Решение по дело №453/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от М. А. Г.-П., В. А. Г., Т. Д. К. и Д. Р. П. против решение № 3681/5.6.2015 г., постановено по гр.д. № 184 по описа за 2014 г. на РС-Разлог.

Сочи се от жалбоподателите, че решението е немотивирано, необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон. Не се оспорват изводите на съда, че е доказано правото на собственост върху процесния имот от страна на наследодателя на ищците, като твърдят обаче, че това противоречи на друг приет за установен от РС факт, че процесният имот е собственост и на наследодателя на ответниците по силата на констативен нотариален акт. Според жалбоподателите, нотариалният акт за собственост на ответниците е въз основа на обстоятелствена проверка и не би могло да се приеме за валидно правно основание за владеене на процесния имот. От своя страна факта на собственост на ищците противоречи, според тях и на друг извод на съда, а именно че ответниците са придобили процесния недвижим имот по давност. Твърдят, че съдът не е съобразил нормите уреждащи собствеността - цитирани са такива от Конституцията на НРБ от 1971 година, Наредба за държавни имоти от 1975 година, като се сочи, че решението е постановено в противоречие на същите. Според тях решението е неправилно, тъй като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, като в тази насока не са обсъдени правилно и обстойно както свидетелските показания, така и назначената експертиза.Излагат съображения, че решението е и немотивирано с аргументи за лаоконичност на мотивите по отношение на фактическите констатации на съда, който ползвал общи фрази, от което следва да се счете, че съдебният акт е лишен от мотиви. Ето защо молят постановеното решение да се отмени и се уважи предявеният иск.

В с.з. въззиваемите оспорват основателността на доводите в жалбата, изрязавайки становище за законосъобразност на атакуваното решение.

Жалбата е допустима.

С атакуваният акт РС е отхвърлил като неоснователен предявения от наследниците на Г. Й. Г. иск по чл. 108 ЗС срещу С. И. М., Д. И. Д., А. И. Д. и К. И. М за признаването им за собственици на поземлен имот с пл. № 150 по плана на [населено място] места, общ. Я., с площ от 1003 кв.м., при съседи на целия: река „Д” и гора, ведно с построените в него две паятови постройки и за осъждането им да предадат владението му.

Постановеното решение е допустимо и валидно като възраженията на ответниците срещу допустимостта на иска настоящият състав счита за възражения по съществото на спора.

За преценка на основателността на съдържащите се в жалбата доводи в съответствие с чл. 269, изр. 2 от ГПК, въззивният съд въз основа на събраните доказателства приема за установено следното:

Видно е, че в исковата молба ищците са се позовали за правото на собственост на процесния имот на основание наследство и реституция по ЗВСОНИ на национализираната от техния наследодател Г. Г. с протокол от 23.12.1947 г. на терпентинова фабрика, състояща се от отделни сгради, заедно с дворно място, находящо се в землището на [населено място] места, [община], в м. „Д”, от която твърдят, че поземлен имот с пл. № 150 е част. Изявлението на пълномощника на жалбоподателите в с.з. пред въззивната инстанция, че претендират право на собственост на основание давностно владение отпреди национализацията не следва да се обсъжда, тъй като е недопустимо да се изменя иска, чрез посочване на друго основание за собственост, вместо на предявеното пред РС или наред с него.

От правните изводи в атакувания акт се установява, че такива по отношение на заявеното от ищците основание за собственост- възстановяване на собствеността по силата на ЗВСОНИ, при доказване на визираните в него предпоставки - няма. За да отхвърли предявения иск РС е приел, че ответниците са придобили имота по давност.

Съобразно разпоредбите на ЗВСОНИ собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по изброените в чл. 1 и чл. 2 закони се възстановява при наличието на три кумулативни предпоставки, посочени в чл. 1, ал. 1, съответно чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ - 1. към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 ТЗ 2. имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, 3. собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Собствеността се възстановява по силата на закона - ex lege, без да е необходимо издаването на нарочен акт за възстановяването й от административен орган или от съда – вж. ТР № 1/17.5.1995 г. на ОСГК на ВКС. Именно поради възстановяване на собствеността по силата на закона няма никакво значение заповедта № 74/24.8.1992 г. на кмета на [община], с която е отменил акта за национализиране на фабрика „Б през 1947 г., с изключение според постановеното в нея на частта продадена от Съвета на трето лице и недоказването й пред РС от ответниците на оспорената й автентичност.

Видно от списъка към Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия, обн. в ДВ. бр. 302/27.12.1947г. е, че в него фигурира имота и лицето, от което е отнет , а именно „Т. Г. - [населено място], р, от което следва, че фабриката, представляваща терпентинова инсталация е национализирана.За национализирането й е без значение липсата на нарочен акт за това, нито че няма запазен акт за държавна собственост. Съгласно чл. 3 , ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗВСОНИ собствеността върху имотите по чл. 1 и чл. 2 /ЗНЧИМП е измежду визираните закони в чл. 2, за който е приложим ЗВСОНИ/ се възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници по закон или други правоприемници като правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели. Следователно собствеността по силата на закона се възстановява на наследниците на Г. Г., които са ищци по делото.

По делото се установява, че наследниците на Г. Г. са подали до областния управител искане рег. № 94-Г-19/10.2.1998 г. на основание чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ за обезщетяване за активното салдо по приложения нарочен баланс на национализираното им през 1947 г., предприятие чрез компенсаторни записи.

С писмо от н-к гл. управление „Приватизация” към Министерството на промишлеността № 94-00-1757/22.12.1998 г. до сина на Г. Г. – до А. Г. е уведомен, че изясняване на искането им вх. № 07-00-48/23.4.98 във вр. с приложението на ЗОСОИ може да продължли и след 31.1.1999 г. като ще получат заповед, подписана от Министъра на промишлеността за определяне начина на обезщетение по ЗОСОИ. Издадена е заповед от министъра на Министерството на промишлеността № РД-24-848/5.10.1999 г. на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗОСОИ, с което е признато правото на обезщетение на наследниците на Г. Й. Г. с компенсаторни записи по реда на чл. 3, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 5 от ЗОСОИ за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие в размер по 50% за всеки от двамата наследници, и е постановено искането да се предаде за оценка на вещо лице В клетветна декларация от 1999 г., двамата наследници са декларирали , че са се запознали със заповедта и са съгласни с разпределението по 50%. И на двамата са издадени на 5.3.2001 г. на А. Патричева и на 1.12.2000 г. на А. Г. временни удостоверения за притежаване на компенсаторни записи/жилищни компенсаторни записи, признати със заповедта. От така осъщественото административно производството ознавава че ищците като собственици на имоти по чл. 1 ЗВСОНИ са се възползвали от предвидената в чл. 5, ал. 2 от ЗОСОИ възможност за обезщетяване по реда на чл. 6 с избор на обезщетението вместо да получат собствеността. Обезщетяването на наследниците на Г. Г. е било предмет на административно производство и е приключилос издаване на административен акт. Правоимащите лица, като страна в това производство, са обвързани от него. И тези лица вече не са легитимирани да търсят реално възстановяване собствеността върху имота. Това е така, защото лицето, от което е отчужден имота, може да получи реално възстановяване на имота, само ако не е обезщетено. Надлежното обезщетяване е алтернатива на реалната реституция и не може да се кумулира с нея, поради общия правен принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване – вж. Решение № 239 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 758/2009 г., II г. о.

От изложеното следва, че предявения иск е неоснователен, тъй като не се установява понастоящем правото на ищците да получат реално възстановяване на собствеността т.е. да получат владението на имота. Те не могат да се легитимират като собственици на претендирания от тях имот на заявеното придобивно основание, поради което и решението на РС като краен резулат за отхвърляне на претенцията им по чл. 108 ЗС е правилно и законосъобразно.

Макар и да са без значение за предявения иск по делото се установяват и следните твърдяни от ищците факти: А. Г. като наследник на Г. Г. със заявление № 886/19.2.1992 г. е поискал от ОСЗ/ПК възстановяване на ливади с площи от 1.2 и 6 дка , като е приложил препис-извлечение от служба „земеделие при общински народен съвет [населено място] от данъчния регистър от 1956 г. партиден № 805 по т. 7, в който е записана ливада от 1.2 дка. Представен под № 2 е протокол от 23.12.1947 г. за национализация на Терпентинова фабрика „Б. С решение № 218/21.9.2007 г.ОСЗ е възстановила собствеността върху имоти № 011029 и № 011030 по картата на землището.

Вещото лице сочи, че от разположението на имот под № 472 върху ЕТК, лист К- 34-7-В-г-2 е видно, че той представлява дворното място на фабриката с площ от 5 331 кв.м., като е отразена и сграда. Експертът уточнява, че ЕТК е изготвен в периода 1953-1957 г. т.е. след национализацията от 1947 г., а представената по делото ситуационна скица, която също е съобразил е от 1938 г. Заключава, че се възстановява от поземлената комисия на наследниците на Г. имот, който частично съвпада с имота под № 472 т.е. с национализирания, тъй като той е с по-голяма площ. От посоченото от експерта според съда означава, че Грашкини са заявили за възстановяване на част от национализирания им имот и като земеделска земя. Всъщност такива твърдения се съдържат в самата искова молба, където ищците сочат, че възстановените им имоти „са идентични и представляват част от поземления имот,…, собственост на общия им наследодател Г. Й. Г., национализиран с протокол от 23.12.1947 г.”.

По отношение на тези факти както отбеляза съда макар и да нямат значение за настоящото дело следва да се отбележи и следното:

Именно поради приключилата административна процедура по ЗОСОИ, по която ищците са обезщетени, то според настоящият състав те не са собственици понастоящем на имота по силата на закона. Затова и решенията на поземлената комисия с които им се възстановяват имоти, представляващи части от национализирания им имот също не им възстановяват правото на собственост. Те вече са били собственици по силата на ЗВСОНИ и като такива са направили своя избор за обезщетение на възстановената им собственост по ЗОСОИ и следователно не е било необходимо да придобиват нещо което вече са притежавали. Освен това следва да се има предвид, че не се отразява последващата промяна на предназначението на имотите с приетото в т. 1 от ТР1/15.5.1995 г. на ОСГК на ВКС - правото на собственост да се възстанови по чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ. Затова са и несъстоятелни възраженията на ответниците в отговора на исковата молба за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, със съображения за незавършена админисративна процедура по ЗСПЗЗ

Предвид изложените съображения по-горе в настоящия акт относно притежаваното понастоящем право на собственост за ищците е ирелевантно дали ответниците притежават противопоставимо право на собственост върху процесния имот. Но за пълнота на изложението съдът излага следните факти и правни доводи и по този въпрос:

С удостоверение на Градския народен съвет, Я. № 2877 от 11.10. и нечетлива година е удостоверено, че е продадено на И. Д Д. /наследодателя на ответниците/, държавно дворно място заедно с малка паянтова сграда с обща квадратура на мястото 1000 кв.м., за сумата 800 лв., която е внесена в касата на Г. срещу изброени квитанции и вносна бележка с дати и години съотв. 1960 г., 1963 г. и 1964 г. Посочено е още, че дворното място се намира на гара „Ч, при съседи: река „Д ливада на М. М. и гора.

При непредставяне на самия документ, с което е прехвърлено чрез продажба правото на собственост съдът счита, че не се доказва ответниците да са придобили собствеността от държавата на основание сделка. За прехвърляне правото на собственост чл. 18 от ЗС в редакцията му от 1951 г. до 1996 г. изисква за прехвърляне правото на собственост или за учредяване друго вещно право върху недвижим имот в случаите, предвидени в този раздел- има се предвид сделки със социалистическа собственост - да се извършва писмено без да е необходима нотариална форма. Такъв писмен документ няма. А за придобиване правото на собственост по давност на частта от национализирания имот, е съществувала забрана в нормата на чл. 86 от ЗС, според която не е възможно да се придобие вещ, която е социалистическа собственост / в редакцията й от 1951 г./ и редакцията й след това от 1990 г. по отношение на вещ, която е държавна или общинска собственост.

Възможността за придобиване по давност на имот, собствеността, на който се възстановява на бившите собственици по ЗВСОНИ, е уредена в чл. 5, ал. 2 от ЗОСОИ. Според чл. 5, ал. 2 от ЗОСОИ след 22.11.1997 г. е възможно такова придобиване и тази давност в процесния казус е изтекла към датата на подаване на исковата молба - м. ноември на 2014 г. – изминал е период от 14 години.

Наследниците на И. Д Д. са се снабдили с нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение № 199 през 2008 г., с който са признати за собственици на поземлен имот пл. № 150 по плана на [населено място], [община] с площ от 1.003 дка, при съседи на целия – река”Д” и гора, ведно с построените на това място две паянтови постройки. Ищците сочат, че този имот е идентичен на имот № 011011 по картата на землището и е също част от национализирания им имот.

Това твърдения се доказват от заключението на вещото лице според което имота, за който ответниците са се снабдили с нотариален акт е бил в границите на национализирания имот на ищците. А от непротиворечивите свидетелски показания се установява, че имота се владее от И. Д. от 1997 г. в продължение на 10 години до м. ноември 2007 г. /същият умира 11.2.2008 г./, а след това и понастоящем от наследниците му като никой не сочи за обезпокояване на владението им от ищците или техните наследодатели. От посоченото основание в квитанциите за плащане на имота, цитирани в удостоверението на Градски народен съдет на Я., удостоверяващо продажбата на имота, следва, че е налице и субективния елемент за своене на имота от наследодателя на ответниците.

Ето защо с оглед изложените в настоящия акт съображения доводите в жалбата не обосновават промяна на постановения от РС по ревандикационния иск краен резултат, който краен резулат въззивният съд счита за законосъобразен. Като последица от неоснователността му правилно е отхвърлен и иска за отмяна на нотариалния акт за признаване ответниците за собственици на основание обстоятелствена проверка, поради което окръжният съд потвърждава изцяло атакувания акт.

С оглед изхода на спора жалбоподателите ще следва да заплатят на ответниците направените от тях разноски в общ размер на 2 000 лв. Възражението за прекомерност настоящият състав не споделя отчитайки фактическата и правна сложност на делото и факта, че са касае за защита на четирима ответници.

Водим от изложеното и на основание чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 1 от ЗВСОНИ и чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и :

Потвърждава решение № 3681/5.6.2015 г., постановено по гр.д. № 184 по описа за 2014 г. на РС-Разлог.

Осъжда М. А. Г.-П., В. А. Г., Т. Д. К. и Д. Р. П. да заплатят на Д. И. Д. и А. И. Д направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1 000 лв., както и да заплатят на С. И. М. и К. И. М също направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1 000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: