Р
Е Ш Е Н И Е
№ /….11.2020г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и втори октомври две хиляди и
двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ****, като
разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 5023 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от Н.В.М., ЕГН **********, срещу „Ф.О.“
ЕООД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 718,75 лв., представляваща дължимо и
незаплатено трудово възнаграждение за м.03.2020г. в размер на 625,00 лв., както
и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три дни в размер на 93,75
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на задълженията.
Твърди се в исковата молба следното: Страните
били в трудови правоотношения по силата на сключен Трудов договор с номер 210
от 03.02.2020г. Ищецът изпълнявал длъжността „автомонтьор“ в ответното
дружество. Основното месечно възнаграждение било 625,00 лв. Договорът бил
сключен с шест месечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. На
01.04.2020г. работодателят прекратил трудовия договор. За периода - м. февруари
и м. март не било заплатено дължимото трудово възнаграждение. Към момента на
прекратяване на договора ищецът имал и три дни неползван платен годишен отпуск.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника. Посочено е, че ищецът напуснал работното си
място без предизвестие и без уведомление до управителя. Не е търсил трудовото
си възнаграждение. Независимо от това сумите по делото били заплатени.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Безспорно е между страните, а и от
представения по делото заверен препис на Трудов договор с номер
210/03.02.2020г. се установява, че Н.М. и ответното дружество се намирали в
трудови правоотношение, по силата на които ищецът изпълнявал длъжността
„автомонтьор“ при ответника. Посочено е, че за неуредени в договора въпроси следва
да се прилагат разпоредбите на КТ и нормативните актове на българското
законодателство.
Безспорно е между страните, а и
от Заповед с номер 153 от 01.04.2020г. се установява, че на 01.04.2020г., на осн. чл. 71 КТ (без предизвестие) трудовото правоотношение
между страните било прекратено.
Видно от представените по делото
извлечения от интернет банкиране ответното дружество е заплатило сумата от
162,11 лв., представляваща заплата в полза на ищеца Н.М. на 11.05.2020г.,
сумата от 350,00 лв., в полза на
ищеца на 03.06.2020г., както и сумата от 368,75
лв. – допълнителна заплата на 03.06.2020г.
В открито съдебно заседание ищецът признава,
че му е заплатено възнаграждението, но това е станало след образуване на
делото, поради което ответникът дължи разноски.
С оглед на установената
фактическа обстановка предявените искове се явяват неоснователни, доколкото се
установи, че ответникът е погасил задълженията си към ищеца. Следва да се вземе
предвид обаче, че сумата от 718,75 лв. е била преведена по сметка на ищеца на
03.06.2020г. Исковата молба е подадена в съда на 21.05.2020г. Т.е. изпълнението
от страна на „Ф.О.“ ЕООД е настъпило след образувано на производството. По
делото се установи, че заплатата за м.02.2020г. в размер на 162,11 лв. е била
заплатена на ищеца на 11.05.2020г., т.е. преди подаване на исковата молба в
съда. Следователно работодателят е разполагал с банковата сметка на работника.
В такъв случай, дори да е вярно твърдението, че работникът просто е спрял да
ходи на работа, то трудовото му възнаграждение е можело да бъде заплатено по
банкова път след издаване на заповедта за прекратяване на трудовите
правоотношения. Какви са били битовите взаимоотношения между страните не е предмет
на настоящото дело. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сторените от последния разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. Работодателят следва да бъде осъден да
заплати и в полза на съда дължимата държавна такса в размер на 50,00 лв. на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Н.В.М., ЕГН **********,
срещу „Ф.О.“ ЕООД, ЕИК ***, да бъде постановено решение, по силата на което
ответното дружество „Ф.О.“ ЕООД да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца Н.В.М.
сумата от 625,00 лв., представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за м.03.2020г., дължимо по Трудов договор с
номер 210/03.02.2020г., сключен между страните, както и сумата от 93,75 лв. - обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за три дни от 2020г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2020г. до окончателното изплащане
на задълженията.
ОСЪЖДА „Ф.О.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати в полза на Н.В.М., ЕГН **********, сумата от 300,00 лв., представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ф.О.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати в
полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 50,00 лв., представляваща дължима държавна такса в производството, на
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................