№ 1951
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330205382 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
581635-F607577/09.06.2021 г. на ** на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Цветитрейд 09” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от Ц. Н. Л., ЕГН
********** на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят „Цветитрейд 09” ЕООД, в жалбата, моли да се отмени
НП като неправилен и незаконосъобразен, тъй като нарушението не било
описано с всичките си белези, санкционираното лице било поставено в
положение да не може да разбере за какво е наказано и въз основа на какви
факти, за кои действия не се установявало извършването на нарушението,
нямало мотиви за определения размер на санкцията. Жалбоподателя не се
представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП Пловдив, чрез процесуалния си
представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
1
обстановка:
На 26.03.2021 г. в гр. Пловдив на адрес гр. Пловдив, ул. Янко Сакъзов
№ 37 в обект – магазин, стопанисван от Цветитрейд 09 ЕООД била извършена
оперативна проверка от служители на ЦУ на НАП. Свид. Т.Й., направила
контролна покупка, за която му бил издаден касов бон. След което
служителите на НАП се легитимирали, установили че в обекта има две
фискални устройства. Бил изведен Дневен отчет на фискалното устройство
Datecs DР -25 с инд. ** и ИН на фискалната памет № ***, който показвал
касова наличност от 701,83 лв., при описа на наличността на паричните
средства в касата било установено, че физически в касата на това фискално
устройство има 390,45 лв. като разликата в по-малко с наличните по фискално
устройство била 311,38 лв., тъй като била използвана функцията „служебно
въведени суми“ от 100 лв. Констатациите били отразени в протокол за
извършена проверка в обект от 26.03.2021 г. сер. АА № 0080952, подписан от
представител на дружеството без забележки, възражения и искания. Касовата
разлика била такава поради неизползването на функцията служебно изведени
суми.
На 31.03.2021 г. пред орган на приходите се е явила Ц. Л. – *** на
Цветитрейд 09” ЕООД и въз основа на резултатите от проверката бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F607577/31.03.2021 г. срещу дружеството, за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Актът е
съставен в присъствието на свид. М. и Л. като *** на нарушителя. Актът бил
връчен и подписан с обяснение, че парите били послужили за плащане на
стока.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП №
581635-F607577/09.06.2021г. срещу дружеството, с което му била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на
основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Видно от представените доказателства, по отношение на „Цветитрейд
09” ЕООД, не са установявани други нарушения.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
Т.Й. – актосъставител и проверяващ, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН №
F607577/31.03.2021 г., Протокол за извършена проверка серия АА №
0080952/26.03.2021 г., дневен финансов отчет, опис на паричните средства в
касата към момента на проверката към ПИП00809521/26.03.2021,
оправомощителна заповед, декларация от лице работещо по
трудово/гражданско правоотношение, касов бон, съкратен отчет на фискална
памет, и др.
Разпитан в съдебно заседание св. Й. поддържа констатациите в АУАН
и протокол за извършена проверка. В допълнение изяснява, че проверката е
започнала с контролна покупка, за която е издаден касов бон. Сочи се, че
констатираната разлика не е била изведена от фискалното устройство.
2
Показанията на св. Й. съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на
представения дневен финансов отчет от фискална памет на фискалното
устройство. В същото време е в съответствие с описа на паричните средства и
протокола за извършена проверка относно наличните парични средства в
касата и тези отразени във ФУ.
Доказателствата в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива
фактическа обстановка, по която и самите страни не спорят.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна.
По спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
който да са съществени и да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то.
Съдът не споделя аргумента на жалбоподателя , че не можел да разбере
за какво бил наказан. Нарушението е описано с всичките му фактически и
юридически белези. Няма непълнота нито в описанието, нито в правната му
квалификация. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на търговеца Цветитрейд
09” ЕООД, като нарушение на посочената разпоредба на чл.33, ал.1 от
специалната Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. Посочената норма гласи, че извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми.
Безспорно се установява, че „Цветитрейд 09” ЕООД, е извършвало
търговска дейност в обект – магазин, находящ се в гр. Пловдив, ул. Янко
Сакъзов № 37 с регистрирано фискално устройство модел Datecs DР -25 с
3
инд. ** и ИН на фискалната памет № ***. Същото устройство е поддържало
функцията „служебно изведени суми“, тъй като в противен случай нямаше да
бъде годно за употреба, а и видно от използваната функция „служебно
въведени суми“.
Нарушението се състои в липсата на дължимото поведение в
определената от закона форма, каквото е служебното въвеждане или
извеждане на суми във фискалното устройство, което да съответства на
касовата наличност. Тоест трябва да има пълно съвпадение между фискалната
памет, а оттам и разчетената касова наличност от ФУ, и фактическата
наличност в касата към момента на проверката. Тъй като обективно е била
налице разлика между фактическата и отразената с фискалното устройство
наличност на парични средства и обективна наличност на съответните
операционни команди на фискалното устройство, с които разликата е могла
да бъде отчетена, съвсем правилно административнонаказващият орган е
счел, че действията на жалбоподателя са нарушение на посочена норма.
Нарушението е формално и не е нужно настъпване на вредни последици.
Причината, поради която не са се намирали тези средства в касата, без да са
били изведени от паметта на устройството е ирелевантна за наличието на
нарушение.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната
отговорност, а именно дружеството, извършващо стопанската дейност.
Доколкото се касае до нарушение, осъществено от юридическо лице, в случая
не се изследва въпросът за вината, тъй като отговорността му е обективна,
безвиновна. С факта на установеното бездействие е налице осъществяване
състава на нарушението.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, която ал. 1
предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1, се налага
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв./ал.1/, а съгласно ал. 2 „Извън случаите по ал.1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, се налага … имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000
лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1“. В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18 изрично е
посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради
което и нарушението на чл. 33, ал.1 от нея подлежи на санкциониране по реда
на чл. 185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е
наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 500 лв,
поради което и това възражение не се споделя. Правилно е посочена
санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е
ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават
правата на жалбоподателя. Наказание в минималния размер би въздействало
4
предупредително и възпитателно, както на самия нарушител за спазването на
установения правен ред, така и на останалите субекти на законодателството,
като прояви своята възпитателна цел.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при
която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с
НП е наложено административно наказание имуществена санкция за
неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Поначало обществената
опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока,
тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на финансовата дейност. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са
във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой
или стойност на вещите – предмет на нарушението. Без да се изисква и щета,
която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска
чрез облагането с данък върху добавената стойност, като в него както
предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които
увреждат фискалните интереси на държавата, са чувствително засилени. Тъй
като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му
не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат,
изразяващ се неотразяване на приходи в определен размер и съответно в
реално ощетяване на фиска, но то на практика води до възпрепятстване на
контролната дейност на държавните органи. Ето защо липсата на такъв
съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС няма отношение при
преценката за наличието или значителността /респ. липсата или
незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от
НК. Не се установява процесното неизпълнение да е с по-ниска обществена
опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Наред с
горното следва да се отбележи и това, че установената разлика в
наличностите не може да се счете за такъв случай, който по своята
незначителност или индивидуалност да представлява по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение, тъй като
същата възлиза на 311,38 колкото е целият оборот на магазина. (Решение №
933 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 653 / 2020 г. на АС– Пловдив; Решение
№ 1238 от 07.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1162 / 2019 г. на АС– Пловдив).
Напротив, настоящият състав намира, именно че такива и по-ниски биха били
обичайните размери на неизвеждане на пари служебно от фискалната памет
5
на устройството. Още повече, че търговецът е съзнавал, че това са пари,
които не са били налични в касата и въпреки че ФУ е имало възможност за
служебно извеждане, това не е сторено. Целта на разпоредбата е във всеки
един момент да бъдат проследими наличните у търговеца суми.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направената претенция от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна, на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
счита, че разноски следва да се възложат в тежест на жалбоподателя, като
определя дължимото юрисконсултско възнаграждение на 80 лв. с оглед
липсата на фактическа и правна сложност и факта, че разглеждането на
делото е протекло в едно открито заседание.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 581635-
F607577/09.06.2021 г. на ** на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, с което на „Цветитрейд 09” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ****, представлявано от Ц. Н. Л., ЕГН ********** на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА „Цветитрейд 09” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ****, да заплати на НАП, сумата от 80 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6