№ 17691
гр. София, 18.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20221110124448 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ И. А. Б., редовно призован за днешното съдебно заседание,
не се явява, представлява се от адв. Т. М. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ С. В. А., редовно призована за днешното съдебно
заседание, не се явява лично, представлява се от адв. М. с пълномощно по
делото.
ОТВЕТНИКЪТ В. А. Б., редовно призован за днешното съдебно
заседание, не се явява лично, представлява се от адв. М. с пълномощно по
делото.
ОТВЕТНИКЪТ Т. Р. Б. , редовно призована за днешното съдебно
заседание, не се явява лично, представлява се от адв. М. с пълномощно по
делото.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ като констатира, че с протоколно определение от 05.03.2024г. е
оставил без движение исковата молба и е дал изрични указания на ищеца и
като констатира, че той е подал нарочна молба в срока указан от съда с вх.
№87053/15.03.2024г., с която е подал уточняваща искова молба с оглед
указанията на съда, както и като констатира, че в предоставения на ответника
срок същият с писмен отговор на уточняваща молба с вх.
№133084/22.04.2024г. е взел становище по уточненията, направени от ищеца
намира, че следва да се произнесе по отношение релевираните от ответника
възражения за допустимост на производството, по искането за прекратяване,
1
така, както е указал в свое определение от 30.05.2024г.
АДВ. М.: Поддържам уточняващата си молба.
АДВ. М.: Аз считам, че с уточняващата молба не са изпълнени
указанията на съда. Поддържам си отговора, в който подробно по всяко едно
твърдение във връзка с въведения вече нов положителен установителен иск и
противоречивите твърдения в тази уточняваща молба, считам, че делото
следва да бъде прекратено. Изрични са му указанията на ищеца и те буквално
не са изпълнени, като най-драстичното противоречие в допълващата искова
молба е, че в първото изречение пише, че е собственик на основание
наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност, а на втора
страница над петитум пише, че е придобил имота по давност, като го е владял
от 1994г. до 2015г., а твърди, че баща му е починал 2017г., абсолютно
противоречиви изявления.
СЪДЪТ първо следва да посочи, че исковата защита се поставя и
очертава от ищеца. На тази защита съответно релативира и е корелативно
свързана защитата и на ответника. Абсолютните вещни права, каквото е
правото на собственост, те се индивидуализират не само с вещата, а съответно
със страните, които претендират да имат права върху тази вещ, съответно
следва да бъде коректно посочено и основанието юридическия факт, от който
се поражда правото на всяка от страните. Тези принципни положения са
изведени и обяснени от ВКС, ТР №8/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съдът следва
да позиционира вниманието на ищеца върху следното. С протоколното си
определение от 05.03.2024г. съдът даде конкретни указания на ищеца преди
всичко свързани с правния му интерес от предявяване на този иск, което не
следва да се бърка, ако този иск бъде приет за разглеждане по същество с
коментирането на изложените основания вече по същество. Защото дори и да
предявява с първоначалната искова молба отрицателен установителен иск,
той следва да наведе твърдения, от които произтичат собственическите му
права обуславящи правния му интерес от предявяване на този иск. С
уточняващата молба ищецът е изпълнил донякъде указанията на съда,
въпреки че съдът също е констатирал тези противоречия, на които адв. М.
позиционира вниманието на съда, но в противовес с петитума на
първоначално депозираната искова молба, с която ищецът е заявил искане за
отричане със сила на присъдено нещо собственическите права на
ответниците. Тук трябва да се вметне, че съдът даде тези указания с
предходното си постановено протоколно определение, тъй като констатира,
че в първата искова молба ищецът е съединил отрицателния си установителен
иск с искане по чл.537, ал.2 от ГПК, което е абсолютно недопустимо. Такова
искане е допустимо с предявен положителен установителен иск или с
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, какъвто не се предявява с първата
искова молба. С уточняващата искова молба ищецът на практика променя
основанието, като заявява петитум за признаване на установено в
отношенията между страните, не че ответниците са собственици на процесния
имот, а че той е собственик на имота на заявените конкретни основания.
2
Тоест, от отрицателен установителен иск, той преминава в положителен
установителен иск. Правилно е посочила адв. М. в отговора на уточняващата
си молба, че с т.2б от ТР №4/14.03.2016г. абсолютно се прие разрешението,
че е абсолютно недопустимо преминаване от положителен установителен към
отрицателен установителен иск и обратно, защото така изключително се
променя предмета на спора, както и разпределената доказателствена тежест
по реда на чл.154 от ГПК. При отрицателния установителен иск предмет на
доказване е правото на собственост на ответника, което излиза, че е
инкорпорирано в първата искова молба. При положителния установителен
иск предмет на доказване е правото на собственост на ищеца, което се
извлича от уточняващата му молба. Следва да се посочи също така, че
съответно практиката на ВКС има в предвид случаите по отправена молба по
реда на чл.214, ал.1 от ГПК, когато съответната страна иска изменение
основанието на исковата претенция. Съответно този случай не е такъв, защото
ищецът по изрични указания от страна на съда не е заявил това искане като
изменение на исковата претенция, а като уточняване на исковата си
претенция, но съдът намира особено след като указанията са дадени по реда
на чл.129, ал.4 от ГПК, а не по реда на чл.129, ал.2 от ГПК, тоест когато вече
ответникът е заел страна в процесуалното правоотношение, съответно по
първата искова молба е подал отговор, че не може и не следва да е допустимо
такова изменение на иска. Това е така, тъй като двата иска имат различен
предмет и с преминаването от отрицателен установителен иск към
положителен установителен иск, изцяло се променя предмета на делото,
което обуславя извод за предявяване едва ли не на нов иск в производството,
което е недопустимо.
По всичко изложено съдът намира, че настоящата искова претенция е
недопустима, поради което делото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№24448/2022г. по описа на
СРС, 45 състав на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване в
едноседмичен срок с частна жалба пред Софийски градски съд, който за
страните тече от днес, доколкото са в ОСЗ.
АДВ. М.: Представям списък с разноски и моля на основание чл.78, ал.4
от ГПК да ми присъдите разноски в размер на 2000 лева, за което представям
доказателства, че е заплатено и с оглед изхода на делото, като приемете
факта, че е налице и субективно освен обективно съединяване на искове,
положени са усилия, имаме явяване в съдебно заседание.
АДВ. М.: Предвид цената на иска, това нещо е доста завишено, правя
такова възражение. На този списък не е посочено дело и година. Не знам дали
по това дело се предявяват тези разноски.
3
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи
в 12.16 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4