№ 254
гр. Шумен, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630102061 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК,
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по депозирана в ШРС искова
молба от “***я” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Оборище, бул.“***“ №19, ет.2, представлявано от изпълнителния директор И. Г. Д.-М.,
съдебен адрес: гр.Варна, ул.“***“ №70- партер, чрез юрисконсулт М. В. срещу Д. В. К., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №4, вх.3, ет.2, ап.47.
Ищцовото дружество твърди, че на 01.08.2011 год. между „***“ ЕАД и ответника Д.
В. К. бил сключен Договор за кредит, съгласно който били обединени следните договори за
кредит: Договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2010 год. за сума в размер на
13500.00 евро и Договор за кредит за текущо потребление от 04.02.2011 год. за сума в
размер на 1700.00 евро. С подписване на споразумението страните приели, че кредитите са
напълно усвоени, като към датата на подписване на споразумението неиздължения остатък
по тях бил общо в размер на 14819.00 евро. Кредитът бил обезпечен с поръчителство на
лицето А. П. Г., съгласно Договор за поръчителство от същата дата. Между страните била
договорена падежна дата 30-то число на месеца, като бил уговорен променлив лихвен
процент, който към датата на подписване бил 8.95%. Определеният годишен процент на
разходите бил в размер на 9.33%. Крайният срок за погасяване на задължението бил
30.07.2021 год., което е видно от изготвения Погасител план, който бил неразделна част от
Договора за кредит.
Поради преустановяване плащанията по кредита „***“ ЕАД обявила кредита за
1
предсрочно изискуем, като инициирали и производство по чл.417 от ГПК. Във връзка с
образуваното ЧГД №2887/2012 год. по описа на ШРС на банката били издадени Заповед за
изпълнение №1697/24.08.2012 год. и изпълнителен лист за сумите 14845.67 евро – главница,
ведно със законната лихва от 23.08.2012 год. до окончателното изплащане на сумата;
2500.27 евро–лихва за просрочие и такси закъснение за периода от 04.01.2012 год. до
22.08.2012 год. и 1467.77 лева – разноски.
На 10.12.2012 год. бил сключен Договор за цесия между “***“ ЕАД и „***я“ ЕАД, по
силата на който било прехвърлено и вземането, произтичащо от Договор за кредит от
01.08.2011 год., сключен между “***“ ЕАД и ответника.
От своя страна „***я“ ЕАД по силата на пълномощно, издадено им от „***“ ЕАД
изпратили до длъжника уведомление за извършената цесия.
На 30.01.2013 год. между „***я“ ЕАД в качеството му на нов кредитор, ответника Д.
В. К. – в качеството му на кредитополучател и А. П. Г. – поръчител било сключено
Споразумение за разсрочване на задължението, като страните приели за установено, че към
датата на сключване на споразумението размерът на задължението възлизало на 18822.18
евро, включващи 14845.67 евро – главница; 2500.27 евро – лихва, 1476.25 евро – разноски.
Поради невъзможност на кредитополучателя да погаси дълга в уговорения срок било
сключено ново Споразумение на 13.10.2017 год., като по същото приели, че към датата на
сключването му размерът на задължението е в размер на 14417.94 евро, от които 11374.45
евро-главница; 3043.49 евро-законна лихва, като бил изготвен нов погасителен план.
За периода от датата на цесията – 10.12.2012 год. до 26.09.2017 год. /датата на
последното плащане/ за погасяване на посоченото задължение е постъпила общо сума в
размер на 10472.52 евро.
Поради неизпълнение условията на споразумението на 29.03.2021 год. по молба на
ищцовото дружество било образувано изпълнително дело №332/2021 год. по описа на ЧСИ
А. Р.. Тъй като след получаване на поканата за доброволно изпълнение от страна на
длъжника е било депозирано възражение, за ищцовото дружество е възникнало задължение
да установи вземането си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, като молят съдът да се произнесе с решение, с което да
приеме за установено в отношенията им с ответника, че последният им дължи сумата от
11374.45 евро, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от
01.08.2011 год., за която са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
№1697/24.08.2012 год. и Изпълнителен лист от 24.08.2012 год. по ЧГД №2887/2012 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2014 год. до окончателното
изплащане на сумата.
Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото
производство разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е
2
депозирана писмена молба на 08.03.2022 год., в която излагат становище по съществото на
спора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен
отговор. В отговора последният заявява, че счита предявените искове за недопустими и
неоснователни. Оспорва валидността на извършената цесия, като считат, че същата не е
била надлежно съобщена на длъжника. В същото време твърди, че обявената предсрочна
изискуемост на кредита не му е била съобщена преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, поради което твърди, че
вземането не е било изискуемо към този момент. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. В същото време счита, че част от клаузите на договора са нищожни, като излага
подробни доводи и мотиви в тази насока. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител – адв.Д. С. от ШАК, като поддържа отговора на исковата молба и изразява
становище по съществото на спора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за кредит от 01.08.2011 год., сключен между „***“ ЕАД и
ответника Д. В. К. били обединени следните договори за кредит във връзка с отпуснати на
ответника банкови кредити: Договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2010 год. за
сума в размер на 13500.00 евро и Договор за кредит за текущо потребление от 04.02.2011
год. за сума в размер на 1700.00 евро. С подписване на споразумението страните приели, че
кредитите са напълно усвоени, като към датата на подписване на споразумението
неиздължения остатък по тях бил общо в размер на 14819.00 евро. Кредитът бил обезпечен с
Договор за залог на вземане от 01.08.2011 год. и с Договор за поръчителство на лицето А. П.
Г., съгласно Договор за поръчителство от същата дата. Между страните била договорена
падежна дата 30-то число на месеца, като бил уговорен променлив лихвен процент, който
към датата на подписване бил 8.95%. Определеният годишен процент на разходите бил в
размер на 9.33%. Крайният срок за погасяване на задължението бил 30.07.2021 год., което е
видно от изготвения Погасител план, който бил неразделна част от Договора за кредит.
Поради преустановяване плащанията по кредита „***“ ЕАД обявила кредита за
предсрочно изискуем, като по делото липсват данни ответникът да е бил уведомен за това
обстоятелство. Било инициирано производство по чл.417 от ГПК, като във връзка с
депозираното от банката заявление било образувано ЧГД №2887/2012 год. по описа на
ШРС. По същото в полза на „***“ ЕАД били издадени Заповед за изпълнение
№1697/24.08.2012 год. и изпълнителен лист за сумите 14845.67 евро – главница, ведно със
законната лихва от 23.08.2012 год. до окончателното изплащане на сумата; 2500.27 евро–
3
лихва за просрочие и такси закъснение за периода от 04.01.2012 год. до 22.08.2012 год. и
1467.77 лева – разноски.
На 10.12.2012 год. бил сключен Договор за цесия между “***“ ЕАД и „***я“ ЕАД, по
силата на който било прехвърлено и вземането, произтичащо от Договор за кредит от
01.08.2011 год., сключен между “***“ ЕАД и ответника. От своя страна „***я“ ЕАД по
силата на пълномощно, издадено им от „***“ ЕАД изпратили до длъжника уведомление за
извършената цесия, като по делото липсват данни дали същото е било получено от
ответника и евентуално на коя дата.
На 30.01.2013 год. между „***я“ ЕАД в качеството му на нов кредитор, ответника Д.
В. К. – в качеството му на кредитополучател и А. П. Г. – поръчител било сключено
Споразумение за разсрочване на задължението, като страните приели за установено, че към
датата на сключване на споразумението размерът на задължението възлиза на 18822.18 евро,
включващи 14845.67 евро – главница; 2500.27 евро – лихва, 1476.25 евро – разноски.
Поради невъзможност на кредитополучателя да погаси дълга в уговорения срок било
сключено ново Споразумение на 13.10.2017 год., като по същото приели, че към датата на
сключването му размерът на задължението е в размер на 14417.94 евро, от които 11374.45
евро-главница; 3043.49 евро-законна лихва, като бил изготвен нов погасителен план.
Последното плащане от страна на ответника е било на 26.09.2017 год., като за
погасяване на посоченото задължение до тази дата е постъпила общо сума в размер на
10472.52 евро.
Поради неизпълнение условията на споразумението на 29.03.2021 год. по молба на
ищцовото дружество било образувано изпълнително дело №332/2021 год. по описа на ЧСИ
А. Р.. Тъй като след получаване на поканата за доброволно изпълнение от страна на
длъжника е било депозирано възражение, за ищцовото дружество е възникнало задължение
да установи вземането си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно, Договор за покупко-
продажба на вземания от 10.12.2012 год., Приемо-предавателен протокол, Потвърждение за
извършена цесия, Пълномощно, Уведомление до ответника от 18.12.2012 год.,
Допълнително споразумение към договори за покупко-продажба на вземания от 10.03.2017
год., Искане от 06.07.2011 год., Договор за кредит от 01.08.2011 год., Договор за залог на
вземане по сметка в „***“ ЕАД от 01.08.2011 год., договор за поръчителство от 01.08.2011
год., Общи условия, Погасителен план и ГПР, декларация от 06.07.2011 год., Искане за
кредит текущо потребление, Договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2010 год.,
Общи условия, Условия по кредитна програма „ДСК Престиж“, Информация по чл.19, ал.1
от ЗЗЛД, Искане за кредит, Договор за кредит за текущо потребление от 04.02.2011 год.,
Договор за залог върху вземания от 24.02.2011 год., Общи условия, Условия по кредитна
програма „ДСК Престиж“, Извлечение от счетоводните книги, Заявление за издаване на
4
заповед за изпълнени по чл.417 от ГПК, Вносна бележка, Изпълнителен лист от 24.08.2012
год., Заповед за изпълнение на парично задължение №1697/24.08.2012 год., молба за
образуване на изпълнително дело, Покана за доброволно изпълнение, Споразумение от
13.10.2017 год., Погасителен план, Споразумение от 30.01.2013 год., Погасителен план,
както и материалите, приложени по ЧГД №1261/2021 год. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
кредитът е бил усвоен от длъжника напълно, доколкото с последното споразумение са били
обединени задълженията на ответника по вече усвоени от него кредити, че през целия
период до 26.09.2017 год. по кредита са постъпили общо 10694.48 евро, че последното
плащане по кредита е било на 26.09.2017 год., като след последното пращане размера на
дължимата главница е 11374.45 евро.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения първоначално въз основа на сключения на 01.08.2011 год. между
„***“ ЕАД и ответника Д. В. К. Договор за кредит, съгласно който били обединени следните
договори за кредит: Договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2010 год. за сума в
размер на 13500.00 евро и Договор за кредит за текущо потребление от 04.02.2011 год. за
сума в размер на 1700.00 евро и впоследствие сключения Договор за цесия между “***“
ЕАД и „***я“ ЕАД, по силата на който било прехвърлено и вземането, произтичащо от
Договор за кредит от 01.08.2011 год., сключен между “***“ ЕАД и ответника и въз основа
на сключеното на 30.01.2013 год. между „***я“ ЕАД в качеството му на нов кредитор,
ответника Д. В. К. – в качеството му на кредитополучател и А. П. Г. – поръчител
Споразумение за разсрочване на задължението и Споразумение от 13.10.2017 год.
Въпреки твърденията на ищцовото дружество, че са изпратили до ответника
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, по делото липсват
доказателства в този смисъл. Следователно до ответника не е достигнало изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В същото време обаче съгласно
разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №8/2017 год. на ОСГТК на ВКС по
тълк.дело №8/2017 год. решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са
от значение за спорното право. Преценката на съда за основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материално-правното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска. Поради това
съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл.235, ал. 3 ГПК.
В настоящия случай видно от материалите по делото падежът на сключения между
„***“ ЕАД и ответника Д. В. К. Договор за кредит от 01.08.2011 год. е бил 30.07.2021 год.
5
Видно от сключеното на 13.10.2017 год. Споразумение страните са договори крайна
падежна дата 20.04.2022 год., следователно към настоящия момент договорът следва да се
счита с настъпил падеж.
А с оглед настъпилия падеж на кредита ответникът дължи на ищцовото дружество
целия размер на дължимата и непогасена главница. При преценка размера на главницата
съдът съобрази обстоятелството, че последното плащане на ответника е било на 26.09.2017
год., като след последното плащане размера на дължимата главница е 11374.45 евро. В
същата насока е и заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
В настоящото производство щцовото дружество претендира единствено дължимата
от ответника сума за главницата в размер на 11374.45 евро, поради което се налага извода,
че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Съдът не кредитира твърденията на упълномощения представител на ответника, че
договорът за цесия не е произвел своето действие, доколкото не е бил съобщен на длъжника
по предвидения за това ред. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че
действително, както става ясно от материалите по делото преди предявяване на иска по
чл.422 от ГПК длъжникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото по
делото липсват доказателства уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД да му е било връчено. В
същото време обаче е налице надлежно връчване на приложеното към исковата молба
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и останалите документи относно извършената цесия на
ответника и връчването на книжата представляват редовно уведомяване за извършената
цесия.
В конкретния случай по делото е приложено пълномощно, с което старият кредитор е
упълномощил новия да уведоми длъжника от името на първия за прехвърлянето на
вземанията. В константната си съдебна практика ВКС трайно и последователно приема, че
такова упълномощаване е валидно и допустимо и не нарушава императивната норма на
чл.99, ал.3 от ЗЗД. С оглед на изложеното се приема, че уведомление, изходящо от
предишния кредитор или упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на
новия кредитор и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и това
обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково производство на основание
разпоредбата на чл.235 от ГПК.
В подкрепа на факта, че ответникът е знаел за цесията е и обстоятелството, че между
него и новия кредитор са били сключени две споразумения за разсрочване на вземането,
именно след сключване на договора за продажба на вземането от 10.12.2012 год.
С оглед възраженията на ответника и с оглед задължението на съда, визирано в
разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, при проверка на представените по делото писмени
доказателства намира, че клаузите на сключения между страните договор отговарят на
6
изискванията на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК Договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора. В случая договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя на отказ
от договора. Между страните по делото липсва съмнение и относно шрифта на договора. В
същото време на ответника е била предоставена и изискуемата съгласно закона
преддоговорна информация.
В същото време съдът намира, че клаузите от процесния договор, касаещи ГЛП и
ГПР не са нищожни поради обстоятелството, че същите са договорени при съблюдаване
изискването за добросъвестност и при съобразяване с добрите нрави, по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.26 от ЗЗД. Същите не са нищожни на основание чл.21 от ЗПК. Съгласно
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за
потребителски кредит е ГПР и ГЛП. Към настоящият момент е налице нормативен текст -
чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, който точно и ясно определя предела на оскъпяване на кредита,
посочвайки, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Възнаградителната лихва е
компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото
условие е същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално
допустимия размер. В случая ГПР е под допустимия петкратен размер, поради което се
налага извода, че тази клауза от договора не е нищожна, както и клаузата, касаеща
годишния лихвен процент.
При преценка на твърденията на ответната страна за изтекла погасителна давност,
съдът съобрази обстоятелството, че задължението за връщане на суми, отпуснати на
основание договор за кредит, т.е. главницата по кредита се погасява с изтичането на общата
пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД. В случая не е налице никоя от изчерпателно
изброените хипотези, визирани в разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, обуславящи прилагането на
специалната тригодишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като
съгласно чл.116, б.”а”, б.”б” и б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането
от длъжника, при предявяване на иск или възражение. Имайки предвид, че по изложените
по-горе съображения настоящият състав намира, че кредита не е бил обявен за предсрочно
изискуем и последното извършено от страна на ответника плащане е на 26.09.2017 год., се
налага извода, че визираната по-горе петгодишна погасителна давност, действаща по
7
отношение на главницата не е била изтекла към датата на подаване на исковата молба. Дори
да приемем, че кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, то с подаването на
заявлението на 23.08.2012 год. давността е била прекъсната и след тази дата е започнал да
тече нов давностен срок. Преди изтичане на петгодишния давностен срок, считано от
посочената дата са били извършвани различни плащания от страна на ответника, последното
от които е на 26.09.2017 год., които са прекъсвали давността и от всяко едно от тях не е
изтекъл нов петгодишен давностен срок. В същото време давността е била прекъсвана и със
сключените между ответника и новия кредитор споразумения, които имат характер на
признание на вземането от страна на К.. Както бе посочено по-горе от материалите по
делото и по-конкретно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
последното плащане е било именно на 26.09.2017 год., от когато е започнала да тече нова
давност, която към датата на подаване на исковата молба не е била изтекла.
А с оглед на изложеното следва да се признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 11374.45 евро,
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2011 год.,
сключен между между „***“ ЕАД и ответника Д. В. К., вземането по който е било
прехвърлено чрез Договор за цесия между “***“ ЕАД и „***я“ ЕАД и за което вземане са
били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение №1697/24.08.2012 год. и
Изпълнителен лист от 24.08.2012 год. по ЧГД №2887/2012 год., ведно със законната лихва
върху сумата. По отношение периода, за който се дължи посочената законна лихва, съдът, с
оглед на обстоятелството, че приема, че договорът не е бил обявен за предсрочно изискуем,
а е с изтекъл падеж на 20.04.2022 год., намира, че законната лихва е дължима именно от
посочената дата, а не от претендираната от ищцовата страна дата. За периода преди
20.04.2022 год. претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В тази насока е и
Тълкувателно решение №3 от 27.03.2019 год. по т.д. №3 по описа за 2017 год. на ОСГТК на
ВКС.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по
настоящото производство разноски в общ размер на 994.93 лева, включващи държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК /в размер на 300 лева/ и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен
списък.
При преценка на претендираните разноски съдът съобрази обстоятелството, че
ищцовото дружество в исковата молба изрично е посочило, че не претендира направените в
хода на заповедното производство разноски, като в представено писмено становище рег.
№3011/08.03.2022 год. претендира разноски по ЧГД №602/2013 год. по описа на РС-Велики
Преслав, което е неотносимо към настоящия правен спор, поради което и такива разноски не
са дължими от ответника в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр.Шумен, ул.“***“ №4, вх.3, ет.2, ап.47 дължи на “***я” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Оборище, бул.“***“ №19, ет.2, представлявано от
изпълнителния директор И. Г. Д.-М., съдебен адрес: гр.Варна, ул.“***“ №70- партер, чрез
юрисконсулт М. В. сумата от 11374.45 евро /единадесет хиляди триста седемдесет и четири
евро и четиридесет и пет евро цента/, представляваща незаплатена главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 01.08.2011 год., сключен между „***“ ЕАД и ответника Д.
В. К., вземането по който е било прехвърлено чрез Договор за цесия от 10.12.2012 год.
между “***“ ЕАД и „***я“ ЕАД и за което вземане са били издадени Заповед за изпълнение
на парично задължение №1697/24.08.2012 год. и Изпълнителен лист от 24.08.2012 год. по
ЧГД №2887/2012 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2022 год.
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в частта за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество законната лихва върху
претендираната главница за периода от 11.07.2014 год. до 20.04.2022 год.
ОСЪЖДА Д. В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №4,
вх.3, ет.2, ап.47 ДА ЗАПЛАТИ НА “***я” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Оборище, бул.“***“ №19, ет.2, представлявано от
изпълнителния директор И. Г. Д.-М., съдебен адрес: гр.Варна, ул.“***“ №70- партер, чрез
юрисконсулт М. В. направените в хода на настоящото производство разноски в общ размер
на 994.93 лева /деветстотин деветдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/,
включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице, съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9