№ 35
гр. Айтос , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20212110200170 по описа за 2021 година
Производството е oбразувано по жалба на „О.-С.“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя О.Д.Б. против
Наказателно постановление № 538170 – F567413/16.10.2021 г., издадено от Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, съгласно Заповед на изпълнителния
директор на НАП, с което на дружеството - жалбоподател на основание чл.185, ал.2, изр.
второ във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция“ в размер на 2
000,00 (две хиляди) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС. С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи в тази
насока. Сочи се и че неправилно е била определена и наложената санкция. Твърди се, че в
хода на административното производство за допуснати съществени процесуални
нарушения, което обстоятелство аргументира отмяна на НП. Алтернативно се моли за
намаляване на наложената санкция до предвидения в закона минимум.
В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен не изпраща представител. Не ангажира доказателства.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседания се
явява упълномощен представител юрисконсулт Г.А., който пледира за потвърждение на НП.
Предоставя на съда възможността да намали наложената имуществена санкция в
минималния законов размер. Не се представят доказателства извън събраните в хода на
адм.наказателната преписка.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.08.2020 г., в 14:00 ч. била извършена проверка в търговски обект по смисъла
на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС – бистро “***“, находящ се в гр.А., на главен път-А.-К.,
стопанисван от дружеството – жалбоподател „О. - С.“ – ЕООД. Проверката била извършена
от актосъставителя Х. К. К. и Георги Стефанов Димитров, двамата инспектори в ТД на НАП
– Бургас. След като се легитимирали на представител на Дружеството, двамата инспектори
съобщили, че искат да извършат засичане на касова наличност. След засичане на касовата
наличност и при сравнение с дневния финансов отчет се установил разлика от 798,70 лева.
За проверката и констатациите й проверяващите съставили констативен протокол на
основание чл. 110, ал.4, вр. чл. 50, ал.1 от ДОПК ПИП cep. АА № 0046142 от 21.08.2020 г.,
приложен по делото. Свидетелят Х.К. счел, че с поведението си Дружеството –
жалбоподател е извършило нарушение по смисъла на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 и че
следва да се състави акт за установяване на адм.нарушение (АУАН). В протокола изискали
управителя или упълномощено лице да се яви на 31.08.2020г. (датата, посочена като дата на
издаване на акта) в ПТ на НАП. На датата се явила П.И.Б., представляваща дружеството в
качеството на упълномощено от управителя лице и бил съставен в нейно присъствие АУАН.
Бодурова била запозната със съдържанието на акта, като не вписала възражения по
направените констатации, а единствено отбелязване “не“.
В акта, чието съдържание, впоследствие е било дословно възпроизведено и в
издаденото НП, е описано гореизложената фактическа обстановка, във връзка с извършената
проверка на 21.08.2020 г. и установената необоснована разлика от 798,70 лв. в касовата
наличност, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването. От
гореописаното безусловно актосъставителят е заключил, че „О.-С.“ ЕООД, не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата в момента на
извършването й с точност до минута/. Като доказателство за резултатите от проверката е
съставен на основание чл. 110, ал.4, вр. чл. 50, ал.1 от ДОПК, ПИП cep. АА № 566297 /
23.08.2020 г. АУАН е съставил на Дружеството за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ ВР ЧЛ. 118, ал. 4 от ЗДДС, вр. АУАН бил връчен на управителя на
Дружеството, който не е вписал възражения. Такива са постъпили в срока по чл. 44 от
ЗАНН.
Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства
административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В
него при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация и на основание
чл. 185, ал.2, изр. Второ вр. в с ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34,
ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В наказателното постановление,
както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от
неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на
чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
Разпоредбата на чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите
издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава
се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства.
Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна
норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл. 33, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.06 г. на МФ. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя
изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното
устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Констатираната с акта фактическа обстановка не се оспорва, като кореспондира по
безспорен начин със събраните по делото доказателства, в това число протокола за
извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на
3
проверката, дневен финансов отчет от процесната дата, пълен отчет на фискалната памет и
показанията на актосъставителя Х.К. и на свидетелите по акта Г.А. и К.Г., които съдът
кредитира като последователни и непротиворечиви.
Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение
на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. Деянието правилно е квалифицирано като
нарушение по чл. 185, ал.2 от ЗДДС. Сумата от 798,70 лева представлявала разлика в
повече от направените записи в разчетната касова наличност на фискалното устройство.
Тази сума е била част от касовата наличност за деня и е следвало да бъде отразена във
фискалното устройство като „служебно въведени“. Нарушението е безспорно установено и е
наказуемо по чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
По повод направеното с жалбата възражение за маловажност на нарушението,
съдът намира следното:
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който
смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. №
1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че
нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност.
Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за
неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на
наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не
води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се
засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и
отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.
Жалбата се явява основателна само по отношение на определеното наказание.
Действително, съгласно чл. 185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл.118
ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал.1 на същия член,
за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на
юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 3 000 до 10
000 лева. Съгласно второто изречение на чл. 185, ал.2 от ЗДДС, обаче, когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: за физическите
лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и
едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. В настоящия
случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди установеното административно
нарушение на чл. 118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
г. на МФ, да е довело до неотразяване на приходи, отсъстват доказателства за укриване на
приходи и данъци. Предвид императивния характер на правилото по чл. 185, ал.2 изречение
4
второ от ЗДДС, дружеството е следвало да бъде наказано с имуществена санкция в размер,
съобразен с границите по чл. 185, ал.1 от ЗДДС – от 500 до 2000 лева, което е сторено от
административнонаказващият орган. Приложимата за деянието разпоредба по ал.1 на чл.
185 ЗДДС е значително по - благоприятна за нарушителя, но без изложени аргументи за
определяне на максималното наказание в размер на 2000лв.
По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени
от дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по ред, при
отсъствие на други отегчаващи отговорността обстоятелства, изключая стойността на
разликата в касовата наличност от 214,50 лв. Изложените обстоятелства, преценени в
контекста на разпоредбите на чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, обосновават решението на съда да
измени наказателното постановление по отношение на определената санкция по чл. 185,
ал.2, изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС, и я намали от 2000,00 лева към установения
по ал.1 на чл. 185 от ЗДДС минимален законов размер, а именно от 500,00 лева. Именно
такъв размер на имуществената санкция по убеждението на съда се явява адекватен на
извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 538170 – F567413/16.10.2021 г.,
издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас в ЦУ на НАП, съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП, с което на „О.-
С.“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя О.Д.Б., на основание чл.185, ал.2, изр. второ във вр. с чл.185,
ал.1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС,
като намалява размера на наложената санкция от 2 000,00 (две хиляди) лева на 500,00
(петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5