№ 40281
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110125673 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражения за недопустимост на
предявените искови претенции и неподведомственост на спора на Софийски районен съд.
Настоящият състав ги намира за неоснователни. Повдигнатият с настоящата искова молба
правен спор не касае възникването, съдържанието или прекратяването на служебното
правоотношение по смисъла на чл. 124, ал. 1 АПК, а има за предмет имуществен спор между
насрещните страни, в частност правото на обезщетение за неплатен годишен отпуск.
Съобразно ТП № 1 от 2016г. по т.д. № 1/2016г. по описа на ОСГК на ВКС, ПВК на ВАС
всички спорове, извън изброените в чл. 128 АПК, подлежат на разглеждане от гражданските
съдилища.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото, с изключение на документите,
представени от ищеца и находящи се на л. 22-23, л. 32-48, л. 49-53 и л. 55-60 от делото, както
и документите, приложени от ответника под т. 4 към отговора на исковата молба, доколкото
същите не са представени в заверен препис. На страните следва да бъдат дадени указания по
реда на чл. 101, ал. 1 ГПК за отстраняване на констатираната нередовност на процесуалните
действия.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да уважено по отношение на посочените под
т. 1, 3 и 4 документи, а в останалата си част следва бъде оставено без уважение, тъй като
една част от исканите документи са представени със самата искова молба, а останалата част
са предоставени от ответника с отговора на исковата молба.
Искането на ищеца за допускане на съдебна счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, следва да бъде уважено, като при изпълнение на задачите
вещото лице следва да съобрази и намиращите се графици на служителите, определени за
дистанционна форма на работа.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за неподведомственост на
1
Софийски районен съд на спора, предмет на гр.д. № 25673/2024 г. по описа на СРС, 74
състав.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, с изключение на
документите, представени от ищеца и находящи се на л. 22-23, л. 32-48, л. 49-53 и л. 55-60 от
делото, както и документите, приложени от ответника под т. 4 към отговора на исковата
молба.
УКАЗВА и ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до насроченото по
делото открито съдебно заседание да представи документите, находящи се на л. 22-23, л. 32-
48, л. 49-53 и л. 55-60 от делото, в заверен от страната препис, като при неотстраняване на
нередовността в указания срок и начин процесуалното действие ще се смята от съда за
неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА и ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника ищеца в срок до
насроченото по делото открито съдебно заседание да представи документите, приложени от
ответника под т. 4 към отговора на исковата молба, като при неотстраняване на
нередовността в указания срок и начин процесуалното действие ще се смята от съда за
неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника Изпълнителна агенция по горите в
срок до насроченото по делото открито съдебно заседание да представи в заверен препис
посочените под т. 1, 3 и 4 от доказателственото искане на ищеца документи.
ДА СЕ ИЗИСКА от Административен съд – София-град заверени препис от следните
съдебни актове с отбелязване на датата на влизането им в законна сила: Определение №
311/14.01.2021г. по адм. д. № 348/2021г. на АССГ, Второ отделение, 58 състав, Решение №
5975/21.10.2021г. по адм. д. № 348/2021г. на АССГ, Второ отделение, 58 състав, и Решение
№ 5388/03.06.2022г. по адм,д, № 290/2022 г. на ВАС, Шесто отделение.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна счетоводна експертиза, вещото лице по която да
отговори на въпросите, поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., която ДА БЪДЕ УВЕДОМЕНА!
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за изготвяне на заключението в размер на 500
лева, платим от бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК в останалата му част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.12.2025 г. от
10:50 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора,
включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗДС, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
2
2 852,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 23
дни, дължимо при прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба 07.05.2024 г. до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 629,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 05.07.2022 г. до 06.05.2024 г.
Ищецът И. П. А. извежда съдебно предявените права с твърдения, че за периода от
01.11.2000г. до 12.05.2021г. е бил в служебно правоотношение с Изпълнителна агенция по
горите. Поддържа, че на 05.01.2021г. му била връчена заповед № К-1/04.01.2021г. на
изпълнителния директор на ИАГ, с която му било разпоредено ползването на 61 дни платен
годишен отпуск, считано от 05.01.2021г. до 31.03.2021г. включително. Сочи, че на
08.01.2021г. обжалвал заповедта, като с Определение № 311/14.01.2021г. по адм. д. №
348/2021г. на АССГ било спряно нейното предварително изпълнение. Твърди, че на
15.01.2021г. отправил покани до началника на отдел „Инвентаризация и планиране“ и до
директора на дирекцията да бъде включен в графиците за работа на служителите
присъствено или в условията на работа от разстояние от домашна среда, но за периода от
11.01.2021г. до 03.02.2021г. бил вписван в графиците като служител в отпуск. На 20.01.2021г.
получил изричен писмен отказ за вписване в графиците, обективиран в писмо с рег. Индекс
ИАГ-1348/20.01.2021г., който отказ обжалвал. Навежда твърдения, че на 03.02.2021г. след
депозиране на жалбата в ИАГ бил определено да осъществява работата си от разстояние.
Отбелязва, че в периода от 04.02.2021г. до 09.03.2021г. включително е работил присъствено
или при условията на дистанционна работа, като на 09.03.2021г. поради отхвърляне на
искането му за спиране на изпълнението, било разпоредено от 10.03.2021г. до 31.03.2021г. да
ползва платен годишен отпуск. Сочи, че от 05.01.2021г. до 31.03.2021г. е бил принуден да
ползва отпуск без свое съгласие общо за 38 дни, като в указания период е бил включен в
графиците за работа и действително е полагал труд през общо 23 дни. Впоследствие, на
12.05.2021г. служебното му правоотношение било прекратено, като на 10.05.2021г. получил
заповед, с която е разпоредено да му бъде изплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за общо 97 дни. Счита, че с Решение № 5975/21.10.2021г. по адм. д. №
348/2021г. на АССГ, потвърдено с Решение № 5388/03.06.2022г. на ВАС, е безспорно
установено между страните, че от разпоредените със Заповед № К-1/04.01.2021г. 61 дни
платен годишен отпуск ищецът е ползвал само 38, а останалите 23 дни е осъществял
служебните си функции. Посочва, че на 05.07.2022г. и 19.07.2022г. е отправил две покани за
доброволно заплащане на дължимото обезщетение за 23 дни неизползван годишен отпуск до
ответника, но последният не пристъпил към заплащане на дължимото обезщетение.
Навежда правни доводи, че в негова полза са възникнали описаните парични притезания и
моли съда да уважи предявените искови претенции.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Изпълнителна агенция по горите, с който оспорва исковете като неоснователни. Релевира
възражение, че за периода от 01.01.2021г. до 31.03.2021г. на ищеца са изплатени
обезщетения за платен годишен отпуск за 61 дни, който размер се припокривал с наредения
му за ползване със Заповед № К-1/04.01.2021г., и заплата за един работен ден. Навежда
доводи за недобросъвестно поведение на служителя, доколкото последният е бил наясно
какви суми са му изчислени и платени за обезщетение за платен годишен отпуск и за
работна заплата и при получаване на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение не възразил. Оспорва фактическите твърдения, че за периода от
10.03.2021г. до 31.03.2021г. действително е полагал труд, тъй като липсвало подадено
заявление за прекратяване на ползвания от него отпуск. Счита, че включването на ищеца в
графиците за работа не означава, че е престирана работна сила. Моли за отхвърляне на
исковите претенции и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу
претендираното адвокатско възнаграждение.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗДС е да докаже наличие
на служебно правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че същото
е прекратено, размера на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, респ. на последното брутно трудово възнаграждение –
база за изчисляване на претендираното обезщетение, както и положителния факт на
престиране на работна сила за времето от общо 23 дни в твърдения период от 05.01.2021г. до
3
31.03.2021г.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – наличието на главен
дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава за исковия
период.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже положителния
факт на ползването на отпуска за процесния период или плащане на обезщетението за
неизползван годишен отпуск.
С оглед заявеното в отговора на исковата молба безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че между ищеца и ответника е съществувало
служебно правоотношение за периода от 01.11.2000 г. до 12.05.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ в частта, с която е оставено без уважение възражението на
ответника за неподведомственост на спора на Софийски районен съд, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
на препис, а в останалата си част – не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4