№ 557 / 28.11.2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
28.11.2017 година, град М.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно
заседание н. 26.10.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна И. и с участието н.
прокурора..................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова
гражданско дело № 2485 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Ищците П.М.Ц., М.П.Ц., М.Г.М. и Ц.П.Ц.,
чрез процесуалния си представител адвокат З.М.,xxx, в исковата молба,
допълнителната такава - вх. № 353/23.01.2015г.
и Молба, вх.№ 9081 от 28.12.2016 година твърдят, че към момента н.
обобществяването н. земеделските земи, чрез внасянето им в ТКСЗ в с. С. о. М.,
наследодателят им Ц. М.К.,xxx бил собственик по наследство н. два земеделски
имота в землището н. с. С. о. М., а именно: НИВА в местността Г. р. с площ
0.800 дка, с граници и съседи: от изток собствен имот н. Ц. М.К. - нива в
местността Б. д. с площ 1, 200 дка, от запад имот н. К. Ц. М. (отказан да бъде
възстановен с Протокол № 8/14.06.1999г. под № 5 –. нива от 1, 500 дка в
местостта „Колибата”, сега в регулация, преди да бъде прокарана ул.Р. д., от
север Д. М. със слог, от юг П. А. В. и В. А. В. с върбови дървета по цялата
граница и НИВА в местността Б. д., с площ 1, 200 дка с граници и съседи: от
изток К. Г., от запад собствен имот н. Ц. М.К. - нива в местността Г. р. с площ
0.800 дка, от север П.П.П. и Д. М., от юг И.К. Калчов със слог (малко
възвишение неразорана ивица).
Твърдят, че двата имота са внесени в
ТКСЗ, с.С. и че с протокол № 8 от 14.06.1999 г. по преписка № 18602/ 26.02.1992
г. н. Поземлена комисия, гр. М. е признато и определено за възстановяване в
реални граници правото н. собственост н. наследодателя им върху тези два имота.
Освен това твърдят, че до предявяване н. иска през 2011г. имотите са
стопанисвани и обработвани от наследниците н. Ц. М.К., а понастоящем не се
обработват. Сочат, че сега двата имота имат обща граница и правят блок от 2,
000 дка с проектен № 092104, което е отразено в проектна скица № Ф 02713 от
21.07.2011 г. и удостоверение № 893 от 27.07.2011 г. Изтъкват, че този проектен
имот попада върху други имоти, възстановени от ПК /сега ОСЗ/ гр. М. н.
ответниците: ИМОТ № 092054, представляващ нива с площ 0,551 дка /от които 0,261
дка попадат в имота н. ищеца/, VІ категория в местност П., възстановен с
решение № 18 РГ от 22.10.2007г. н. ОСЗ-М. по преписка № 18803/24.06.1992г. н.
ответницата Е. И.П. /починала по време н. процеса и като наследник н. нейно
място е конституиран И.Г. xxx, представляващ нива с площ 0,500 дка /от които 0,248
дка попадат в имота н. ищеца/, VІ категория в местност П., възстановен с решение
№ 18 РГ от 21.05.2010г. н. ОСЗ-М. по преписка № 18065/16.12.1991г. н.
наследниците н. Джоно Цолов Ц.,xxx, със заявител К. Д. Цолов –. ответниците Л.К.Д.
xxx, С.К.Д. xxx и Е. М. К. (починала по време н. процеса).
Считат, че е налице спор за материално
право.
МОЛЯТ съда, след като установи изложеното
и докажат иска си по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение н. ответниците, че към момента н. образуване и
внасяне н. земеделските земи в ТКЗС с. С. техния наследодател Ц. М.К.,xxx, е
бил собственик н. НИВА от 0.800 дка в местността Г. р., при граници: от изток –.
собствен имот н. Ц. М.К. нива в местността Б. д. с площ от 1.200 дка, от запад –.
имот н. К. Ц.,xxx д.; от север –. Д. М. със слог и от Юг –. П. А. и В. А. В. с
върбови дървета по цялата граница и НИВА от 1,200 дка в местността Б. д. в
землището н. село С. при граници и съседи: от изток –. К. Г.; от запад –.
собствен имот н. Ц. М.К. –. нива в М.Г. р., с площ от 0.800 дка, от север –. П.П.П.
и Д. М. и от юг –. И.К. Калчов със слог /малко възвишение, неразорана ивица/,
които са застъпени /идентични/ от имотите н. ответниците, както и да им
присъдят деловодните разноски.
Ответниците С.К.Д., Л.К.Д. и И.Г.И., чрез
процесуалния си представител адвокат Н.Д.,xxx са оспорили предявения иск като
недопустим и неоснователен.
За да се уважи иск с правно основание чл.14
ал.4 ЗСПЗЗ ищците следва да докажат, че претендираните от него имоти, в случая
две ниви, едната от 1.200 дка в местността Билов д. и от 0.800 дка в местността
Г. р. в землището н. С. са му възстановени с Решение по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ от ПК
или ОСЗ, както и че същите имоти са били възстановени и н. ответниците, също с
такова Решение, както и че техния наследодател е бил собственик н. тези имоти
преди обобществяването им, преди внасяне в ТКЗС. А това по делото не е
направено. Не признават иска. Твърдят, че имат издадени решения от ОСЗ-М., с
които са им възстановени имотите, тези решения са влезли в сила и от
постановяването им и до сега, повече от пет години ползват имотите си
необезпокоявани от никого, до завеждане н. делото. Категорични са, че техните имоти
не граничат с посочените в исковата молба имоти в местностите Б. д. и Г. р., че
тези местности се намират н. разстояние една от друга, съществували са преди
създаване н. ТКЗС, съществуват и сега.
