№ 241
гр. гр. Димитровград, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Теодора Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610100683 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.432, ал.1 вр. чл.429, ал.2, т.2 КЗ.
ИЩЕЦЪТ – АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София излага
твърдения за това, че на 08.09.2016 г. на АМ Марица при км.31+177 настъпило
застрахователно събитие, констатирано с протокол за ПТП № 15005086 от 08.09.2016 г.
на МВР, са причинени имуществени щ6ети на ищеца, като е повредена предпазна
еластична ограда (мантинела) с дължина 36 метра. За настъпилата щета било
уведомено ответното застрахователно дружество, при което била образувана преписка
по щета № 2601-1000-00-7292/2016 г. При ищеца била изготвена количествено
стойностна- сметка, в която били описани щетите, като общата стойност на щетата,
включваща и транспортните разходи и монтажа била в размер на 3 577,20 лева,
приложена към претенцията. Произшествието било причинено от водач на л.а. с рег. №
СА ****, който при управление на автомобила с несъобразена скорост губи контрол на
МПС-то и неколкократно излиза извън пътното платно, като се блъска в ляво в
предпазната елестична ограда, от което произлизат щетите. Към момента на
настъпване на събитието за въпросното МПС имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответното дружество –
полица BG/22/116002179924 със срок на валидност от 12.08.2016 г. до 12.08.2017 г. До
момента от ответното дружество не е постъпило плащане по щетата, като срокът за
произнасяне изтекъл. Увредените ограничителни системи за пътища
представлявали”пътна принадлежност” по смисъла на §1, т.4 ДР на Закона за пътищата
и били едни от основните елементи на пътя. Пътят бил републикански и се поддържал
1
от специализираните звена при ищеца. Моли след установяване на изложеното, съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите: 3 577,20 лева
– нанесени имуществени щети в резултат на настъпилото събитие, 523,00 лева – лихва
за забава за периода от 08.09.2016 г. до 26.04.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба, както и направените разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ЗАСТАРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”
АД – София подава отговор.Оспорва иска по основание и размер. Посочва, че по
щетата било изплатено обезщетение в размер на 2 684,86 лева, във връзка с нанесените
увреждания и деформации на 36 линейни метра предпазна еластична ограда. Размерът
на вредите бил определен правилно – по експертна оценка. Твърди, че с изплащането
на застрахователното обезщетение дружеството изпълнило изцяло задълженията си.
Счита иска за завишен.
Съдът, след като прецени исканията и доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
Съгласно протокол за ПТП от 08.09.2016 г., съставен от Хр.К. – мл.
автоконтрольор ПК-РУ-Димитровград, на същата дата в 06.00 ч. на АМ Марица между
км.31 и км.32 в посока на движение запад-изток, общ.Димитровград, е настъпило
произшествие с л.а. „БМВ 320Д” с рег. № СА ****, управляван от М.К.Г. от гр.София,
собственост на К.Д.Г. от гр.София, като МПС 1 поради движение с несъобразена
скорост неколкократно излиза от пътното платно и се блъска в предпазна еластична
ограда(мантинела). От ПТП настъпват материални щети. Предпазната еластична
ограда (мантинела) 8 бр. елементи от оградата. За л.а. е била налична валидна
застраховка „ГО“ Лев Инс № BG/22/116002179924, валидна от 12.08.2016 г. до
12.08.2017г. По отношение на участник 1 е взето адвинистративно отношение –
съставен АУАН за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
В ОПУ-Хасково е изготвена количествено-стойностна сметка на общата
стойност 3 577,20 лева, в т.ч. 354,24 лева – демонтаж на стара, единична ограничителна
система за пътища – 36 м., транспортни разходи 78,00 лева, доставка и монтаж на нови
ограничителни системи – 2 358,72 лева – 28 Н2 и W7, доставка и монтаж на нови
ограничителни системи Н1 и W4 – 8 м. – 786,24 лева. Приложени са фотоснимки.
По делото е приложена преписка по АУАН с.Г, бл. № 737241 със
снимков материал и НП от 20.09.2016 г., с което на водача на л.а. Г. за допуснатото
нарушение на чл.20, ал.2 ЗдвП, на основание чл.179, ал.2 ЗДвП е наложено наказание
глоба.
На 15.09.2016 г. от ищеца е изготвена Претенция за нанесена щета,
постъпила в ответното дружество на 21.09.2016 г. Посочва се, че възстановяването на
щетите и възложено на „Юпитер 05” ООД, с която агенцията има сключен договор,
като размера на щетата е определен по действащите в договора цени. Образувана щета
2
№ 2601-1000-00-16-7292/2016 г., по която от ответното дружество, на основание
чл.106 КЗ са изискани допълнително документи.
По преписката е представено Разрешение за ползване № СТ-05-
1910/29.10.2015 г. на ДНСК за разрешаване ползването на строеж „АМ „Марица” ЛОТ
1 Участък „Оризово-Димитровград” от км. 5+000 до км 36+400. Посочено е, че няма
сключени имуществени застраховки за предпазни еластични огради. Приложена е
застрахователната полица на собственика на автомобила с период на валидност от
12.08.2016 г. 20.10 ч. до 12.08.2017 г. 23.59 ч.
Първоначално с доклад по щетата от 20.11.2016 г. е дадено мнение за
отказ по чл.496 КЗ, след представяне на изисканите документи, от ответното
дружество е изготвена експертна оценка по щетата, в която е посочено следното:
същата се базира на количествено стойностната сметка от 3 577, 20 лева, увреденото
съоръжение придобито на 29.01.2015 г. и към датата на застрахователното събитие е
било на възраст около 1.75 г, при срок на годност 25 г. – овехтяване 1.75/25*100= 7%,
поради което се приспада това овехтяване от доставката на нова СПО – по двете пера
или общо 186,46 лева или предварителен размер на щетата от 3390,74 лева с ДДС.
Посочена е маса на стоманен отпадък от СПО 21.65х8 + 18.95х28 общо 703.80 кг. и
стойност на отпадъка от 168.91 лева. След приспадане на отпадъка е определен размер
на щетата 2684,86 лева без ДДС и 3221.83 лева с ДДС. Съгласно Доклад по щета от
23.01.2017 г. е определено дължимо обезщетение в размер на 2684,86 лева.
В този размер от 2 684,86 лева обезщетението е предено в полза на
ищеца на 02.206.2021 г. – след завеждане на исковата молба.
За изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебно-
техническа експертиза. Видно от заключението на същата, при настъпилото ПТП на
08.09.2016 г. , са нанесени имуществени щети, като е увредена предпазна еластична
ограда с дължина 36 м., от които 28 м. единична H2W7 и 8 м. единична Н1W4.
Съоръжението е придобито съгласно разрешение за ползване от 19.10.2015 г., от която
дата ОПУ е придобило и пътните принадлежности, прилежащи към АМ Марица.
Вещото лице посочва, че възрастта на съоръжението към момента на произшествието е
10 м. и 10 дни, при експлоатационна годност 25 години и физическото овехтяване към
момента на произшествието, изчислено по посочена формула възлиза на 1,78 %.
Стойността на видовете строително-монтажни работи за възстановяване на увреденото
имущество възлиза на 5 777,20 лева с ДДС. Действителната стойност на щетите
възлиза на 3 529,78 лева. В съдебно заседание вещото лице допълва, че ещеца има
договор с «Юпитер 05» ООД гр.Пловдив за поддръжка на съоръженията за този
период. Когато фирмата пострадала от щетата е регистрирана по ДДС, застраховятелят
плаща щетата с ДДС. АПИ била регистрирана по ДДС, поради което се дължи ДДС. В
случая няма сравнение с други цени, тъй като в този район няма други сключени
3
договори с подобни фирми за поддръжка, поради което се счита, че това е пазарната
цена с която се работи в района. Допълва още, че ако отпадъка се предаде на вторични
суровини придобива някаква стойност, която може да се приспадне, но в повечето
случаи се изхвърля.
При така изложената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договора за застраховка „Гражданска отговорност“
между прекия причинител на вредата, респ. собственика на автомобила и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия
причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди –
следва да се установят следните факти: настъпило ПТП и неговия механизъм,
противоправно поведение на виновния водач, претърпени вреди, наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискванията на чл.498
КЗ, установяващ абсолютна положителна процесуална предпоставка на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото
лице, когато желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено
обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
В процесния случай видно от неоспорените писмени доказателства,
ищецът е предявил извънсъдебно претенцията за имуществени вреди пред
застрахователя-ответник на 15.09.2016 г., съответно с входящ номер при ответника от
дата 21.09.2016 г., като след разменена кореспонденция между страните, първоначално
ответното дружество е отказало изплащането на застрахователно обезщетение на
основание чл.496 КЗ – поради неокомплектоване на претенцията, а след представяне
на поискани допълнителни документи на 23.01.2017 г. е бил изготвен доклад по щета и
определено обезщетение в размер на 2684,86 лева, без да има данни този доклад да е
бил съобщен на ищеца, а същевременно обезщетението в този размер е преведено по
сметка на ищеца на 02.06.2021 г. – след завеждане на настоящото производство.
4
Налице е хипотезата на чл. 498, ал.3 КЗ – застрахователят не е платил обезщетение в
срока по чл.496 КЗ.
Според настоящия състав са налице осъществени законовите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника-застраховател. Не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на ПТП. По делото несъмнено
се доказаха всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на
деликвента – водач на л.а. „БМВ 320“ с рег. № СА **** – М.К.Г., противоправно
поведение, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вкл. вина.
Противоправното поведение е свързано с несъобразяване с правилата на движение от
страна на същия /протокол за ПТП и административно наказателна преписка/, което е
довело да ПТП, а от там до причиняване на вреди. Противоправното поведение на
водача Г. – поради движение с несъобразена скорост губи контрол над управлението
на автомобила, излиза в ляво по посоката си на движение, блъска се в предпазна
еластична ограда, след което излиза в дясно по посоката си на движение, блъска се в
предпазна еластична ограда, след което излиза отново в ляво по посоката си на
движение от платното за движение и се блъска в предпазната еластична ограда. От
ПТП са настъпили материални щети.
С действията си водачът нарушава разпоредбите на чл.20, ал. 2 ЗДвП,
съгласно които водачите са длъжни при избиране на скоростта си на движение да се
събразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство.
Именно тези разпоредби са нарушение от водача, който е управлявал автомобила с
несъобразена скорост.
По делото категорично беше доказан и размер на претърпените от
дружеството ищец имуществени вреди в размер на 3 529,78 лева. Неоснователно се
възразява срещу размера на дължимото обезщетение. Според разпоредбата на чл.386,
ал.2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието, като целта е да се достигне до пълно репариране
на вредоносните последици. Дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието – съгласно разпоредбата на чл.499, ал.2
КЗ. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество – чл.100, ал.1 КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство монтаж и други без прилагане на обезценка
– чл.400, ал.2 КЗ.
5
В случая ответия застраховател е заплатил сумата от 2 684,86 лева – на
база експерта оценка и въз основа на представена от увреденото лице количествено-
стойностна сметка, не е отчел правилно овехтяването на имуществото, приемайки
друга дата на придобиване – очевидно поради допусната грешка, а същевременно е
начислил 7 % овехтяване, вместо 1,78 % - съгласно заключението на вещото лице. От
друга страна застрахователят върху определеното от него обезщетение е посочил, че
същото е в размер на 3 221,83 лева с ДДС, но същевременно изплаща обезщетението
без ДДС, какъвто се дължи доколкото ищецът е регистрирано лице.
Не следва от действителната стойност на щетите да се приспада
стойността за изкупуване на остатъците от увредената еластична ограда като вторични
суровини в размер на 168,91 лева – съгласно експертната оценка на ответното
дружество, тъй като от ответната страна не се ангажираха доказателства за това, че
ищецът е реализирал същите като отпадък или пък такъв се приспада от дължимата
стойност при възстановяването на съоръжението от страна на дружеството, с което е
сключен договора за поддръжка на съоръженията за съответния район.
Предвид изложеното искът следва да бъде уважен в размер на 844,92
лева, доколкото част от обещетението (3529,78 лева) в размер на 2 684,86 лева е била
платена в хода на настоящото производство, а в останалата част иска до пълния размер
от 3 577, 20 лева да се отхвърли като неоснователен.
Относно искането за присъждане на законна лихва върху дължимите
суми: Искането за присъждане на лихва следва да бъде уважено, тъй като същата няма
мораторен, а компенсаторен характер, поради което не е отделен иск и се дължи като
последица от осъществения деликт. С новия КЗ, заплащането на законна лихва върху
обезщетението за забавено изпълнение е уредено по различен от предходния Кодекс
начин. Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП. Безспорно е също, че по общите правила за деликта делинквентът
се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба
обаче, дадена в чл.493, ал.1, т.5 КЗ във връзка с чл. 429, ал.3 от новия КЗ относно
съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“,
следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от
застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва се начислява от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл.430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая от ищеца е подадено уведомление, което е постъпило при
ответното дружество на 21.09.2016 г., поради което в полза на ищеца се следва законна
лихва от тази дата до датата на предявяване на иска. Същата лихва съгласно он-лайн
калкулатор на НАП възлиза на 1648,34 лева, но претенцията на ищеца е за сумата от
6
523,00 лева, поради което следва да се уважи именно в този размер.
Върху остатъка от дължимата сума от 844,92 лева, следва да се присъди
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се
следват разноски съобразно уважената част от иска в размер на 693,76 лева, в полза на
ответника 3,45 лева – с оглед на отхвърлената или след компенсация в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 690,31 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски,
бул.”Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. – изп.
директори да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София,
бул.”Македония” № 3, ЕИК *********, представлявана от Г.Г.Т., сумата в размер на
844,92 лева (осемстотин четиридесет и четири лв. и деветдесет и две ст.) – остатък
от дължимо обезщетение за имуществени вреди във връзка с ПТП на 08.09.2016 г.
(щета № 2601-1000-00-16-7292/2016 г.), 523,00 лева (петстотин двадесет и три лв.) –
законна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 28.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 28.04.2021 г. върху остатъка от обезщетението до окончателното му изплащане,
като иска в останалата до пълния предявен размер от 3577,20 лева ОТХВЪРЛЯ, от
които до 2684,86 лева като погасен чрез плащане в хода на производството, а в
останалата част като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски,
бул.”Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. – изп.
директори да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София,
бул.”Македония” № 3, ЕИК *********, представлявана от Г.Г.Т., сумата в размер на
690,31 лева деловодни разноски.
На основание чл.127, ал.4 ГПК сумата може да се заплати по следната
банкова сметка:
BG 53 UNCR 7527 3185 0230 01, BIC: UNCRBGSF, Уникредит Булбанк.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8