГИТ“, регистъра на трудовите договори в НАП по ЕГН на лицето, не са се установили данни за регистриран трудов договор между К. П. А. и дружеството към датата на извършване на проверката на място, а именно 24.04.2023 г..

Поради това е прието, че „Д." ЕООД, [ЕИК] в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 24.04.2023 г. в 14.40 ч. на място в строителен обект: Жилищна сграда, находящ се в [населено място], [улица], не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето К. П. А., с което е нарушен чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Протокола е подписан от Г. Г.-управител на „Д." ЕООД със забележка „не съм съгласен с протокола“.

В подкрепа на обстоятелствата посочени в протокола с преписката са представени съставените в хода на административното производството справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от К. П. А. на 24.04.2023 г. в 14:40 ч. и справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от К. П. А. на 15.05.2023 г. в 11:15 ч., справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от Г. М. А.-общ работник на 24.04.2023 г. в 14:40 ч., призовка (на основание чл.45, ал.1 АПК) до „Д." ЕООД връчена на 24.04.2023 г. на Г. М. А. - общ работник, справка за настоящ адрес по ЕГН на К. П. А., справка за постоянен адрес по ЕГН на К. П. А., идентификационна карта на "Д." ЕООД попълнена на 18.05.2023 г., уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.

На база направените фактически установявания инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас е издал Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между К. П. А. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, [ЕИК] да предложи на работника К. П. А. сключване на трудов договор в писмена форма.

В хода на съдебното производство са приложени решение към Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г. и определение № 254/12.06.2023 г. по адм.дело № 155/2023 г. на ЯАС, както и декларация от К. П. А., с която същия декларира, че не работи и никога не е работил, както и не му е била възлагана работа свързана с извършването на строително-монтажни дейности на обект в [населено място], [улица]от фирма „Д.“ ЕООД-[населено място] на 24.04.2023 г. или от когото и да било, както и че вписаните от негово име данни в декларация представена от Д „ИТ“-гр.Бургас при извършена проверка на 24.04.2023 г. са неверни, а декларацията е подписал от незнание и под диктовка, без да съзнава какво е отразено в нея, както и писмени обяснения от 05.06.2023 г. на основание чл.402, ал.1, т.2, т.3 КТ във връзка с чл.402, ал.2 КТ, както и чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 АПК от Ж. И. Ж. и от С. Н. С..

Разпитаният като свидетел Г. М. А.-работещ към фирма „Д.“ ЕООД дава показания, че ходил да разтоваря скеле в [населено място] на обект, който не е на „Д.“ ЕООД, където станала проверката. След като разтоварил скелето се обади на свои познати, включително и К., видяли се, пили по нещо и след това дошла проверката. Извикали ги на една страна, всеки поотделно и започнали да ги разпитват къде работят, дали им декларации да попълват, но не знае какво са попълвали другите и какво са им казали да напишат, т.к. почти до всеки човек от тях имало един от проверяващите. Една или две седмици по-късно свидетелят отишъл да вземе скелето с камиончето и натоварил по-малките неща, но имало едно голямо платно, което нямало как да натовари самичък, и се обадил на същите хора, на К. и на другите момчета, които работили в [община], да дойдат и да му помогнат да качат това платно. Тогава отново дошли същите проверяващи и отново попълвали декларации, но също не знае какво са писали другите хора. Свидетелят твърди, че на обекта е имало две фирми, чиито служители са работили по сградата, но хората които са му помагали и двата пъти за скелето не са работили там.

Разпитаният като свидетел Р. И. Ж.-инспектор в Д „ИТ“-Бургас сочи, че е участвал при извършването на две проверки на 24.04.2023 г. и на 15.05.2023 г. на строителен обект в [населено място] където са установили по пет лица, отразени поименно в документите и работещи към фирма „Д.“ ЕООД, които хора при първото посещение се занимавали с връзване на арматура, а при второто посещение били позиционирани на същото място в предната част на сградата, но правили кофраж за дадената арматура, като К. П. А. е работил на обекта и при двете проверки и попълнил сам декларация по чл.402 КТ, каквито би дадени и на останалите работниците били дадени, които ги попълнили самостоятелно. Според свидетеля и при двете проверки е имало скеле на фасадата на сградата, но нито един от пътите то не е било монтирано, демонтирано или пренасяно, както и че при двете посещения в близост до обекта имало разположено камионче с инициали на фирма „Д.“.

Разпитаният като свидетел В. А. В.-главен инспектор в Д „ИТ“-Бургас сочи, че на 24 април миналата година около 14:40 часа с трима негови колеги започнали проверка на строителен обект в [населено място], [улица]. В двора на адреса върху земята група от 5-6 работника полагали и връзвали арматура. На работниците връчиле справки по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, които справки работниците си попълнили собственоръчно, като един от тях - К. А., декларирал, че работи за „Д.“ ЕООД от една година, длъжност „оператор на режещи машини“, работно място, работно време, трудово възнаграждение. На следващия месец, на 15 май, със същите колеги отново посетили същия строителен обект, където същата група работници, може би с разлика от 1-2 човека, работили и готвели кофраж. Дали им справки като К. А. декларирал, че работи за „Д.“ ЕООД от същия ден, на длъжност „общ работник“, посочил трудово възнаграждение, работно време. И при двете посещения на пътя пред адреса бил паркиран товарен бус с ямболска регистрация, върху който имало надпис „Д.“ ЕООД. Според свидетеля тези работници при техните посещения не са извършвали монтаж или демонтаж на скеле. В случая К. сам си попълнил справката, докато на неграмотните други техни колеги им я попълвали и много често работниците питали „тук какво да пиша, тук какво да пиша“, „ама тук аз ли да се подпиша“, „ама тук моето ЕГН ли да напиша“ и проверяващите им обяснявали, че справките са индивидуални и всеки си пише за себе се, като ако те самите имат въпроси им се посочва къде да си напишат работно време от - до, пристигнал на работа, заминал от работа и т.н.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол са Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между К. П. А. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и против Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, [ЕИК] да предложи на работника К. П. А. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от Инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорените актове са издадени от инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас в рамките на неговата компетентност, съгласно чл.399 КТ във връзка с чл.21, ал.1 и ал.2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", според които цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, която осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение, респ. че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията, като правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация.

Актовете са постановени в изискуемата писмена форма, при наличие на мотиви и при спазване на процедурата визирана в закона, като не са налице противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона, както следва:

За да се мотивира административният орган приема, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 24.04.2023 г. в 14.40 ч. и на 15.05.2023 г. в 11,15 ч. на място в строителен обект: Жилищна сграда, находящ се в [населено място], [улица]се установило лицето К. П. А. да извършва строително-монтажни работи на обекта – връзване на арматура. В справкитеа на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от Кодекса на труда лицето и на двете дати собственоръчно декларирало, че работи за „Д." ЕООД на длъжност „оператор режещи машини" и „общ работник" в обекта, с работно време от 08.00 до 17.00 ч., с два почивни дни и съответно трудово възнаграждение. Посочено е, че на 18.05.2023 г. при проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда" гр. Бургас не са представени документи, касаещи трудовото правоотношение на лицето К. П. А. (включително не е представен сключен писмен трудов договор) към 24.04.2023 г., когато лицето е установено да полага труд, а при извършена справка в Информационната система на ИА „ГИТ", регистъра на трудовите договори в НАП по ЕГН на лицето, не се установили данни за регистриран трудов договор.

Въз основа на тези данни е направен извода, че от 24.04.2023 г. в строителен обект: Жилищна сграда, находящ се в [населено място], [улица]за работодателя „Д." ЕООД, [ЕИК], лицето К. П. А. е предоставяло работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, а именно без отношението при предоставяне на работна сила да е уредено като трудово правоотношение чрез сключването на трудов договор в писмена форма между двете страни, поради което и на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда е обявено съществуването на трудово правоотношение между К. П. А. от [населено място], [област], изпълняващо длъжността "арматурист" в „Д." ЕООД, в качеството на работник и „Д." ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: [област],[община], с. Стара река, [улица]представлявано от Г. Т. Г., [ЕГН], в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г., както и на основание чл.405а, ал.4 от Кодекса на труда е предписано работодателят „Д." ЕООД, [ЕИК] да предложи на работника К. П. А. сключване на трудов договор в писмена форма със срок 29.05.2023 г.

Съгласно чл.405а, ал.1 КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, като в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства и в постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

Нормата на чл.1, ал.2 КТ предвижда, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

За да бъде обявено едно правоотношение за трудово, следва да е констатирано и установено по безспорен и категоричен начин, че лицето е полагало труд по трудово правоотношение, както и елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, длъжност, почивки, отпуски и др.

В случая, за да издаде постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение административният орган се е позовал на констатациите направени при извършените две проверки на място на обекта, отразени в съставения протокол, при които и двата пъти е установено извършването на трудова дейност, изразяваща се в изпълнение на различни строителни задачи – направа на арматура и кофраж от лица, които сами са се определили като работници на фирма „Д.“, поради това че именно от въпросната фирма им е било възложена конкретната работа. Посоченото е в логическа взаимовръзка, като се подкрепя и допълва от обстоятелствата, че от една страна на обекта се е намирала техника на тази фирма и че строителния обект е бил разпределен между различни фирми, работещи в отделните му части, но служителите на „Д.“ ЕООД и при двете проверки са били на едно и също място в предната част на сградата.

В тази насока не само материалната доказателствена сила на протокола като официален документ не беше оборена с надлежни доказателствени средство, но записаното в него са потвърждава от свидетелите Ж. и В., чиито показания са последователни, логични и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло, още повече че липсват данни или индиции за заинтересованост на свидетелите по отношение на проверяваните лица и обекти.

От друга страна показанията на свидетеля А. са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, като същевременно факта, че лицето работи в „Д.“ ЕООД и е в отношение на власт и подчинение с управителя на фирмата поражда съмнения относно неговата заинтересованост от изхода на делото.

Следва да се посочи, че писмените обяснения от 05.06.2023 г. на основание чл.402, ал.1, т.2, т.3 КТ във връзка с чл.402, ал.2 КТ, както и чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 АПК от Ж. И. Ж. и от С. Н. С. съдържат информация опровергаваща сведенията на А., т.к. е посочено че със скелето са били изпратени работници, които да го разтоварват и товарят, т.е. не се е налагало А. да търси хора да му помагат. В сведението си С. е записал също така, че групата работници, носели скелето отливали трегер на предната част на сградата, което подкрепя показанията на свидетелите Ж. и В..

В съответствие с това и събраните данни правилно е прието, че се касае за полагане на труд по трудово правоотношение, който извод се споделя изцяло от настоящия състав.

Що се касае до останалите елементите на трудово правоотношение, като работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, длъжност, почивки, отпуски и др., то те не могат да бъдат установени по външни белези и на база извършваните дейности, поради което и в съответствие с правомощията си проверяващите са поискали от работниците да попълнят справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ.

Попълването на декларациите и в частност от заинтересованото лице е ставало от самите работници лично или при неграмотните от техен колега, но при посочени и прочетени данни, след което са били подписвани, без да е имало намеса по отношение на съдържанието от страна на проверяващите.

Ето защо първоначалната информация попълнена без чужда намеса отразява действителните отношения между работниците и фирмата, т.к. е дадена спонтанно като фактология и вероятно декларатора не е съзнавал правните последици, което обаче не се отразява на нейната достоверност.

В тази връзка както представената впоследствие с жалбата декларация с обратно съдържание, така и становището на заинтересованата страна следва да се възприемат единствено и само ката защитна реакция по делото и не могат да променят нито фактческата обстановка, нито направените правни изводи.

Следва да се отбележи, че докато декларацията по КТ е бланка, която може да се попълни от лице с минимални познания в т.ч. и неграмотно, то декларацията по делото е с изказ надхвърлящ обичайното ниво, което поражда основателни съмнания да изхожда от работника, още повече че според твърденията в жалбата оспорващият не познава конкретното лице и няма контакт с него, но въпреки това прилага декларцията му.

По отношение на декларацията по КТ не може да се сподели становището на жалбоподателя, че самото й попълване води до заключение за наличие на трудово правоотношение, т.к. от една страна не е задължително вписването на данни, ако не съществуват като н.р. работно време или почивки при договор за завършване на конкретна работа или за постигане на определен резултат, при което престираната сила не се определя като полагане на труд по смисъла на КТ.

От друга страна данните в декларацията конкретизират елементите на трудовото правоотношение, но не могат да го определят като такова, доколкото възнаграждение има при всеки възмезден договор, поради което и самостоятелно декларацията не може да установи съществуването на трудово правоотношение, което е сторено със съвкупността от събраните доказателствени средства в съответствие с нормата на чл.405а, ал.1, изречение второ КТ.

В случая са доказани всички основни елементи на трудовия договор в т.ч. място на работа, наименование на длъжността, времетраене и характер на работата, начало на изпълнение, почивки, отпуски и трудови възнаграждения.

Установено е, че не се касае за инцидентно изпълнение на възложена работа, доколкото е полаган труд и при двете извършени проверки, като се констатира и периодичност на почивките и възнагражденията.

Не съставлява нарушение разминаването между посочените в декларациите длъжностите и тази отразена в постановлението и предписанието, т.к. от една страна работника е посочил това обстоятелство в различни моменти и е резонно да се променя, а от друга проверяващите са отразили видяното на място и не са обвързани от записаното в декларацията.

На следващо място трябва да се отчита трудността при доказване на изискуемите факти и обстоятелства, които се прикриват както от работника, така и от работодателя, поради което не може да се изискват преки и явни доказателства.

В тази връзка установеното следва да се тълкува в неговата съвкупност, поради което след като и при разтоварването и при товаренето на скелето работниците са идвали на обекта с камион на „Д.“ ЕООД, съответно същите хора са извършвали дейностите по връзване на арматура и изграждане на кофраж, може да се направи обоснования извод, че това им е било възложено от въпросното дружество като работодател. В подкрепа на това са дадените от Ж. И. Ж. и от С. Н. С. писмените обяснения, без да има твърдения да са техни работници, а е житейски нелогично лицата да са извършвали трудова дейност, без да им е възложена и без да е уговорено възнаграждение.

В изпълнение на задълженията си да изясни всестранно и обективно обстановката административният орган е извършил справка в Информационната система на ИА „ГИТ“, регистъра на трудовите договори в НАП по ЕГН на лицето, при което не са се установили данни за регистриран трудов договор. Освен това представляващият фирмата е бил поканен и е участвал при съставянето на протокола за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г., но нито е ангажирал доказателства в обратна насока, нито е направил конкретно възражение по същество, освен бланкетното, че не е съгласен.

Понастоящем липсва и твърдяното от оспорващия нарушение на изискването на чл.35 АПК индивидуалният административен акт да се издаде, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, т.к. посочените за неизяснени факти и обстоятелства досежно собствеността на обекта в [населено място], [улица], на фирмата или лицето възложител на СМР и техния вид не подлежат на установяване и доказване, т.к. са извън предмета на настоящото производство дали съществувава трудовото правоотношение, което да бъде обявено.

На свой ред представения от оспорващия Договор за извършване на СМР за обект х-л „Морско конче“, к-г Юг, са неотносими към разглеждания спор, т.к. дейностите по един обект не са безспорно доказателство, че такива не са били извършване и на друг такъв.

Неоснователен е и довода на оспорващия, че след като Решение от 05.06.2023 г. към Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г., с което се оттеглят приложените с този протокол спрямо „Д.” ЕООД принудителни административни мерки (задължителни предписания) в частта от т.1 до т.5, е отпаднало основанието за налагането им, т.к. основанието да се издаде решението е, че същите мерки са приложени с Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение и не следва да се дублират, но не че нямат основание.

Съдът приема, че е съобразена и целта на закона посочено в чл.1, ал.2 и ал.3 от КТ предоставянето на работна сила да е уредено само като трудово правоотношение, за да се осигурят свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.

В съответствие с посоченото следва да се приеме, че оспореното Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение на основание чл.405а, ал.1 КТ не страда от пороци, за да бъде отменено.

По силата на чл.405а, ал.4 КТ въз основа на постановлението по ал.1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, като в случаите по ал.1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението.

Предвид това и посоченото по-горе се явяват законосъобразно и даденото в случая предписание по чл.405а, ал.4 КТ, доколкото са налице материално-правните предпоставки за издаването и не са налице формални основания да бъде отменено.

По посочените съображения Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между К. П. А. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, [ЕИК] да предложи на работника К. П. А. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от Инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас, са постановени от компетентен орган, при спазване на материалните и процесуалните правила по издаването им и са в съответствие с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото трябва да се осъди оспорващия да заплати на ответната страна направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнограждение в размер на 100 лева, като отхвърли искането на оспорващия за присъждане на направените разноски. Следва да се отхвърли и искането на заинтересованата страна за присъждане на направените разноски, т.к. според изразеното становище оспорените административни актове са необлагоприятни за нея.

Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Д.” ЕООД [населено място], община „[община]”, [област], [улица], с [ЕИК], представлявано от Г. Т. Г. против Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между К. П. А. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и против Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, [ЕИК] да предложи на работника К. П. А. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас.

ОСЪЖДА „Д.” ЕООД [населено място], община „[община]”, [област], [улица], с [ЕИК], представлявано от Г. Т. Г. да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район "Оборище", [улица], сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Д.” ЕООД [населено място], община „[община]”, [област], [улица], с [ЕИК], представлявано от Г. Т. Г. за присъждане на направените по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ искането на К. П. А. от [населено място], [област] за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.