Определение по дело №5591/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1559
Дата: 23 април 2024 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20241110205591
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1559
гр. София, 23.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело №
20241110205591 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.243 , ал.5 от НПК
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от хххххх от ххххх, с ЕГН:
**********, чрез упълномощен защитник против Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 20.12.2023г. на СРП, с което е
било прекратено досъдебното производство № 15 053/2020г. по описа на 08
РУ – СДВР, пр.пр.№ 12 983/2020г. по описа на СРП по обвинение за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В жалбата се съдържа оплакване, че постановеният прокурорски акт е
незаконосъобразен и необоснован, тъй като е бил издаден при превратно
тълкуване на писмените доказателствени средства по досъдебното
производство. В мотивите си повереникът на жалбоподателката акцентира
върху изначално неуредените отношения, касаещи хххххх между свидетелите
хххххх от една страна и ххххх от друга. Акцентира се върху неправомерните
действия на последния, с което е било извършено нерегламентирано и
противоправно разпореждане с процесното МПС в полза на трето лице, с
което е бл осъществен състава на обсебване. В заключение се иска от съда да
постанови определение, с което да отмени обжалваното постановление за
прекратяване на наказателното производство и върне материалите на
прокурора с указания за правилното приложение на закона, както и да укаже
да бъде върнат товарния автомобил.
1
Съдът като съобрази изложеното в жалбата, събраните по досъдебното
производство писмени доказателства и доказателствени средства, както и
разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по
чл.243, ал.4 от НПК от легитимиран да обжалва постановлението субект,
поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови своя прекратителен акт прокурорът е приел, че
изпълнителното деяние, извършено от страна на свидетеля ххххв спрямо
свидетеля ххххх относно предаването във владение на товарния автомобил
ххххх, собственост на жалбоподателката ххххх, не съставлява престъпление.
При подробен анализ на доказателствата и описана фактическа обстановка,
проследила хронологията на отношения между част от разпитаните
свидетели, имащи отношение към процесното МПС, държавното обвинение
достига до правния извод за наличието на неуредени гражданско – правни
отношения, които не изискват наказателно правна намеса. Прокуратурата е
приела, че в случая са налице неизпълнени договорни отношения, доколкото
обаче същите не са били облечени в изискуемата от закона писмена форма с
нотариална заверка на подписите. С обжалваното постановление е било
разпоредено веществените доказателства по делото – 1 брой автомобил
ххххххх, ведно със стартерен ключ и СРМПС, да останат по делото.
Съобразно събраните писмени доказателства и доказателствени
средства по досъдебното производство съдът намира, че по делото са били
извършени необходимите действия по разследването като наличието на
противоречиви фактически твърдения между участниците по т.нар. сделки,
свързани с предоставянето на товарния автомобил ххххххх, както и на лек
автомобил ,хххххх“. В хода на проведеното разследване са депозирани
показания, касаещи т.нар. договорки, допълнение към стойността на товарния
автомобил, предоставен от свидетеля ххххх на свидетеля ххххх. Проведените
очни ставки между въпросните лица, како и разпитаните свидетели не
посочват единна хронология на договореност, относно последващото
разпореждане с получената от свидетеля хххх вещ. В случая съдът се
солидаризира с мотивите на прокурора, че не може да бъде направен
едностранчив извод, за наличие на поведение, покриващо признаците на
2
престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Разпоредбата изисква освен получаване
на вещта на правно основание, но и безспорни доказателства за нейното
противоправно разпореждане. Формално такова действително е налице, тъй
като свидетелят хххххх е предоставил на свидетеля ххххх фактическата власт
върху товарния автомобил. По делото не са налице данни, от които да е
видно, че първоначалният прехвърлител на МПС – то изрично е забранил на
неговия получател да се разпорежда с него.
Техните неуредени отношения касаещи заплащане на суми по сделка,
която не е била обективирана в изискуемия по ЗЗД писмен договор с
нотариална заверка на подписите, не могат да обусловят наличие на
противоправност в последващото поведение на правоприемника към
окончателния владелец. Освен това от показанията на разпитания свидетел
ххххх се установява, че действително свидетелят хххх е заменил
предоставения му от хххх товарен автомобил срещу автомобил ,,ххххх“,.
Същевременно в показанията на разпитаните като свидетели хххххх заявяват,
че уговорката им със свидетеля ххххх е била да му прехвърлят собствеността
на товарния автомобил едва след като същият бъде изцяло заплатен. В своите
показания и двамата са категорични, че никакво заплащане не е било
извършвано. В диаметрална провивоположност са показанията на самия
свидетел ххххх, който впоследствие и в хода на досъдебното производство е
предложил да заплати процесния автомобил, но свидетелят хххх отказал с
аргумента, че желае да търси правата си на пострадало лице по
законоустановения ред. Съдът намира, че въпреки поведението на свидетеля
ххххх спрямо свидетеля хххххх, (ако се кредитират като правдиви
показанията му относно некоректните действия на хххххх), не може да се
приеме наличието на извършено престъпление от общ характер. Това е така,
тъй като от материалите по делото безспорно се установява, че между
двамата е имало устна договорка, която макар и необлечена в изискуемата от
закона форма, е била обвързала страните със съответното поведение по
прехвърляне на товарния автомобил. В своите показания всички свидетели са
категорични относно възникналите гражданско – правни отношения, касаещи
прехвърлянето на собствеността върху процесната движима вещ, след
заплащането на договорената цена от 12 000 лева. В случай, че бъдат
кредитирани като достоверни показанията на свидетелите хххх за сметка на
тези на ххххх, който излага своя версия за договореното и заплатеното по
3
т.нар.,,сделка“, следва да се приеме, че е налице сключване на договор, който
представлява своеобразна покупко – продажба под условие. Освен като форма
за действителност изискващ писмена форма с нотариална заверка на
подписите, договорът е консенсуален и си счита за извършен чрез постигане
на съгласие. По него не се изисква изпълнение на останалите поети
договорености между страните като прехвърляне на владението и респ.
заплащането на цената по сделката към момента на постигането на съгласие
или предаването на фактическата власт върху вещта. Както законосъобразно е
посочил и прокурора, неизправната по сделката страна има правната
възможност да претендира по гражданско правен път връщането на вещта,
респ. заплащането на цената и по ЗЗД. Допълнителен аргумент в тази насока
са и последващите действия на свидетелите ххххх, последният от които е
предложил уреждане на спора, като ,,оправят отношенията си, посредством
доплащане на транспортния автомобил“, който обаче е поискал връщане на
вече предадената от него вещ. Предвид цялостното поведение на свидетеля
хххххх не може да се стигне до категоричния и несъмнен извод за наличие и
на субективна страна на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. За
съставомерността на изпълнителното деяние се изисква наличието на пряк
умисъл. Интелектуалният момент изисква съзнанието у дееца, че предметът
на престъплението е чужда движима вещ. Наличието на признат от всички
свидетели договор между ххххх по ,,прехвърлянето“ на товарния автомобил
не доказва съзнаването у последния, че вещта е ,,чужда“. Именно това
обстоятелство, макар и прието от свидетелите ххххх като некоректно поради
незаплащането на цената по ,,сделката“, изключва доказаността на умисъла у
ххххх, относно противоправността при последващото прехвърляне на
владението върху автомобила на свидетеля хххххх.

Поради изложените фактически и правни съображения съдът намира, че
обжалваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното
производство на посоченото основание е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
проведеното наказателно производство не бяха констатирани допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят
отмяната му на процесуално основание.
4
По отношение на искането на жалбоподателката за връщане на товарния
автомобил ххххххх следа да се посочи, че в настоящото производство по
чл.243 от НПК не е предвидена подобна възможност. Същата следва да
поиска от прокурора разпореждане с веществените доказателства по реда на
чл.111, ал.3 от НПК. Ето защо и в тази част жалбата следва да бъде оставена
без разглеждане.
Воден от горното и на основание чл.243, ал.6 т.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 20.12.2023г. на СРП, с което е прекратено досъдебното
производство № 15 053/2020г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр.пр. № 12 983/
2020г. по описа на СРП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на хххх от ххххх, с ЕГН:
**********, чрез упълномощен защитник в частта, с която се иска от съда да
укаже на прокурора да върне иззетия като веществено доказателство товарен
автомобил ххххх.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен
срок от съобщението му от жалбоподателя и прокурора пред СГС.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от ххххх от ххххх, с ЕГН:
**********, чрез упълномощен защитник против Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 20.12.2023г. на СРП, с което е
било прекратено досъдебното производство № 15 053/2020г. по описа на 08
РУ – СДВР, пр.пр.№ 12 983/2020г. по описа на СРП по обвинение за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В жалбата се съдържа оплакване, че постановеният прокурорски акт е
незаконосъобразен и необоснован, тъй като е бил издаден ри превратно
тълкуване на писмените доказателствени средства по досъдебното
производство. В мотивите си повереникът на жалбоподателката акцентира
върху изначално неуредените отношения, касаещи товарния автомобил
мхххххх между свидетелите хххх от една страна и ххххх от друга. Акцентира
се върху неправомерните действия на последния, с което е било извършено
нерегламентирано и противоправно разпореждане с процесното МПС в полза
на трето лице, с което е бл осъществен състава на обсебване. В заключение се
иска от съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното
постановление за прекратяване на наказателното производство и върне
материалите на прокурора с указания за правилното приложение на закона,
както и да укаже да бъде върнат товарния автомобил.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата, събраните по досъдебното
производство писмени доказателства и доказателствени средства, както и
разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по
чл.243, ал.4 от НПК от легитимиран да обжалва постановлението субект,
поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови своя прекратителен акт прокурорът е приел, че
изпълнителното деяние, извършено от страна на свидетеля ххххх спрямо
свидетеля ххххх относно предаването във владение на товарния автомобил
ххххх, собственост на жалбоподателката ххххх, не съставлява престъпление.
При подробен анализ на доказателствата и описана фактическа обстановка,
проследила хронологията на отношения между част от разпитаните
свидетели, имащи отношение към процесното МПС, държавното обвинение
достига до правния извод за наличието на неуредени гражданско – правни
отношения, които не изискват наказателно правна намеса. Прокуратурата е
приела, че в случая са налице неизпълнени договорни отношения, доколкото
обаче същите не са били облечени в изискуемата от закона писмена форма с
нотариална заверка на подписите. С обжалваното постановление е било
разпоредено веществените доказателства по делото – 1 брой автомобил
ххххх, ведно със стартерен ключ и СРМПС, да останат по делото.
Съобразно събраните писмени доказателства и доказателствени
средства по досъдебното производство съдът намира, че по делото са били
1
извършени необходимите действия по разследването като наличието на
противоречиви фактически твърдения между участниците по т.нар. сделки,
свързани с предоставянето на товарния автомобил ххххххх, както и на лек
автомобил ,,ххххх“. В хода на проведеното разследване са депозирани
показания, касаещи т.нар. договорки, допълнение към стойността на товарния
автомобил, предоставен от свидетеля хххх на свидетеля ххххх. Проведените
очни ставки между въпросните лица, како и разпитаните свидетели не
посочват единна хронология на договореност, относно последващото
разпореждане с получената от свидетеля хххх вещ. В случая съдът се
солидаризира с мотивите на прокурора, че не може да бъде направен
едностранчив извод, за наличие на поведение, покриващо признаците на
престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Разпоредбата изисква освен получаване
на вещта на правно основание, но и безспорни доказателства за нейното
противоправно разпореждане. Формално такова действително е налице, тъй
като свидетелят ххххх е предоставил на свидетеля хххххх фактическата власт
върху товарния автомобил. По делото не са налице данни, от които да е
видно, че първоначалният прехвърлител на МПС – то изрично е забранил на
неговия получател да се разпорежда с него.
Техните неуредени отношения касаещи заплащане на суми по сделка,
която не е била обективирана в изискуемия по ЗЗД писмен договор с
нотариална заверка на подписите, не могат да обусловят наличие на
противоправност в последващото поведение на правоприемника към
окончателния владелец. Освен това от показанията на разпитания свидетел
ххххх се установява, че действително свидетелят ххххх е заменил
предоставения му от хххххх товарен автомобил срещу автомобил ,ххххх“,
,хххх. Същевременно в показанията на разпитаните като свидетели ххххх и
хххххх заявяват, че уговорката им със свидетеля ххххх е била да му
прехвърлят собствеността на товарния автомобил едва след като същият бъде
изцяло заплатен. В своите показания и двамата са категорични, че никакво
заплащане не е било извършвано. В диаметрална провивоположност са
показанията на самия свидетел хххх, който впоследствие и в хода на
досъдебното производство е предложил да заплати процесния автомобил, но
свидетелят ххххх отказал с аргумента, че желае да търси правата си на
пострадало лице по законоустановения ред. Съдът намира, че въпреки
поведението на свидетеля ххххх спрямо свидетеля ххххх, (ако се кредитират
като правдиви показанията му относно некоректните действия на ххххх), не
може да се приеме наличието на извършено престъпление от общ характер.
Това е така, тъй като от материалите по делото безспорно се установява, че
между двамата е имало устна договорка, която макар и необлечена в
изискуемата от закона форма, е била обвързала страните със съответното
поведение по прехвърляне на товарния автомобил. В своите показания всички
свидетели са категорични относно възникналите гражданско – правни
отношения, касаещи прехвърлянето на собствеността върху процесната
движима вещ, след заплащането на договорената цена от 12 000 лева. В
2
случай, че бъдат кредитирани като достоверни показанията на свидетелите
хххххх за сметка на тези на ххххх, който излага своя версия за договореното и
заплатеното по т.нар.,,сделка“, следва да се приеме, че е налице сключване на
договор, който представлява своеобразна покупко – продажба под условие.
Освен като форма за действителност изискващ писмена форма с нотариална
заверка на подписите, договорът е консенсуален и си счита за извършен чрез
постигане на съгласие. По него не се изисква изпълнение на останалите поети
договорености между страните като прехвърляне на владението и респ.
заплащането на цената по сделката към момента на постигането на съгласие
или предаването на фактическата власт върху вещта. Както законосъобразно е
посочил и прокурора, неизправната по сделката страна има правната
възможност да претендира по гражданско правен път връщането на вещта,
респ. заплащането на цената и по ЗЗД. Допълнителен аргумент в тази насока
са и последващите действия на свидетелите ххххх, последният от които е
предложил уреждане на спора, като ,,оправят отношенията си, посредством
доплащане на транспортния автомобил“, който обаче е поискал връщане на
вече предадената от него вещ. Предвид цялостното поведение на свидетеля
ххххх не може да се стигне до категоричния и несъмнен извод за наличие и
на субективна страна на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. За
съставомерността на изпълнителното деяние се изисква наличието на пряк
умисъл. Интелектуалният момент изисква съзнанието у дееца, че предметът
на престъплението е чужда движима вещ. Наличието на признат от всички
свидетели договор между хххххх по ,,прехвърлянето“ на товарния автомобил
не доказва съзнаването у последния, че вещта е ,,чужда“. Именно това
обстоятелство, макар и прието от свидетелите хххххх като некоректно поради
незаплащането на цената по ,,сделката“, изключва доказаността на умисъла у
ххххх, относно противоправността при последващото прехвърляне на
владението върху автомобила на свидетеля хххххх.

Поради изложените фактически и правни съображения съдът намира, че
обжалваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното
производство на посоченото основание е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
проведеното наказателно производство не бяха констатирани допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят
отмяната му на процесуално основание.
По отношение на искането на жалбоподателката за връщане на товарния
автомобил ххххх следа да се посочи, че в настоящото производство по чл.243
от НПК не е предвидена подобна възможност. Същата следва да поиска от
прокурора разпореждане с веществените доказателства по реда на чл.111, ал.3
от НПК. Ето защо и в тази част жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане.
3