Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 340
гр. Добрич, 18.11.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година, І
състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 288/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО
Образувано
е по жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. Тервел, област
Добрич, ул. „Първа“ № 95, представлявано от управителя Н.И.С. - Д., подадена чрез адв. Г.С. - ДАК, против Решение № 23 от
28.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич.
С
жалбата се претендира, че Решението е постановено в нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
необоснованост. Според жалбоподателя в оспорения акт неправилно е прието
наличието на функционална връзка между увреждането и извършваната от работника
работа, като последната е квалифицирана неправилно в Разпореждането на
длъжностното лице към ТП на НОИ - Добрич. Жалбоподателят твърди, че ответникът
не е изследвал обстоятелствата, при които е станала злополуката, и връзката им
с извършваната работа и съответно с длъжностната характеристика на пострадалото
лице, поради което е достигнал до грешно определяне на функционалната връзка,
като по този начин е ограничил изначално правото на защита на дружеството. Оспорва
наличието на причинно – следствена връзка между внезапното увреждане и
настъпилата смърт. Твърди, че в производството по разследване на злополуката не
е установено по безспорен начин дали смъртта е причинена вследствие конкретното
увреждане на здравето или е в резултат на други, тежки, придружаващи
заболявания, за каквито твърди, че са налице данни в Епикриза ИЗ № 11604,
издадена от Неврохирургична клиника към МБАЛ „Света Анна – Варна“. Според
жалбоподателя, за да се установи причинно – следствената връзка, е необходимо
извършването на задълбочена медицинска експертиза и едва тогава произнасяне на
ТЕЛК. Добавя, че независимо че в случая ТЕЛК се е произнесла, не става ясно
какви документи са изследвани и имали ли са лекарите преки и непосредствени
впечатления от уврежданията, доколко анализът е задълбоче и дали е правилен. Счита,
че причината за смъртта е бронхопневмония, каквато осигуреното лице е имало
преди злополуката. На следващо място, според жалбоподателя в обжалваното
Решение е пропуснато да се изследва обстоятелството, че в административното
производство не е извършено пълно, всестранно и обективно разследване на
злополуката, както изисква нормата на чл. 9 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Добавя, че
настъпилото увреждане по тежест не отговаря на описаната ситуация. На последно
място изтъква, че не е обсъдено и противоречието в датата на настъпване на
злополуката, доколкото върху началната страница на Протокола за разследване №
51032419 от 06.11.2018 г. било записано, че същата е станала на 24.07.2018 г.,
а на лист трети от същия Протокол – на 27.07.2018 г. около 15:30 часа. Иска да бъде отменен оспореният акт и да му
бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява управителят на дружеството, представлява се от адв.
Г.С., редовно преупълномощен, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Ответникът
– Директорът на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован, не се явява, представлява се от Л.Ц., главен
юрисконсулт, редовно упълномощена (л. 39), която
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендира съдебно – деловодни разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите лица – С.А.О., М.М.М., С.М.М.,
редовно призовани, явявят се лично в съдебно заседание, представляват се от
адв. Е.В., ДАК, която оспорва жалбата и настоява за нейното отхвърляне.
Претендира разноски. Представя Писмена защита.
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди
доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
М.О.О. е бил в трудовоправни отношения с
"***" ЕООД. С трудов договор № 260 от 26.02.2018 г. е бил назначен на
длъжността "сортировач", с място на работа в повече от едно населено
място, на осемчасов работен ден, със задължения, утвърдени от работодателя в
длъжностна характеристика. Съгласно последната работникът е имал задължение да
сортира плодове – ръчно или машинно, да подрежда сортираните плодове в
картонени или пластмасови касетки, да опакова готовите касетки в палети и
други. Съобразно Раздел II., т. 2. също така е следвало
да изпълнява задълженията, възложени му от прекия ръководител, или от
ръководството на предприятието, свързани, както с работата му, така и с
допълнителни задачи, отнасящи се към производствения процес.
На 24.07.2018 г., работен ден, на
работника е разпоредено, за уплътняване на работното време, да сортира бали с
люцерна, натрупани в стопанския двор на дружеството. Балите са били разположени
една върху друга, завързани със сезал и за да се сортират, е следвало да бъдат
развързани. М.О. с ножче е режел сезала, като в един момент три от балите
падат, една пада до него, а другите две върху него. Изваден е бил жив и
впоследствие е закаран в „МБАЛ – Добрич“ АД, а оттам в МБАЛ „Света Анна“ Варна,
където му е извършена хирургична интервенция, след която не се събужда и на 07.08.2018
г. почива.
С оглед смъртта на М.О. е образувано
досъдебно производство № 57/ 2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП
- Добрич. Извършена е аутопсия и е изготвена съдебно - медицинска експертиза.
Експертът е дал заключение, че причина за смъртта на М.О.О. е тежка гръдна
травма с множество счупвания на ребра двустранно, контузия на белите дробове и
средостението, комбинирани счупвания на гръдни и поясни прешлени. Добавил е, че
в своя оздравителен процес тази комбинирана гръдна травма се е усложнила с
двустранна лобарна катаралногнойна бронхопневмония, която е облагопрятствала
настъпването на смъртния изход. Приел е, че между травматичните увреждания и
настъпването на смъртния изход е налице причинно – следствена връзка.
С вх. № 5101 – 24 – 56 от 19.09.2018 г. С.М.О.
– син на пострадалото лице, депозира в ТП на НОИ – Добрич декларация за трудова
злополука.
С вх. № 23 от 24.10.2018 г. в регистъра на
осигурителя е заведена Декларация за трудова злополука, в която е отразено, че
пострадал е М.О.О., нает за неопределено време, на пълно работно време, като
работник - сортировач, трета категория труд, злополуката е станала в 15.00 часа,
на 24.07.2018 г., в база ***. Относно начин на увреждане и материален фактор,
причинил увреждането, е посочено, че пострадалият е
рязал сезала на балите неправилно, отдолу нагоре, при което колоната от бали
става нестабилна, тъй като долните бали се разформират. Колоната става
нестабилна, защото долните бали не могат да задържат горната, на която сезалът
не е бил отрязан. Балата, поради нестабилната основа, пада върху пострадалия и
го затиска.
На 29.10.2018 г. с изх. № ПР1833395 от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич е съставен Протокол за извършена
проверка в периода 21.09.2018 г. до 29.10.2018 г. по повод злополуката, като са
дадени Предписания за предприемане на мерки за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Със заповед № 1 от 16.10.2018 г. управителят
на „***“ ЕООД е разпоредил да се извърши разследване на злополуката от
конкретно определена за целта Комисия. На 22.10.2018 г. е изготвен Протокол за
трудова злополука № 1, в който е описана извършваната по време на злополуката
от пострадалия работа, като е прието, че пострадалият е рязал сезала на балите
неправилно, отдолу нагоре, при което колоната от бали става нестабилна, тъй
като долните бали се разформират. Колоната става нестабилна, защото долните
бали не могат да задържат горната, на която сезалът не е бил отрязан. Балата,
поради нестабилната основа, пада върху пострадалия и го затиска.
След получаване на декларацията, подадена
от сина на пострадалия, със Заповед № 1015 – 24 – 124/ 04.10.2018 г. Директорът
на ТП на НОИ -Добрич на основание чл. 58, ал. 1 от КСО е наредил да се извърши
разследване на злополуката с пострадалия М.О.О..
На 24.10.2018 г. от осигурителя е внесено
Заявление в ТП на НОИ – Добрич, във връзка с призовка с изх. № 5101 – 24 – 56 –
1/ 05.10.2018 г., към което са приложени Заповедта за вътрешно разследване, Протоколът
от разследването, заверени обяснения от свидетелите и декларация за трудова
злополука.
В хода на разследване на злополуката са
събрани и анализирани доказателства относно изпълняваната от М.О. дейност -длъжностна
характеристика, трудов договор, длъжностна характеристика, книга за
първоначален и периодичен инструктаж по безопасност и здраве на работа, карта
за идентифициране на опасности и карта за оценяване на риска, сведения на
свидетели, Епикриза и др.
За резултатите от извършеното разследване
на 06.11.2018 г. членовете на Комисията, определени със Заповед на Директора на
ТП на НОИ – Добрич, са изготвили Протокол № 51032419. (л.138 – 142) Протоколът
е подписан от всички членове на комисията, в т. ч. от управителя на дружеството.
Запознат с Протокола е и подалият Декларация за трудова злополука, син на
пострадалия.
С писмо изх. № 5101 – 24 – 56#8/ 13.11.2018 г. жалбоподателят и заинтересованите
лица са уведомени, че ТП на НОИ – Добрич приема злополуката за трудова. (л. 143)
Към писмото е приложено Разпореждане № 51042459 от 13.11.2018 г., в което е
указано, че на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука вх. №
51012456 от 19.09.2018 г. на ТП на НОИ – Добрич от наследник на пострадалия,
станала с М.О.О., ЕГН **********, на 24.07.2018 г., се приема за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Като мотиви са посочени, че внезапното
увреждане на зравето на пострадалия, причинило смъртта му, е настъпило през
време на извършваната работа и в пряка връзка с действията, чрез които тя се
изпълнява. Указан е срок и пред кого може да се обжалва Разпореждането.
По жалба на дружеството по административен
ред е издадено Решение № 25 от 20.12.2018 г., с което е потвърдено Разпореждането.
Решението е обжалвано пред Административен съд – Добрич, вследствие на което е
образувано адм. дело № 65/ 2019 г., по което съдът се е произнесъл с Решение,
като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, тъй
като е установил, че при провеждане на административното производство са били
допуснати съществени процесуални нарушения, а именно произнасянето е било в
противоречие с изискването на чл. 73,
ал. 1, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), съгласно която ТЕЛК
и НЕЛК се произнасят по причинната връзка, както при нетравматично увреждане,
така и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което
неработоспособността или смъртта е настъпила по - късно от деня на злополуката
- въз основа на протокол за разследване на злополуката.
С оглед указанията в съдебното Решение
Директорът на ТП на НОИ – Добрич след връщане на преписката за ново произнасяне
е изпратил писмо с изх. № 5101 – 24 – 56#/ 23.01.2020 г. до Регионална здравна инспекция – Добрич с молба за
произнасяне дали условията на труд са в основата на уврежданията и налице ли е
причинна връзка. (л. 163)
С писмо изх. № 08 – 45 – 1/ 31.01.2020 г.
Директорът на РЗИ – Добрич е уведомил ТП на НОИ – Добрич, че с вх. № Дч – Вх –
292/ 29.01.2020 г. РКМЕ – Добрич към РЗИ – Добрич е приела Декларация за
трудова злополука от 19.09.2018 г. и Протокол от 06.11.2018 г. на ТП на НОИ –
Добрич за разглеждане на трудова злополука и произнасяне на ТЕЛК към МБАЛ –
Добрич АД за причинна връзка – трудова злополука на основание чл. 73, ал. 1, т.
1 от Наредбата за медицинската експертиза. (л. 165)
В резултат на 14.02.2020 г. е прието
Експертно решение (ЕР) № 0551 от зас. № 025/ 14.02.2020 г., с което ТЕЛК, след
като е разгледала получените документи, е приела наличие на причинно –
следствена връзка между травматичните увреждания и настъпване на смъртния
изход. (л. 166 – 167)
Решението на ТЕЛК е изпратено на
заинтересованите лица и на ТП на НОИ – Добрич. (л. 168)
По делото е приложено заверено копие от
Решението на ТЕЛК с отбелязване, че е влязло в сила на 16.03.2020 г. (л. 240)
След влизане в сила на Решението на ТЕЛК е
издадено Разпореждане № 5104247 от 03.04.2020 г., с което длъжностното лице при
ТП на НОИ – Добрич е приело злополуката за трудова. (л. 170)
За издаденото Разпореждане е уведомено
дружеството с писмо с обратна разписка, получена на 10.04.2020 г. от лице на
име ***. (л. 171)
На 16.04.2020 г. е подадена жалба по
административен ред срещу Разпореждането, в която е заявено, че Разпореждането
е получено на 10.04.2020 г., така както е отразено в известието за доставяне. С
жалбата се оспорва причинната връзка между уврежданията и настъпилата смърт,
настоява се, че причинените увреждания са извършени умишлено, тъй като лицето
не се е съобразило с указанията на прекия си ръководител и на колегите,
настоява се, че макар и да е налице Решение на ТЕЛК, то в него липсвало задълбочено
изследване и не било ясно на каква база е произнасянето. Не се оспорва
съобщаването на ЕР на ТЕЛК.
С Решение № 23/ 28.04.2020 г. Директорът
на ТП на НОИ – Добрич е разгледал подадената по административен ред жалба.
Описал е фактическата обстановка, издадените при разследването на злополуката
документи, както и издадените след увреждането медицински документи, вкл.
Епикриза на Неврохирургична клиника при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД – ИЗ 1160,
сведения на работещите с пострадалия, карта за оценка на риска, трудов договор
на пострадалия, книга за инструктаж, ведомости за заплати за процесния период,
полученото Решение на ТЕЛК с отбелязано върху него влизане в сила на 16.03.2020
г. В резултат е счел Разпореждането за правилно, като е приел, че са налице
всички елементи на състава на чл. 55, ал. 1 КСО и е потвърдил същото. (л. 174 –
177)
Решението на Директора на ТП на НОИ –
Добрич е получено от дружеството на 14.05.2020 г. (л. 194) и в
законоустановения срок е подадена жалба срещу същото.
В хода на съдебното производство е
допуснато събиране на доказателства, като са изслушани свидетелите, разпитани
при първото разглеждане на делото, вкл. е прието цялото адм. дело дело № 65/
2019 г. по описа на АдмС – Добрич със съдържащите се в него доказателства.
Б*** изслушани свидетелите, работници при
ответника към момента на злополуката, двама от които преки очевидци на злополуката,
а третият, възложил извършването на конкретната дейност. Очевидците са дали и писмени
обяснения непосредствено след случая, които съвпадат с показанията им в съдебно
заседание и в досъдебното производство.
Така във връзка с настъпилата злополука са
разпитани в съдебно заседание следните свидетели:
Св. А.Н.З., агроном в предприятието,
разказва: “… На 24.07.18 г., както винаги разпределяхме, кой какво ще работи.
На тях им беше възложено да сортират бали, това са М., Я. и Б.. Аз им възложих
тази задача, тогава бях агроном във фирмата. М. трябваше да реже балите.
Останалите да сортират изгнилата част, горната, която може да се ползва. Балите
б*** големи, квадратни. От големите балопреси, които правят около два метра на
един метър, като размери. Б*** подредени на четири реда една до друга. Трябваше
да се режат сезалите и да се отделят по малко, да се сортират. Обясних как
трябва, всяка сутрин се правеше инструктаж и се обяснява, кое, как, по - удобно
и лесно за тях. Трябваше от горе надолу, защото логично отдолу нагоре има
опасност да паднат. Разпределих задачите и си тръгнах по другите задачи...
Ножът мисля, че беше
негов, с който режеше. Сезалът е на шест места… След злополуката другите работници ми
казаха, обясниха ми, как се е случило, че се е свлякла една от горните бали и
паднала върху него. Това е, което те са ми казали. Бил е рязал от долните, а
трябваше да реже отгоре надолу. Това е. Не съм бил там…“
Св. Б.М. обяснява: „…На 24.07.18 г. стана
злополуката. Отидохме да чистим балите. А. ни даде работа. Възложи ни да ходим да чистим балите,
изгнилото да се отделя, чистото се отделя за животните. Каза ни да се пазим.
Направи ни инструктажа. Показа ни бригадирът как да режем отгоре надолу. А. тръгна и почнахме
да чистим. Той (М.) почна отдолу нагоре да реже балите. Балите б*** наредени на
четири реда и почнахме да отделяме изгнилото и здравото. Внезапно падна бала,
горната. Аз хвръкнах настрани. М. остана под балата. После го закарахме в Бърза
помощ. Предупредихме го да реже отгоре надолу, той тръгна да реже отдолу
нагоре. Той ни каза, „гледай си работа“, „аз, както си искам, така ще си режа
балите“. Не е страдал от умствено заболяване. Разбираше, като му се говори. Не
ни послуша, каза „гледайте си работата“, „ аз, както си искам, така ще си режа
балите“ и ние го оставихме така. И после тръгнахме да изчистим балите и внезапно
падна балата. Аз хвръкнах настрани и той остана под балата. Сега сме общи
работници, където ни изпратят, там отиваме… Той ряза до третата бала и стана
внезапно. Никой не е искал да стане. А хвръкнах и той остана под балата.
Няколко бали наряза и след това се случи… При инцидента аз му помогнах да излезе от
под балата. Можеше да говори М., когато му помогнах. Вдигнах балата … и Я. ми
каза, че е под балата и вдигнах балата и той стоеше там…“
Св. Я.М. споделя: „…Сутринта ни
разпределиха работата, да чистим люцерните - бали, отделно мухлясалите на една страна, чистите на друга страна.
Почнахме да чистим балите. М. почна да реже с нож балите. Балите б*** наредени
на четири реда. М. почна да реже балите от горе надолу. Ние му казахме „М. така
не се реже, отгоре надолу трябва“. Той каза, „аз, както си искам, така ще
режа“. После долната бала се разчекна и падна горната бала и го удари. Б.
хвръкна и М. остана под балата. Изкарахме М. от балата и го закарахме в Тервел
в „Бърза помощ“…“
Съдът цени дадените показания, доколкото
същите са преки очевидци на развилите се събития преди и по време на инцидента.
Същите са непосредствени и кореспондират, както беше посочено по – горе, с
дадените от тях обяснения.
По делото б*** разпитани и свидетелите,
водени от заинтересованите лица, които споделиха своите спомени от узнаването
за злополуката и впечатленията си за пострадалия като човек. Така св. Бахтишен О. споделя: „…Сестра ми е С. и е жена на пострадалия. Каза ми, че е паднала бала върху него и само
това. Ходихме си често на гости. Не зная да е имал заболявания съпругът
ѝ. Не зная нищо за белите му дробове да му се е случвало. Имаха си
животни – овце, два броя, в техния двор. Ходеше си редовно на работа. Не се е
оплаквала сестра ми за физически, емоционални проблеми за него…“ Св. Селиме О.
разказва: „…Аз съм омъжена за брата на М.… От 7-8 години работи там. Не е имало
случай да се разболее. Веднъж отиде в болницата, имаше разширени вени, това
зная за него. Никога не е оставал без работа. И съботните дни работи. Викахме
му да отидем на пикник, а той викаше не мога, защото бил на работа и гледаше да
изкарва пари. Не зная на каква длъжност
е бил във фирмата. Нямаше длъжност. Питах го
къде си, казваше - отивам да хвърлям бетон, къде си - ще събирам сливи,
къде си - ще метем площада, ей такива работи. Бил е като общ работник. Не е бил
сприхав, никога не съм чувала от него да се оплаква. Добър работник е бил…“ Св.
Неджати М. си спомня: „…Преди инцидента беше здрав М. и психически беше добре.
Работеше в „***“ над 10 години, не е бил сприхав. Работеше във фирмата и в дома
си. Той самият не знаеше във фирмата на
каква работа ще работи. Работи на полето, работи като строител към тази фирма.
Трябвало да си уплътнява работно време, някой път ходели до овощната градина и
оттам при животните. Правели са кофражи на кравефермата. Не е боледувал от нещо…“
Въз основа на гореописаната фактическа
обстановка, която се възприе от представените по делото доказателства, съдът
намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от
надлежна страна - работодател и осигурител на пострадалия М.О.О.. Жалбата е
депозирана в законоустановения по чл. 118, ал. 1 от КСО преклузивен срок и
отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. С оглед на това същата е
процесуално допустима и се дължи разглеждането ѝ по същество.
По правото:
Оспореното Решение на Директора на ТП на
НОИ - Добрич е валиден индивидуален административен акт, издаден от
административен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма. Съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдържа, както фактически, така
и правни основания за издаването му. Волята на административния орган е ясна и
непротиворечива, като мотивите кореспондират изцяло с диспозитива на Решението.
В Разпореждането на длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО изрично е посочено, че то се е произнесло на база
Експертно решение № 0551/ 14.02.2020 г. на ТЕЛК, Общи заболявания – Добрич, с което е приета причинната връзка между
уврежданията и настъпилата смърт. Освен това Разпореждането като акт не
съществува само за себе си, то е част от административната преписка по
разследване на злополуката, поради което фактическите основания за издаването
му се съдържат и в останалите, съставени и събрани по време на разследването
документи, вкл. Протокол на комисията, разследвала злополуката и ЕР на ТЕЛК. След
като мотивите съществуват в преписката и след като Разпореждането е в
съответствие с тях, се налага изводът, че и Решението, и Разпореждането са
мотивирани. Въз основа на изложеното се приема, че не са налице предпоставките
за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
По време на съдебното производство от
жалбоподателя беше направено възражение, че ЕР на ТЕЛК не е влязло в сила,
поради което административният орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, като е издал своя акт преди да е влязло в сила ЕР. Този довод на
жалбоподателя не се споделя от настоящия състав. Нито в жалбата по
административен ред, нито в жалбата до съда, е налице оспорване на съобщаването
на ЕР до дружеството. ЕР е било изпратено на дружеството. Едва в съдебно
заседание, след като съдът изрично поиска доказателства за отбелязването на „влязло
в сила“ върху ЕР и съобщаването му на дружеството, процесуалният представител
на същото заяви, че са получили „някаква бележка“, но самото Решение не са
получавали. Същевременно от доказателствата по делото се установява, че едно и
също лице е получило и ЕР, и Разпореждането на длъжностното лице при ТП на НОИ
– Добрич от 03.04.2020 г. Вярно е, че не се установи това лице да е било на
трудов договор в дружеството, но това е въпрос за Инспекцията по труда. По –
важното е, че получилото Разпореждането лице е предало същото и дружеството е
било надлежно уведомено за него, а поради обстоятелството, че ЕР не е
обжалвано, се настоява, че същото не е било надлежно връчено, което според
настоящия състав е форма на защитна теза. Освен това, за издаденото Експертно
решение на ТЕЛК дружеството е узнало още с получаването на Разпореждането от
03.04.2020 г., получено на 10.04.2020 г. (л. 171), в което Разпореждане е
налице изрично позоваване на ЕР. Жалба срещу ЕР не е последвала. В Решение №
23/ 28.04.2020 г., предмет на съдебното производство, също е налице позоваване
на ЕР с посочена дата на влизане в сила 16.03.2020 г. (л. 175) В съдебно
заседание ЕР е прието като доказателство в съдебно заседание на 31.08.2020 г.,
а с отразената върху него дата на влизане в сила – в съдебно заседание на
26.10.2020 г., в което процесуалният представител на жалбоподателя изрично
заяви да бъде прието ЕР на ТЕЛК, както и, че ще изложи оспорването си срещу
него в пледоарията по същество. Макар и че за ЕР жалбоподателят е узнал много по
– рано, то към настоящия момент не е представил доказателства за оспорването
му, като на изричен въпрос на съда в последното открито заседание дали е
подадена жалба срещу ЕР, отговорът е отрицателен. В Писмената защита
процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че срокът за обжалване на
ЕР не тече, тъй като същото не е било съобщено надлежно. Допустимо е по
принцип, с оглед осуетяването на злоупотреба с процесуално право, моментът на
узнаване за акта да е различен от този на нарочното му съобщаване, както е в
случая, като се има предвид, че странно получилото Разпореждането лице е
уведомило дружеството за него, но някак за ЕР не го е уведомило и това лице не
било известно на дружеството. В случая доказателствата сочат несъмнено, че жалбоподателят
се е запознал с факта на издаването на акта (ЕР) и с неговото съдържание, каквато
е целта на съобщаването по смисъла на чл. 61 АПК, след като в жалбата по
административен ред изрично е обсъждано произнасянето на ТЕЛК и е направено
възражение във връзка със съдържанието на ЕР. (л. 179, абзац втори) По същия
начин е налице изявление в жалбата до съда. (л. 6) Освен това дали ЕР изпълнява
изискванията на закона за съотвествие с процесуалния и материалния закон може
да се обсъжда в производство по обжалване на същото. След като не е обжалвано
ЕР, то съдът приема, че сторените с него изводи за наличие на причинна връзка
между уврежданията и последвалата смърт са доказани. Нито с жалбата по
административен ред, нито с жалбата до съда, както беше посочено вече, е
оспорено уведомяването за издаденото ЕР. Неоснователно е единственото сторено
във връзка с него възражение, че не било ясно въз основа на какви документи е
издадено. (л. 6) Напротив, изрично в ЕР е отразено, че е по документи. А
документите са описани в изпратеното от ТП на НОИ – Добрич писмо. С оглед
изложеното настоящият състав приема, че Разпореждането от 03.04.2020 г. и
потвърждаващото го Решение № 23 от 28.04.2020 г. са издадени при спазване
изискванията на чл. 73, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за медицинската експертиза.
В тази връзка следва да се обсъдят и
предпоставките на чл. 55, ал. 1 от КСО, съгласно който "трудова злополука“
е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Законодателят изисква наличие в условията на
кумулативност на няколко предпоставки: настъпило внезапно увреждане на здравето
на осигуреното лице, настъпване на неблагоприятен резултат, изразяващ се във
временна или трайна неработоспособност или смърт, причинна връзка между
увреждането и извършваната от увреденото лице работа, при или в интерес на
работодателя.
В случая административният орган е описал
фактическата обстановка съответно на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като е изложил мотиви за наличието на предпоставките за приемане
злополуката за трудова:
Пострадалият е бил назначен на длъжност
сортировач в „***" ЕООД с трудов договор № 260 от 26.02.2017 г. На
24.07.2018 г. му е било разпоредено за уплътняване на работното време да
сортира бали с люцерна, натрупани в стопанския двор. Три от балите падат, като
едната пада до него, а другите две - върху него, и се образува джоб, което е
позволило на колегите му да го извадят. След злополуката е бил адекватен, и е
транспортиран до спешния кабинет в гр. Тервел. От спешния кабинет е бил
транспортиран с линейка до МБАЛ Добрич, след което - до МБАЛ "Св.Анна -
Варна". От Епикриза на Неврохирургична клиника при МБАЛ "Света
Анна-Варна"АД Варна - ИЗ: 1160 се установява, че г-н О. е приет с увредено
общо състояние, счупване на ребра, счупване на стертум и пълна арефлексия на
долни крайници, контузия на бял дроб и двустранна гнойно-хеморагична
бронхоплевмония. Пострадалият е бил в съзнание и е дал обяснение на лекарите,
че нараняванията са причинени от паднали върху него бали с люцерна, което е
вписано в Епикризата. Извършена му е била сложна хирургична интервенция, след
която не е идва в съзнание, като на 07.08.2018 г. е починал. Събраните по време
на съдебното производство гласни доказателства сочат на паднала една бала, но
дали балата е била една или са били две, не променя обстоятелството, че
работникът е получил увреждане в резултат на паднала по време на работа бала,
което е довело до описаните в Епикризата увреждания, вследствие на които по –
късно е починал. С оглед на това е доказано по безспорен начин, че увреждането
на здравето на М.О., вследствие на което е причинена смъртта му, е станало
„внезапно", след падане на бала/бали с люцерна върху него.
Функционалната връзка с изпълняваната
работа като елемент от предпоставките за възприемане на злополуката за трудова е
включен в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО чрез израза: "през време и във
връзка или по повод на извършваната работа". В случая събраните по делото
доказателства са еднопосочни, че злополуката е произтекла по време на работа, в
работно време, в селскостопанския двор на дружеството, във връзка с
извършваната работа, която е била възложена на работника, а именно да сортира
бали с люцерна, натрупани в стопанския двор.
Третият елемент от състава на чл. 55, ал. 1
от КСО също е налице: Съобразно Епикриза на Неврохирургична клиника при МБАЛ
"Света Анна-Варна" АД Варна лицето е било с наранявания, вследствие
злополуката, които са били несъвместими с нормалното съществуване на човешкия
организъм и са довели до спешно извършване на оперативна дейност, след която
пострадалият не е дошъл в съзнание, т.е. резултатът от увреждането от
злополуката е смърт. Същевременно, видно от Експертно решение на ТЕЛК № 0551/ 14.02.2020
г., което е влязло в сила на 16.03.2020 г., между травматичните увреждания и
настъпването на смъртния изход на пострадалия е налице причинно-следствена
връзка, съгласно чл. 66, ал. 1 от НМЕ. В съответствие с текста на чл. 13 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки причинната връзка между увреждането и настъпилата
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт,
както е в случая, е установена от органите на медицинската експертиза. На
основание чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), съгласно
която ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по причинната връзка,
както при нетравматично увреждане, така и по искане на ТП на НОИ в случаите на
увреждане, при което неработоспособността или смъртта е настъпила по - късно
от деня на злополуката - въз основа на Протокол за разследване на
злополуката, е издадено цитираното по – горе ЕР на ТЕЛК, с което са изпълнени
изискванията на Наредбата. По делото безспорно е установено, че злополуката с М.О.
е станала на 24.07.2018 г., а смъртта му е настъпила на 07.08.2018 г. в
здравното заведение, където е бил настанен за лечение. В случая е налице Протокол
за разследване на злополуката и въз основа на същия, и в изпълнение на
разпоредбите на чл. 13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране
и отчитане на трудовите злополуки и съответно с изискванията на чл. 73, ал. 1,
т. 1 от НМЕ, административният орган е поискал от съответната ТЕЛК произнасяне
по причинната връзка между уврежданията, получени от М.О. и настъпилата смърт,
което е сторено.
Стореният анализ сочи, че са налице
предпоставките за приемане злополуката за трудова.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в случая е приложима нормата на чл. 55, ал. 3 КСО, поради
това че М.О., който е имал за задача да реже сезалите на балите със сено,
според жалбоподателя се е отнесъл безразлично към опасността да го удари горната
бала сено, т.е. е действал в условията на евентуален умисъл. Съгласно чл. 55,
ал. 3 КСО не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил
здравето си. По аргумент от чл. 11, ал. 2 НК умишленото увреждане означава
пострадалият да иска или да допуска настъпването на вредоносните
последици от поведението си. Не са налице доказателства, които да установяват, че
пострадалият съзнателно е извършил действия, целящи самоувреждане, т.е. които
да обективират пряк или евентуален умисъл за самоувреждане. Това, че работникът
е действал неправилно и това е довело до неговото увреждане, а впоследствие и
до смъртта му, не обосновава извод за целяно от същия самоувреждане. Събраните
по делото гласни доказателства сочат на работник, който ежедневно е изпълнявал
своите задължения години наред, не е имал проблеми в работата си и семейството,
които да обосновават целяно самоувреждане.
Наснователно е възражението на
жалбоподателя, че Решението е незаконосъобразно, тъй като в него не е обсъдено
противоречието в датата на настъпване на злополуката, доколкото върху началната
страница на Протокола за разследване № 51032419 от 06.11.2018 г. било записано,
че същата е станала на 24.07.2018 г., а на лист трети от същия Протокол – на
27.07.2018 г. около 15:30 часа. За датата на злополуката са налице безспорни
писмени доказателства и очевидно отразяването на лист трети е техническа грешка,
поради което необсъждането на това обстоятелство по никакъв начин не накърнява
законосъобразността на оспорения акт.
Предвид горното жалбата като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение, а оспореният акт като законосъобразен –
потвърден.
С оглед изхода на спора и изрично
стореното в тази насока искане от страна на ответника и заинтересованите лица,
на същите следва да бъдат присъдени съдебно - деловодни разноски, платими от
жалбоподателя, както следва: на ответника за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. (сто лева) на основание чл. 143, ал. 3 АПК, както и съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ; на заинтересованите лица за един адвокат по приложения списък с
разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева) за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, Първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „***“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. Тервел, област Добрич,
ул. „Първа“ № 95, представлявано от управителя Н.И.С. - Д., срещу Решение № 23
от 28.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с. ***, общ. Тервел, област Добрич, ул. „Първа“ № 95,
представлявано от управителя Н.И.С. - Д. да заплати на ТП на НОИ – Добрич
сумата от 100 лв. (сто лева) съдебно – деловодни разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с. ***, общ. Тервел, област Добрич, ул. „Първа“ № 95, представлявано
от управителя Н.И.С. - Д. да заплати на М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, С.А.О.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.О., ЕГН **********, с адрес: *** сумата общо
от 500 лв. (петстотин лева) съдебно – деловодни разноски - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: