Определение по дело №298/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на В. К. В. от [населено място], [улица], чрез адв.Д. С. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3 против заповед № 8-Z-85/17.01.2025 г. на кмета на община Созопол. Със заповедта е разпоредено в 14-дневен срок от нейното съобщаване да бъде премахнат преместваем обект наименуван „Дървен навес към каравана“, поставен без разрешение за поставяне/монтиране, в поземлен имот с [идентификатор], [населено място]. С жалбата се прави искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна, както и особено искане да се спре нейното предварително изпълнение.

Жалбата е редовна и допустима, поради което съдът намира, че следва да бъде приета за разглеждане. При това положение и на основание чл.154, ал.1 от АПК, следва да се конституират страните по делото и да бъде насрочено открито съдебно заседание за неговото разглеждане.

При разглеждане на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена по реда на чл.57а, ал.3 от ЗУТ, като съгласно чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ, жалбата не спира изпълнението на заповеди, издадени по този ред. В ал.2, на същия член е предвидена възможността съдът да спре нейното предварително изпълнение, но не са посочени и не са предвидени основанията за това, поради което с оглед препращащата норма на чл.219, ал.3 ЗУТ, следва да намерят приложение нормите на чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Съгласно чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, т.е. за да бъде спряно изпълнението жалбоподателят следва да докаже, че предварителното изпълнение на процесната заповед, допуснато по силата на закона, би могло да му причини значителни или трудно поправими вреди.

От жалбоподателят не се твърдят конкретните вреди по вид и размер и не са представени доказателства, въз основа на които съдът да обоснове извод за вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение, както и да установи евентуалният им размер, за да бъде преценявана тяхната значителност по смисъла на закона. Също така по делото не са налични и доказателства, посредством които да бъде направен в достатъчна степен обоснован извод за наличието на значим за жалбоподателя интерес, който да бъде защитен чрез спиране на предварителното изпълнение.

Настъпването на вреди от жалбоподателя се обосновава единствено във връзка със спора по делото относно вида на обекта, предмет на обжалваната заповед, а именно дали е строеж или преместваем обект, но този въпрос е правен и касае съществото на спора, като е неотносим към преценката за наличие на предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Това е така, защото сред основанията за спиране на предварителното изпълнение, предвидени в нормата на чл.166 от АПК, не фигурира вероятната основателност на жалбата, за разлика от обезпечителното производство по ГПК. Също така, евентуалната невъзможност да бъде изготвена съдебно-техническа експертиза, както твърди жалбоподателя, може да бъде преодоляно по реда на чл.207-209 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, а не посредством спиране на допуснатото предварително изпълнение. В този смисъл е и най-новата съдебна практика на Върховен административен съд обективирана в определение № 12797/26.11.2024 г. постановено по адм.д.№ 11107/2024 г., определение № 9463/14.08.2024 г. постановено по адм.д.№ 7684/2024 г., определение № 300/11.01.2024 г. постановено по адм. д. № 357/2024 г., определение № 7259/03.07.2023 г. постановено по адм.д.№ 6319/2023 г. и др.

С оглед на изложеното съдът счита, че не са налице основанията по чл.166, ал.2, във връзка с ал.4 от АПК, за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на процесната заповед и направеното искане следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, Х-ти състав

О П Р Е Д Е Л И:

Конституира като жалбоподател в производството В. К. В. от [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3 - адв.Д. С..

Конституира като ответник в производството Кмета на община Созопол.

На основание чл.171, ал.4 от АПК, УКАЗВА на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалваната заповед, включително и че за процесния обект е издадено разрешение за поставяне по реда на чл.56 от ЗУТ.

На основание чл.170, ал.1 от АПК, УКАЗВА на административния орган, че негова е доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при нейното издаване.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 25.03.2025 г. от 10,30 ч., за която дата и час да се уведомят страните.

ОТХВЪРЛЯ искането на В. К. В. от [населено място], [улица]за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 8-Z-85/17.01.2025 г. на кмета на община Созопол.

Определението в частта в която е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.