№ 2769
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20231110115155 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че Д. Д. И., като наследник
на Д. Д. И. до размера на ½ идеална част, не дължи на
/ФИРМА/, сумата в размер на 4182,40 лева,
представляваща ½ от задължението за главница, за което е
издаден изпълнителен лист по ч. гр.д. № 56051/2012 г. по
описа на СРС, ГО, 59 състав от общото задължение в
размер на 8 364, 80 лв., и въз основа на който изпълнителен
лист е образувано изп.д. № 2013***0401092 по описа на
ЧСИ М.П., поради обстоятелството, че вземанията са
погасени по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на
изпълнителен лист по гр.д. № 56051/2012 г. по описа на
1
СРС, ГО, 59 състав в полза на /ФИРМА/, е било образувано
образувано изп.д. № 2013***0401092 по описа на ЧСИ М.П.,
по което е бил длъжник наследодателят на ищеца, а по
силата на договор за цесия от 31.01.2018 г., като взискател е
конституиран ответника. Посочва, след смъртта на
наследодателя на ищеца – 26.02.2014 г., не са били
предприети изпълнителни действия по отношение на него.
Сочи, че давността е изтекла на 01.03.2023 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Посочва, че в хода
на процеса процесното изпълнително дело е прекратено по
отношение на ищеца, поради което е отпаднал правния
интерес от воденето на процеса. Моли да бъде отхвърлен
предявения иск. Поради объркване принудителни действия
по изпълнението били извършвани само срещу Б.Ц. – И.а,
също като наследник на покойния Д. Д. И., и с която на
24.06.2021г. е сключено споразумение в което са били
обединени две задължения на И., по което споразумение Ц.
– И.а е правила плащания, последното от които по
изпълнителното дело на 22.10.2021г. Не оспорват, че спрямо
ищеца не са предприемани същински изпълнителни
действия, поради и което намира, че не му е накърнена
правната сфера. По гореизложеното намира, че не е дал
повод за завеждане на делото и моли да не му се възлагат
разноски.
В съдебно заседание ищeцът Д. Д. И., редовно призован,
2
не се явява лично, представлява се от адвокат К., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не изпраща представител. С писмено становище
с вх. № 356001/11.12.2023г. признава иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след влизане в сила на
изпълнителното основание /заповедта за изпълнение/,
поради и което иска с правно основание чл. 439 от ГПК е
допустим.За ищеца е и налице правен интерес от
предявяване на исковата претенция, независимо дали
срещу него са провеждани или не изпълнителни действия,
3
доколкото е законен наследник на лицето срещу което е
издаден изпълнителния лист по ч.гр.д. № 56051/2012г. по
описа на СРС, 59-ти състав и отговаря за задълженията на
наследодателя си по силата на универсално
правоприемство. В тази връзка възраженията на ответника
са неоснователни.
Не е спорно между страните, и съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните
обстоятелства: че за вземането предмет на исковата
претенция, в полза на /ФИРМА/ е издаден изпълнителен
лист срещу наследодателя на ищеца от 07.01.2013г. по
ч.гр.д. № 56051/2012г. по описа на СРС, 59-ти състав, за
сумата от 364,80 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва от 26.11.2012г. до изплащането й,
договорна лихва в размер на 329,16 лева, за периода от
12.12.2011г. до 25.11.2012г., наказателна лихва в размер на
576,69 лева, за периода от 12.12.2011г. до 25.11.2012г. и
687,15 лева разноски по делото. От приетото по делото
удостоверение за наследници на *************** се
установява, че лицето срещу което е издаден
изпълнителния лист – Д. Д. И. е починало на 16.02.2014г.,
като е оставило за свои законни наследници Б. И.а Ц. – И.а
– съпруга и Д. Д. И. – син. Преди смъртта на Д. Д. И. по
молба на взискателя – /ФИРМА/ е образувано изп.д. №
1092/2013г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № *** в Камарата
на ЧСИ, с район на действие, районна на СГС. ПДИ и
4
заповедта за изпълнение е връчена на Д. Д. И. на
05.04.2013г., като на 03.04.2013г. е наложен запор върху
трудовото му възнаграждение в /ФИРМА/, а на 03.04.2013г.
и върху пенсията му и върху банковите му сметки в редица
банки. С писмо от 17.04.2013г. ЧСИ е уведомен, че върху
пенсията на лицето е невъзможно да бъде наложен запор,
тъй като същата е под размера на минималната работна
заплата. На 24.06.2013г. е наложен отново запор върху
трудовото възнаграждение на Д. Д. И. в „/ФИРМА/, като с
писмо от 27.06.2013г. ЧСИ е уведомен, че лицето е с
прекратено трудово правоотношение, считано от
13.05.2013г. Следват нови запорни съобщения срещу
длъжника от 17.07.2013г. На 10.04.2014г. и получена
информация, че длъжника е починал, като е приложено
удостоверение за наследници. С молба с вх. №
16771/23.04.2014г. един от наследниците – Б.Ц. – И.а е
сезирала ЧСИ с искане за разсрочване на задължението,
като се установяват плащания от нея в хода на
изпълнителното производство. С молба с вх. №
75288/29.08.2018г. /ФИРМА/ е поискало от ЧСИ да бъде
конституирано като взискател в производството на
основание договор за цесия от 31.01.2018г., а с молба с вх. №
38384/11.05.2021г. е поискало по отношение на длъжника
Б.Ц. – И.а, вписване на възбрана върху притежаван от нея
имот. Такава е вписана на 14.05.2021г., а на 16.01.2023г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца
Д. Д. И. в /ФИРМА/. Със съобщение от 28.02.2023г. ищецът
5
е уведомен, че задължението по изпълнителното дело
възлиза на сумата от 12 486,34 лева, от които главница в
размер на 8 364,80 лева, като ищецът претендира в
настоящото производството да се признае със сила на
присъдено нещо недължимост на 1/2 от сумата – 4182,40
лева. Също така от приетото по делото удостоверение за
наследници на СО, район Красно село се установява, че Б.
И.а Ц. – И.а е починала на 22.11.2021г., като е оставила за
свой законен наследник сина си – ищецът Д. Д. И.. С
постановление на ЧСИ от 21.06.2023г. изпълнителното
производство е прекратено по отношение на ищеца на
основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК.
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича. Към датата на смъртта
на Д. Д. И. на 16.02.2014г. наследилите го съпруга и син,
наследяват наследството оставено от него, като съвкупност
от права и задължения до размера на 1/2 идеална част от
него. След смъртта на съпругата Б. И.а Ц. – И.а задължен за
цялото вземане е ищецът, тъй като наследява и нейната
идеална част.
6
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението, тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Приложима в случая е общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, в предвид
спецификата на конкретното вземане – по договор за
кредит.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
7
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнителното производство е образувано
при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него
е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с
тълкувателното решение 26.06.2015 г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление, погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство същата се спира. Следователно по изп.д. №
8
1092/2013г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № *** давността е
прекъсната с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното производство - на 03.04.2013г. и
впоследствие е спряла да тече до 26.06.2015г. От горното
следва, че с подаването на молбата от 03.04.2013 г.,
взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като
същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015г.
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на
което е обявено, че предходното постановление е изгубило
действие, респективно от тази дата започва да тече давност
по материалното правоотношение. След тази дата,
доколкото вече са приложими постановките на ТР №
2/2015г., първото същинско изпълнително действия от
категорията да прекъсне давността е налагането на
възбрана на 11.05.2021г. на само по отношение
зъдължанията съобразно дела на длъжника Б. И.а Ц. – И.а,
в предвид разделната отговорност на законните
наследници, след смъртта на Д. Д. И.. Видно е че
изпълнителните действия срещу ищеца датират едва от
16.01.2023г. Сам ответникът признава неизгодния за него
факт, че в периода от 26.02.2014г. до 01.03.2023г., като се
установи по изпълнителното дело, че това е дата –
16.01.2023г. по отношение на ищеца не са предприемани
същински изпълнителни действия от категорията на тези,
които прекъсват давността. Следователно за периода от
откриване на наследството – 16.02.2014г., но с оглед ТР №
3/2020г. от 26.06.2015г. до 26.06.2020г. е изтекла
9
предвидената в закона давност за погасяване на 1/2 част от
задължението, предмет и на настоящото производство.
По гореизложеното иска, като основателен следва да
бъде уважен. При този изход на спора на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК право на разноски се поражда в полза на
ищеца. Съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл. 78, ал.2 от ГПК. Дори и ответникът впоследствие да
признава иска, макар и уклончиво, с поведението си е дал
повод за образуване на настоящото производството.
Наличието на изпълнително производство по което ищецът
има качеството на длъжник и констатираното от съда, че
преди подаване на исковата молба срещу него са
предприети изпълнителни действия обуславят извод, че
ответникът е дал повод за образуване на настоящото
производство и поради това следва да понесе отговорността
за разноски. На ищеца следва да се присъдят разноски за
заплатената от него държавна такса в производството в
размер на 250,00 лева. Претендира се за присъждане и
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева, което
видно от приложения договор за правна защита и
съдействие /л. 60 от досието по делото/ е реално заплатено, с
оглед постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Със становището си от 11.12.2023г. ответникът е
направил възражение за прекомерност. На основание чл.
78, ал.5 от ГПК и чл. 7, ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
10
размера на сумата от 718,24 лева, изчислена върху цената
иска. Или на ищеца следва да се присъдят общо разноски в
размер на 968,24 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от Д. Д. И., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК *********, отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439 от ГПК, че Д. Д. И. не дължи на
/ФИРМА/, сумата в размер на 4182,40 лева,
представляваща ½ от задължението за главница, за което е
издаден изпълнителен лист по ч. гр.д. № 56051/2012 г. по
описа на СРС, ГО, 59 състав от общото задължение в
размер на 8 364, 80 лв., и въз основа на който изпълнителен
лист е образувано изп.д. № 2013***0401092 по описа на
ЧСИ М.П., поради обстоятелството, че вземането е погасено
по давност.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Д. И., ЕГН **********, сумата в размер на 968,24 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
11
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12