№ 207
гр. Троян, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20244340100521 по описа за 2024 година
за да се произнесе - съобрази:
„Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, представител В.С. е предявило срещу Н. Л. КоВ., с
адрес в гр. Троян, иск с правно основание чл. 422 от ГПК общо за сумата
2 664,02 лева, представляваща задължение по Договор за банков кредит от
31.07.2008 г., анекс № 1 от 07.05.2009 г. и анекс № 2 от 06.03.2014 г.
В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени
доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено e становище, че се
поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като признае по
отношение на ответника, че същия дължи процесната сума, която е била
предмет на заповедно производство по ч. гр. дело № 188 от 2024 г. на ТРС.
По реда на чл. 131 от ГПК ответника е представил писмен отговор, с
който оспорва надлежното уведомяване за извършена цесия.
От приложените към делото писмени доказателства: Договор за банков
кредит от 31.07.2008г., Анекс № 1 от 07.05.2009г. и Анекс № 2 от 06.03.2014г.,
ведно с Погасителни планове към всеки тях; Рамков договор за покупко-
продажба на вземания (Цесия) между „Райфайзенбанк България" ЕАД и
„Макроадванс" АД от 10.11.2016г.; Конкретен договор за цесия (прехвърляне
на вземания) от 01.12.2022г. между „Кей Би Си Банк Блгария" АД и
„Макроадванс" АД; Препис от Приложение №1А към Конкретен договор за
цесия (прехвърляне на вземания) от 01.12.2022г.; Потвърждение за договор за
цесия от „Кей Би Си Банк България" АД; Пълномощно на „Макроадваис" АД
за уведомявано; Уведомление за извършено прехвърляне па вземания (цесия)
с изх.№ RF29-861; Обратна разписка,ЧГД № 188 от 2024 г. на ТРС,
пълномощно ,нотариално удостоверяване на подписите с рег. №
924/16.11.2022 г. на нотариус Стойка Пашова, с което са редовно уведомени
1
лицата положили подпис на Уведомлението за цесия – А.С. и Л.И. и
Приложение № 1 А към конкретен договор за цесия от 01.12.2022 година.,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ответникът не оспорва следната възприета от съда фактическа
обстановка, а именно, че на 31.07.2008 г. между „Райфайзенбанк /България/"
ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка" АД/, в качеството на
кредитор, и Н. Л. В., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, е
сключен Договор за банков кредит, по силата на който банката е отпуснала на
кредитополучателя кредит в размер на 12 135 лева. Съгласно чл. 1 от
Договора за банков кредит срокът за издължаване на сумите по същия е до
10.07.2018 г. В чл. 5 от договора страните са уговорили, че кредитът ще се
погасява чрез заплащането на общо 120 равни анюитетни вноски, всяка в
размер на 182,98 лева, дължими до 10- то число на месеца, считано от
10.08.2008 г. до 10.07.2018 г., съгласно погасителен план, в който са посочени
всички дължими вноски по падеж и размер, както и разбивката им по пера.
Отпуснатият кредит е преведен по сметка и изцяло усвоен от ответника.
На 07.05.2009 г. между страните е сключен Анекс 1 към договора за
банков кредит, с който са променени крайната падежна дата на 25.07.2018 г.,
както и е уговорен нов размер на месечните вноски съгласно погасителен
план. Впоследствие на 06.03.2014 г. между банката и Н. Л. В. е сключен Анекс
№ 2 към договора за кредит, с който в чл. 5 са определили нов краен срок за
погасяване на всички дължими суми (падеж), а именно 25.02.2021 г., като в
чл.7 и чл.7.1. е определен начина на изплащане, като е подписан и погасителен
план. Длъжникът първоначално е заплащал дължимите вноски, след което е
преустановил плащанията по кредита.
На 01.12.2022 г. между „Кей Би Си Банк България" ЕАД и
„Макроадванс" АД е сключен Конкретен договор за цесия (прехвърляне на
вземания) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 10.11.2016 г., по силата на който банката в качеството си на продавач,
прехвърлила на „Макроадванс" АД всички свои вземания по отношение на Н.
Л. В., съгласно Договор за банков кредит от 31.07.2008 г., Анекс № 1 от
07.05.2009 г. и Анекс № 2 от 06.03.2014 г. /дължимите суми, ведно с
привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/.
Прехвърлените вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 А към
Конкретния договор за цесия. На основание сключения рамков договор за
цесия (чл. 4.4.) „Макроадванс" АД е редовно упълномощено да уведомява от
името на банката-цедент всички длъжници по вземанията, които последната е
прехвърлила с договора за продажба на вземания, както и да подписва
писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на банката до
длъжниците по прехвърлените вземания.
В конкретния случай ответника оспорва именно надлежното
уведомяване на извършена цесия.
Видно от съдържанието на приложеното Уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания с изх. № RF29-864, В. е информиран за
извършеното прехвърляне /цесия/ на процесното вземане. Приложено е и
обратна разписка на Еконт, в която като описание е посочен изх. № - RF29-
864. Отбелязано е името и адреса на ответника и в разписката фигурира
подпис, както и дата 06.12.2023 г.
Установи се, че е налице частично неизпълнение на чл. 7 от Анекс №
2
2/06.03.2014 г. към Договор за банков кредит от 31.07.2008 г., защото сумата
по кредита е усвоена, но не е възстановена в срок в пълния дължим размер от
кредитополучателя-ответник. Крайният срок за изплащане на кредита е
25.02.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД задължението на
кредитополучателя е станало изискуемо на 25.02.2021 г. поради настъпил
падеж и Н. Л. В. е в забава от следващия ден. Поради липсата на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна
на „Макроадванс“ АД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен
съд - Троян, въз основа на което е образувано частно гражданско дело №
188/2024 г. и съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение. В
съобщение, получено на 03.06.2024 г. „Макроадванс“ АД е уведомено, че
срещу издадената Заповед за изпълнение е подадено възражение, поради което
съдът е дал указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен
срок от съобщението.
С оглед на изложеното съда намира, че така предявената искова
претенция по реда на чл. 422 от ГПК се явява основателна и следва да бъде
уважена изцяло, като бъде признато за установено дължимо вземане за
следните суми: сумата 1 996,98 – хиляда деветстотин деветдесет и шест лева и
деветдесет и осем стотинки, представляваща Непогасена главница по Договор
за банков кредит от 31.07.2008 г., Анекс № 1 от 07.05.2009 г. и Анекс № 2 от
06.03.2014 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, понастоящем
„Обединена Българска Банка" АД и Н. Л. В., ЕГН **********, ведно със
законната лихва, считано от 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата 667,04 - шестстотин шестдесет и седем лева и четири стотинки
- представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
непогасената главница за периода от 04.03.2021 г. до 04.03.2024 г.
Въпреки оспорванията от страна на ответника, в процеса не бяха
представени доказателства, които да установят твърдението, че подписа на
обратната разписка не е положен от ответника. Ето защо съда приема, че В. е
надлежно уведомен и е изпълнена процедурата по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Както беше описано и горе, изрично в обратната разписка е посочено
„описание - RF29-864“, което представлява изх. номер на Уведомлението за
извършено прехвърляне на вземания. Няма основания съда да предположи, че
може в пратката е имало просто един бял лист. Подобно твърдение също не
беше доказано. Настоящият състав споделя цитираната от ищеца практика на
ВКС в Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. № 12/2009 г., където е прието, че
цесията следва да се приеме за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато уведомлението е приложено към исковата молба. Дори и на това
основание съда приема, че В. е надлежно уведомен. От друга страна
ирелевантно е твърдението на ответника, че в пълномощното на цедента
липсва правомощие да преупълномощава трети лица, които да уведомят
длъжника. В случая представителя на ищцовото дружество е упълномощил
свои служители, които работят на трудов договор, да подписват фактически
съответните уведомления до всеки един от длъжниците.
Предвид този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ще
следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно – деловодни
разноски в размер на 253,28 лева по исковото производство, включващи ДТ в
размер на 53,28 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева,
и съответно, 153,28 лева - по заповедното производство, включващи ДТ в
размер на 53,28 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
3
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Георги Сава Раковски“ № 147, ап.14,
представлявано от законния представител В.Г.С. – Изпълнителен директор,
съществуване на вземане, а именно, че Н. Л. В., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: гр. Троян, ул. „М.“ № 24, дължи сумата 1 996,98 – хиляда
деветстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки,
представляваща Непогасена главница по Договор за банков кредит от
31.07.2008 г., Анекс № 1 от 07.05.2009 г. и Анекс № 2 от 06.03.2014 г., сключен
между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, понастоящем „Обединена Българска
Банка" АД и Н. Л. В., ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от
07.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 667,04 -
шестстотин шестдесет и седем лева и четири стотинки - представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената
главница за периода от 04.03.2021 г. до 04.03.2024 г.
ОСЪЖДА Н. Л. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Троян, ул. „М.“ № 24 ДА ЗАПЛАТИ на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги Сава
Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от законния представител В.Г.С. –
Изпълнителен директор сторените съдебно-деловодни разноски в настоящето
исково производство в размер на 253,28 – двеста петдесет и три лева и 28
стотинки, както и 153,28 – сто петдесет и три лева и 28 стотинки по
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
4