Решение по дело №10883/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262007
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20181100110883
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София,21.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

                  

                                                                                      СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

        при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10883 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал.1,пр.3 и чл.92 ЗЗД.

       Ищцата твърди в ИМ, че сключила с наследодателя на ответника (баща му) предварителен договор от 25.07.2006 г., за продажба на апартамент № 133, находящ се в гр. София, ул. „**********. Страните договорили изповядване на сделката в срок до 25.07.2016 г. Продавачът не изпълнил задължението си да прехвърли на ищцата имота в уговорения срок.Прави изявление за развалянето на  предварителния договор. Моли съда ответникът да бъде осъден да ѝ заплати сумата от 77 000 лева, представляваща заплатена от нея продажна цена в деня на сключване на предварителния договор, както и да ѝ заплати сумата от 38 500 лева, представляваща част от уговорената неустойка по предварителния договор при общ размер на неустойката от 77 000 лева, ведно със законна лихва върху горните суми от деня на подаване на ИМ в съда. Претендира за присъждане разноските по делото.

       Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковете като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Счита, че в правния мир не съществува твърдения предварителен договор от 25.07.2006 г. Оспорва автентичността на положения подпис в договора от Веско П. и съдържанието на договора, като счита, че първата му страница била подменена или подправена, и че датата на договора не била достоверна. Твърди, че ако между баща му и ищцата е имало сключен предварителен договор, то той се отнасял до продажбата на друг имот. Прави извод, че текста и съдържанието на страница втора от предварителния договор не кореспондирали с текста и съдържанието на страница първа от същия. Евентуално твърди, че наследодателят му не е получавал така уговорената в предварителния договор сумата от 77 000 лева. Прави възражение по чл. 83, ал.2 ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира заплащане на направените разноски по делото.

         Съдът с оглед събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                   Представен е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.07.2006 г., сключен между В.Г.П.- наследодател на ответника и Н.Л.М. за  продажба на апартамент № 133, находящ се в гр. София, ул. „***********подробно индивидуализиран в договора. Страните уговорили нотариалното изповядване на сделката да стане в срок не по- късно от 25.07.2016 г.

                 От представения по делото н. акт № 167,т.ІІ,н.д.284/2006 г. е видно,че между ищцата и наследодателя на ответника на 27.06.2006 г. е бил сключен договор за продажба на недвижим имот –апартамент № 11,с площ 114,92 кв.м.  находящ се в ж.к. Разсадника, който е бил обременен с вписани в полза на „ОББ“ АД, законова ипотека, вх.рег.№ 41015,т.008,№268/28.09.2004 г. на СВ при СРС и възбрана  вх.рег.№ 27737, т. 002, № 83, дело 20460/17.05.2006 г. на СВ при СРС за обезпечение на вземането на  ОББ АД към продавача на имота.

                   От приложената справка от СВ  относно апартамент № 133 с площ 63.34 кв.м. – предмет на предварителния договор се установява, че върху този имот е имало учредена първоначално договорна ипотека в полза  БАНКА ДСК през 2003 г. и заличена през 2004 г. и в полза на Банка С.Ж.Е.договорна ипотека - 2004г.  и  възбрана на 24.02.2004 г. От приложената молба за вписване на възбраната е видно,че е поискана от СИ при СРС по изп.д. 23439/05 г.в полза на взискателя - С.Ж.Е.От тези доказателства се налага извода, че апартамент № 133 е бил възбранен за периода 24.02.2004 г.  до 29.12.2016 г. когато е продаден от ответника.   

                   В предварителния договор в чл.6 на стр.2  продавачът е декларирал,че продаваемия имот е обременен с вещни тежести –ипотека в полза на ОББ и възбрана от СИ , което е в противоречие с посочените по горе обстоятелства

          Съгласно съдебно техническата експертиза на предварителния договор за покупко-продажбата от 25.07.2006 г. двете страници на същия не са отпечатани директно от компютърен файл, а са изготвени от други (неизвестни по ред) копия, изобразяващи печатни текстове, “сглобени“ от различно форматирани параграфи/ абзаци. Същите страници според в.л. представляват неизвестни по ред черно-бели електрофотографски копия на вече отпечатани текстове „сглобявани“ от различно форматирани параграфи. С изключение на цифрата „7“ в началото на втория параграф на стр. 2, в изображенията на печатните текстове на стр.1 и стр.2 е отразен един и същ по вид и графичен рисунък шифър. В.л. Т.К. е илюстрирало разликите в страниците по отношение дължината на редовете, отстъпа и подравняването на параграфите и непоследователността в номерирането им (л.96 и 97), различието между текстовете на стр1 и 2 от договора (л.98), наличието на различни по форма, количество и месторазположение паразитни щрихи в неотпечатаните полета и на двете страници  употребата на множествено число за продавача и купувача. Изводите на СТЕ сочат че първообразите на стр.1 и 2 са били изготвени на различни печатащи копирни устройства, не са копирани по едно и също време,обичайно за разпечатване на документ  от две страници.   

                   Според съдебно-почерковата експертиза подписът положен в графа „Продавач“ на процесния предварителен договор е положен от В.Г.П.. В съдебно заседание в. л. Д.Г. заявява, че текстовата част е копирана на части от различни първоизточници, не е отпечатана директно върху хартиен носител, а е копирана от друг първоизточник, като подписите са положени лично от страните.            

                   

.

          При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна:

          За да е налице фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че макар и валидно възникнало правоотношението, по което е престирал и е настъпило разместването на имуществени блага в патримониума на страните, същото е отпаднало впоследствие с обратна сила, в случая - поради разваляне на предварителния договор. Предпоставките на правото да се развали един двустранен договор са: неизпълнение на задълженията по него от едната страна, което неизпълнение е виновно, при същевременното наличие на изправност на кредитора.

           В случая ищецът  твърди, че насрещната страна е неизправна, тъй като не е изпълнила задължението си да прехвърли правото на собственост върху процесния имот, въпреки че той е изпълнил задължението си да заплати цялата договорена продажна цена. Доказателства за плащането на цената  обаче не се представиха. Не се установи от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване  да е налице имуществено разместване между него и ответника, което в процесния случай означава да докаже, че сумата, чието връщане се претендира, е предадена в полза на ответника на основание, което е отпаднало.

          Ищецът не установи автентичност на съдържанието на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.07.2006г. В този смисъл e и заключението на приетата СТЕ, неоспорена от страните. Обстоятелството,че подписа на продавача в договора е автентичен и е негов, не обосновава извода, че същия подпис е поставен под договор с това си съдържание. В тази насока е и заключението на СПЕ в която изрично в.л. е посочено че предварителния договор е изготвен чрез копиране  на текстове  от различни първоизточници върху двете страници. Ето защо съдът приема че между страните липсва валиден предварителен договор.

        Съгласно чл. 178, ал. 2 ГПК  съдът  прецени доказателствената сила на договора с оглед  и на обстоятелството, че той съдържа и друг недостатък – клаузата на чл. 6, която сочи ипотека и възбрана върху имота в полза на ОББ, което не кореспондира с приложените документи по делото.

           Поради изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени ведно със законните последици.

                    Съдът намира за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, тъй като в случаите на третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от отпадането на основанието - 25.07.2016 г.

           По разноските:

           При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК са в размер на 805 лева, които ищцата да заплати на ответника.

           Водим от горното, Софийски градски съд

 

                                                Р  Е  Ш  И:

 

           ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Н.Л.М., ЕГН ********** чрез адв. Б.Г. съд.адрес *** срещу Е. В. П., ЕГН **********  за сумата 77 000 лева, съставляваща заплатената цена за продажба описания в предварителния договор от 25.07.2006 г.недвижим имот  и за сумата 38 500 лева съставляваща част от уговорената неустойка в същия договор  с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3, вр. чл. 92 ЗЗД поради развалянето му, ведно със законната лихва върху сумите от 09.08.2018 г

           ОСЪЖДА Н.Л.М., ЕГН **********, съд.адрес-*** да заплати на Е. В. П., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК  направените по делото разноски - 805 лева.

                    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                 

                                                

 

                                                            СЪДИЯ: