№ 31
гр. Тетевен, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20234330100269 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от С. Т. Н. от с. Черни Вит , общ. Тетевен
срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ххххххххххх,
представлявано от П. Б. Д. с цена на установителния иск 500лв и
осъдителния иск : 50,00 лева частичен иск от общо 500 лева. По делото е
конституирано трето лице помагач„ Изи Асет Мениджмънт“ АД.
В исковата молба се твърди ,че 07.04.2022г. С. Н. е сключила договор за
паричен заем № 4452772 с „Изи Асет Мениджмънт" АД. Страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000 лева. В чл. 4 от
процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем
да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва
да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от
работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на
трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по
безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да
представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.
На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД,
ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на
гаранция № 4452772/07.04.2022г , по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет
Мениджмънт" АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в
наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на
кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство,
ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество
възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска
1
по договора за кредит.
Съгласно договора за гаранция /поръчителство, ищцата е следвало да
предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което
пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.
Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се
дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД като „Изи Асет
Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически
да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да
предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Файненшъл България" ЕООД
е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.
Моли съдът да признае за установено межде страните С. Т. Н. и
„Файнешъл България“ЕООД с ЕИК: ххххххххх, със седалище и адрес на
управление: гр. С.ХХХХХХХХХХХХХХ, представлявано от П. Б. Д.,че
сключения между тях догоор за поръчителство е нищожен .
Моли съдът да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ххххххххх, със
седалище и адрес на управление: гр. С.ХХХХХХХХХХХХХХ,
представлявано от П. Б. Д. да заплати на С. Т. Н. сума в размер на 50 лева,
като частичен иск от общо 500 лв., представляваща недължимо платена сума
по нищожен договор за поръчителство No 4452772 сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на вземането.
В законово установеният срок е постъпил отговор от
ответника„Файненшъл България" ЕООД, в който се твърди ,че твърденията в
исковата молба по действителността отношение на договора за потребителски
кредит нямали отношение към ответника , нито към процесния договор за
предоставяне на поръчителство Неоснователни били твърденията на ищеца
,че договорът за поръчителство изначално бил лишен от основание , тъй като
по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се
предоставяла услуга било неоснователно . Твърди ,че дължимото им
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство било
определено след извършване на преценка на риска и ако насрещната страна го
била счела за несправедливо висок,то изобщо не би сключила договора.
С молба от дата 25.10.2023г ищцовата страна по реда на чл.214 от ГПК е
направила изменение на исковата си претенция по чл.55 от ЗЗД като я
увеличила от 50 лв. на 554,89 лева
Предявен е иск от С. Т. Н. срещу „Файнешъл България“ ЕООД с
правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19 от
ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП., с който се иска да съда да признае ,че
сключения между тях договор за поръчителство № 4452772/07.04.2022г е
нищожен , както и да бъде осъден ответника на осн. чл.55 ал.1 ЗЗД да
заплати на ищцата сумата от 50лв частично от 554,89 лв. представляващо
недължимо платено по нищожен договор за поръчителство№
4452772/07.04.2022г
2
От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на
07.04.2022. С. Н. е сключила договор за паричен заем № № 4452772 с „Изи
Асет Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да
бъде в размер на 1000лв , с годишен лихвен процент 35,00% приложим на
годишната основа към сумата по усвоения кредит,лихвен процент на ден
0,10%, срок на заема 10 месеца , брой вноски 10, размер на месечна 116,73лв
,обща сума дължима по заема1167,30лв., посочени са датите на погасяване на
вноските по кредита ,ГРП 40,95%, изчислен по формула съгласно
изискванията на чл.19 от ЗПК и приложение едно към него , като е взето
предвид следните допускания : Договорът ще е валиден за посочения в него
срок , всяко от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си ,
съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някои от задълженията по договора , както и
др. разходи освен посочените в договора . Като видно от чл.3 от договора
заемателя е рефинансирал и е заявил , че желае да погаси изцяло
задълженията си по договор за паричен заем №4273794 в размер на594,81лв.,
като страните правят изрично изявление за прихващане на насрещните суми ,
а заемателя изплаща остатъка от заемната сума.
Съобразно чл.4 т.3 от договора е сключен договор за предоставяне на
гаранция№ 4452772/07.04.2022г между „Файнешъл България“ЕООД и ищцата
С. Т. Н. , като съобразно чл.3 от договора за гаранция за поемането на
задължението потребителя дължи възнаграждение на гаранта в размер на
792,70лв , платимо разсрочено на вноски по 79,27лв, като са посочени датите
на които се дължат вноските .
По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза видно от която :
Дължимата сума по заема е 1000 за главница за 10м., договорна годишна
лихва 35%, считано за срока на договора 07.04.2022г до 04.02.2023г., при
включване на сумите по чл.4 ал.3 от дог. За гаранция в размер на 792,80лв,
разсрочени на 10 вноски по79,27лв , годишния процент на разходите е
411,54%
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 –
147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на
които съдът следи служебно.
Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду
3
си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Още
повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на
потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо,
когато се изследва въпроса за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и връзките в
отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са
независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при
множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между
такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно
и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя,
при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на
закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на
неравноправни клаузи. Именно такъв е настоящият случай, доколкото от
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър,
на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик
на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, е кредитодателят „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че
търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете
дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и
ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в
управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на
другото дружество.Договорът за потребителски кредит се явява право
пораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за
предоставяне на гаранция. Обвързаността между двете съглашения се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение,
без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на договор за
гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо
лице - гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен
самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението за предоставяне на гаранция с основното задължение по
кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на
гаранция не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем
касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение.
От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се
счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а
именно да предостави обезпечение, при условия обективно неизпълними за
посочения срок от всеки средно информиран потребител на финансови
услуги, които изрично зависят от преценката на кредитодателя, с оглед
необходимостта да одобри представеното обезпечение.
Възнаграждението на гаранта обезпечава не изпълнението на длъжника, а
преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за
кредитиране. Тъй като са свързани лица двете дружества и сключването на
договора за предоставяне на гаранция се явява единственото изпълнимо
условие по чл. 4 от договора за заем, следва да се приеме, че разходите, които
потребителя трябва да заплати по договора за предоставяне на гаранция са
4
пряко свързани с основната му престация по договора за заем и отговарят на
дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
поради което има характер на допълнително възнаграждение за ползване на
заемните средства и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР, като разход пряко свързан с договора за потребителски кредит и който
потребителят трябва да заплати. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния
процент на разходите не може да надвишава 5 пъти законна лихва, която към
датата на сключване на договора за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП/,
следователно ГПР по кредита не може да надвишава 50 %. В настоящия
случай сумата по договор за паричен заем № 4452772/07.04.2022г., сключен с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е в размер на 1000лева, а възнаграждението по
договора за гаранция, е в размер на 792,80лв , представлява почти 80 % от
сумата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР,,който
е 40,95% порад което може да се направи изводът, че ГПР по договора за
паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави възнаграждението по
договора за гаранция, а видно от експертизата същият се равнява на 411,54%.
Съобразно експертизата ищцата е заплатила по договора за поръчителство
сумата от 554,89 лв. Така уговореното възнаграждение има значението на
скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4, поради което процесния договор се явява нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Тоест клаузата на чл.4 от договор за паричен
заем№ 4452772/07.04.2022г . сключен между С. Т. Н. и „Изи Асет
Мениджмънт" АД е нищожна , а от там нищожен е и договорът за кредит и
договорът за гапранция/поръчителство № 4452772/07.04.2022г . сключен
между ищцата и „Файнешъл България “ЕООД, поради което на ищцата
следва да и се заплати на сумата от 554,89 лв. представляващи недължимо
платени по нищожен договор за гаранция/поръчителство 554,89 лв. сключен
между С. Т. Н. и „Файнешъл България “ЕООД.
По разноските :
С оглед изхода на делото, тъй като ищцата е освободена на осн. чл.83
ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса , то ответникът дължи на районен
съд Тетевен 78 ал.6 ГПК сумата от 100лв за държавна такса и 150лева за
експертизаили общо 250 лева .
Предвид направеното искане за заплащане на разноските по чл.38 от
ЗА следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния
представител на ищцата адв. Д. М. М. от САК сумата от по 200лв за всеки
иск ,т.е под мининума на наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения , тъй като съгласно Решение на Съдът на Европейският
съюз по дело C‑438/22 (втори състав) от 25 януари 2024 година е решено ,че
„Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
5
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана
на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.“ . Тоест
минимумите в Наредба №1 не важат за съда, дори и да отговарят на
пазарните цени, тъй като по делото е подадена една искова молба , същото е
без фактическа и правна сложност ,подадени са писмени молби ,адвоката не
се е явявал по делото, встъпил е в процеса в един по-късен момент , а за
нищожността на процесния договор съдът следи служебно . От материалите
по делото е видно ,че с молбата от 25.10.2023г /л.80 / е подадена молба по
чл.102 от ГПК ,в едно със списък по чл.80 гпк , пълномощно и договор за
правна защита и доказателства за регистрация по ЗДДС/л.111/ и предвид
представените в тази насока доказателства и писмо Изх. № 24-39-21от
16.03.2017 год. На НАП , съобразно което в случаите по чл. 38, ал. 2 от ЗА,
при които на адвоката се дължи възнаграждение, осъществената доставка ще
попадне в кръга на доставките, предмет на облагане с данък върху добавената
стойност съгласно чл. 2,т. 1 от ЗДДС. Тоест в случая върху адвокатското
възнаграждение ще се начисли ДДС и размера на възнаграждението ще се
определи в размер по 240 лв. с включен данък добавена стойност за всеки
иск или общо 480 лева .
Предвид изложените по-горе съображения искът следва да бъде уважен.
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на
поръчителство 4452772/07.04.2022г сключен между С. Т. Н. ЕГН ххххх от
Ч.В. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ххххххххх, седалище гр.
С.ХХХХХХХХХХХХХХ, представлявано от П. Благоев Д. на основание
чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143
от ЗЗП.
ОСЪЖДА на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, с ЕИК: ххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр.
С.ХХХХХХХХХХХХХХ, представлявано от П. Б. Д. да заплати на С. Т. Н.
ЕГН ххххх от Ч.В. сума в размер на 554,89/петстотин и петдесет и четири
лева и осемдесет и девет ст./лв., представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за гаранция/ поръчителство от С. Т. Н. ЕГН ххххх,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда 11.04.2023г.до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на осн. 78 ал.6 ГПК „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с
ЕИК: ххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр.
С.ХХХХХХХХХХХХХХ, представлявано от П. Б. Д. да заплати на Районен
6
съд Тетевен сума в размер на 250 лв. за държавна такса експертиза .
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 3 от Закона за адвокатурата
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ххххххххх, седалище гр.
С.ХХХХХХХХХХХХХХ, представлявано от П. Благоев Д. да заплати на адв.
Д. М. М. от САКсумата от 480 лв. с ДДС - възнаграждение за адвокатска
помощ и съдействие, оказани на С. Т. Н. по гр.д. № 269/2023г на Р.С.Тетевен.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7