От представената и приложена Преписка, вх.№
18602 от 26.02.1992 г. н. наследниците н. Ц. М.К. е установено, че процесните
два имота не са искани за възстановяване. Заявлението е подадено от П.Ц.М. –.
баща н. ищците М. и Ц. Петрови, който е син н. общия наследодател и следва да
се приеме, че той най-добре е знаел какви имоти е имал баща му.
Приложените решения към преписката н.
наследниците н. Ц. М. xxx за процесните имоти са все междинни, нямат нито едно
окончателно решение за възстановяване собствеността върху тези имоти, в което
да е посочена квадратура, местност, съседи н. имота, което не променя
становището н. ОСЗ –. М. сега, че няма решение за възстановяване н.
собствеността върху тези имоти.
Считат, че няма спор за материално
право между страните. Данните в проектен № 092104/126/ не променят нещата,
защото отразяват сегашното състояние н. имота, а не това преди обобществяването
иМ.
Изразяват становище за
недопустимост и неоснователност н. иска. Твърдят, че с приложеното към исковата
молба решение № 8М/ 14.06.1999 г. н. ПК - М. е отказано възстановяването н.
процесните имоти н. наследодателя н. ищеца с мотив, че се намират в границите н.
регулационния план н. селото и ще му бъдат възстановени с решение по чл. 18 ж
от ППЗСПЗЗ, което решение не съдържа данни да е влязло в сила.
Ответникът И.Г.И. се позовава н.
друго решение н. ПК - № 18РГ от 22.10.2007 г., с което е възстановена
собствеността н. майка му - Е. И.П., в стари реални граници н. имот - нива от
0,551 дка, с № 092054 с конкретни граници, в местността “П.”, който не
съответства н. имота по исковата молба. Твърди, че е въведен във владение н.
този имот и счита, че е изключителен негов собственик.
Оспорват също твърдението н. ищците двете
местности да се намират една до друга.
С отговор, депозиран с вх.№ 28 от
04.01.2017 година в Районен съд М., по молбата за уточняване петитума н.
исковата молба от конституирания ищец Ц.П.Ц., вземат следното становище:
Считат, че иска е неоснователен.
От представеното и приложено Решение н. ОПК от
14.06.1999 година с първоначалната искова молба, подадена от ищеца М.П. xxx е
отказала да възстанови н. ищците процесните имоти и то мотивирано. Това решение
не е обжалвано и следва да се приеме, че е влязло в сила. Затова искането сега
съда да възстанови собствеността н. претендираните от ищците имоти е
неоснователно е незаконосъобразно. Защото единственият орган, който може да
възстановява собствеността върху земеделски земи е ОПК, респективно сегашната
ОСЗ. Съдът по закон няма такива пълномощия.
Твърдението в обжалваната молба, че
двете нива –. в местността Б. д. и в местността Г. р. са били една до друга
преди обобществяването н. имотите, имали са обща граница и са представлявали
нива, е неоснователно. Такова искане не е направено още със заявлението за
възстановяване собствеността н. имотите н. Ц. М., видно от самата преписка,
приложена към делото. Затова и ОПК не се е произнесла по такова искане.
Напротив, заявено е искане за възстановяване собственост н. две ниви, в
различни местности, с различна квадратура.
От изслушаните по делото технически
експертизи, които сега не са оспорени от ищците, е установено по категоричен начин,
че местността Г. р., местността Б. д. и местността П. не са идентични. Имотите,
възстановени н. доверителите и, за които твърдят, че се застъпват с имотите н.
ищците се намират в други местности, възстановени са им с влезли в сила решения
н. ОПК, н. това основание те ги ползват като собствени повече от пет години
вече. По тези съображения е невъзможно да се застъпват с имотите н. ищците, още
повече, че имота н. доверителите и Джонови е даден със Заповед н. К. н. О. М.
от общинските имоти по чл.19 от ППЗСПЗЗ.
Уточняването н. петитума н. исковата молба от останалите ищци не е
постъпило в срок, поради което счита, че по отношение н. тях делото следва да
бъде прекратено.
Претендират направените във водените производства разноски.
ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ:
Н.Г.К., М.Г.К., Р.М.Н., П.М.П. не вземат становище по иска.
С
решение, постановено н. 16.03.2012г. по гр.д. № 476/2011г. по описа н. МРС,
съдът е отхвърлил иска като неоснователен.
Решението
е потвърдено с решение от 04.07.2012г. н. МОС, постановено по в.гр.дело № 175/2012г. Решението н.
МОС е било окончателно и е влязло в законна сила.
По
молба н. П.М. xxx, в качеството й н. наследник н. Ц. М.К., за отмяна н. влязло
в сила решение, е образувано гр.д. № 917/2012г. н. ВКС, ІІ г.о., по което с
решение № 191 от 04.10.2013г. ВКС е отменил по реда н. чл.307, ал.3 от ГПК
решенията н. МРС и МОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав н.
МРС с указания н. молителката П.М.Ц. да й бъде дадена възможност да ангажира
доказателства в подкрепа н. изложените в исковата молба твърдения.
При второто разглеждане н.
делото, с определение от 15.12.2014г. съдът е конституирал П.М.Ц. и М.Г.М. /по
нейна молба/ като ищци по гражданско дело №
70513 от 2013 година н. МРС, наред с първоначалния ищец М.П.Ц., и е дал
възможност н. същите в едноседмичен срок от съобщението да ангажират
доказателства в подкрепа н. изложените в исковата молба твърдения /съгласно
указанията н. ВКС/.
В настоящото производство,
предвид Решение № 300 от 18.11.2016 година н. ВКС по гражданско дело № 2209 по
описа за 2016 година, н. основание чл.304 ГПК е отменено Решение № 58 от
01.03.2016 година по в.гр.д. № 9/2016 година н. Монтанския окръжен съд и
Решение от 18.12.2015 година по гр.д.№ 70513/2013 година н. Районен съд М..
Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав н. Районен съд М., с
указания за участие в процеса н. молителя Ц.П.Ц..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Приобщени са по делото представените и приети като доказателства
съдържащите се в гражданско дело № 70476/2011 г. и гражданско дело № 70513/2013
г., двете по описа н. Районен съд М..
Допусната е и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото
лице инж.М.К.Ч., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите н. страните, доказателствата по делото и н.
основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Производството е по специалния установителен иск за право н. собственост
върху земеделска земя с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ - като такъв е
квалифициран иска и от МОС в решение от 04.07.2012г. по гр.д. № 175/2012г.,
както и в последвалото производство по гр.д.№ 70513 по описа за 2013 година н.
Районен съд М., потвърдено с в.гражданско дело № 9 по описа н. МОС за 2016
година.
В
това производство, в тежест н. ищците бе да докажат наличието н. правен интерес
за тях от предявяване н. иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - фактите,
от които произтича спора за материално право с ответниците, а именно че е
налице възстановено право н. собственост върху един и същи имот в тяхна полза и
в полза н. ответниците. В тежест н. ищците е да докажат, че именно ответниците
са наследници н. лицата, н. които твърдят, че им е възстановено право н.
собственост върху имота.
Няма спор между
страните, че ищците са наследници по закон н. Ц. М.К.,xxx, съгласно данните от
Удостоверение за наследници№ 000073 от 13.05.2011 г. н. Кметство с.С. л.5 от
гр.д.№ 476/2011 г. н. МРС.
При пълно и главно
доказване в процеса и то в тежест н. ищците бе да установят, че наследодателят
им е бил собственик н. спорните земеделски имоти към момента н.
обобществяването им /качеството “собственик” следва да бъде доказано според
твърдяното от ищците придобивно основание –. наследство/, както и самия факт н.
обобществяването н. имота, като основание да се претендира възстановяването н.
собствеността.
Предмет
н. исковата претенция по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е установяването н. правото н.
собственост н. внеслия земите в ТКЗС и съответно, ако е починал –. н. неговите
наследници към момента н. образуване н. стопанството, когато съществува спор с
друг претендиращ, че е бил такъв собственик. Предметът н. такъв установителен
иск не е обусловен от решенията н. Общинската служба по чл.18ж, ал.1 и по чл.27
ал.1 ППЗСПЗЗ, т.е. посредством този иск се цели да бъде установено правото н.
собственост към един минал момент, а именно: към момента н. включването н.
земеделските земи в ТКЗС. Наличието н. правен интерес от установяването н. това
обстоятелство се явява положителна процесуална предпоставка, обуславяща правото
н. иск.
Производството
по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е спорно исково производство и в него ищецът следва да
установи правата си, използвайки всички допустими доказателствени средства в
състезателния исков процес. Характерът н. това спорно производство, чийто
предмет е материалното право н. собственост, е очертан от ЗСПЗЗ и в никакъв
случай не е свързан единствено с ревизия н. постановените решения н. Общинските
служби “Земеделие”. Правото н. собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или други начини, определени в закона.
Съгласно
разпоредбата н. чл.154 ал.1 от ГПК ищците
следваше да докажат твърдените от тях факти, а доказателства в тази насока не се
ангажираха.
От
приложената Преписка № 18602, със заявител П.Ц.М., за възстановяване правото н.
собственост н. наследниците н. Ц. М.К. xxx, и заявените
имоти в землището н. С. л.50 –. 85 по гражданско дело № 70476/2011 г.н. МРС действително се установява, че П.Ц.М., като наследник н. Ц. М.К.
е депозирал заявление н. 26.02.1992 година пред ПК М.; посочил е имоти,
които претендират да им бъдат възстановени, с указана площ, категория н. земята
и местност, не в
това заявление липсва искане за възстановяване н. имоти: НИВА в местността Г. р.
с площ 0.800 дка и и НИВА от 1,200 дка в местността Б. д., ДВЕТЕ в землището н.
село С.. От приложената Декларация н. П.Ц.М., л.55 от цитираното по-горе
гражданско производство липсва също описание н. тези имоти и посочването им за
възстановяване.
Предмет
н. въведения установителен иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е едно правоотношение или
право, в случая правото н. собственост, чието съществуване или несъществуване
се иска да бъде обявено с решението н. съда. Съобразявайки се със спецификата н.
обекта н. спора, а именно земеделска земя, чиято реституция се извършва по
силата н. нарочен закон –. ЗСПЗЗ, за да се очертае спорното материално право е
необходимо да се изясни внасянето н. имотите в ТКЗС дали е извършено приживе от
наследодателя или след неговата смърт. От това обстоятелство ще зависи от кой
момент ще се претендира правото н. собственост –. към датата н. предявяване н.
иска или към момента н. внасяне земята в ТКЗС. Само при наличието н. посочените
факти, съдът би могъл да квалифицира иска като такъв по чл.124 ал.1 ГПК или по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Искът
по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е установителен за право н. собственост н. земеделски земи
към един минал момент - внасянето н.
земята в ТКЗС или ДЗС. По него ищците
следваше да докажат,
че към момента н. внасяне н. земята в ТКЗС техният праводател Ц. М.К.,xxx, е бил собственик.
От
представените писмени доказателства, приложената по делото преписка пред Общинска
Служба „Земеделие” М./бившата Поземлена Комисия/, не се установи
да са заявявани
за възстановяване тези
два имота, макар че Общинска
служба “Земеделие” град М. се е ангажирала със становище за наличие спор
за материално право, за да се приеме, че е възстановена собствеността върху
земеделска земя, принадлежала н. друг собственик.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени в Тълкумателно решение № 1/1997 година н. ВКС, ОСКГ, собствеността върху
включените в ТКЗС земеделски земи се възстановява с решение н. поземлената
комисия по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ. С него се извършва индивидуализация н.
земеделската земя, притежавана до този момент, върху земи, определени само по
площ и по количество, затова то създава ново правно положение –. възстановява
правото н. собственост върху конкретно определена земя в пълен обем и затова
има конститутивно действие. То се проявява както по отношение н. обекта –.
възстановената земеделска земя, така и за субектите н. правото н. собственост.
От конститутивното действие н. решението н. поземлената комисия по чл.14 ал.1
от ЗСПЗЗ следва, че правото н. собственост принадлежи н. лицата, н. които е
възстановена собствеността.
Наличието
н. позитивно решение н. поземлената комисия за възстановено право н.
собственост н. наследниците н. Ц. М.К.,xxx, по отношение н.
други имоти, които
са и в различни от сочените местности в исковата молба, не налага извода за
обусловен интерес н. ищците от воденето н. иск по
чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Несъмнено спорът за правото н. собственост върху земеделска
земя, преди обобществяването и има значение за признаване правото н.
възстановяване. Такъв е налице при съществуването н. спор за всяко имуществено
право, което има отношение към правото н. възстановяване. Обектът н.
собственост, върху който се възстановяват правата н. лицата по чл.10 ал. 1
ЗСПЗЗ по реда н. чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ в съществуващи н. терена стари реални
граници се индивидуализира чрез размера, категорията, местоположението му,
границите и съседите.
Предявяването н. установителен иск за признаване правото н. собственост
от владеещ собственик против невладеещо, но претендиращо същото право друго
лице е допустимо само тогава, когато правата н. ищците са засегнати, а в случая не е така.
Възраженията н. ответниците за
недопустимост н. иска поради липса н. правен интерес от предявяването му, са основателни.
Абсолютна предпоставка за упражняването н. иска с правно основание чл. 14, ал.
4 ЗСПЗЗ е наличието н. правен интерес. Такъв интерес е налице при висящо
административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ за възстановяване
правото н. собственост н. ищеца върху земеделските земи или възможност да бъде
образувано такова производство, както и при окончателно решение н. ОСЗ за
възстановяване н. собствеността върху земеделските земи в реални граници.
Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за
възстановяване н. собствеността или то не може да започне поради изтичане н.
сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването н. иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е
процесуално недопустимо (ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г., ОСГК).
По отношение н. ищците по настоящото дело не е налице висящо административно
производство за възстановяване правото н. собственост върху двата процесни
имота, тъй като процедурата по възстановяване н. собствеността н. същите е
приключила с окончателно решение н. ОСЗ придружено със скици н. имотите,
съгласно изискването н. чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ.
С решение по Протокол № 8М от 14.06.1999 г. (л.4 и 82 по гр.д. №
476/2011г.) Поземлена комисия, гр. М. е признала и определила за възстановяване
н. наследниците н. Ц. М.К. с план за земеразделяне правото н. собственост върху
земеделски земи - 3 ниви и е отказано такова признаване върху други ниви
/изредени в 14 точки/, вкл. и върху нива от 1, 200 дка в местността “Б. д.” и
нива 0.800 дка в местността “Г. р.” в землището н. същото село. Отбелязването,
направено от ПК М. по отношение н. двата процесни имота е следното: „Отказва да
признае правото н. възстановяване собствеността с план за земеразделяне, тъй
като са в реални граници.
С решение по Протокол № 18 РГ от 14.06.1999 г. по преписка № 18602/ 26.02.1992
г. н. ОСЗ, гр. М. (л.123-125 по гр.д.№ 70513/2013 г. н. МРС) е възстановено
правото н. собственост н. наследниците н. Ц. М.К.,xxx, в съществуващи
(възстановими) стари реални граници н. земеделски земи в 13 пункта, сред които
в т.1 Нива от 1, 200 дка, VІ категория, находящ се в землището н. с. С. в
местността “Б. д.”, заявен с пореден № 3 от заявлението и установен с емлячен Р.
и в т.6 Нива от 0, 800 дка, VІ категория, находящ се в землището н. с. С. в
местността “Г. р.”, заявен с пореден № 8 от заявлението и установен с емлячен Р..
Установено е по делото от приложените към преписка № 18803/1992 г. н. ПК –.
М. доказателства, че със заявление вх. № 803/24.06.1992г. (л. 86 по гр.д. №
476/2011г.) Е. И.П. - наследодателката н. ответника И.Г.И., е поискала
възстановяване н. правото й н. собственост върху притежаваните от нея
земеделски земи, находящи се в землището н. с.С. о. М., а именно: с пореден № 1
от заявлението е заявена ливада от 2,5 дка в местността „Коритара”; с пореден №
2 от заявлението е заявена нива от 3,0 дка в местността „Горна Добрава” и с
пореден № 3 от заявлението е заявено лозе от 0,5 дка в местността „Йонковски
ливади”. Сред заявените имоти няма такива, находящи се в местностите „Б. д.”, „Г.
р.” и „П.”. С решение № 18РГ от 22.10.2007 г. по преписка № 18803/24.06.92 г. н.
ОС ”Земеделие” - М. (л.35 по гр.д. № 476/2011г.) е възстановено правото н.
собственост н. Е. И.П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници н.
имот - нива от 0, 551 дка, № 092054, VІ категория, в местн. “П.”, землище с. С.
с описани конкретни граници. Към решението е приложена скица №
Ф01270/22.10.2007г. н. имот с № 092054, заверена от ОСЗ-М. (л.36 по гр.д. №
476/2011г.).
Установено е по делото от представеното удостоверение за наследници (л.132
от гр.д. № 476/2011г.), че ответниците Л.К.Д. и С.К.Д. са едни от наследниците
по закон н. Джоно Цолов Ц.,xxx, починал н. 25.11.1984 г.
Видно от приложените към преписка № 18065/1991 г. н. ПК –. М.
доказателства, със заявление вх. № 65/16.12.1991г. (л. 113 по гр.д. №
476/2011г.) е поискано възстановяване правото н. собственост н. наследниците н.
Джоно Цолов Ц. върху притежаваните от него земеделски земи, находящи се в
землището н. с.С. о. М.. В заявлението са посочени само вида и площта н. заявените
имоти и не са посочени местностите, в които се намират. Н. л.115 от делото е
приложена Декларация за притежаваните непокрити земеделски имоти от Джоно Цолов
Ц., посочени по вид, честност и площи. Със
Заповед № 1106 от 21.05.2010г. н. К. н. О. М. (л.150 по гр.д. № 476/2011г.),
издадена н. основание чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, във връзка с искане от
17.05.2010г. н. ОСЗ-М. и приложени решение № 18РГ/14.06.1999г. н. ОСЗ-М. и 9
бр. скици, е наредено да се предоставят н. наследниците н. Джоно Цолов Ц. за
възстановяване правото н. собственост н. земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището н. с.С. 8 имота, сред които и имот № 092093
(образуван от имот № 092056) по КВС в землището н. с.С. със скица №
Ф02499/30.04.2010г., в местността „П.” с начин н. трайно ползване –. нива с
площ 0, 5 дка, VІ категория. Въз основа н. тази заповед с решение №
18РГ/21.05.2010 г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ (л. 151 по същото дело) ОСЗ-М. е
възстановила правото н. собственост н. наследниците Джоно Цолов Ц. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници н. имоти в 8 пункта, сред
които в т. 5 - нива от 0, 500 дка, VІ категория, местност “П.”, имот № 092093
по картата н. землището, с конкретно описани граници. Към решението е приложена
скица № Ф02525/22.05.2010г. н. имот с № 092093, заверена от ОСЗ-М. (л.100 по
гр.д. № 476/2011г.).
Въз основа н. подадена молба с вх. №1111/16.05.2011г. от наследниците н. Ц.
М.К., е извършена идентификация н. имотите от „Кадастър и геодезия” ООД
гр.Видин. При така извършената идентификация от ОСЗ - М. е издадено
удостоверение с изх. № 893/27.07.2011г., в което е отразено, че имотът,
обособен в проектен имот № 092104, съгласно приложената скица-проект №
Ф02713/21.07.2011г., попада във възстановени имоти както следва: 0,261 дка
попадат върху имот № 092054, възстановен в реални граници н. Е. П.И. от с.С. с
решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ с № 18РГ/22.10.2007г.; 0.248 дка попадат върху
имот № 092093, възстановен в реални граници н. наследниците н. Джоно Цолов Ц.
със заявител по преписка № 18065 К. Д. xxx дка попадат върху имот № 092071 и
0.087 дка попадат върху имот № 092103, които имоти са собственост н. О.-М.
/земи по чл.19 от ЗСПЗЗ/. В удостоверението е отразено, че е възникнал спор за
материално право, който следва да се реши в съда. Към удостоверението е
приложен Протокол от 18.07.2011 г., изготвен от „Кадастър и геодезия” ООД
гр.Видин, и скица-проект № Ф02713/21.07.2011г. (л.9-11 от гр.д. № 476/2011г.).
Отразеното в удостоверението
застъпване н. посочените имоти се потвърждава и от заключенията н. вещите лица
инж. Йорданка Тодорова (л.195-197) и инж. Л. А. (л.310-311) по назначената
съдебно-техническа експертиза, които съдът цени в тази част (по т.1 и т.2) като
обективни и непротиворечиви. Според вещото лице инж. Йорданка Тодорова имот №
092054 попада върху проектния имот № 092104 с площ 0,304 дка, а имот № 092093 попада
върху проектния имот № 092104 с площ 0,240 дка, което същото е отразило в
приложената към експертизата комбинирана скица - Приложение № 1 (л.199). От
двете заключения се установява също, че възстановените с решение № 18 РГ от
14.06.1999 г. н. наследниците н. Ц. М.К. земеделски земи: нива от 1, 200 дка в
местността “Б. д.” и нива от 0, 800 дка в местността “Г. р.”, са идентични с
имота от 2 дка с проектен № 092104 по скица-проект № Ф02713/21.07.2011г. и
Удостоверение № 893 от 27.07.2011 г., като вещото лице инж. Йорданка Тодорова
установи, че нивата в местността „Г. р." с площ 0,800 дка при заснемането
е 0,763 дка, а нивата в местността „Б. д." от 1,200 дка при заснемането и
1,246 дка.
Установено е също така, видно от
писмо изх. № 56/29.01.2015г. н. ОСЗ- М. /л.223 по гр.д.№ 70513/2013 г./, че
имотът, обособен в проектен имот № 092104, съгласно скица-проект №
Ф02713/21.07.2011г., е идентичен с имота, обособен в проектен имот № 092126,
съгласно скица-проект № Ф03763/28.01.2015г. (л.247), и че причината за
промяната в номерацията н. имотите е свързана с процедура за обмяна н. данни
между фирмите, извършващи дейности по поддържане н. КВС н. землището н. с. С..
От ангажираните по делото гласни доказателства в лицето н. допуснатите и разпитани
в качеството н. свидетели лица: Р.А.М. и Ц.И.М., показанията им са оскъдни и
противоречиви. В показанията н. първата от тях изказва предположение, че
местностите П. и Б. д. ги дели път, не знае границите, не и е известно една до
друга ли са. Свидетелят Ц.М. първоначално сочи, че мястото, дето И. сега е
заградил и ползва, преди е било н. Мито Цолов. Ц. М. е имал имот в Б. д., но
това място не съвпада с мястото, което сега държи И.. Отделно е, друго място е
имал.
Свидетелят Ангел П. П. е категоричен в показанията си, позовавайки се н.
обстоятелството, че е бил бригадир в ТКЗС и познава местностите в с.С.. Трите
местности: П., Б. д. и Г. р. са съществували преди стопанството е сега
съществуват. Спорното място е в местността П.. До местността П. е местността Г.
след Грамадите е Г. р.. Б. д. и П. граничат. Няма между тях други местности. А
между Г. р. и П. са Г. т.е. около 3-4 километра е разстоянието от П. до Г. р..
В показанията си свидетелят П. е категоричен, че Ц. М. не е имал имот в П.,
не е бил никога н. мястото, където е спорът сега. Неговият имот е н. разстояние
500 или 1000 метра. Спорното място е било дадено н. Р.А. за временно ползване.
Преди е било н. дядото н. Любен и И.. Тяхно си е мястото.
За изясняване местоположението н.
имотите н. страните по гражданско дело №
70513 по описа за 2013 година са назначени съдебно-техническа експертиза са
поставени съответни въпроси (3 и 4), н. които вещите лица инж. Йорданка
Тодорова и инж. Л. А., след посещение н. имотите н. място, съвместно със
страните по делото, са дали отговор в заключенията си /съответно н. л.195-197 и
л.310-311 по гр.д.№ 70513/2013 г./.
В първото заключение вещото лице
инж. Йорданка Тодорова е установило, че н. място имот проектен № 092104 по
проектна скица № 02713 от 21.07.2011 г. има реални граници: освен трайни
насаждения по северната и южна граници, слога от север, има и огради от мрежа с
циментови и дървени колове н. имотите, които са разположени северно и южно н.
имота. Според това заключение, имотите, възстановени н. ответниците, съответно
имот № 092054, представляващ нива с площ 0,551 дка и имот № 092093,
представляващ нива с площ 0,5 дка, и двата в местност „П.", нямат реални
граници. За установяване местоположението н. местностите „Г. р.", „Б.
лол" и „П." в землището н. село С. към заключението е приложено копие от ЕТК н. Главно управление по геодезия
и картография от 1993 г. (Приложение № 2), в което местностите „Г. р.", „Б.
д." и „П." се намират н. различни места. Местността „П." е н.
североизток от обходния, главен път М. –. Видин, „Б. д." е в процесния
район, а „Г. р." е югозападно от „Б. д." и може да се каже, че
граничат. В съдебно заседание вещото лице пояснило, че местностите „Г. р.” и „Б.
д.” се допират, но границата помежду им не е точно очертана. Според вещото лице
фирмите, които поддържат КВС, не се съобразяват с местностите, които са указани
по картите, а ги установяват по данни н. гражданите. Вещото лице потвърди, че
реалните граници н. проектния имот много ясно личат н. място. В същия е имало
лозе от към страната н. регулацията, което не е обработвано последните години,
а в останалата част е ливада. Вещото лице е уточнило също, че не може да
установи дали тези реални граници са съществували преди внасянето н. имотите н.
ищците в ТКЗС.
Н. същите въпроси в заключението си вещото лице инж. Л. А. е отговорила, че
границите н. претендираните от наследниците н. Ц. К. имоти са основно слогове,
които макар и да са траен знак, по който могат да се установяват граници, не са
най-сигурния, тъй като при обработката н. земята през годините тези слогове
могат да бъдат изместени. Тъй като имотите н. ищците и тези н. ответниците са
възстановявани по различно време, слоговете не са точно определени. Според
вещото лице друг топографски знак е стария път по западната къса граница н.
проектен имот № 092104 /092126/, който е краен за регулацията в момента по
действащ регулационен план. По отношение н. местностите заключението е, че
местностите "Г. р.", "Б. д." и "П." в землището н.
с.С. не са идентични. Това са съседни или близки местности в действащата карта н.
възстановената собственост н. землище с.С. в района около процесния терен. Към
момента н. внасяне н. земеделските земи в ТКЗС са съществували като
наименования и трите местности, доказателство за което са декларациите за
непокрити имоти от 1949 година /копие от емлячна или данъчна книга н. селото/,
приложени в делото. Границите им и местоположението им към двата периода -
влизане в ТКЗС и 1999 година, когато е възстановявана собствеността н.
земеделските земи и е изготвян план за землището, са различни, тъй като не са
изграждани чрез копиране н. стари планове, а са определяни от Комисии, в
състава н. които влизали представители н. ДЛ, н. О. М. или кметство С. като се
допускали и по-възрастни хора от селото, и местностите са окрупнявани /съдържат
по-малки местности/. Макар трите местности като наименования да ги има и в
двата периода, то не може да се каже, че границите им са идентични. В сега
действащия план местностите са съседни или близки. Вещото лице не е открило
стар картен материал за периода около 1949 година, който да сочи с графика
разположението и собствеността н. имотите. Според вещото лице границите н.
терена, за който се спори, са определени по слоговете, но не може да се твърди,
че тези слогове определят границите н. имота преди образуване н. ТКЗС към
1949г. Местоположението н. местностите „Б. д.” и „Г. р.” към момента не е
съществен показател за местоположението н. заявените и признати за
възстановяване имоти, тъй като съгласно ЗСПЗЗ тези местности са окрупнени при
изготвяне н. плановете и няма данни кои подместности съдържат. Местностите „Г. р.”,
„Б. д.” и „Плужница” са посочени като съседни или близки една до друга в плана
за земеразделяне, а по-късно и в картата н. възстановената собственост. Изводът
н. вещото лице е, че към момента няма материали, от които категорично да се
установят старите граници н. имотите върху тази част от терена.
Според констатациите н. вещото лице инж.Ч., изготвило експертизата си
обективно, компетентно и безпристрастно, която съда възприема изцяло, е
посочил, че според КВС имоти № № 092093, 092054 и 092126 лежат в местността П.,
землище С.. Според ОСЗ-М. посочените местности са съседни. Не са открити данни
за промяна н. наименованията иМ. Заснетият н. ищеца имот № 092126 „сече” от
възстановените имоти с № № 092054 и 092093.
От изисканата и представена информация от Общинска служба „Земеделие” –. М.,
л.143-163 от делото е видно, че в масив 92 попадат имоти от местностите Б. д., П.
и Лозята към момента н. приемането н. картата н. съществуващите стари реални
граници за землището в с.С..
В масив 95 попадат имоти от местността Г. р. към момента н. приемането н.
картата н. съществуващите стари реални граници за землището в с.С..
От приложената извадка н. схема в мащаб 1:7000 от статичен Р. н.
поддържаната и съхранявана в ОСЗ-М. информационна система „Ф. –. Р.” е видно,
че местността Б. д. е съседна н. местността Гория р., т.е. местностите не са
идентични. Данните от информационна система
„Ф. –. Р.” са непроменени и са същите, във вида, каквито са били към
момента н. приемането н. картата н. възстановената собственост за землище С..
Данните от информационна система „F. –. Р.
Н. ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ, земи и гори от ГФ” са в резултат н. поддържането и
осъвременяването н. картата н. възстановената собственост н. землище С. т.е. те
са променливи.
От тези констатации може да се
направи следния извод:
При сегашното разглеждане н.
делото ищците, освен че не ангажираха доказателства, от които по категоричен
начин да се установи имотите да са
заявени в срока, предвиден с разпоредбата н. чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване
правото н. собственост, то да са били и н. техния наследодател. Още по-малко,
че са идентични с имотите, н. които е възстановено правото н. собственост н.
ответниците.
Наред с това по делото няма данни
местностите „Г. р." и „Б. д." в землището н. с.С. в които са се намирали двата имота н.
наследодателя н. ищците към момента н. образуване н. ТКЗС, понастоящем да са
обединени в местност „П.", където се намират възстановените н. ответниците
имоти. Напротив, от доказателствата по делото се установи, че както преди
кооперирането н. земята в ТКЗС, така и понастоящем и трите местности
съществуват в землището н. с.С..
Следва да се изтъкне също, че
нито в заявление вх. № 602/26.02.1992г., по което е образувана Преписка №
18602/1992 година н. ПК М., с което е поискано възстановяване правото н.
собственост н. наследниците н. Ц. М.К. върху притежаваните от него земеделски
земи, нито в извлечението от емлячния Р.
от 1949г. за непокритите земеделски имоти н. наследодателя, нито в какъвто и
друг документ, не са посочени границите или съседите н. двата имота, за които
ищците претендират по делото, което прави невъзможно установяването н. точното им
местоположение към настоящия момент.
От изложеното е видно, че ищците
не ангажираха категорични, конкретни и безспорни доказателства за установяване
местоположението н. двата имота, предмет н. иска им и за това дали те са се
намирали там, където към настоящия момент са възстановени земеделските земи н.
ответниците.
За пълнота н. изложението следва да се
отбележи и следното: Посоченото препокриване н. проектен имот № 092104 с части
от възстановените н. ответниците имоти № 092054 и № 092093, в приложеното по
делото удостоверение с изх. № 893/27.07.2011г. н. ОСЗ-М. и скица-проект №
Ф02713/21.07.2011г., са без значение за спора, тъй като установяват сегашното
положение н. имотите, а не това, което те са имали към момента н. тяхното
обобществяване. В случая границите н. възстановените н. ищците имоти (проектния
имот) са били нанесени върху картата при липса н. съществуващи стари реални
граници и н. източници за установяване н. възстановими стари реални граници,
като е спазена единствено площта им, съгласно решението н. ОСЗ-М..
При действащата редакция н. чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ/ редакция 1997 г.
-1999 г./ респ. н. чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ /изМ. ДВ. бр. 31 от
2003 г./ установява, че " общинската служба по земеделие /ОСЗ/ постановява
решение за възстановяване правото н. собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията н.
имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията н. собствеността и
основанията за тях, като към решението се прилага скица н. имота, заверена от
общинската служба по земеделие, а за имоти в границите н. урбанизираните
територии - и от техническата служба н. общината". Т. е. само влязлото в
сила решение н. административния орган н. поземлената реформа по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, респективно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ придружено със
скица, удостоверява правото н. собственост и има силата н. констативен
нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. С Удостоверение изх.№
144 от 20.03.2017 г., л.95 н. делото, Общинска служба „Земеделие” М. е
удостоверила, че няма постановено
решение от ОСЗ М. по реда н. чл.18 ж ал.1
от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото н. собственост н. наследниците н. Ц. М.К.
в съществуващи стари реални граници в землището н. с.С. във връзка с
направеното идентифициране и заснемане н. границите н. имотите, описани н.
позиции 1 и 6 от Протокол № 8М/14.06.1999 г. н. ПК-М. и издадената след
съвместяването н. данните в цифровия модел н. Картата н. възстановената
собственост н. с.С. скица –. проект н. имот с проектен № 092126, т.е. липсва влязло в сила
решение н. административния орган, с което да е признато правото н.
възстановяване собствеността н. ищците по отношение н. двата процесни имота. Не
се ангажираха доказателства, в тежест н. ищците да са предявили и иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007
г., който да е с
положителен за тях резултат и да е влязло в сила решението н. съда по отношение
н. тези имоти.
От друга страна, съдът не може да не
се съобрази с Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 година н. ВКС по
тълкувателно дело № 4/2014 г. н. ОСГК, задължително за съдилищата относно
въпроса: Допустим ли е установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако в полза н. ищеца
не е подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е предявен иск
по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007
г.
Общото събрание н. Гражданската
колегия н. Върховния Касационен съд е приело следното становище по следните
съображения: „Според приетото в Тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г. по
гр. д. № 1 от 1997 г. н. ОСГК н. ВКС, тъй като искът с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск за
собственост към минал момент, условие за допустимостта н. този иск /както при
всеки установителен иск/ е наличието н. правен интерес. Такъв е налице при
висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде
образувано, както и при окончателно решение н. общинската поземлена комисия за
възстановяване н. собствеността върху земеделските земи в реални граници или за
обезщетяване н. собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното
производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване н.
собствеността или то не може да започне поради изтичане н. сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването н. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално
недопустимо. В случай че ищецът по иска с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в
срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск
по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане н.
крайния преклузивен срок, посочен в § 22 от ПЗР н. ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр.
13 от 2007 г. /до 12.05.2007 г./, правото му да иска от поземлената комисия
/сега общинска служба по земеделие - ОСЗ/ издаване н. решение за възстановяване
н. собствеността в реални граници ще е погасено. В този случай, дори и искът с
правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би
могло да се стигне нито до постановяване н. решение н. ОСЗ за възстановяване н.
собствеността н. земеделската земя в полза н. ищеца, нито до възможност за
образуване в бъдеще н. административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ за възстановяване н.
собствеността н. ищеца върху спорната земеделска земя. Поради това в тази
хипотеза ищецът няма правен интерес от предявяването н. установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед н. което този
иск би бил недопустиМ.”
Съобразявайки всичко изложено и с
оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 година н. ВКС по
тълкувателно дело № 4/2014 г. н. ОСГК, докладчикът по делото счита, че
предявеният иск е недопустим и следва да го остави без разглеждане.
При този изход н. делото, в тежест н.
ищците са направените от ответниците разноски, съобразно приложен списък по
чл.80 ГПК1 л.130 от делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от П.М.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, М.П.Ц., ЕГН
xxxxxxxxxx,xxx, М.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx
и Ц.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, срещу С.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, Л.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx
xxx и И.Г.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК с правно основание чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване н. установено по отношение н. ответниците С.К.Д., Л.К.Д. и И.Г.И., че към момента н. внасяне н.
земеделските земи в ТКЗС с. С. наследодателят н. ищците Ц. М.К.,xxx, е бил
собственик н. НИВА от 0.800 дка в местността “Г. р.” и НИВА от 1, 200 дка в
местността “Б. д.” в землището н. село С. КАТО НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА П.М.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx
xxx, М.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, М.Г.М.,
ЕГН xxxxxxxxxx xxx и Ц.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТЯТ н. С.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx
xxx и Л.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата, от xxxx .00
лв. за направените в хода н. производствата разноски.
ОСЪЖДА П.М.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx
xxx, М.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, М.Г.М.,
ЕГН xxxxxxxxxx xxx и Ц.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТЯТ н. И.Г.И., ЕГН xxxxxxxxxx
xxx, сумата от 1 432.00 лв. за направените в хода н. производствата
разноски.
ОСЪЖДА П.М.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,
М.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, М.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx
xxx и Ц.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка н. Районен съд М.
сумата от 150.00 лв. за изплатеното възнаграждение н. вещото лице инж.М.К.Ч. и
5.00 лв. за служебно издаване н. изпълнителен лист, в случай н. принудително
събиране н. сумите.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд - М. в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: