№ 1185
гр. Пловдив, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330201827 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4159783, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на К.П.П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения
за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Няма представена разписка за датата на връчване на електронния фиш.
От въззиваемата страна е представена единствено справка от система АИС-
АНД, видно от която датата на връчване на ЕФ е 06.02.2022г., която дата не
се оспорва от страните. Жалбата е подадена на 10.02.2022г., поради което и
същата се явява подадена в 14-дневния срок за обжалване. Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
1
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата, и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговото изменение по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 11.10.2020 г. в 08:02 часа на
Републикански път II-64 км. км. 50+500, в посока гр. Пловдив към с. Труд,
извън населено място, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с
пътен знак B 26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег.
№ ****, се движел с установена наказуема скорост- 130 км/ч., тоест с
превишаване на скоростта от 70 км/ч. Като собственик на МПС е посочен
жалбоподателят К.П.П., който не оспорва този факт.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва
от приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 134 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3%, установената
от АНО скорост правилно се явява в размер на 130 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г.), следва да са налице следните условия:
2
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай от представените писмени доказателства, се
установява, че:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR
1-M, представляващо мобилна (съгласно представеното удостоверение за
одобрен тип средство за измерване) система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение. Техническото средство е от одобрен тип, което е
видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835. Съгласно Удостоверението за одобрен тип, срокът
на валидност на устройството е до 24.02.2020г., която дата с оглед датата на
издаване на удостоверението за одобрен тип – 24.02.2010г., отговаря на
изискванията на чл. 30, ал. 1 от Закона за измерванията. Съгласно чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията обаче, когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Установява се, че
3
АТСС съответства на одобрения тип, видно от Протокола за извършена
проверка № 2-32-20/12.06.2020г., поради което и фикцията на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията е приложима за процесното АТСС и същото е било от
одобрен тип към датата на извършване на нарушението. Ясно в електронния
фиш е описано и АТСС, с което е бил извършен контролът – TFR 1 – M №
529;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за
премината последваща проверка след ремонт № 2-32-20/12.06.2020г.;
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. В
протокола изрично е посочено, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Доколкото процесното АТСС е било прикрепено към служебен автомобил,
няма изискване да се представя снимка на позиционирането на АТСС
В конкретния случай, според съда, не е налице неспазване на пътен знак
B26 от страна на жалбоподателя.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на
това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да
представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на
поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения
пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното
ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на
4
АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може
да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство.
В случая, видно от представения Протокол по чл. 10 от Наредбата,
АТСС е било позиционирано на път II-64 км 50+500, на 100 метра от пътен
знак B26. Видно от справката от ОПУ-Пловдив изх. № 11-00-371/06.04.22г.,
действително на км 50+650, т.е. на 150 метра от посоченото място, където е
било позиционирано АТСС, е имало поставен пътен знак В26 за ограничение
на скоростта до 60 км/ч. В същата справка е посочено обаче, че преди км
50+500 е налично кръстовище, което видно от схемата на наличното знаково
стопанство се намира на км 50+590. Видно от представените снимки,
непосредствено след процесния знак B26 на път II-64, следва знак Г1
„Движение само направо след знака“, след което е и мястото, при което е
наличен селскостопански път, вливащ се в главния път II-64, както и наличен
знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, поставен на
селскостопанския път и касаещ задължителните действия на движещите се по
този път водачи непосредствено преди навлизането им на главния път. Въз
основа на гореизложеното, безспорно се установява, че преди км 50+500 е
налично кръстовище по смисъла на § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 15 от ДР
на ППЗДвП - място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или
се събират на едно ниво. Налице е събиране на едно ниво на селскостопанския
път и главния път II-64, при което, съгласно пътната сигнализация,
движещите се по път II-64 са длъжни да продължат движението си направо по
пътя, без да имат възможност да завият надясно и да продължат движението
си по селскостопанския път, а движещите се по селскостопанския път, преди
навлизането си по главния път II-64, са длъжни да пропуснат движещите се с
предимство по него, след което имат възможност да навлязат по главния път
II-64.
Съгласно чл. 49 от ППЗДвП пътните знаци за въвеждане на забрана се
поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се
отнася тази забрана. Съгласно чл. 50 от ППЗДвП забраните, въведени с пътен
знак B26, важат до следващото кръстовище. Към датата на процесното деяние
– 11.10.2020г., не е била налице допълнителна табела Т2, нито
предупредителен пътен знак за опасност. Така, въз основа на гореизложеното,
забраната на пътния знак, находящ се на км 50+650 от път II-64, следва да
5
важи до км 50+590 от същия път (кръстовището между път II-64 и
селскостопанския път), но същата на следва да важи по отношение на км
50+500 от път II-64, където е посочено да е извършено нарушението в
електронния фиш.
Така съдът намира, че дължимото поведение на жалбоподателя в
конкретния случай е било да се движи със скорост, ненадвишаваща 60 км/ч в
участъка от път II-64 от км 50+650 до км 50+590, докато в посочения в
електронния фиш участък от пътя на км 50+500, за него е важало общото
ограничение на скоростта от 90 км/ч., с което е следвало да се съобрази.
По изложените съображения, неправилно се явява наказването на дееца
за нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Посоченото, обаче също не може да доведе до цялостна отмяна на ЕФ,
предвид предвидените в ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но при
същите фактически положения. Обратното би значило нарушителят да остане
ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в
наказателното постановление законова разпоредба, който резултат
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в
чл. 12 ЗАНН.
Точно такъв е процесният случай, тъй като приетите за установени в ЕФ
факти сочат на извършено от жалбоподателя по-леко наказуемо нарушение,
което се санкционира по чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП, доколкото при движение със
130 км/ч извън населено място, жалбоподателят се е движил с превишение от
40 км/час над общото ограничение за скорост от 90 км/ч. Предвижданата
санкция е във фиксиран размер от 300 лева и се явява по-лека от наложената.
По изложените съображения съдът следва да упражни правомощията си по т.
1 от ТР №8/2021г. на ВАС, като приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение и преквалифицира извършеното от нарушение по чл. 21, ал. 2 вр.
чл. 21 ал. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, измени
основанието за налагане на глобата от чл. 182, ал.2, т. 6 от ЗДвП в чл. 182,
ал.2, т.4 ЗДвП и намали размера на наложената глоба от 800 на 300 лева.
В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, указваща
6
приложението на т. 1 от ТР №8/2021г. на ВАС от районния съд в случаи като
процесния – Решение № 508/21.03.2022г. по КАНД № 239/22г. по описа на
АС-Пловдив, Решение № 509/21.03.2022г. по КАНД № 228/22г. по описа на
АС-Пловдив и др.
Следва да се посочи, че възражението в жалбата, че не е спазена
процедурата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се явява неоснователно,
като издаването на електронен фиш при заснето нарушение с мобилна
система за контрол на нарушенията не се явява в нарушение на нормативната
база. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от
Наредбата, стационарните и мобилните автоматизирани технически средства
и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, като в чл. 3 от Наредбата
е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената
нормативна регламентация следва извод, че към настоящия момент
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването
им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен
включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата),
съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в
посоченото Тълкувателно решение - че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява
само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено
и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава
7
на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните
технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства,
които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се
извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени
изисквания. След измененията на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г. и
издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати
нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията
бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство
или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) при мобилни АТСС,
прикрепени към служебен автомобил, какъвто е настоящият случай, по
никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и
записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство. Регламентираното в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител“ следва да се тълкува
граматически, като поясняващо действието по издаване на електронен фиш, а
не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано
техническо средство. Предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че
електронните фишове могат да бъдат издавани и при употреба на мобилни
системи за видеоконтрол в присъствието на контролен орган, в случай че са
спазени изискванията на Наредбата. Така неоснователно се явява
възражението, че е бил нарушен редът за съставяне на електронния фиш.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш следва да се измени
по горепосочения начин.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на страните по
съразмерност съобразно размера на защитения интерес. Жалбоподателят е
претендирал разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед защитената част от интереса му, следва
въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати 5/8 от сторените разноски, а
8
именно – 187,50 лева. Съдът съобрази и стореното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност, като счете същото за неоснователно, доколкото
уговореното възнаграждение е било в минимален размер съгласно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноски са дължими и на въззиваемия при направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство.
Съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона
за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че
представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени
становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да определи в полза на
ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
от 80 лева. С оглед защитената част от интереса му, следва жалбоподателят да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна 3/8 от определеното
юрисконсултско възнаграждение, а именно – 30 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4159783, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на К.П.П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, като:
-ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл. 21,
ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП в нарушение по. чл. 21, ал. 1 ЗДвП;
-ИЗМЕНЯ основанието за наложената санкция от чл. 182, ал. 2, т. 6 от
ЗДвП в чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП;
-НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 800 на 300 лева.
ПОТВЪРЖДАВА електронния фиш в останалата част.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на К.П.П., ЕГН **********
сума в размер на 187,50 лв., представляваща разноски в производството пред
РС-Пловдив.
ОСЪЖДА К.П.П., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 30 лв.
9
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10