Решение по дело №147/2017 на Административен съд - Шумен

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............град Шумен, 24.07.2017г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд - град Шумен, в публично съдебно заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                   Административен съдия: ТатянаДимитрова

 

при участието на секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 147 по описа за 2017 година на Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н.М.М. ЕГН **********,***, със съдебен адрес-***, офис 21, депозирана чрез процесуален представител адвокат Д.М.от АК-София, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1729-000035/17.03.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР-Шумен, РУ Шумен, с която на основание чл.171 т.1, б. „в“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ и чл.22 от ЗАНН му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач № *********, считано от 18.04.2017г. до успешно полагане на проверовъчен изпит.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена от некомпетентен орган и без да е изяснена напълно фактическата обстановка. С оглед на това се отправя искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателят, представляван от адв.Д.М.от АК-София, поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи и моли заповедта да бъде отменена и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - Началник РУП към ОД на МВР - Шумен, РУ Шумен, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.С., оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че извършеното нарушение не е маловажно, доколкото за него е предвидено отнемане на контролни точки, а е извършено и поради незнание на последните промени в ЗДвП. С оглед на тези съображения  моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото, в размер определен от съда.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.03.2017г., около 10.50 часа, в с.Ясенково, област Шумен служители на РУ на МВР Шумен спрели за проверка лек автомобил „Опел Антара“ с рег.№ СС 32 86 АН, управляван от оспорващия Н.М.М. от гр.Главиница. При проверката било установено, че пътуващата на предната дясна седалка М.А.М. не е поставила обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван. Проверяващите запитали водача М. защо е допуснал пътникът до него да е без обезопасителен колан, на което той отговорил, че не носи отговорност за колана на пътника. При тези данни, на М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, както и за нарушения на чл.139, ал.2, т.3 и т.4 от с.з., за това, че водачът е без техническо оборудване-пожарогасител и светлоотразителна жилетка.  Актът е съставен от оправомощено длъжностно лице, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 42 и сл. от ЗАНН и в съответствие с процесуалните правила и норми. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал с възражението, че не носи отговорност за колана на пътника.

Въз основа на така съставения акт и на материалите по преписка с УРИ 1729р-6565/17.03.2017г. по описа на РУ Шумен, началникът на РУ към ОД на МВР-Шумен, приел, че на 16.03.2017г., като превозвал пътничката М.М.., без тя да е поставила обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван, оспорващият М. е извършил поради незнание нарушение на разпоредбата на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, което е немаловажно нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което на 17.03.2017г. издал оспорената заповед за налагане на ПАМ. Като правно основание за издаване на административния акт е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП, предвиждаща налагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит. В заповедта е посочено, че свидетелството за управление на моторно превозно средство на М. № ********* е отнето на 18.04.2017г..  

Тази заповед била връчена срещу подпис на жалбоподателя на 18.04.2017г. Недоволен от нея, на 02.05.2017г., видно от приложеното по делото известие за доставяне/л.35/ Н.М. *** пред Административен съд-Шумен.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1729-000035/17.03.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР-Шумен, РУ Шумен, с която на основание чл.171 т.1, б. „в“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ и чл.22 от ЗАНН му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач № *********, считано от 18.04.2017г. до успешно полагане на проверовъчен изпит.

Същата представлява  индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол съобразно изричната разпоредба на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 Жалбата е депозирана в срока по чл.149, ал.3, вр. чл.149, ал.1 от АПК, от адресата на акта - надлежна страна, с право и интерес от обжалване.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, на основанията по чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква «а», т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з - 1524 от 09.12.2016г., на основание чл.165, ал.1 от министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата, а със Заповед № 372з-163/23.01.2017г. директорът на ОД на МВР - Шумен  да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по посочените по-горе текстове, съобразно тяхната компетентност. Настоящата заповед е издадена от Илиян Станчев Николов, началник РУП към ОДМВР-Шумен, РУ Шумен, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.

Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на оспорващия. Същата отговаря на изискванията на чл.59 ал.2 от АПК, издадена  е  в писмена форма, съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт - дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, фактическите и правни основания за издаването му.

Заповедта съдържа изложение на конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата, на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Посочените фактически обстоятелства се субсумират от нормата на чл.171, т.4 от , посочена като приложимото за случая правно основание за издаване на акта в заглавната и разпоредителната част на същия. В нея е посочено, че се издава въз основа на съставения по реда на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП Акт за установяване на административно нарушение, съгласно който жалбоподателят Н.М.М. е управлявал моторно превозно средство, като е превозвал пътничка, без тя да е поставила обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван - нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.Посочено е, че това нарушение е немаловажно и е извършено поради незнание.  Това са фактическите основания, мотивирали постановената заповед и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на мярката.

Предвид горното съдът приема, че оспорената заповед е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

Съдът намира обаче, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и не съответства на неговата цел. Действително, посочените в заповедта фактически обстоятелства се субсумират от нормата на чл.171, т.1, б. «в» от , посочена като приложимото за случая правно основание за издаване на акта в заглавната и разпоредителната част на същия. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на  чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до успешното полагане на проверочен изпит, на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение.

Следователно, за издаването на заповед на основание  чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП следва да са налице три предпоставки - водачът на моторното превозно средство да е извършил административно нарушение на правилата за движение, това нарушение да е немаловажно и същото да е  извършено поради незнание.

По делото няма спор по фактите, установени и описани в съставения на М. АУАН и посочени в оспорената заповед, а именно, че водачът е превозвал пътничката М.М.., без същата да е поставила обезопасителен колан, с което е извършил нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП. От това следва, че в случая, първата предпоставка за издаване на заповед на основание  чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП-извършено нарушение на правилата за движение,  е налице.

От вписаното в АУАН възражение от водача, че не носи отговорност за „колана на пътника“, както и от показанията на разпитаните свидетели Крумов и Юзеир, се установява и втората предпоставка, а именно, че водачът е извършил нарушението поради незнание на извършените през месец януари 2017г. промени в ЗДвП, които вменяват отговорност на водача на МПС, ако същият превозва пътник без поставен предпазен колан.

При тези данни, настоящата съдебна инстанция приема за обоснован и извода на административния орган, че нарушението е извършено поради незнание.

Съдът намира обаче, че в случая не е налице третата предпоставка за издаване на оспорената заповед, а именно-извършеното нарушение да е немаловажно. По отношение на немаловажността е налице законов критерий, чрез който съдът може да извърши преценка за законосъобразността на извода на органа, че нарушението е немаловажно. Законодателят, в § 6, т. 32 ЗДвП, е дал легално определение на понятието "маловажно" нарушение. Съгласно цитираната разпоредба, "маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. В случая извършеното от М. отклонение от нормативно предписаното поведение за спазване на правилата за движение, а именно превозването на пътник без предпазен колан, не би могло да доведе до настъпване на ПТП, доколкото настъпването на ПТП зависи от действията на водача, а не на пътника. Следователно и доколкото законодателят визира като маловажно нарушение на правилата за движение по пътищата, при което не е настъпило ПТП, то с толкова по - голяма сила следва да се приеме, че след като нарушението не може да доведе до произшествие, то само по себе си е маловажно. А след като извършеното нарушение не може да доведе до настъпване на ПТП, то очевидно не създава опасност за другите участници в движението, което намалява до незначителна обществената му опасност и дава основание  същото да се квалифицира като маловажно. Маловажността на извършеното се определя и от факта, че за него е предвидено само наказание глоба в размер на 50лв., но не и лишаване от право да управлява МПС или отнемане на контролни точки. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на административния орган, че за това нарушение се предвижда отнемане на контролни точки. В действителност, отнемане на контролни точки съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.9 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение/Наредбата/ в редакцията от ДВ, бр. 1 от 2013 г., в сила от 4.02.2013г., се предвижда, но само за водача, който не изпълни  задължението да използва на предпазен колан. След въвеждането на административнонаказателна отговорност за водача и за превозването на пътник без колан с промяната на ЗДвП, влязла в сила на 21.01.2017г., законодателят е прецизирал разпоредбата на чл.6, ал.1, т.9 от Наредбата като с ДВ, бр. 28 от 2017г., в сила от 4.04.2017г. изрично е посочил, че отнемане на контролни точки се предвижда само за нарушението по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, т.е. само ако водачът не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, но не и за нарушението по чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП - ако превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, каквото в случая е извършил жалбоподателя. Следователно, законодателят сам е приел, че нарушението по чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП е с по-ниска обществена опасност от нарушението по предложение първо на посочената разпоредба, като не е предвидил отнемане на контролни точки на водача, ако превозва пътник без колан.  Наред с това, съдът намира,  че в конкретния случай са налице и други факти, които намаляват обществената опасност на извършеното, а именно, че нарушението е извършено съвсем скоро, след като превозването на пътник без колан е обявено за наказуемо, което обяснява незнанието на водача на тази законодателна промяна. Освен това, обстоятелството, че самият водач е бил с поставен обезопасителен колан, потвърждава показанията на разпитаната пътничка М.М., която е съпруга на водача, че същата е била без колан, единствено поради факта, малко преди това се е качила в автомобила с покупки и се е забавила с поставянето на колана, а не поради това, че не е имала намерение да ползва такъв. Всичко това определя изключително ниската обществена опасност на извършеното от жалбоподателя М. нарушение и води до квалифицирането на същото като маловажно.

А след като не е налице една от кумулативно изискващите се предпоставки за издаване на оспорената заповед, а именно - извършването на немаловажно нарушение на правилата за движение, то същата се явява незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон и не съответства на целта на закона.  

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспореният административен акт следва да бъде отменен изцяло, ведно с произтичащите от това правни последици.

Независимо от изхода от спора, разноски не се присъждат, доколкото процесуалният представител на оспорващия не е направил искане за това.  

Водим от горното, съдът

                                       

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1729-000035/17.03.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР-Шумен, РУ Шумен, с която на Н.М.М. ЕГН **********,***, на основание чл.171 т.1, б. „в“ от Закона за движение по пътищата и чл.22 от ЗАНН му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач № *********, считано от 18.04.2017г. до успешно полагане на проверовъчен изпит.

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.

 

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: