№ 377
гр. ....... , 07.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ......., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Неделина Минчева
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Частно гражданско дело
№ 20215530102010 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
гр.София за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 500,00лв. – главница,
представляваща задължение по Договор за заем MicroCredit №9002-00011088/05.12.2019г.,
34,09лв. – договорна лихва по договор за заем за периода от 10.01.2020г. до 10.03.2020г.,
145,86лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
10.01.2020г. до 10.03.2020г., 2,22лв. – лихва за забава по договор за заем за периода от
11.01.2020г. до 29.04.2021г., 9,93лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 11.01.2020г. до 29.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски –
държавна такса в размер на 25,00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
75,00лв., срещу длъжника С. С. И. от гр.........
След като разгледа заявлението, съдът намери за установено следното:
В производството за издаване на заповед за изпълнение заявителят може да поиска
издаването на такава заповед за вземания за парични суми или заместими вещи, когато
искът е подсъден на районния съд. В настоящия случай заявлението е за парична сума в
размер под 25 000лв., което определя подсъдността на иска на районен съд, съгласно
правилата на родовата подсъдност по чл.103 и чл.104 ГПК.
Съгласно чл.411, ал.1 ГПК Заявлението се подава до районния съд по постоянния
адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка
на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се
намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Постоянният и
1
настоящият адрес на длъжника е в община ......., поради което компетентен да се произнесе
по заявлението е именно Старозагорският районен съд.
Съгласно трайно установената практика на СЕС, националният съд следва да следи за
неравноправния характер на потребителските договори служебно и в заповедното
производство, каквато практика възприема и ВКС и в какъвто смисъл са последните
изменения на ГПК – чл.7, ал.3 и чл.411, ал.2, т.3.
В изпълнение на задължението си за служебна проверка настоящият състав приема,
че заявлението в частта му относно клаузата за закупуване на пакет от допълнителни услуги
се явява недействителна. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а,
ал.1 от Закона за потребителския кредит. Законът обаче не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК
в споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за няколко
различни услуги. В чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.“ В случая, в договора за потребителски кредит не са
посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. Наред с това,
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо
само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на
145,86лв., всъщност се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето - потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следователно клаузата в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 145,86лв. се
явява нищожна, като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10,
ал.2 предл. второ и чл. 10а, ал.3 и ал. 4 от Закона за потребителския кредит. След като не се
дължи възнаграждение за заплащане на допълнителни услуги, недължимо и акцесорното
задължение за заплащане на лихва за забава.
Предвид горното, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта му
относно претендираната сума за закупен пакет от допълнителни услуги, и претендираната
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 11.01.2020г. до
29.04.2021г., следва да бъде отхвърлено.
В останалата му част подаденото заявление от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и не са налице
пречките по чл.411, ал.2 ГПК. То е подадено от надлежно упълномощено лице, видно от
2
представеното пълномощно. Поради тази причина съдът следва да издаде заповед за
изпълнение за претендираното парично вземане и след влизането й в сила, следва да издаде
и изпълнителен лист в полза на заявителя.
По отношение на претенцията за разноски съдът намира, че следва да приложи
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017г., във връзка с чл.26 от
Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание чл.37 от ЗПП, и следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. Следва да присъди разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от
претенцията, а именно сумата от общо 58,12лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл.410 и 411 ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение по чл.410
ГПК, с която се разпорежда на длъжника С. С. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр........, ......., да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, тел.: 02/4080100, представлявана от Димитър
Бориславов Бончев – Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Г. Т. Г. с
адрес: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата
от 500,00лв. /петстотин лева/ – главница, представляваща задължение по Договор за заем
MicroCredit №9002-00011088/05.12.2019г., 34,09лв. /тридесет и четири лева и 09 стотинки/ –
договорна лихва по договор за заем за периода от 10.01.2020г. до 10.03.2020г., 2,22лв. /два
лева и 22 стотинки/ – лихва за забава по договор за заем за периода от 11.01.2020г. до
29.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането и съдебни
разноски в размер на 58,12лв. /петдесет и осем лева и дванадесет стотинки/ за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ подаденото заявление в частта му за претендираните 145,86лв. /сто
четиридесет и пет лева и 86 стотинки/ – сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 10.01.2020г. до 10.03.2020г., 9,93лв. /девет лева и 93
стотинки/ – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 11.01.2020г. до
29.04.2021г.
Разпореждането в частта за отхвърляне на заявлението подлежи на обжалване от
заявителя с частна жалба пред ОС – ....... в едноседмичен срок от датата на връчването му.
След влизане в сила на разпореждането да се издаде изпълнителен лист.
3
Съдия при Районен съд – .......: _______________________
4