Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и осми януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 10788 по
описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.Л.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***. ***срещу „Сириус Секюрити” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, с която е предявени следните обективно
съединени искове, както следва: 1) по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата
от 445,41 лева, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. март 2019г., сумата от 441,34 лева, представляваща неизплатено
нетно трудово възнаграждение за м. април
2019г. и сумата от 442,69 лева,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. май 2019г., ведно
със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2) по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 4,95 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 445,41 лева (трудово
възнаграждение за м. март, 2019г.) за периода от 01.06.2019г. до 10.07.2019г.,
сумата от 4,90 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата от 441,34 лева (трудово възнаграждение за м.
април, 2019г.) за периода от 01.06.2019г. до 10.07.2019г., сумата от 4,92 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата от 442,62 лева (трудово възнаграждение за м. май,
2019г.) за периода от 01.06.2019г. до 10.07.2019г.; сумата от 12,50 лева, представляваща лихва за
забава върху главница от 445,41 лева (трудово възнаграждение за м. януари,
2019г.) за периода от 01.04.2019г. до 01.07.2019г.; сумата от 8,76 лева, представляваща лихва за
забава върху главница от 444,06 лева (трудово възнаграждение за м. февруари,
2019г.) за периода от 01.05.2019г. до 01.07.2019г.; 3) по чл.224, ал.1 от КТ за
заплащане на сумата от 233,33 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 4) по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2,59 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата от 233,33 лева (обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск) за периода от 01.06.2019г. до 10.07.2019г. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между
страните е имало сключен трудов договор № 2350/22.12.2015г., по силата на който
ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „охранител“ на пълно работно време
от 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение, равняващо се на минималната
работна заплата. Тъй като от началото на 2019г. ищецът не бил получавал трудово
възнаграждение, на 20.05.2019г. подал заявление до управителя на ответното
дружество, че считано от 01.06.2019г. прекратява сключения между страните
трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т.2 от КТ, което било изпратено по
куриер и получено от ответника на 31.05.2019г. На 01.07.2019г. на ищеца било
изплатено трудовото възнаграждение за м.
януари и м. февруари 2019г. Останали дължими трудовите възнаграждения за
м.март, април и май 2019г., както и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2019г.
В законоустановения едномесечен срок ответното
дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове като неоснователни. Не се оспорва възникването на трудово
правоотношение между страните. Оспорва се наличието на неизплатени задължения
на работодателя към датата на прекратяване на трудовия договор. Твърди се, че
претендираните трудови възнаграждения са изплащани в срок съгласно подписаното
споразумение за разсрочено плащане за периода от 01.01.2017г. до 31.03.2017г.,
а текущите възнаграждения за положен труд са изплащани съгласно договорения
срок в т.6 на сключения трудов договор, а именно до края на втория месец след
месеца, за който се отнася, но не по-късно от третия месец. Твърди се, че
ищецът е използвал платения си годишен отпуск за 2019г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуален представител на ответното дружество не се
явява и не изразява становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от
представения трудов договор № 2350 от 22.12.2015г., че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, по силата на което е бил назначен на длъжност
„охранител”. С трудовия договор е уговорено, че месечното трудово
възнаграждение за съответния месец се изплаща ежемесечно до края на втория
месец след месеца, за който се отнася, но не по-късно от последния ден на
третия месец след месеца, който е изработен.
Не се спори и че със заявление от 30.05.2019г.,
получено от работодателя на 31.05.2019г., е прекратил трудовия си договор на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ .
От заключенията на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвени от безпристрастно вещо лице, се установява следното: Начислени
за м.април 2019г. по фиш са отработени 20 от 20 работни дни за месеца, а
отработените смени са 15. Брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на
568,75 лв., включващо основна
работна заплата от 560,00лв. и начислена сума за нощен труд 35 часа по 0,25лв.
– общо 8,75лв., като същите са неизплатени. Начислените задължения за сметка на
работника за ДОО, ЗОК и ДОД са в размер на 127, 41 лв, а нетният размер на
трудовото възнаграждение за м.април, начислено по фиш е в размер на 441,34лв. Начислени за м.май 2019г. по
фиш са отработени 20 от 20 работни дни
за месеца, а отработените смени са 15. Брутното възнаграждение на ищеца е в
размер на 570,50 лв., включващо основна работна заплата от 560,00 лв. и
начислена сума за нощен труд 42 часа по 0,25 лв. – общо 10,50 лв., като същите
са неизплатени. Начислените задължения за сметка на работника за ДОО, ЗОК и ДОД
са в размер на 127, 81 лв., а нетният размер на трудовото възнаграждение за
м.май, начислено по фиш е в размер на 442,69
лв. От досието на ищеца се констатира, че същият не е ползвал платен
годишен отпуск за периода от м. януари до м. май 2019г. Полагаемият отпуск е в
размер на 9 работни дни, а изчисленото брутно обезщетение за неизползвани 9 дни
платен годишен отпуск за 2019г.. е в размер на 256,77лв. Нетното обезщетение по
чл.224 КТ е 231,09 лв. Размерът на претендираните от ищеца лихви за забава
върху неизплатените трудови възнаграждение и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск е както следва: За м. април 2019г. върху 441, 34 лв. за периода
от 01.06.2019г. до 10.07.2019 г. – 4, 91лв.; За м. май 2019 г. върху 442, 69
лв. за периода от 01.06.2019 г. до 10.07.2019 г. – 4,92 лв.; Върху обезщетението
по чл. 224 КТ върху 231,09 лв. за периода ог 01.06.2019г. до 10.07.2019г. –
2,57 лв.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По исковете по чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД
С оглед правилото за разпределение
на доказателствената тежест ищецът следва да докаже наличието на валидно трудово
правоотношение с ответника, изпълнение на задълженията си по него, както и
размера на претендираните трудови възнаграждения, изпадане на ответника в
забава и началната дата на същата, а
ответникът следва да докаже плащане на дължимите трудови възнаграждения или
друг правопогасяващ факт.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът
е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „охранител” и че
е изпълнявал задълженията си.
Спорно е твърдението на ищеца, че работодателят е
останал задължен към него с претендираните в исковата молба суми за трудови
възнаграждения.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че претендираните трудови възнаграждения за м. април и м.май 2019г.
не са заплатени, като размерът на нетното трудово възнаграждение за м. април е
441,34 лева, а за м. май е 442,69 лева. Размерът на лихвата за забава върху
главницата за м. април за периода от 01.06.2019г. до 10.07.2019г. е 4,91 лева,
а на лихвата за забава върху главницата за м. май за периода от 01.07.2019г. до
10.07.2019г. е 4,92 лева.
Поради техническа грешка в задачата на експертизата не
са включени въпросите за нетното трудово възнаграждение на ищеца за м. март и
лихвата за забава върху същото. Въпреки това съдът намира, че следва да приеме,
че на ищеца е дължимо и възнаграждението за м.март 2019г. в размер от 445,41
лева. Размерът сам по себе си не е оспорен от ответника, а възражението, че
възнагражденията са заплатени е останало недоказано. На работодателя изрично е
разпределена доказателствена тежест, че следва да установи плащане, но той не е
ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че е изплатил
всички дължими трудови възнаграждения на ищеца.
По изложените съображения съдът намира, че иска за
заплащане на трудови възнаграждения е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По отношение на законната лихва за забава, доколкото
искът се явява акцесорен и се установи, че трудовите възнаграждения за м. март,
април и май 2019г. не са заплатени, дължима се явява и законна лихва от падежа
на всяко от задълженията до датата на подаване на исковата молба.
От сключения между страните трудов договор се
установява, че задължението на работодателя за заплащане на трудов
възнаграждение следва да бъде изпълнено най-късно на последния ден на третия
месец след месеца, който е изработен. Следователно работодателят е изпаднал в
забава, както следва: от 01.06. за м. март, от 01.07. за м. април и от 01.08.
за м.май.
Съобразно изчисления, направени с лихвен калкулатор,
дължимото обезщетение за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение за м. март за периода от 01.06.2019г. до
10.07.2019г. е в размер на 4.95 лева, а дължимото обезщетение за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение за м. април за периода от 01.07.2019г. до
10.07.2019г. е в размер на 1.23 лева, като за разликата до претендирания размер
от 4,90 лева и за периода от 01.06.2019г. до 30.06.2019г. претенцията следва да
бъде отвхърлена . Доколкото към датата на подаване на исковата молба не е
настъпила изискуемостта на задължението за плащане на трудово възнаграждение за
м. май 2019г., не се дължи и исканото обезщетение за забава за период преди
подаване на исковата молба, в който смисъл следва да се отхвърли и претенцията
за обезщетение за забава в плащането на трудовото възнаграждение за м.май
2005г.
По отношение на претенциите за обезщетение за забава в плащането на
трудовите възнаграждения на ищеца за м. януари и м. февруари, съдът намира, че
ищецът не е доказал изпадане на ответника в забава, доколкото не е ангажирал
доказателства за датата, на която са му заплатени посочените трудови
възнаграждения, с оглед на което в тази част претенцията следва да бъде
отхвърлена.
По исковете по чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД
Съгласно чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
Безспорно по делото е обстоятелството, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 31.05.2019г. Съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза ищецът не е ползвал платен
годишен отпуск за 2019г., като полагаемият се такъв за периода, в който е бил
на работа е в размер на 9 работни дни. Дължимото обезщетение за неизползвания
отпуск е изчислено в нетен размер от 231,09 лева, а лихвата за забава върху същото
за периода от 01.06.2019г. до 10.07.2019г. е изчислена в размер на 2,57 лева. Обезщетението
по чл.224, ал.1 от КТ е изискуемо от датата на прекратяване на трудовия
договор, следователно ответникът е изпаднал в забава от следващия ден, а именно
от 01.06.2019г.
По гореизложените съображения предявените искове се
явяват частично основателни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 380,00 лева, от които ответникът следва
да заплати 372,38 лева.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на
ВРС държавна такса съобразно с уважените искове. 53,18 лева по иска за трудово възнаграждение и 8,57 лева
по иска за обезщетение за забава върху главницата за трудово възнаграждение, 50
лева по иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и 50 лева по
иска обезщетение за забава върху главницата за неизползван платен годишен
отпуск, или общо държавни такси в размер на 161,75 лева. Ответникът следва да заплати по сметка на ВРС и разноски за
възнаграждение на вещо лице съобразно с уважената част от исковете в размер на 147
лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Сириус секюрити” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Л.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***. ***следните суми: сумата от 445,41 лева, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м. март 2019г., сумата от 441,34 лева, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м. април 2019г. и сумата от 442,69 лева, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м. май 2019г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.07.2019г. до
окончателното плащане, на основание чл.128, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Сириус секюрити” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Л.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***. ***сумата от 4,95
лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 445,41 лева
(трудово възнаграждение за м. март, 2019г.) за периода от 01.06.2019г. до
10.07.2019г. и сумата от 1,23 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата от 441,34 лева (трудово възнаграждение за м. април,
2019г.) за периода от 01.07.2019г. до 10.07.2019г., на основание чл.86 от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска в следните части: в частта за лихва за забава върху
главницата от 441,34 лева (трудово възнаграждение за м. април, 2019г.) за
разликата над сумата от 1,23 лева до предявения размер от 4,90 лева и за
периода от 01.06.2019г. до 30.06.2019г.; в частта за сумата от 4,92 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 442,62 лева (трудово
възнаграждение за м. май, 2019г.) за периода от 01.06.2019г. до 10.07.2019г.; в
частта за сумата от 12,50 лева, представляваща лихва за забава върху главница
от 445,41 лева (трудово възнаграждение за м. януари, 2019г.) за периода от
01.04.2019г. до 01.07.2019г.; в частта за сумата от 8,76 лева, представляваща
лихва за забава върху главница от 444,06 лева (трудово възнаграждение за м.
февруари, 2019г.) за периода от 01.05.2019г. до 01.07.2019г.
ОСЪЖДА „Сириус
секюрити” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***. ***сумата от 231,09 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2019г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба – 10.07.2019г. до окончателното
плащане, на основание чл.224, ал.1 от КТ като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата над сумата от 231,09 лева до предявения размер от 233,33 лева.
ОСЪЖДА „Сириус секюрити” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Л.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***. ***сумата от 2,57 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 231,09
лева (обезщетение за неизползван платен годишен отпуск) за периода от
01.06.2019г. до 10.07.2019г., на основание чл.86 от ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за разликата над сумата от 2,57 лева до предявения размер от 2,59 лева.
ОСЪЖДА „Сириус секюрити” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Л.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***. ***сумата от 372,38 лева, представляваща
направени по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Сириус секюрити” ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** да заплати по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 161,75 лева лева, както и сумата от 147 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: