Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
София, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: РОСИНА
ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.
дело № 396 по описа на Софийски окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени
кумулативно съединени искове от В.А.А., с ЕГН **********
***, чрез адв. Б.П. против О.И. за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на злополука,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2018 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 9 624,50 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени загуби от направени разходи за лечение, ведно
със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба /15.03.2019
г./ до окончателното изплащане, сумата от 4 696,00 лева-обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на разликата между
брутното трудово възнаграждение и получаваното обезщетение по обществено
осигуряване за периода от 09.02.2018 г. до 30.01.2019 г. вкл., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба
/15.03.2019 г./ до окончателното изплащане.
Претендира и присъждане на сторените за производството разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на
09.02.2018 г., след 11, 00 часа, движейки се към центъра на града, по левия тротоар
на ул. "Ц. О." по посока на движение, достигайки до бившия магазин на
"Х." и офиса на "Т.", като вървял и стъпвал по тротоарните
плочки, същите поддали и двата му крака потънали надолу. Опитал се да запази
равновесие, но не успял, приятелят му Х.И. Б., който бил с него се опитал да го
прихване, но не успял, при което паднал напред, извикал силно от болка и
изгубил съзнание за известен период от време. Усетил много силни и остри болки
в дясното рамо, дясната му ръка била изтръпнала, имал главоболие и подутина по
челото. Видял, че на тротоара се образувал отвор с дълбочина около 30 см, като
тротоарните плочки били пропаднали. Ищецът бил откаран от сина си в
МБАЛ-Ихтиман, където му била направена снимка и установено счупване в раменната
става, което налагало да се направи операция. Синът му М. го откарал до УМБАЛСМ
"Н.И. Пирогов" ЕАД, където бил прегледан, хоспитализиран, насрочено
било оперативно лечение с диагноза:счупване на горния край на раменната
кост-закрито-дясно. На 13.02.2018 г. бил опериран и поставени импланти, на
15.02.2018 г. бил изписан и препоръчано рехабилитационно лечение в
балносанаториум "С." гр. П.б., където провел няколко процедури.
Въпреки проведеното лечение състоянието
му не се подобрило, след консултация се установило, че има разскъсано дългото
сухожилие на мускул бицепс брахии. На 13.04.2018 г. в МБАЛ "Свети
Пантелеймон-София" АД претърпял втора операция, изписан на 16.04.2018 г. с
указания за рехабилитационно лечение. Провел такова, но състоянието му не се
подобрило, установило се, че има травма на мускулите и сухожилията на дългата
главичка на двуглавия мускул. На 22.10.2018 г. в МБАЛ "С.П.-С." АД
претърпял трета операция, при което било извършено реинсерция на сухожилието.
С експертно решение № 0444 от
05.03.2019 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ Самоков ЕООД е определена 60 %
тр.н.работоспособност, поради общо заболяване, с водеща диагноза:счупване на
горния край на раменната кост /хумерус/ и общо заболяване:фрактура хумери
декстра;състояние след оперативно лечение.
Ищецът заявява, че в следствие на
претърпения инцидент се сринал физически и психически, изнервил се, бил лишен
от възможността да полага бащини грижи по отношение на непълнолетния си син – Д.В.А..
Силно се ограничили социалните му контакти, чувствал се непълноценен.
Ищецът твърди, че ул. "Ц.О."
и прилежащия тротоар е със статут на публична общинска собственост по смисъла
на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС. Описаните травми ищецът получил, вследствие на
това, че О.И. не е положила дължимата грижа да създаде условия за безопасно
преминаване на пешеходците.
В резултат на травмите бил в отпуск
поради временна неработоспособност за периода от 09.02.2018 г. до 30.01.2019 г.
вкл. За този период не получавал трудово възнаграждение, а обезщетение по
обществено осигуряване в размер на 26,95 лева дневно, при което за него
възниква вреда, изразяваще се в пропусната полза, равняващо се на разликата
между получаваното брутно трудово възнаграждение в размер на 845, 00 лева и
получаваното обезщетение по обществено осигуряване, в размер на 9624,50 лева.
С оглед горното за ищеца бил налице
правeн интерес от предявяване на настоящите искове, с които моли съда да осъди
ответната Община да му заплати неимуществени вреди в размер 35 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие на злополука, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.02.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата от 9
624,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби
от направени разходи за лечение, ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба /15.03.2019 г./ до окончателното изплащане, сумата
от 4 696,00 лева-обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати
ползи в размер на разликата между брутното трудово възнаграждение и
получаваното обезщетение по обществено осигуряване за периода от 09.02.2018 г.
до 30.01.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба /15.03.2019 г./ до окончателното
изплащане. Претендира и присъждане на
сторените за производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът - О.И.
е депозирал писмен отговор, в който изразява становище по основателността на
предявените искове.
Оспорва същите изцяло по основание и
размер, като заявява, че е положил и полага грижа на добрия стопанин за всички
общински имоти, вкл. за ул. "Ц.О." и прилежащите й тротоари. Твърди,
че в процесния период на мястото на инцидента е извършван ремонт от трето лице
- "В.и к." ЕООД, в рамките на неговите функции и предмет на дейност.
При извършването на ремонта ВиК означило
участъка и е поставило предупредителни знаци за гражданите. Заявява, че
евентуално вредите за ищеца са в причинно-следствена връзка от извършената от
ВиК ремонтна дейност. Настъпилото увреждане на здравето на ищеца е по негова
вина вследствие невнимание, поради което липсва основание за ангажиране на
отговорността на Общината за претърпените от ищеца вреди. След падането ищецът
не е извикал незабавно спешна медицинска помощ, а е извършено траспортиране от
негови близки, поради което твърде възможно е същите да се причинили
увреждането или да са го задълбочили. На следващо място посочва, че увреждането
и болките на ищеца са в резултат на неправилно проведено лечение. Възможно е
увреждането да е настъпило в резултат на предходни заболявания на ищеца или вредни
навици /напр. тютюнопушене и др./, всяко от което или заедно да са довели до
усложнения при възстановяването на пострадалото лице.
Възразява срещу размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, което е завишено, а претенцията за имуществени
вреди е неоснователна, защото разходите не са били необходими. Същите са
направени по желание на ищеца, който е здравноосигурен и неговото лечение са
поема от Националната
здравно-осигурителна каса. Посочва, че неоснователа е и претенцията за обезщетение
за пропуснати ползи, евентуално е в по-малък от претендирания размер. Релевира
възражение за съпричиняване на вредата от ищеца- не е обърнал внимание на
поставените от ВиК предупредителни знаци за ремонт на мястото на инцидента, не
е потърсил незабавно спешна медицинска помощ.
С оглед изложеното, ответникът моли
предявените искове като неоснователни да бъдат отхвърлени, като претендира
присъждане на сторените за производството разноски.
В отговора на исковата молба,
ответникът прави искане по чл. 219 ГПК в производството да бъде привлечено като
трето лице-помагач на негова страна "В.и к." ЕООД. С определение №
730 от 29.07.2019 г. е конституирано третото лице помагач.
Депозиран е отговор от третото лице
помагач "В.и к." ЕООД, чрез юрк. Т.Б..
Заявява, че исковете са допустими, но
неоснователни. В рамките на предмета на дейност, дружеството отстранява
възникнали аварии. При отстраняване на същите дружеството обозначава
ремонтирания участък, поставя предупредителни знаци за гражданите и предприема
всички обезопасителни мерки за обозначение на ремонтирания участък. Поддържа
съображенията на ответника, че причина за процесния инцидент е невниманието на
ищеца или пренебрегването от негова страна на предупредителните знаци.
Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
което не кореспондира с фактите и доказателствата по делото, както и с размера
на обезщетението за имуществени вреди. Оспорва акцесорния иск за заплащане на
лихва.
В съдебно
заседание страните поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в
отговора на исковата молба. Третото лице помагач -"В.и к." ЕООД изразява
становище за несонователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
представените по делото доказателства, намира че са предявени искове по чл. 49,
вр. чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими.
По делото се установяват следните факти:
От експертно решение №0444 от 044/05.03.2019
г. на ТЕЛК се установява, че на ищеца В.А.А. е
определена 60% трайно намалена работоспособност за срок от три години - до
01.03.2022 г., с водеща диагноза - счупване на горния край на раменната кост
/хумерус/.
От приета епикриза от УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов" ЕАД се установява, че ищецът е приет на 09.02.2018 г.,
изписан на 15.02.2018 г., с диагноза-счупване на горния край на раменната
кост-закрито-дясно. На 13.02.2018 г. е извършена оперативна интервенция, за
което е приложен оперативен протокол № 4216 от 13.02.2018 г.
От амбулаторен лист № 1857 от 03.04.2018
г., изд. от д-р Д.Л. и направление за
хоспитализация се установява, че пациента е изпратен за постъпване за хоспитализация,
поради последици от счупване на горен крайник.
От епикриза на МБАЛ "Св.
Панталеймон" гр. С.се установява, че В.А. е приет на 13.04.2018 г.,
изписан на 16.04.2018 г., извършено е открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, хуперус, скапула.
От епикриза на МБАЛ "Св.
Панталеймон" гр. С. се установява, че В.А. е приет на 22.10.2018 г.,
изписан на 25.10.2018 г., извършено е оперативна интервенция - възстановяване
на ротаторно влагалище.
От приложените експертни решения на ТЕЛК
от 07.06.2018 г., от 15.10.2018 г., от 03.12.2018 г. и представен болничен лист
№ Е20180672279, болничен лист № Е20180112893, болничен лист № Е20181139387,
болничен лист № Е201800113059, болничен лист № Е20180113148, болничен лист №
Е20181868953, болничен лист № Е20181969553, болничен лист № Е201801969684,
болничен лист № Е20182504217, болничен лист № Е20182504294, болничен лист №
Е20183088425, болничен лист № Е20183088517, се установява, че ищецът е бил
временно неработоспособен от 09.02.2018 г. до 30.01.2019 г. вкл.
Представени и приети по делото са следните фактури: фактура № **********/15.02.2018 г., издадена от УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов"
ЕАД, от които се установява, че В.А.А. е заплатил
сума в размер на 34, 80 лева за потребителска такса; фактура № 70000/15.02.2018
г., издадена от УМБАЛСМ "Н.И.
Пирогов" ЕАД, за сума в размер на 2295, 00 лева -за комплект титаниева
плака за фиксация на проксимален хумерус и оплетен полимерен конец; фактура №
**********/09.03.2018 г., издадена от
УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов" ЕАД за сума в размер на 2, 90 лева за
потребителска такса; фактура № **********/13.04.2018 г., издадена от МБАЛ
"Свети Панталеймон-София" АД, за сума в размер на 100, 00 лева-медицински
услуги избор на екип; фактура № **********/13.04.2018 г., издадена от МБАЛ
"Свети Панталеймон-София" АД, за сума в размер на 17, 40
лева-потребителска такса; фактура № **********/19.04.2018 г., издадена от Глас
фарма ООД, за сума в размер на 109, 29 лева-за лекарства; фактура №
**********/17.03.2018 г., издадена от "Фарма 1" ЕООД, за сума в
размер на 91, 63 лева-за лекарствени медикаменти; фактура №
**********/16.03.2018 г., издадена от "Фарма 1" ЕООД, за сума в
размер на 76, 79 лева-за лекарствени медикаменти; фактура № 5/15.06.2018 г.,
издадена от Ригел плюс ЕООД, за сума в размер на 76, 50 лева-за лекарствени
медикаменти; фактура № 9/16.10.2018 г., издадена от Ригел плюс ЕООД, за сума в
размер на 181, 10 лева-за лекарствени медикаменти; фактура № 15915/05.12.2018
г., издадена от „МБАЛ-Ихтиман“ ЕООД, за сума в размер на 25,00лева-за такса
издаване на болнични листа от ЛКК; фактура № 15303/07.08.2018 г., издадена от
„МБАЛ-Ихтиман“ ЕООД, за сума в размер на 25,00лева-за такса издаване на
болнични листа от ЛКК; фактура № 15480/04.09.2018 г., издадена от
„МБАЛ-Ихтиман“ ЕООД, за сума в размер на 25,00лева-за такса издаване на
болнични листа от ЛКК; фактура № 15758/31.10.2018 г., издадена от
„МБАЛ-Ихтиман“ ЕООД, за сума в размер на 25,00лева-за такса издаване на
болничен лист от ЛКК; фактура № 15840/15.11.2018 г., издадена от „МБАЛ-Ихтиман“
ЕООД, за сума в размер на 25,00лева-за такса издаване на протокол от ЛКК;
фактура № 15999/28.12.2018 г., издадена от „МБАЛ-Ихтиман“ ЕООД, за сума в
размер на 25,00лева-за такса издаване на болничен лист от ЛКК; фактура №
15695/17.10.2018 г., издадена от „МБАЛ-Ихтиман“ ЕООД, за сума в размер на
25,00лева-за такса издаване на болничен лист от ЛКК; фактура от 19.09.2018 г.,
издадена от „МБАЛ-Ихтиман“ ЕООД, за сума в размер на 25,00лева-за такса
издаване на болничен лист от ЛКК; фактура № 15230/19.07.2018 г., издадена от
„МБАЛ-Ихтиман“ ЕООД, за сума в размер на 25,00лева-за такса издаване протокол
от ЛКК;
Представени са и девет на брой фактури от С.Х. Б. и
СПА за хотелски услуги балнео пакети – по фактура № **********/18.3.2018 г.
-68, 20 лв., фактура № **********/18.3.2018 г. -255, 00 лв., фактура №
**********/12.3.2018 г. - 1060, 00 лв., фактура № **********/13.3.2018 г. -326, 00
лв., фактура № **********/02.5.2018 г. -1240, 00 лв., фактура №
**********/03.5.2018 г. -630, 00 лв., фактура № **********/30.4.2018 г. - 835,
00 лв., фактура № **********/09.6.2018 г. -1016, 00 лв., фактура
№**********/11.8.2018 г. -963, 90 лв.
Ищецът е уведомил ответника за процесната злополука, с
писмо от 21.03.2018 г., в която е описал фактическата обстановка и претърпените
от него имуществени и неимуществени вреди.
От протокол за авария № 27004/25.01.2018 г., издаден
от „В.и к.“ ЕООД *** се установява, че на 21.01.2018 г. е регистрирана авария на ул. Ц.О. в гр. И., с
начало 09, 00 часа и край 13, 00 часа.
Със заповед № 346/21.03.2018 г. на кмета на О.И. е
назначена комисия от експерти, която да извърши проверка относно постъпилия сигнал
за инцидент от В.А..
С докладна записка назначената комисия е уведомила
кмета, че от извършената проверка не са установило връзка между ремонтните
дейности, извършени на 21.01.2018 г. от ВиК София област и инцидент, за който
са сигнализирани.
По делото е
изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, която след личен преглед на
ищеца дава заключение, че ищеца е получил травма в областта на дясното рамо,
довела до фрактура на дясната раменна кост. Фрактурата е закрита, раздробена и вклинена в главата на
раменната кост, като степен тежко увреждане на раменната кост, в горната й
част. Така получената фрактура може да се получи при падане от собствен ръст
върху раменната област по начина описан в исковата молба и с оглед на оказаната
спешна медицинска помощ и хоспитализация в лечебно заведение, се намира в причинна
връзка със злополуката от 09.02.2018 г. Вещото лице подробно проследява и
проведеното лечение във всяко едно от лечебните заведения, съобразно
представените експертизи и заключава, че е диагностицирана тежка остеонекроза
на главата на раменната кост и продължаващ значителен функционален дефицит в
движенията на раменната става, като са дадени указания за смяна на раменната
става. От възникване на фрактурата до оперативното й лечение болката на ищеца е
била с висока интензивност, около една година болките са били умерени, с
изостряне по време на рехабилитационните процедури и до 10 дни следоперативно.
Страданията на пострадалия се обуславят и от факта, че се касае за увреда на
доминантната дясна ръка, принуждавайки го да извършва обичайните за същата движения
с лявата. При ищеца се наблюдава постоянно затрудняващо движенията в ставата,
причиняващо болка при всеки опит за по-обемно активно движение.
Вещото лице е
дало заключение, че непосредствено след инцидента не е допусната грешка при
транспортирането на ищеца, която да е довела до евентуално усложнение. От
медицинските документи няма данни за придружаващи заболявания или вредни навищи
на ищеца, можещи да повлияят негативно на процесната фрактура на дясната
раменна кост.
Приета по
делото е съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът
кредитира. Експертизата дава заключение, че констатирания общ размер на
разходите за описаните във фактурите стоки и услуги е 9 624,50 лева, а без
включване на двете фактури за депозит е 7 754, 50 лева. Изчисленото брутно
трудово възнаграждение на ищеца за периода 09.02.2018 г.-30.01.2019 г. вкл., на
база брутно месечно възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 9928,
75 лева. Получените суми от НОИ за обезщетение за временна нетрудоспособност, за
периода 09.02.2018 г.-30.01.2019 г. са в общ размер на 5 444,27 лева.
Получената разлика е в размер на 4 484, 48 лева.
По делото са
разпитани двама свидетели на ищеца- М.Б.В. и Х. И.Б., един свидетел на ответника
– Т.П.К. и двама свидетели на третото лице помагач – С.И. П. и Н.И. Т..
От разпита на М.Б.В. се установява, че познава ищеца. През месец февруари
вървяла с майка си от полицията към центъра на града и чула шум и вик, обърнала
се и видяла В. на земята, затичала се, за да помогне. До ищеца имало още един човек, който му помагал
да стане. Ищецът с лявата си ръка държал дясната, седнал на тротоара и повече
не можал да стане. Инцидентът бил пред магазина на Теленор в гр. И.. На
тротоара имало деформации плочки, били хлътнали и точно там бил паднал ищеца.
На мястото нямало нищо, което да обезопаси и сигнализира за някаква опасност.
Свидетелката не си спомня да е забелязала да се извършва на мястото на
инцидента някакъв ремонт, но съобщава, че в града постоянно се извършват
ремонтни дейности.
От показанията
на свидетеля Х.И.Б. се установява, че познава
добре ищеца, като по време на инцидента е бил с него. Движели се по централното
платно и решили да се качат на тротоара, както си вървяли, ищецът политнал и
паднал на тротоара. Свидетелят се опитал да го задържи, но всички станало за
части от секундата. Свидетелят не е забелязал да има неравности на тротоара
нито на отиване, нито на връщане от кафето, но на самото място на падането на
ищеца забелязал, че плочките са хлътнали, счупени, може би били четири плочки.Ищецът
след падането изпитал силна болка и свидетелят го закарал до дома му, а синът
на ищеца го закарал до болницата. На мястото, където паднал ищеца нямало
обезопасителни знаци или ограничители, но половин час след това вече било
обезопасено, заградено с лента и колчета. След инцидента ищецът дълго време се
лекувал, претърпял операции, рядно излизал навън, престанал да говори.
От разпита на Т.П.К., който е зам. кмет на Община Интиман
се установява, че неделя сутрин получил обаждане от началника на ВиК, който го
уведомил, че има авария в центъра на града и трябва да бъде спряна водата за
2-3 часа. Свидетелят съобщава, че след отстраняване на аварията имало
ограждения, видимо бил възстановен тротоара, вероятно от ВиК, имало сложена
някаква лента. В деня на инцидента не помни общината да е била уведомена за
това и не може да каже дали някой е ходил да прави ограждения на мястото.
Свидетелят Н.И.Т.
дава показания, че през зимата, но не може да посочи коя година имало авария –
теч на тръба от водопроводната мрежа на ул. „Ц.О.“. Аварията била отстранена,
но отсраняването й било свързано с махане на плочки, сложили аварийна скоба,
насипали нов пясък и наредили плочките, но не професионално, тъй като не са
майстори на плочки и обградили мястото с лента. Засипали баластра, пясък и
камъни, която може да пропадне според свидетеля – 5 сантиментра, не можали да
наредят плочките в първоначалния им вид, не са ги фугирали.
Свидетелят С.И. П. дава показания, че аварията била през
зимата. В неделя били изпратени да отстранят аварията, премахнали плочките на
тротоара и копали на ръка, защото отдолу вървяли кабели. Отстранили аварията и
наредили отгоре плочките и поставили ограждения от лента. След аварията, след
известно време пак ходили на мястото, но плочките били разместени на страни.
Свидетелят бил изпратен от г-н П. да върнат плочките на мястото и свидетелят ги
зациментирал. Когато отишли да зациментират плочките сложили конуси и дървени
летви. В деня на аварията възстановили тротоарната настилка, но после се
наложило пак наново да ходят, защото плочките били настрани. От О.И. донесли
още плочки, тъй като наличните били начупени – една плочка или две били
счупени. Върнали плочките и ги циментирали.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като
разпитаните свидетели са имали непосредствени впечатления за доказваните
обстоятелства.
При така установените
обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
Предявените искове, предмет на настоящото дело, черпят
правното си основание от разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 и чл.
52 от ЗЗД. С твърденията, изложени в исковата молба, ищеца се позова на
бездействието на ответника по предприемането на необходимите действия и
мероприятия по поддържане и обезопасяване изправността на тротоар на ул.
"Ц.О." в гр. И.. Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
От съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от
общия принцип на деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е.
отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна
функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и
бездействия. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са
следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.
49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по
повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна
връзка между тях. Спецификата на отговорността по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл.
45 от ЗЗД от тази по чл. 50 от е в това, че по първия текст отговорността
настъпва от виновните действия или бездействия на този, който борави с вещта,
докато увреждането по чл. 50 от ЗЗД настъпва от специфичната вредоносна проява
на вещта, без да е въздействано върху тази вещ върху й по начин да се използват
нейните особености, водещи до увреждането. В тази насока са дадени и
задължителните указания по приложението на закона – Постановление № 4 от
30.10.1975 г. на Пленума на ВС. Основната разлика между отговорността по двата
текста е в това вещта, от която са произлезли вредите, дали е могла да бъде
обезопасена – при невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД.
В обсъжданата хипотеза безспорно се установява, че на 09.02.2018
г. В.А. ***, по левия тротоар на ул. "Ц.О.", при което паднал на
тротоара. От падането е получил сериозни увреждания, които според приложената
медицинска документация и медицинската експертиза се изразяват в тежко увреждане
на раменната кост - фрактура. Според
вещото лице д-р К., така получената фрактура може да се получи при падане от
собствен ръст върху раменната област по начина описан в исковата молба и с
оглед на оказаната спешна медицинска помощ и хоспитализация в лечебно
заведение, се намира в причинна връзка със злополуката от 09.02.2018 г.
По делото се настоява от ищеца за ангажиране
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника поради бездействието по обезопасяването
и поддържане на тротоарната настилка в
изправност.
Произшествието настъпва на тротоар на ул. „Ц. О.“ в
гр. И., като по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че мястото, къдете е станал инцидента е със статут на общинска
публична собственост. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската
собственост, респ. чл. 3 и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските
пътища са публична общинска собственост. На основание чл. 31 от ЗП поддържането на общинските пътища е
задължение на общината. Съгласно § 1,
т.2 от ДР на ЗП: 2- "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя,
върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните
ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените
площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите
конструктивни елементи на пътя. Според
изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Имайки предвид показанията на
разпитаните свидетели М.В. и Х. Б., които посочват, че на мястото на инцидента
/на тротоара/ имало деформации на плочките, мястото не било обезопасено, се
налага извода, че наличието на препятствие на тротоара не е било нито
обозначено, нито обезопасено към деня на инцидента и това представлявала
препятствие, което е създавало опасност. Свидетелката В. дава показания, че на
тротоара имало деформации плочки, били хлътнали и точно там бил паднал ищеца.
На мястото нямало нищо, което да обезопаси и сигнализира за някаква опасност.
Същото се потвържава и от показанията на свидетеля Х.Б., който съобщава, че
плочките били хлътнали, счупени и на мястото, където паднал ищеца нямало
обезопасителни знаци или ограничители, но половин час след това вече било
обезопасено. Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели, тъй като са
били очевидци на инцидента и техните впечатления са преки и непосредствени.
Действително свидетелите Н.Т. и С.П. посочват, че са обградили мястото на
ремонта с лента, но техните показания касаят дата 21.01.2018 г., когато са
отстранявали аварията.
От представен протокол за авария № 27004/25.01.2018
г., издаден от „В. и к.“ ЕООД – С.се установява, че на 21.01.2018 г. е регистрирана авария на ул. Ц. О. в гр. И.,
с начало 09, 00 часа и край 13, 00 часа.
След като задължението за поддържане и обезопасяване
на пътя е било на О.И. то последната се явява възложител на работа по смисъла
на чл.49 ЗЗД. Тъй като тази хипотеза не изисква да се установи виновните действия на
конкретно физическо лице, натоварено от ответника да поддържа в изправност и
безопасност в случая тротоарната настилка,
съдът счита, че е налице и причинно-следствена връзка между
бездействието на Общината, поради което настъпилите вреди са пряк резултат от неизпълнението на
възложеното й със закон задължение. Съдът
намира, че в конкретният случай са налице всички изисквани от чл.49 ЗЗД
предпоставки, ангажиращи отговорността на о. И. и
така предявеният иск се явява доказан по основание.
Болките и страданията на
ищцеца са причинени именно от деянието на служители на ответника, поради което същият
следва да понесе отговорност. Тези вреди
принципно са неизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях
обезщетение се определя на принципа на справедливостта, съгл. чл. 52 от ЗЗД.
Справедливостта на това обезщетение е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва се имат предвид при определяне размера. Такива обективни обстоятелства
са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения. Съгласно
трайната установена съдебна практика обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките, страданията, психичните
преживявания и моралните ценности понесени от увредения вследствие на
увреждането.
Както вече се посочи от медицинската експертиза дава
заключение, че настъпилото увреждане на ищеца е тежко - тежка
остеонекроза на главата на раменната кост и продължаващ значителен функционален
дефицит в движенията на раменната става, като са дадени указания за смяна на
раменната става. Категорично от увреждането ищецът е търпял болки и страдания,
които от възникване на фрактурата до оперативното й лечение болката на ищеца е
била с висока интензивност, около една година болките са били умерени, с
изостряне по време на рехабилитационните процедури и до 10 дни следоперативно.
Страданията на пострадалия се обуславят и от факта, че се касае за увреда на
доминантната дясна ръка, принуждавайки го да извършва обичайните за същата
движения с лявата. При ищеца се наблюдава постоянно затрудняващо движенията в
ставата, причиняващо болка при всекщи опит за по-обемно активно движение.
Лечението не е приключило, тъй като на ищеца предстои смяна на раменна става.
Ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредата от ищеца- не е обърнал внимание на поставените от ВиК предупредителни
знаци за ремонт на мястото на инцидента, не е потърсил незабавно спешна
медицинска помощ.
Съпричиняване на вреди от потрадалия е налице тогава,
когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица –
делинквентът и увреденият. В Тълкувателно решение 88/1962 г. на ОСГК на ВС се
изтъква, че чл. 51, ал. 2 от ЗЗД визира случаите, когато вредоносният резултат
е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи
отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден.
Пострадалият съпричинява вредата, когато е създал реална възможност за настъпване
на вредата или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в
действителност.
Както вече се посочи от показанията на свидетелите В.
и Б. се установява, че предупредителни знаци за препятствие на тротоара е
нямало поставени. Според медицинската експертиза непосредствено след инцидента не
е допусната грешка при транспортирането на ищеца, която да е довела до
евентуално усложнение. От медицинските документи няма данни за придружаващи
заболявания или вредни навищи на ищеца, можещи да повлияят негативно на
процесната фрактура на дясната раменна кост.От
съвкупната преценка на доказателствата не се установи пострадалият А. да е
допринесъл по някакъв начин за настъпването на вредоносния резултат.
Съобразявайки изложеното дотук съдът счита, че
житейски оправдано и с оглед съдебната практика при присъждане на обезщетения в
подобни случаи е да се определи обезщетение на ищеца в размер на 35 000 лева, което е съответно на принципите на
справедливостта и в съответствие
с присъжданите в съдебната практика размери.
Ищецът претендира сумата от 9 624,50 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби от направени
разходи за лечение, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба /15.03.2019 г./ до окончателното изплащане. Съгласно чл.
51 от ЗЗД обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и
непосредствена последици от увреждане - т. е. както имуществените, вкл.
претърпени загуби и пропуснатите ползи, така и неимуществените вреди.
Приета по
делото е съдебно-счетоводна експертиза, дава заключение, че констатирания общ
размер на разходите за описаните във фактурите стоки и услуги е 9 624,50
лева, а без включване на двете фактури за депозит е 7 754, 50 лева, поради
което претенцията следва да се уважи до размер от 7 754, 50 лева. Безспорно тези направени разходи от ищеца са били
наложителни, същите са в пряка връзка от претърпяното увреждане. Неоснователно
е възражението от ответника, че лицето щом като е здравноосигурен, лечението се
поема от Националната
здравно-осигурителна каса. Според експертизата и медицинската документация
става ясно, че В.А. е провел рехабилитация 14 пъти по 10 процедури, а в условията на болничната помощ може да
постъпи в лечебно заведение за болнична помощ по клинична пътека (КП) №265
“Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат”-еднократно
годишно. Ето защо следва да бъдат признати платените от него средства за
рехабилитация, лечение и медикаменти в размер на 7 754, 50 лева и искът
уважен до този размер.
Според
счетоводната експертиза изчисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца за
периода 09.02.2018 г.-30.01.2019 г. вкл., на база брутно месечно възнаграждение
за пълен отработен месец е в размер на 9928, 75 лева. Получените суми от НОИ за
обезщетение за временна нетрудоспособност, за периода 09.02.2018 г.-30.01.2019
г. са в общ размер на 5 444,27 лева. Получената разлика е в размер на
4 484, 48 лева. Съдът приема, че е налице сигурност и достоверност на очакваното
увеличаване на имуществото, поради което може да се приеме, че вследствие на
увреждането ищецът е пропуснал ползи, чиито размер възлиза на 4 484, 48
лева, поради
което искът за претендираните имуществени вреди следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен до пълния предявен размер от 4696, 00.
На основание чл. 86, вр. с
чл. 84, ал.3 от ЗЗД и с оглед основателността на главните искове, съдът приема
за основателна и ищцовата претенция за заплащане на законната лихва върху
главницата, в случая уважения размер на иска от 35000 лева за неимуществени
вреди, считано от деня на увреждането – 09.02.2018 год. до окончателното
изплащане, тъй като длъжникът изпада в забава при задължения, произлизащи от
непозволено увреждане от деня на увреждането, без да е необходима покана. С
оглед основателността на иска на В.А. за претърпени от него имуществени вреди
от 7 754, 50 лева и от 4 484, 48 лева, следва
да бъде присъдена законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба – 15.03.2019 год. до окончателното изплащане.
При този
изход на делото съдът следва да разпредели разноските между страните и да се произнесе по тях.
И двете
страни претендират разноски по делото, съгласно приложени списъци по чл. 80 ГПК. Двете страни правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на
2500 лева, а ответника в размер на 3600 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно цената на исковете, възлиза в размер 2009,
62 лева. Съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение заплатено от О.И. следва да бъде намалено до размер
от 2500 лева.
Съобразно
уважената част от исковете ответника ще дължи на ищцеца разноски в размер на 4667,17
лв., а ответника ще дължи на ищеца 109, 73 лева, съобразно отхвърлената част.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА О.И. ***, БУЛСТАТ., представлявана от кмета К.А.И. да заплати на В.А.А., с ЕГН **********
***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 35 000,00 лева /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на падане на
тротоар на 09.02.2018 г. в гр. И., ведно със законната лихва върху сумата –
главница, считано от 09.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА О.И. ***, БУЛСТАТ., представлявана от кмета К.А.И. да заплати на В.А.А., с ЕГН **********
***, на основание чл. 49, вр. чл. 51 от ЗЗД, сумата от 7 754, 50 лева /седем
хиляди седемстотин петдесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди – лечение и рехабилитация, ведно със законната лихва върху сумата –
главница, считано от 15.03.2019 г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 7 754,
50 лева /седем хиляди седемстотин петдесет и
четири лева и петдесет стотинки/ до
пълния предявен размер от 9 624,50 лв.
/девет хиляди шестотин двадесет и четири лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА О.И. ***, БУЛСТАТ., представлявана от кмета К.А.И. да заплати на В.А.А., с ЕГН **********
***, на основание чл. 49, вр. чл. 51 от ЗЗД, сумата от 4 484, 48 лева /четири
хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди – пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху сумата – главница,
считано от 15.03.2019 г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за имуществени
вреди за разликата над 4 484, 48 лева /четири хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и четиридесет и
осем стотинки/ до пълния предявен
размер от 4
696, 00 лв. /четири хиляди шестстотин
деветдесет и шест лева/.
ОСЪЖДА О.И. ***, БУЛСТАТ.,
представлявана от кмета К.А.И. да заплати
на В.А.А., с ЕГН ********** *** разноски направени
пред настоящата инстанция в размер на 4
667,17 лв. /четири хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и седемнадесет
стотинки/.
ОСЪЖДА В.А.А., с ЕГН ********** ***
да заплати на О.И. ***, БУЛСТАТ., представлявана от кмета К.А. И. разноски направени пред настоящата инстанция в размер
на 109,73 лв. /сто и девет лева и
седемдесет и три стотинки/.
На основание чл.223 ГПК решението има
установително действие по отношение на „В.и к.“ ЕООД, ЕИК:, със седалище и
адрес на управление ***, участващ в производството по делото като трето лице –
помагач на страната на ответника О.И.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: