Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и първи май
година 2019
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Снежана
Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9171 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Образувано
е по искова молба на Р.Р.Ф. ЕГН ********** против З. „Л.И.“ АД, ***, по искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата
от 60 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 05.03.2016 год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на ПТП – 05.03.2016 год., до окончателното
изплащане, както и сума в размер на 1873.32 лева, съставляваща обезщетение за
понесени имуществени вреди – разходи за лечение, резултат от същото ПТП, ведно
със законната лихва, считано от 05.03.2016 год., до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В исковата молба
се твърди, че на 05.03.2016 г. в гр. София около 14:05 ч. л.а.
„Фолксваген" модел „Голф" с per. № *******, управляван от неизвестен
водач напуснал ПТП се движи по бул. „Тодор Александров" и пред № 101 и
блъска пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходна Р.Ф.. Вследствие на инцидента е пострадала ищцата в качеството си на
пешеходец. Сочи, че е съставен Констативен протокол за ПТП № 183 от
05.03.2016г.
Твърди
се, че непосредствено след ПТП ищцата е постъпила по спешност в УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ" , с травматичен оток в областта на лява подбедрица, хематом,
рана приблизително 3 см по латералната повърхност на 2- ри пръст на ляво
ходило. Бил е със силни болки и ограничена подвижност. След извършените
прегледи е диагностициран с: счупване на дисталната част на тибията - закрито.
Вулнус дигити 2 педис синистри. Контузио ет вулнус лацеро контузум регио
окципиталис капитис. Приета е за оперативна процедура - Открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. След извършените интервенции
пострадалата е освободена от клиниката за продължаващо домашно амбулаторно
лечение. Сочи, че получените вследствие на ПТП увреди на левия крак са
причинили болки и страдания на ищцата, който са били със значителен интензитет
в първия един месец след ПТП, които продължава да изпитва понастоящем. Травмата
на левия крак е довела до трайно затруднение на функциите на ляв долен крайник,
като общият възстановителен период е продължил между 4-5 месеца. Ищцата е била
лишена от възможността да ходи и стои изправена без чужда помощ за един
значителен период от време. Наложило и се е в първите месеци да ползва за предвижването
си проходилка, след което е преминала на помощни средства (патерици), от
каквито не е имала нужда преди инцидента. През първият месец от лечението си
пострадалата е следвало да изпълнява щадящ режим, без натоварвания на увредения
крайник. Това я е поставило в невъзможност да посреща със собствени битови
потребности за задоволяването, на които
е получавал помощ от своите близки. Започнала е да изпитва страх от автомобили.
Станала е тревожна без видима причина.
Излага
съображения, че във връзка с лечението ищцата е извършила разходи в общ размер
на 1 873, 32 лв., за които са издадени следните счетоводни документи: Фактура №
683/ 15.03.2016 г. ведно с касов бон № 9454/ 15.03.2016 г. издадени от „СФ М."
ЕООД, касаещи разходи за проходилка на стойност 63.00 лв.; Фактура №
**********/15.03.2016 г. ведно с касов бон № 0296249/ 1503.2016 г. издадени от
„В.Р.-А.****" ЕООД, касаещи разходи за лекарствени консумативи на стойност
57.42 лв.; Фактура № **********/ 11.03.2016г. ведно с касов бон №
011700/11.03.2016 г.издадени от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ" ЕАД, касаещи разходи
за тибиален пирон комплект с винтове на обща стойност 1 655.00 лв.; Фактура №
843/ 12.03.2016 г. ведно с касов бон № 0033999/ 12.03.2016 г. издадени от „М.222"
ООД, касаещи разходи за лекарствени консумативи на стойност 97.90 лв.
Посочва,
че по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Голф" с
per. № *******, е налице сключена застраховка "Гражданска
отговорност" при З. „Л.И." АД със застрахователна полица №
BG/22/115002089712/2015 година, със срок на действие от 13.08.2015 г. до
12.08.2016 г.
Ответникът
З. „Л.И.“ АД заявява възражение за недопустимост на предявените искове поради
неизчерпване на административната процедура, по реда на чл. 380, ал. 1 вр. с
чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 год./
По същество оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на
ПТП и причинно - следствената връзка между произшествието и твърдените в
исковата молба вреди. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, за която твърди да е пресичала на място
необозначено за това, навлизайки на платното за движение без да съобрази
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост.
Сочи, че Р.Ф. е нарушила и други задължения на пешеходеца – да не удължава
ненужно пътя и времето за пресичане, да не спира без необходимост на платното
за движение, не е спазила установените в чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП забрани да
навлиза внезапно на платното за движение при ограничена видимост. Оспорва
размера на иска за репариране на неимуществени вреди като завишен и
противоречащ на принципа за
справедливост. Оспорва иска за имуществени вреди по основание и размер, както и
акцесорната претенция за лихва, включително и началната дата, от която се
претендира. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП.
В съдебно
заседание ищцата чрез пълномощника си адв. П. поддържа предявените искове.
Представя списък на разноски.
Ответното
дружество, чрез юрк. С.оспорва предявените искове по основание и размер.
Представя списък на разноските.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при застраховка “Гражданска отговорност” увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди, както и какъв е техният размер.
От
приетото по делото споразумение по чл.381 от НПК, обективирано в протокол от 24.01.2019г.
от проведено о.с.з. по НОХД № 1805/2018г. по описа на Софийски районен съд, се
установява, че подсъдимият Д.К.Ш., ЕГН **********, е признат за виновен, за
това че на 05.03.2016 г. около 14:05 часа в гр. София, при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с per. № *******, движейки се по
ул. „Д.П.“, с посока на движение от бул. „Александър Стамболийски“ към бул.
„Тодор Александров“ и пред № 101 нарушил правилата за движение по пътищата
както следва: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на не релсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре”, Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. ..., 2. когато при произшествието
са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на
следствието; Чл. 150. Всяко пътно превозно средство, което участва в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач и реализирал пътно-транспортно произшествие с пресичащата
ул. „Д.П.“ пешеходка Р.Р.Ф. ЕГН **********, в следствие на което по непредпазливост
й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на
дисталния край на лявата голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни, като след
настъпване на ПТП водачът на автомобила Д.Ш.напуснал местопроизшествието без да
окаже помощ на пешеходката, без да уведоми органите на МВР и е управлявал
лекият автомобил без необходимата правоспособност, за което и на основание чл.
343, ал. 3, пр. 4, пр. 5, пр. 6, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2, вр. чл. 342, ал. 1,пр. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на подсъдимия Д.Ш.е
наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС. /л.119-121 от делото/
Настоящият
съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила
на представеното по делото споразумение, съгласно чл.383, ал.1 от НК, имащо
последиците на влязла в сила присъда на наказателния съд, установяващо по задължителен
за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното
деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми, по смисъла на
чл.300 ГПК. С оглед на това, по делото е
установено, че водачът на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ Д.К.Ш. е
извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе
разпоредби на ЗДвП.
Безспорно
е между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек
автомобил „Фолксваген Голф“ е бил сключен договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е З. „Л.И.“ АД, в
качеството му на застраховател.
Обект
на застраховане по посочената задължителна застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл. 257, ал.1 от КЗ /отм./.
Нормата
на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ регламентира прякото право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид
обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от
ответника, същият дължи заплащането на застрахователното обезщетение на ищцата
за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди.
В
тежест на ищцата е да докаже твърдените от нея неимуществени и имуществени
вреди причинените й в резултата от процесното пътно – транспортно произшествие,
а в тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, на който се позовава, доколкото установяването на
последното е основание за намаляване на отговорността на ответника, на
основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
От
представената по делото Епикриза по ИЗ № 8295/2016г. на УМБАЛСМП „Н.И.ПИРОГОВ“,
се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 05.03.2016г. с
окончателна диагноза: счупване на дисталната част на тибията – закрито. На
09.03.2016г. е извършена оперативна намеса – закрито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибиа и фибула. Изписана е на 12.03.2016г. с подобрение, с
назначени два контролни прегледа – на 21.03.2016г. за сваляне на конци и на
10.04.2016г. – контролна рьо-графия. /л.8
от делото/
Приети
по делото са писмени доказателства – 4 бр. фактури ведно с фискални касови
бонове на л. 9 - 12, установяващи, че ищцата Р.Ф. е заплатила общо сумата от
1 873.32 лева за лечение и възстановяване - (проходилка, медицински
изделия).
На
лист 18 от делото е прието Експертно решение № 0208 от зас. № 018 от 27.01.2015г.
на ТЕЛК, съгласно което на ищцата е определена 50% трудово намалена
работоспособност, с водеща диагноза: инсулинозависим захарен диабет, със срок
на валидност- три години.
За
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинно- следствената
им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е
изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р Б.Б. –
ортопед - травматолог, неоспорена от страните и чието заключение съдът
кредитира като обективно, компетентно и пълно. В заключението на СМЕ се сочи,
че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: закрито счупване в долния край на лявата подбедрица; Порезна рана
на 2 пръст на лявото стъпало; Контузия и разкъсно-контузна рана на тилната
област на главата. Посочено е, че описаните травматични увреждания са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Експертизата е приела, че Р.Ф. е
провела болнично лечение в "Пирогов" от 05.03.2016 г. до 12.03.2016г.
- 7 дни. На 09.03.2016 г. е оперирана - наместване под Ро контрол и фиксация на
голямопищялната кост с пирон и винтове. Останалите травми са лекувани
неоперативно. На 12.03.2016 г. е изписана с подобрение, с наставления да не
натоварва оперирания крак. Вещото лице е посочило, че ищцата е претърпяла болки
и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за 7-8 дни. В останалите
периоди от възстановителния процес болките са били с по- малък интензитет и
непостоянен характер за 4-5 месеца след ПТП. Прието е още, че извършените
разходи, описани във представените по делото фактури, както следва: фактура N
10000001963/15.03.2016 г. за Фраксипарин - 57.42 лв.; фактура N **********/11.03.2016
г. за метални импланти 1655.00лв.;
фактура N 00000000843/12.03.2016 г. за Фраксипарин 97.90 лв.; фактура N *********/15.03.2016 г.
за проходилка 63.00 лв., са направени за лечение на получените при процесното
ПТП травматични увреждания.
От
заключението на приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза с в.л.
инж. А.А. се установява следния механизъм на ПТП:
на 05.03.2016г. в гр. София около 14:05 ч. в
гр. София, ул. „Д.П.“*** към бул. „Тодор Александров при ясно слънчево време в
дясната платно се е движил л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № *******, управляван
от Д.К.Ш. със скорост 40 - 45 км/ч. Когато се е приближавал към кръстовището с
бул. „Ал. Стамболийски“ от десния тротоар след кръстовището по пешеходната
пътека пострадалата Р.Р.Ф. е предприела пресичане на платното за движение на
ул. Д. П. в посока от дясно на ляво спрямо движението на автомобила. Водачът на л.а. Фолксваген Голф не е предприел
спиране, а само е завил леко наляво, но не е успял да избегне удара и
автомобилът е ударил с предната си дясна част лявата страна н пешеходката. След
удара пострадалата пешеходка е била отхвърлена напред и леко надясно и след
падане, плъзгане и търкаляне се е спряла в мястото, където е петното от кръв. Вещото
лице сочи, че автомобилът, насочен наляво вероятно се е качил с предното си
ляво колело на междинната ивица, където се е ударил с предната си лява част в
поставени бетонни саксии за цветя. Водачът не е спрял, а е напуснал
местопроизшествието. От страна на водача на л.а. Фолксваген Голф, причината за
настъпване на произшествието е в неговите действия, ако пешеходката е вървяла с
бавен, спокоен и бърз ход, защото е имал възможност да спре преди мястото на
удара и да предотврати ПТП. Ако пешеходката е тичала, водачът не е имал
обективна възможност да предотврати и удара чрез спиране. Кръстовището е
регулирано със светофарна уредба, но няма данни, кой от участниците на какъв
сигнал е навлязъл и се е движил по платното за движение. Мястото на удара по
дължина на бул. Д.П. е на 0,5 -1,0 метра след ориентира, а по широчина на 4,0
метра вдясно от левия бордюр. Произшествието е настъпило в зоната на
кръстовището между бул. Ал. Стамболийски и ул. Д. П.. Пешеходката е пресичала
по продължението на тротоара на бул. Ал. Стамболийски. Имало е светофарна
уредба. Скоростта на автомобил „Фолксваген Голф“ при удара на пешеходеца е в
диапазона 40 - 45 км/ч. Няма данни за допълнително ограничаване на скоростта,
която по регламент за населено място е до 50 км/ч. И двамата участника в ПТП са
имали пряка видимост един спрямо друг. Водачът е имал възможност да види
пешеходката от момента, в който тя слиза от десния тротоар след кръстовището и
по време на движението й. Експертизата приема, че пешеходката също е имала
възможност да види приближаващия я отляво л.а. Фолксваген Голф, още преди да
слезе от тротоара и по време на пресичане на платното за движение на ул. Д. П..
Опасната зона за спиране на автомобил Фолксваген Голф при движение със скорост
40 км/ч е 24,54 метра, а при скорост 45 км/ч е 28,87 метра. Ударът върху лявата
страна на пешеходката е нанесен с предна дясна част в областта на десния фар.
При неограничена видимост за водача на процесния автомобил „Фолксваген Голф“ се
определя, че към момента, в който пешеходката е слязла от десния тротоар водачът
на автомобила е имал възможност да предотврати удара и ПТП при движение на
пешеходката с бавен, спокоен и бърз ход. При тичане на пешеходката ударът е бил
непредотвратим за водача. Всеки пешеходец има възможност да не допусне ПТП,
когато пресича платното за движение на автомобилите, като се огледа внимателно
и прецени ситуацията преди да стъпи на платното и по време на движението си по
него. Той може се спре преди да навлезе в коридора на движение на автомобила.
В
о.с.з. на 24.10.2017г. вещото лице инж. А. допълва, че ако ищцата се е движела
по „Стамболийски“ е имал възможност да я вижда, защото пространството е
открито, ако е идвал насреща по десния тротоар на „Д.П.“, е възможно да е имало
други пешеходци, които да са я закривали. Пояснява още, че преди тя да стъпи
върху платното за движение на „Д.П.“, той е имал възможност да я вижда, да я
забележи.
По
делото е допуснато допълнително САТЕ, изготвено от вещо лице инж. А.А., същото
установява, че ако пешеходката тичайки спокойно или бързо с явни признаци, че
ще предприеме пресичане на платното за движение без да спре, водачът на л.а.
Фолксваген Голф е имал възможност да спре и да предотврати удара и ПТП, ако е
имал възможност да я види, ударът е бил предотвратим. Ако е имал възможност да
я види едва в границите, ударът за него е непредотвратим. Ако пешеходката е
вървяла, ударът е бил предотвратим за водача.
Съдът
възприема заключението на съдебно автотехническата експертиза с вещо лице инж. А.,
като обективно и кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
В
показанията си свидетелят Л.С.Д. –
съпруг на ищцата, сочи че след ПТП, видял
съпругата си в болница „Пирогов“, в безпомощно състояние, със
сцепена глава, с обърнат крак, настанили я в болничното заведение и десет дни била
със стенд. Свидетелят заявява, че той е придружител. Наложило се обслужване на
съпругата му с подлога шест месеца, през което време той се грижил за нея. Водил
я на физиотерапия, купили инвалидна количка.
Имала болки. Не помнела нищо. Д. сочи в показанията си още, че в момента не е
добре с главата, има страхове. Свидетелят сочи, че съпругата му е едра жена, с диабет. Заявява, че в момента я
боли кракът, не ходи както трябва, сложили й пирон. Към шестия месец започнала
сама да се обслужва, но пак не ставала. След седмия месец я водел на
физиотерапия в Трета градска болница. Преди ПТП живеели със съпругата си,
децата - две момчета и внучката.
Показанията
на свидетелят Л.Д., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със неоспорено
заключение на съдебно медицинската експертиза.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на застрахователя
спрямо увредения за нанесени от
застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с
деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 05.03.2016 г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП,
извършено виновно; процесните неимуществени вреди и причинно – следствена връзка между деянието
и вредите. Установи се, че със споразумение по чл.381 от НПК, обективирано в
протокол от 24.01.2019г. от проведено о.с.з. по НОХД № 1805/2018г. по описа на
Софийски районен съд, подсъдимия Д.К.Ш., е признат за виновен, за това че на
05.03.2016 г. около 14.05 часа в гр. София, при управление на лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с per. № *******, движейки се по ул. „Д.П.“,
с посока на движение от бул. „Александър Стамболийски“ към бул. „Тодор
Александров“ и пред № 101 нарушил правилата за движение по пътищата визиран ви
разпоредбите на чл. 119, ал. 1, чл. 123. и чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил на Р.Ф. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на
дисталния край на лявата голямопищялна кост.
Предвид горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: поради изричното изявление на ответното
застрахователно дружество съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото обстоятелството, че З. „Л.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./
за доказани
по основание.
Относно размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл. 45
от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип
за справедливост. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на
ищцата към момента на настъпване на увреждането – 56 г., продължителният
лечебен и възстановителен период -около 4-6 месеца, интензитета на болките,
открито наместване на счупените кости на подбедрицата с поставяне на метална
остеосинтеза с вътрешна фиксация, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани
със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни действия за около 6
/шест/ месеца, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й
състояние, както и факта, че и към момента ищцата се предвижва с патерица съдът
намира, че сумата от 40 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения
в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за
ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
се основава на доказателствата по делото
и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което
понятието „ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания. Освен
цитираното постановление съдът е взел пред вид и утвърдената практика на ВКС по
отношение на преценката на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/
15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази
в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца болки и страдания, общественото възприемане на
справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и
икономическата конюнктура в страната.
По
правилото на чл. 84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване
на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на
застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той,
това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от
момента на увреждането 05.03.2016. и
дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху
главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата.
По възражението
за съпричиняване
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата е
нарушила установените в чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП правила, както и чл.114,
т.1 и т.2 от ЗДвП. Съдът намира възражението за недоказано. С определение от
20.06.2017г., съдът е разпределил доказателствената тежест на страните, като в
тежест на ответника е указал, че следва да докаже по пътя на насрещното
доказване твърденията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
включително наличието на съпричиняване. Настоящата съдебна инстанция счита, че
ответника не доказа по безспорен начин наведеното в отговора на исковата молба
възражение. В заключението на приетото по делото и неоспорено от страните САТЕ
с вещо лице инж. А.А. сочи, че кръстовището е регулирано със светофарна уредба,
но няма данни кой от участниците на какъв сигнал е навлязъл и се е движил по платното за
движение. В допълнителното такова, вещото лице излага вероятности, при които евентуално
е настъпило ПТП. Нещо повече, в приетото
по делото споразумение по чл.381 от НПК, обективирано в протокол от
24.01.2019г. от проведено о.с.з. по НОХД № 1805/2018г. по описа на Софийски
районен съд, е прието че подсъдимият Д.Ш.е
признат за виновен, поради това, че е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП, съгласно
който „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, с оглед на
което съдът приема, че ищцата е пресичала на обозначено за целта място. С оглед заболяването, което същата има - инсулинозависим диабет, съдът намира за
несъстоятелно твърдението на ответника, че ищцата е удължила ненужно
пресичането си.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за недоказано наведеното в
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата Р.Ф..
По иска за
обезщетение за имуществените вреди:
По
предявеният иск за сумата от 1 873.32 лв., претендирана като обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за лечението,
свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства – 4 броя фактури,
ведно с касови бонове, се установи, че ищцата действително е направила такива
разходи на стойност от 1 873.32 лв. В приетото по делото СМЕ, изготвено от
вещо лице д-р Б. сочи, че извършените от ищеца разходи, за които са представени
фактури, са в причинна връзка с получените от ищцата травми и са направени за
лечение на получените от нея травматични увреди при процесното ПТП.
Тъй
като претендираните имуществени вреди съставляват разноски във връзка с
лечението на пострадалото лице, а оттам – представляват действително претърпени
загуби, то същите настъпват от момента на извършване на разхода, тъй като това
е моментът, от който намалява имуществото на пострадалото лице. Макар
имуществените вреди да са в пряка причинно – следствена връзка с увреждащото
здравето пътно – транспортно произшествие, същите настъпват реално в момент,
следващ момента на увреждащото събитие, а именно – настъпват от момента, когато
е извършен разходът. За разлика от неимуществените вреди, които поради това, че
представляват болки и страдания от увреждане здравето на пострадалото лице
настъпват в момента на самото увреждане, което е основание за дължимост на
мораторна лихва от този съвпадащ момент, то при имуществените вреди, които
настъпват в последващ момент е нелогично да се счита, че се дължи мораторна
лихва от момента на увреждането. Възприемането на този извод би означавало да
се приеме, че мораторна лихва се дължи от момент, който предхожда момента на
извършване на разходите, както и да се възприеме и че длъжникът е в забава за
плащане на обезщетение за имуществени вреди за период, за който същите все още
не са направени, поради което и за този период все още не се дължи обезщетение
за поправянето им. Последното е немислимо, доколкото вземането за мораторна лихва
е акцесорно на главното вземане и не може да възникне преди да възникне това
главно вземане. По тези съображения искането за мораторна лихва следва да бъде
уважено за периода от извършване на разходите – съответно от 15.03.2016 г.
върху сумата от 63 лв. за закупена проходилка, от 15.03.2016г. – върху сумата от 57.42 лв.,
от 11.03.2016г. за сумата от 1 655 лв. за заплатен тибиален пирон, и от
12.03.2016г. за сумата от 97.90 лв. до окончателното изплащане и отхвърлен за
периода от датата на ПТП – то до датата на извършване на всеки от разходите.
Неоснователно е възражението на ответното
дружество, че предявените искове са недопустими, с оглед неизпълнение на
установените в чл.380 от КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ задължения, а именно - предявяване
на извънсъдебна претенция пред застрахователя от страна на ищцата. Не се спори
между страните, че ответникът е застраховател по "ГО на
автомобилистите" на виновния водач Д.К.Ш. със срок на валидност от 13.08.2015
г. до 12.08.2016 г. Съгласно разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се
прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В настоящия случай,
приложим е КЗ (отм.), тъй като полицата е сключена на 13.08.2015 г., с оглед на
което задължението в разпоредбата на чл. 380 КЗ е неприложим в настоящия случай
за ищцовата страна.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 3066,67 лв. съставляваща
съдебно-деловодни разноски, от които 600 лв. депозити САТЕ и СМЕ и 4 000
лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения на страница 129
договор за правна защита и съдействие, съобразно уважената част от исковете.
В
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 205 лв. /общо
сторените от ответника разноски са 615 лв. депозит за АТЕ в р размер на 300
лв., 15 лв. държавна такса за издаване на 3 бр. съдебни удостоверения и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение./
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски, ответникът ЗД „Л. И.“ АД следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1674,94 лв., съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, ГО, І - VII -ми състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Р.Ф., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с чл.45 ЗЗД, сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 05.03.2016г. по вина на
Д.К.Ш., чиято гражданска отговорност, като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******* е била
застрахована при ответника, ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от 05.03.2016 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 60
000 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Р.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, сумата 1 873.32 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от травматични увреди в
резултат на ПТП, реализирано на реализирано на 05.03.2016г. по вина на Д.К.Ш.,
чиято гражданска отговорност, като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, ведно със
законната лихва върху сумата от 63 лв. и за сумата от 57.42 лв., считано от
15.03.2016 г., за сумата от 1 655 лв., считано от 11.03.2016г. и за сумата
от 97.90 лв. – считано от 12.03.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за законна лихва
върху сумата от 63 лв. и от 57.42 лв. за периода от 05.03.2016 г. до 14.03.2016
г., законна лихва върху сумата от 1 655 лв. за периода от 05.03.2016г. до 10.03.2016
г., както и законната лихва върху сумата от 97.90 лв. за периода от
05.03.2016г. до 11.03.2016г. вкл.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Р.Ф., ЕГН **********,
сумата 3066,67лв. разноски по
делото пред СГС, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Р.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 205 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1674,94
лв. – държавна такса,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: