Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 1117/12.12.2011 г., постановено по гр. дело № 3729/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е намалено завещателното разпореждане, извършено от Д. С. Б., бивш жител на гр. В. Т., починал на 16.10.1996 г., в полза на К. М. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Д. П.” № ..., със саморъчно завещание от 13.10.1995 г., обявено на 09.03.2011 г., до размер на 3/4 ид. части от наследственото имущество, като е възстановена запазената част на С. Д. Б., ЕГН *, починал на 04.03.2011 г., в размер на 1/4 ид. част от наследството. Със същото решение е отхвърлен предявения от Й. И. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Б. К.” № 9, В. Г, . 3, А. 11, Д. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „О.” № 2, . 4, А. 15 и И. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „С. В.” № 1, В. А, . 5, А. 16, против К. М. Б., ЕГН * и М. Д. Ц., ЕГН * – и двете от гр. В. Т., ул. „Д. П.” № 18, иск за делба на 1. Жилищен етаж – апартамент с площ 112 кв.м., състоящ се от четири стаи, коридор, кухня, баня-тоалетна, изба и втори коридор от сутеренния етаж в къща, застроена в УПИ IV-281 в кв. 11 – имот с идентификатор 10447.505.133.2.1, заедно с 1/3 ид. част от правото на строеж и правото на ползване от поземлен имот с идентификатор 10447.505.133 и 1/6 ид. част от кладенеца и 2. Нива в м. „Гърковото” с площ 7 533 кв.м. в землището на с. Мерданя, Община Лясковец, като неоснователен. С решението са осъдени Й. И. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Б. К.” № 9, В. Г, . 3, А. 11, Д. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „О.” № 2, . 4, А. 15 и И. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „С. В.” № 1, В. А, . 5, А. 16 да заплатят на К. М. Б., ЕГН * и М. Д. Ц., ЕГН * – и двете от гр. В. Т., ул. „Д. П.” № 18, сумата 550 (петстотин и петдесет) лв. – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. С решението са осъдени Й. И. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Б. К.” № 9, В. Г, . 3, А. 11, Д. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „О.” № 2, . 4, А. 15 и И. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „С. В.” № 1, В. А, . 5, А. 16, да заплатят по сметка на ВТРС държавна такса при отхвърляне на иска за делба и държавна такса върху иска им за намаляване на завещателното разпореждане в размер на 120 (сто и двадесет) лв. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Й. М. от ВТАК и адв. Д. Д. от ВТАК, като пълномощнищи на Й. И. Б., Д. С. Б. и И. С. Д. и тримата от гр. В. Т. против Решение № 1117/12.12.2011 г., постановено по гр. дело № 3729/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно, тъй като при постановяването му били допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Неправилно за да отхвърли искът за делба, съдът бил приел, че сделките с процесните имоти били валидни, действителни и че са породили вещно – транслативен ефект, тъй като ако това било вярно, то съдът не би могъл да уважи конститутивния иск за възстановяване на запазената част на починалия наследодател на ищците. Неправилно съдът бил приел, че разпоредбата на чл. 30 от ЗН не може да има обратна сила, защото ответницата К. Б. била прехвърлила и запазената част от наследството, която съдът определил в размер на 1/4 ид. част. При изяснената фактическа обстановка съдът следвало да допусне делбата. Неправилно съдът бил осъдил жалбоподателите да заплатят адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. – по-високо от определеното в Тарифата. Цитираното адвокатско възнаграждение не било заплатено само за защита и процесуално представителство от адвоката пълномощник на двамата ответници, в частта за делбата а по втория инцидентен установителен иск. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде допусната делба между страните. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. С писмено становище процесуалният представител на ответниците по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 3729/2009 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от Й. И. Б., Д. С. Б. и И. С. Д. и тримата от гр. В. Т. против К. М. Б. и М. Д. Ц. и двете от гр. В. Т. иск за делба. В исковата молба се излага следното: Ищците твърдят, че са наследници на Д. С. Б., бивш жител на гр. В. Т., починал на 16.10.1996 г. (общ наследодател на страните по делото), който след смъртта си оставил наследници по закон: К. М. Б. – съпруга (първата ответница), М. Д. Ц. – дъщеря (втората ответница) и С. Д. Б. - син, бивш жител на гр. В. Т., починал на 04.03.2011 г. – наследодател на ищците, който е оставил за свои наследници: Й. И. Б. (съпруга), Д. С. Б. (син) и И. С. Д. (дъщеря). Излага се, че по време на брака на общия наследодател Д.С. Б. и съпругата му К. М. Б. те били придобили с договор за покупко – продажба, оформен в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 81, том 2, дело № 588/03.08.1965 г. на Великотърновски народен съдия следния недвижим имот, а именно: от масивна жилищна сграда – къща със сутеренен етаж, построена в парцел ІV – 281, в кв. 11 по плана на гр. В. Т., целият от 370 кв.м., при граници: Н. Т.Д., Ф. И. Т., улица и Р.И.Р. - само – две стаи, кухня, коридор, западната маза, самостоятелен вход от сутеренния етаж на къщата, построена в парцел в парцел ІV – 281, в кв. 11 по плана на гр. В. Т., при граници: Н.Т. Д., Ф. И. Т., улица и Р. И. Р., 1/3 ид. част от правото на строеж върху застроеното и незастроеното дворно място и 1/3 ид. част от застроеното и незÓстроеното дворно място за ползване. Освен това твърдят, че наследодателят им бил собственик и на недвижим имот, находящ се в землището на с. Мерданя, Община Лясковец: нива в местността „Гърковото” с площ от 7.533 дка, трета категория, парцел № 25 от масив № 165, съставляваща имот № 165025 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 165024 на наследници на К. Х. Б. кад. № 000297 полски път, кад. № 00301 полски път, имот № 165005 на Д. И. А., подробно описан в нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 136, том ІV, н. дело № 800/07.03.1998 г. на Нотариус К. Б. при Районен съд – Горна Оряховица. Тези имоти те не можели да поделят доброволно с ответниците по делото – преживял съпруг на общия наследодател и негова дъщеря. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да допусне делба на описаните недвижими имоти – при квоти 1/6 ид. част за ищците, 4/6 ид. части за първата ответница и 1/6 ид. част за втората ответница. Пред първоинстанционния съд ответниците са оспорили предявения иск и са заявили, че не следва да се допуска делба на недвижимите имоти. Твърдят, че преживелият съпруг К. М. Б. е придобила цялото имущество на общия наследодател по силата на саморъчно завещание и валидно се е разпоредила с двата процесни имота, като жилището е прехвърлила на втората ответница, а земеделският имот – на трето за спора лице. Молят исковата претенция да бъде отхвърлена, тъй като не била налице съсобственост върху сочените в исковата молба имоти. Ищците са направили искане за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част от наследството. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Страните по делото са наследници на Димо С. Б., бивш жител на гр. В. Т., починал на 16.10.1996 г. (общ наследодател на страните по делото), който след смъртта си оставил наследници по закон: К. М. Б. – съпруга (първата ответница), М. Д. Ц. – дъщеря (втората ответница) и С. Д. Б. - син, бивш жител на гр. В. Т., починал на 04.03.2011 г. – наследодател на ищците, който е оставил за свои наследници: Й. И. Б. (съпруга), Д. С. Б. (син) и И. С. Д. (дъщеря), видно от заверени копия от Удостоверение за наследници № ...г. на Община В. Т. и Удостоверение за наследници № ... г. на Община В. Т.. Не е спорно по делото, че по време на брака си Димо С. Б., бивш жител на гр. В. Т., починал на 16.10.1996 г. (общ наследодател на страните по делото) и К. М. Б. (първата ответница), негова съпруга са придобили с договор за покупко – продажба, оформен в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 81, том 2, дело № 588/03.08.1965 г. на Великотърновски народен съдия следния недвижим имот, а именно: от масивна жилищна сграда – къща със сутеренен етаж, построена в парцел ІV – 281, в кв. 11 по плана на гр. В. Т., целият от 370 кв.м., при граници: Н. Т. Д., Ф. И. Т., улица и Р. И. Р. - само – две стаи, кухня, коридор, западната маза, самостоятелен вход от сутеренния етаж на къщата, построена в парцел в парцел ІV – 281, в кв. 11 по плана на гр. В. Т., при граници: Н. Т.Д., Ф. И. Т., улица и Р.И.Р., 1/3 ид. част от правото на строеж върху застроеното и незастроеното дворно място и 1/3 ид. част от застроеното и незастроеното дворно място за ползване, видно от заверено копие от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 81, том 2, дело № ...г. на Великотърновски народен съдия следния недвижим имот. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 136, том ІV, н. дело № 800/07.03.1998 г. на Нотариус К. Б.при Районен съд – Горна Оряховица, на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК и чл. 34а от ЗСПЗЗ наследниците на Д. С. Б., бивш жител на гр. В. Т. са признати за собственици по наследство от Д. С. Б. на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. М., Община Л.: нива в местността „Гърковото” с площ от 7.533 дка, трета категория, парцел № 25 от масив № 165, съставляваща имот № 165025 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 165024 на наследници на Калина Христова Босева, кад. № 000297 полски път, кад. № 00301 полски път, имот № 165005 на Д. И. А.. Със саморъчно завещание от 13.10.1995 г. Д. С. Б. е завещал на съ´ругата си К. М. Б. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще се окаже налично към смъртта му. Това завещание е обявено на 09.03.2011 г. С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 441, том ІІІ, рег. № 2817, дело № 161/08.06.2011 г. на Нотариус Д. Р. рег. № 281 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – В. Т., К. М. Б. (първата ответница) е прехвърлила на М. Д. Ц. (втората ответница) апартамента в гр. В. Т., ул. „Д. П.” № 18 с договор за покупко-продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане и дадени грижи и издръжка в миналото, видно от заверено копие от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 441, том ІІІ, рег. № 2817, дело № 161/08.06.2011 г. на нотариус Д. Р. рег. № 281 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – В. Т., Схема № 2754/19.04.2011 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. В. Т. и Заповед № КД-14-04-177/31.03.2011 г. на Началник Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. В. Т.. Видно от заверено копие от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 97, том І, рег. № 968, дело № 82/12.04.2011 г. на Нотариус . М., рег. № ... на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, е че К. М. Б. (първата ответница) е продала на трето, неучастващо в спора лице (Ц. Д. К.), земеделският имот в с. М., Община Л., а именно: нива в местността „Гърковото” с площ от 7.533 дка, трета категория, парцел № 25 от масив № 165, съставляваща имот № 165025 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 165024 на наследници на Калина Христова Босева, кад. № 000297 полски път, кад. № 00301 полски път, имот № 165005 на Димитра Илиева Арменчева. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 1117/12.12.2011 г., постановено по гр. дело № 3729/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че e предявен иск за делба и искане за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част от наследството. Доколкото правото на делба произтича от конкретна имуществена общност и се обуславя от същата, то за да уважи иск за делба съдът следва да установи, че е налице съсобственост върху процесния имот, както и че съделителите не могат да поделят същият доброволно. Страните са законни наследници на Д. С. Б., бивш жител на гр. В. Т., починал на 16.10.1996 г. Приживе Д. Б. е направил в полза на съпругата си К. М. Б. саморъчно завещание от 13.10.1995 год., което я е направило универсален наследник - , във вр. . Безспорно е, че наследодателят на ищците (С. Д. Б. - син на общия носледодател) е от кръга на наследниците с право на запазена част и неговият баща, разпореждайки се с цялото си имущество в полза на друг наследник по закон, е накърнил тази част. Искането по чл. 30 от ЗН за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания, иþвършени от наследодателя в полза на друг наследник по закон или друго трето лице, с които се накърнява запазена част на наследника по закон, е самостоятелно субективно преобразуващо право, по което делбеният съд е длъжен да се произнесе. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗН запазената част на съпруга, когато наследодателят е оставил низходящи, е равна на запазената част на всяко дете, като при две деца и преживял съпруг, както е в настоящия случай, разполагаемата част на наследодателя е 1/4 ид. част, т.е. запазената част на съпруга и на всяко от двете деца също е по 1/4 ид. част. Наследодателят Д. С. Б. е бил индивидуален собственик на реституирания му земеделски имот и е бил титуляр на правото на собственост върху 1/2 ид. част от процесния жилищен имот. Това е така, защото жилищният имот е представлявал съпружеска имуществена общност, която е прекратена със смъртта на единия съпруг. Д.С. Б. се е разпоредил с цялото си имущество, при което е накърнил запазената част на наследодателя на ищците, както и на втората ответница, която обаче не е сезирала съда с искане за възстановяване на запазената й част. Настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което намира, че конститутивният иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН е основателен и следва да бъде уважен – завещателното разпореждане в полза на преживелия съпруг следва да бъде намалено до размер на 3/4 ид. част от завещаното имущество, за да се възстанови запазената част на наследодателя на ищците, възлизаща на 1/4 ид. част. По отношение на иска за делба въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първата инстанция и препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 от ГПК. Възстановяването на накърнената със завещанието запазена част от наследството на Д. С. Б. в лицето на С.Д. Б. само по себе си не води до възникване на съсобственост между наследниците на последния и ответниците по делото върху процесните два недвижими имота, доколкото те не се намират в патримониума на универсалния правоприемник – първата ответница, а чрез разпоредителни сделки са преминали в собственост на трети лица. След като имотите са отчуждени от наследника по завещание, срещу който е постановено намалението, същите са преминали в патримониума на трети лица - купувачи по отчуждителните сделки. Правата на приобретателите в този случай не отпадат автоматично с извършване на намалението. На разположение на наследника със запазена част, в полза на който е постановено намалението, е възможността чрез иск по да иска отмяна на извършеното отчуждаване, едва уважаването на който ще има за последица връщане на имота в наследствената маса. Постановеното намаление на завещателното разпореждане, на основание , няма действие по отношение на приобретателя на имота до успешното провеждане на иска за неговата отмяна по . Не може да се иска делба на такива имоти, който облагодетелствания от завещанието е отчуждил на трети лица. Делба може да бъде поискана след уважаване на иска по . С оглед на гореизложеното предявеният иск за делба на процесните имоти следва да бъде отхвърлен. Настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя изводите на първостепенния съд и по отношение на присъдените разноски. При присъждане на разноските съдът се съобразил с чл. 78, ал. 2 и 3 от ГПК, както и с обстоятелството, че искането за намаляване на завещателното разпореждане е преюдициално спрямо отхвърления иск за делба. Не е и налице и прекомерност на възнаграждението, а и такова искане не е правено пред първоинстанционния съд. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 1117/12.12.2011 г., постановено по гр. дело № 3729/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което е намалено завещателното разпореждане и е възстановена запазената част в посочените части и е отхвърлен предявеният иск за делба, следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд Й. И. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Б. К.” № 9, В. Г, . 3, А. 11, Д. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „О.” № 2, . 4, А. 15 и И. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „С. В.” № 1, В. А, . 5, А. 16 следва да бъдат осъдени да заплатят на К. М. Б., ЕГН * и М. Д. Ц., ЕГН * – и двете от гр. В. Т., ул. „Д. П.” № 18, сумата 300 (триста) лв. – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1117/12.12.2011 г., постановено по гр. дело № 3729/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. ОСЪЖДА Й. И. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Б. К.” № 9, В. Г, . 3, А. 11, Д. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „О.” № 2, . 4, А. 15 и И. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „С. В.” № 1, В. А, . 5, А. 16 да заплатят на К. М. Б., ЕГН * и М. Д. Ц., ЕГН * – и двете от гр. В. Т., ул. „Д. П.” № 18, сумата 300 (триста) лв. – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |