Номер 124629.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100501719 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу Решение № 1274 от 10.03.20200 г. по
гр.д. № 15407/2019г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че П. В. Д. , не дължи на „Енерго -Про
Продажби“ АД сумата от 1188.86 лева, начислена като корекция за ползване на ел. енергия
за периода от 0610.2017 г. до 05.10.2018 г. по фактура № **********/10.09.2019 г. издадена
за кл.№ ********** и аб. № **********, с административен адрес на обекта на потребление
– гр. Варна, ул. „Алеко Константинов“ №22, ап. 17, на основание чл. 124 от ГПК и
въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 363 лева, представляваща
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Налице е правно
основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл.50 от
ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел.
енергия, различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между
страните и установената неправомерна намеса в тарифната схема на СТИ. Вземането на
„Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа
енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ.
В отговор на жалбата П. В. Д. оспорва доводите, изложени в нея и поддържа други, с
които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
1
потвърди.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от П. В. Д. , с претенция да бъде прието за
установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, сумата от 1188.86
лева., представляваща стойност на начислена ел. енергия за минал период от 06.10.2017 г. до
05.10.2018 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Алеко Константинов“, бл.
22, ап. 17, за което вземане е издадена фактура № **********/10.09.2019 г.
В исковата молба се излага, че ищцата е установила неплатена сметка, за която в
центъра за обслужване на клиенти било обяснено, че е начислена след проверка на
електромера, за която бил съставен КП, а възоснова на него и корекция на потребената ел.
енергия. В исковата молба се излага, че тази енергия изобщо не е могло да бъде доставена и
че не е потребена. Извършен е правен анализ на приложимите материално правни норми, с
извода, че са неотносими.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-
Про Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че процесната сума
представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания
на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 200, ал.1 ЗЗД вр. Чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения,
то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В
резултат на извършена техническа проверка, е установено, че в невизуализиран регистър
има показания за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е
осъществена намеса в софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на
електроенергия отразява точното количество електроенергия. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата, инициирала въззивното произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
2
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са
предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира
сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след
корекция) електроенергия за периода от 06.10.2017 г. – 05.10.2018 г. и дали отчетената в
тарифа 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абонат 00102903233.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет
продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по
смисъла на ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол № 1202398/05.10.2017 г. се
установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на
електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е
демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№ 2025/04.09.2019 г. не е осъществен достъп до външността на електромера. При софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е наличие на
преминала енергия на тарифа Т3- 1.8.3 – 006286.8 kWh, която не е визуализирана на
дисплея. От протокола се установява, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище от 09.09.2019 г . за начисление на електрическа енергия в размер на 4615 kWh за
периода от 06.10. 2017г.- 30.06.2018 г. и в размер на 1671 kWh за периода от 01.07.2018 г. до
05.10.2018 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно
прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на това количество е издадена фактура № ********** от 10.09.2019 г.
на стойност 1188.86 лева. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не
е заплатена.
За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което
процесният електромер може да отчита две тарифи дневна, която се записва в регистър 1.8.2
и нощна, в регистър 1.8.1 . При нормална работа на измервателния уред, преминалата ел.
енергия през измервателната система , се визуализира на дисплея и се записва в съответния
дневен и нощен регистър, в зависимост от часовата зона, в която е отчетена енергията.
Заключението посочва, че количеството ел. енергия, натрупана в скрития регистър 1.8.3 е
следствие на неправомерно вмешателство в програмата на параметизация /в тарифната
схема/ на СТИ.
3
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
въззивникът следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и
ред е начислена процесната сума, като количество електроенергия е реално доставено на
ищеца в посочения периода.
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е битов клиент по
смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката за описания в
исковата молба обект на потребление. Приложими към процесните правоотношения са
нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от
председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с
решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6,
вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за
търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от
председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са
регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление
(корекция) на количеството електрическа енергия.
С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г.) са отменени. С решение на ВАС № 2315/21.02.2018г., потвърдено с
решение №1369/08.11.2018г., са отменени ПИКЕЕ и в частта на чл.48-чл.51. По аргумент от
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените
разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е
4
извършена на 05.10.2018 г. – след тяхната отмяна.
С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената
законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ,
уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ,
въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към
датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме,
че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен
свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват
наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са
налице основания за извършеното преизчисление.
Съобразно чл.48-49 от ПИКЕЕ следва да е налице неточно измерване/неизмерване на
СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при
извършената по реда на чл.47 от ПИКЕЕ проверка, установени от независим орган. В
настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези, а и не се претендира корекцията
да е извършена по разписаните в тези две разпоредби методологии. Към тях препраща и чл.
27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в настоящия случай не е налице нито
една от изброените. В случая в представения протокол от проверка от БИМ липсва
констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В становището за начисляване на
електроенергия е посочено само, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ,
като съгласно приетото по делото заключение на СТЕ тази тарифа е скрита. Не са
ангажирани доказателства, че потребителят е заявил желание за отчитане по тарифа 1.8.3,
като липсват и твърдения на ответното дружества в този смисъл. При липса на
предпоставките по чл.48 от ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се
остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по ПИКЕЕ.
Недоказано е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е
отчетена електроенергия в регистър 1.8.3, и в конкретно това да се дължи на виновно
поведение от абоната.
Съдът намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за
минал период, регламентирано в чл. 50 от ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното дружество
и на това основание, доколкото не са осъществени нормативно предвидените предпоставки
за това. Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ при установено несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
5
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Не се установи от събраните доказателства точният момент, от който електромерът,
настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита потребената енергия в регистър 1.8.3.
Допълнително начисляване на ел.енергия би било допустимо само при установяване
виновно поведение на конкретно лице и периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия, което в настоящия случай не се доказа. Този извод не се разколебава
и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съобразно която натрупването на
ел.енергия в регистър 1.8.3 означава неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ. При
тези данни не може да се изведе категоричен извод за виновно поведение от страна на
абоната през точно определен период от време. Следва да се отчете и факта, че отчетът по
скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10
от ПИКЕЕ, която задължава дружеството-доставчик да осигурява на страната, която купува
електроенергия, възможност да контролира показанията на СТИ. В случая тази възможност
за абоната е възпрепятствана. Отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие
и с нормата на чл.11 от ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 от ЗЕ, където е въведено изискване за зоново в
денонощието измерване на потребеното ел.напрежение, което в случая е възможно да се
осъществява.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното
дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално
процесната електроенергия в процесния период, следователно предявеният отрицателен
установителен иск се преценява като основателен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 314 лв., доказателства за
които са представени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1274/10.03.2020г., постановено по гр.д. № 15407/19г.
на ВРС .
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати
на П. В. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Алеко Константинов“ № 22, ет. 7 ап. 17,
сумата от 314 лева, представляващи разноски направени във въззивното производство, на
6
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7