Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 09.05.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на осемнадесети
март две
хиляди двадесет и втора година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1604 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Х.Т.Ч. с ЕГН ********** *** твърди,
че през 2010г. дал на ответника П.Н.М. в заем сумата от 12000.00 лева.
Многократно бил лъган, че сумата ще му бъде върната, но след като окончателно
му било отказано, предявил пред Районен съд Карлово иск, като с решение № 305
от 09.10.2015 г. по гр. дело № 1220/2014 г. М. бил осъден да му върне дължимата
сума. Въз основа на издадения на 25.11.2015 г. от КрлРС
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело при ЧСИ В.. Понастоящем
същото дело било с № 3178/2018 г. по
описа на ЧСИ М. град П.. Първият ответник, с цел да увреди ищеца, прехвърлил
предварително чрез покупка-продажба с нотариален акт № 81 том ІV peг. № 7589 дело № 637/2015 г. **** С.Р. К. на втория
ответник Н.В.Р. собствените си 1/2 идеални части от следните недвижими имоти, а
именно: 1. Поземлен имот пл. № ***** с площ 3.063 дка в землището на с. В., в
местността „В.Л.“; 2. Поземлен имот пл. № ***** с площ 2.115 дка в землището на
с. В. в местността „Д.Л.“; 3. Поземлен имот пл. № ****** с площ 3.471 дка, находящ се в землището но с. В. в местността „А.“; 4.
Поземлен имот пл. № ***** с площ 1.378 дка, находящ се
в землището на с. В. в местността „Б.“. Допълнително, с нотариален акт с
нотариален акт № 124 том І, рег. № 1731 дело 110 от 2015 г. на **** С.Р.
ответникът прехвърлил чрез покупко-продажба, пак на втория ответник самостоятелен
обект в сграда с площ 80.00 кв.м, втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. В., ул. *****. Горните имоти чрез
покупко-продажба били прехвърлени на втория ответни,к въпреки че на същия била
известна целта на извършената сделка и знаел, че по този начин ищецът ще бъде
увреден и няма да има възможност да събера по съответния законов ред дължимата
сума.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
обяви за относително недействителни спрямо Х.Т.Ч., както следва: договор за
покупко-продажба, сключен на 29.09.2015 г. с нотариален акт № 81 том ІV, рег. №
7589 дело 637 от 2015 г. на **** С.Р., по силата на който П. Н. М. е продал на Н.В.Р.
собствената си по ½ (една втора) идеална част от четири земеделски
недвижими имота, и договор за покупко-продажба, сключен на 05.03.2015 г. с
нотариален акт № 124 том І, рег. № 1731 дело 110 от 2015 г. на **** С.Р., по
силата на който П. Н. М. е продал съвместно със съпругата си на Н.В.Р. втори
жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, предсавляващ
съпружеска имуществена общност, до размера от ½ (една втора) ид. част. Претендира за разноските по делото.
Ответниците П. Н. М. с ЕГН ********** *** и Н.В.Р. с
ЕГН ********** *** оспорват иска.
Ответникът Н.В.Р. счита, че не са налице
всички необходими процесуални предпоставки за уважаване на иска. Твърди не
знаел, че продавачът по сделките, които сключил, има някакви задължения и
същият като добросъвестен купувач, които намерил една общо взето изгодна за
него сделка, извършил същите с ясната мисъл и цел, че купува за себе си
необремени по какъвто и да било начин недвижими имоти. Още повече, че купувайки
втория етаж от къщата, ответникът искал да осигури семейството си за в бъдеще с
имот за живеене. От представените от ищеца доказателства не се установявало
знание у приобритателя
за увреждащия характер на сделката. Ответникът ми нямал каквато и да било
родствена, или каквато и да било връзка с другият ответник по делото, за да се
установи знание за увреждането. В конкретният случай претенцията за
недействителност се погасявала с изтичане на общата петгодишна давност по чл.
110 ЗЗД, която започвала да тече от сключването на увреждащата сделка. И двете
оспорени сделки от 29.09.2015 г. и от 05.03.2015 г. били сключени след изтичане
на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД, поради което искът следвало да се
отхвърли на това основание. Сочи съдебна практика.
Ответникът П. Н. М. оспорва качеството на
кредитор на ищеца. Твърди, че същото е недоказано и че ищецът няма съществуващо
вземане срещу ответника. Твърди, че вземанията на ищеца по образуваните две
изпълнителни дела са погасени по давност. Относно вземането, ответникът нямал
информация какви изпълнителни действия са извършени и дали давността е
прекъсната, като твърди, че петгодишния давностен
срок по чл. 110 от ЗЗД е изтекъл и не е бил прекъсван с предприемане на
изпълнителни действия. Твърди, че съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство поради непредприемане на изпълнителни действия в
продължение на две години, по реда на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. С погасяването
по давност на вземането по главницата били погасени и акцесорните
вземания на основание чл. 119 от ЗЗД. В конкретният случай претенцията за
недействителност на сделките също се погасявала с изтичане на общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД, която започвала да тече от сключването на увреждащата
сделка. И двете оспорени сделки от 29.09.2015 г. и от 05.03.2015 г. били
сключени след изтичане на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД, поради което
искът следвало да се отхвърли на това основание.
МОЛЯТ съда да отхвърли иска като
неоснователен. Претендират за разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представения изпълнителен лист № 752 от
25.11.2015 г. се установява, че с решение № 305 от 09.10.2015 г. по гражданско
дело № 1220/2014 г. по описа на КрлРС, влязло в
законна сила на 30.10.2015 г., ответникът П. Н. М. е бил осъден да заплати на
ищеца сумата от 12 000 лева по договор за заем от 20.04.2010 г. и разноски
в размер на 1750 лева. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен
с нотариален акт № 81 том ІV, рег. № 7589 дело 637 от 2015 г. на **** С.Р., П. Н.
М., действащ лично и като пълномощник на сестра си И.Н.М. продал на ответника Н.В.Р.
четири земеделски недвижими имота общо за сумата от 1672 лева, както следва: 1.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 1.378 дка, четвърта категория, находящ се в землището на село В., местността „Б.“ ЕКАТТЕ ****,
съставляващ имот № *****; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА с площ от 3.471 дка, пета
категория, находящ се в землището на село В.,
местността „А.“ ЕКАТТЕ ****, съставляващ имот № ******; 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ –
ЛОЗЕ-ТЕРАСИРАНО с площ от 3.061 дка, пета категория, находящ
се в землището на село В., местността „В.Л.“ ЕКАТТЕ ****, съставляващ имот № *****;
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – ИЗПОЛЗВАЕМА ЛИВАДА с площ от 2.115 дка, втора категория, находящ се в землището на село В., местността „Д.Л.“ ЕКАТТЕ
****, съставляващ имот № *****. По делото не са ангажирани доказателства за
правата на съсобствениците в съсобствеността, правата им не са посочени и в
договора за покупко-продажба. С договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен с нотариален акт № 124 том І, рег. № 1731 дело 110 от 2015 г. на **** С.Р.
П. Н. М. и Т.Р.М. продали на Н.В.Р. недвижим имот – само втори жилищен етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 80 кв. метра, построена в дворно
място, застроено и незастроено с площ от 1045 кв. м., находящо
се в село В. с административен адрес: с. В., ул. *****, съставляващо имот с пл.
№ 546 и за него е отреден парцел V в кв. 26 по плана на селото, одобрен със
заповед № 187/1979 г. за сумата от 1264.30 лева. По делото не са ангажирани доказателства за
твърденията на ищеца, че продавачите по договора са съпрузи. От изготвената
справка в НБД „Население“ се установява, че постоянен и настоящ адрес на
ответника Н.В. ***. От изготвената справка в Агенция по вписванията се
установява, че ответникът Н.В.Р. е отчуждил – продал на 24.07.2017 г. поземлен
имот с пл. № ***** на лицето П. Л.Г.. На 11.07.2017 г. ответникът Н.В.Р. е
продал на Н. П. М. останалите три земеделски недвижими имота, предмет на първия
оспорен договор, както и жилището, предмет на втория оспорен договор. По делото
не се спори, че Н. П. М. е син на ответника П. Н. М..
В показанията си св. В.Х. сочи, че познава
ищеца и ответника П.М. и знаел, че между двамата има неуредени имуществени
отношения по повод дадена от ищеца сума в заем на този ответник. Знаел и че,
ответникът М. не е върнал заетите суми. Ответникът дължал суми и свидетеля.
Свидетелят познавал и сина на ответника – Н., и по повод задълженията на
бащата, няколко пъти питал сина за уреждането им. При един от разговорите Н.
заявил, че повече задължения на баща си няма да плаща. Свидетелят няколко пъти
ходил с ищеца да си търси парите от ответника М., но последният заявявал, че
няма откъде да ги върне. По тази причина ищецът се принудил да заведе дело.
Свидетелят сочи, че той самият е заел пари на ищеца именно с цел да ги
предостави в заем на М. за някакъв бизнес с билки. Парите на свидетеля не били върнати
нито от Х., нито от П.. Имало сключен писмен договор, свидетелят не бил страна
по него, но сина на ответника го поискал при среща между двамата. Послед разбрал, че Х. е завел дело срещу П.. При един от
разговорите с Н., разбрал, че ответникът си е прехвърлил имотите на друг, Н. го
пратил да си търси парите от него. Това станало около 2015 година и от тогава
свидетелят не разговарял със сина на П..
В показанията си св. Ш. сочи, че знае, че
ищецът е заел някаква сума на ответника. Заедно с ищеца няколко пъти ходили при
ответника във връзка с връщането на сумата, който отказвал поради липса на
средства. При последното посещение ответникът казал на ищеца, ако може да си
вземе парите по съдебен път, да го направи.
В показанията си св. П. сочи, че познава
ответниците. Свидетелят знаел, че на ответника му изпаднали изгодно недвижими
имоти – етаж от къща и ниви, свидетелят не знаел от кого ги е купил ответника.
За сделката свидетелят дал на Н. в заем сумата от 3000 лева. По онова време
ответникът споделял, че има нужда от къща. Купил етажа, но не живял в него,
живеел със семейството си при своята майка. Ответникът му върнал парите след
около 3-4 месеца.
В показанията си св. В. сочи, че Познава ответниците, Н. почерпил, защото се сдобил с имот, казал,
че ще живее в него със семейството си занапред. Споделил, че е купил къща от
съседа си, който живеел на долния етаж, а горния продал на Н.. Когато купил
имота, Н. мислел да прави някакви ремонти. Не знаел какво е станало с имотите.
В показанията си св. Н.М., син на ответника
П.М. сочи, че по времето когато баща му държал пари на ищеца, двамата били в
обтегнати отношения, преди около година двамата си оправили отношенията.
Свидетелят разбрал, че баща му е продал етажа от къщата на Н., който живял в
имота известно време, правил някакви ремонти. Свидетелят отишъл при Н., двамата
поговорили и се разбрали свидетеля да купи етажа, защото това била бащината му
къща, имал две деца. С Н. се разбрали, свидетелят му дал сумата, която била
платена за жилището, платил и ремонтите по етажа и сключили договор за
продажба. Баща му прехвърлил и някакви декари на Н., при сделката, всичко
купил. Ищецът ходил при свидетеля заради задълженията на баща му, свидетелят му
казал, да не търси нищо от него.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176
от ГПК, ответникът Н.В.Р. сочи, че купил имота и нивите, защото ми излезли
много изгодно. Не обработвал земеделските земи, нито ги отдавал под наем. Купил
жилището, защото решил да се отдели от дома си и живял в това жилище около
година, направил му частичен ремонт. След това нямал достатъчно средства да го
направи както иска и решил да го продаде. Намерил го Н. П. М. (син на П.М.) и му
казал, че ще му предложи добра цена за да откупи имота. Така решил да му
продаде имота.Н. не живеел в имота, тогава си имал негова къща, двамата с баща
му по онова време не били в добри отношения. Р. нямал изцяло собствени средства
за покупката, разполагал с някаква сума, взел в заем от приятеля си В.,
помогнала му и майка му.
Друго доказателства от значение за правния
спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Предмет на разглеждане в настоящото производството
е предявен Павлов иск (отменителен иск) с правна
квалификация чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на относително недействителен
спрямо ищеца, в качеството му на кредитор на първият от ответниците, на два договор
за покупко–продажба на недвижими имоти, сключени между ответника П. Н. М. като
продавач и ответника Н.В.Р. като купувач. С договорте
за продажба, чието сключване не се оспорва в процеса, първият ответник е продал
на втория ответник общо пет имота.
Преди да разгледа спора по основателност,
съдът намира, че следва да се произнесе по възражението за изтекла погасителна
давност, наведено от ответника Н.В.Р., който се позовава на общата петгодишна
давност, считано от датата на сключване на договора. Оспорените договори са
сключени на 05.03.2015 г. – досежно продажбата на
втория жилищен етаж, и на 29.09.2015 г. досежно
продажбата на земеделските земи. Искът е предявен на 30.11.2020 г, т.е. към
датата на предявяване на иска са изтекли повече от пет години от сключване на
двата оспорени договора.
С решение № 292 от 14.07.2011г. по гр.дело
№ 1220/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК е
уеднаквена практиката за началния момент, от който започва да тече давността за
предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД - от датата на извършване на сделката или от
датата на узнаването й от ищеца, поради наличие на противоречива съдебна
практика, като ВКС приема прието следното:
„Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД не дава
изрична уредба по повдигнатия въпрос. Съгласно общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД началния момент на давностния срок е този, в
който вземането е станало изискуемо. Щом правният субект има качеството
кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо
обезпечение за вземането. Всяко действие, с което длъжникът създава или
увеличава своята неплатежоспособност е увреждащо спрямо кредитора.
Следователно, от този момент за последния възниква правото да иска отмяната му
и това е момента, в който започва да тече и давностният
срок за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД („вземането“ става изискуемо).
Незнанието на кредитора, че има вземане или че вземането му е изискуемо, не е
пречка за течението на погасителната давност за това вземане, нито е причина за
прекъсването или спирането й. Разпоредбите относно погасителната давност са с
повелителен характер. Общото правило е, че не могат да се скъсяват или
удължават установените давностни срокове по
съглашение между страните, нито да се прави отказ от давност преди тя да е
изтекла (чл. 113 ЗЗД). Казаното се отнася и до началния момент, от който
започва да тече давностния срок – не може са се
установява различен от законово определения. Изключенията трябва да бъдат
изрично нормативно уредени, както е например при чл. 197 ЗЗД – погасителната
давност може да бъде продължена или съкратена със съгласие на страните относно
исковете поради недостатъци на подадена или доставена вещ. Хипотезите, в които
давност не тече или се прекъсва, са също регламентирани от законодателя.“
В конкретния случай съдът следва да
съобрази въведените извънредни мерки със Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. изм. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.,
в сила от 14.05.2020 г.) и по-конкретно „чл. 3. За срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат: ...2. (изм. ДВ, бр. 34 от
9.04.2020 г.) давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти;... “
Във връзка с обявеното с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение в страната, съгласно
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП),
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн.
ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020
г. до отмяната па извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти (чл. 3, ал. 1, т. 2). В обхвата на тази разпоредба
попадат погасителната давност и придобивната давност,
с което е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят поради
бездействие субективни права, в резултат от обявеното извънредно положение.
Съгласно §13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен
вестник“. Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 44 от 13.05.2020 г. При
съобразяване на тези относими нормативни положения се
налага извода, че считано от 13.03.2020 г. давностните
срокове по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД са спрели и не са текли до 20.05.2020 г.,
включително. Поради това, към петгодишния срок по чл. 110 от ЗЗД следва да се
добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).
ОТНОСНО договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 05.03.2015 г. с нотариален акт № 124 том І, рег. №
1731 дело 110 от 2015 г. на **** С.Р.:
Искът се явява неоснователен поради изтекла
погасителна давност, с оглед своевременно направеното възражение. Договорът е
сключен на 05.03.2015 г. и петгодишния срок от сключването му е изтекъл на
05.03.2020г., преди обявяване на извънредното положение. Поради изложеното, в
тази му част искът следва да се отхвърли без съдът да обсъжда останалите
наведени основания.
ОТНОСНО договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 29.09.2015 г. с нотариален акт № 81 том ІV, рег. №
7589 дело 637 от 2015 г. на **** С.Р.:
По отношение на този договор давността за
предявяване на иска по чл. 135 ал.1 от ЗЗД не е изтекла. Същата е изтичала на
29.09.2020 г., но с приетия ЗМДВИП давностния срок е
бил удължен с 69 дни, както съдът посочи по-горе. Периодът от 30.09.2020 г. до
датата на предявяване на иска – 29.11.2020 г. (искът е предявен на 30.11.2020
г.) обхваща 61 дни, т.е. давността за предявяването му не е изтекла, поради
което искът следва да се разгледа на останалите предявени основания.
Ответникът П. Н. М. въвежда възражение, че
вземането на ищеца е било погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД,
доколкото липсвали данни дали по изпълнителните производства са извършвани
действия по принудително изпълнение. Това възражение се явява неоснователно.
Видно от представения изпълнителен лист, решението, по което е издаден е влязло
в законна сила на 30.10.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, новата давност всякога е пет
години. При това положение, давностния срок за
вземането би изтекъл на 30.10.2020 г., но с приетия ЗМДВИП давностния
срок е бил удължен с 69 дни. Периодът от 01.11.2020 г. до датата на предявяване
на иска – 29.11.2020 г. (искът е предявен на 30.11.2020 г.) обхваща 29 дни,
т.е. вземането не Би могло да е погасено по давност, независимо дали е имало
извършени действия по принудително изпълнение по образуваните изпълнителни
производства.
За уважаването на иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи
три предпоставки: 1) че ищецът е кредитор на ответника–прехвърлител;
2) че е сключена увреждаща кредитора сделка; и 3) знание (съзнаване) на
увреждането от страна на прехвърлителя. Трите
предпоставки следва да се установят в тяхната кумулативност
за да бъде уважен Павловият иск.
По първата предпоставка:
Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е
всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника,
разпоредил се със свое имущество. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което
може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено
и от установяване на вземането с влязло в сила решение. В конкретния случай
ищецът доказва качеството си на кредитор с представения изпълнителен лист.
Макар ответникът П. Н. М., да оспорва това качество, по делото не са ангажирани
доказателства въз основа на които да се направи извод, че вземането не
съществува. От изпълнителния лист се
установява, че вземането на ищеца
произтича от неизпълнен договор за кредит, установено е по съдебен ред с
влязло в законна сила решение и липсват доказателства същото да е погасено,
изпълнено или да не съществува на друго основание, т.е. вземането на ищеца като
материална предпоставка до размера от 12 000 лева установено и не са
налице не са налице доказателства вземането на ищеца да е погасено, т.е.
прекратено.
По втората предпоставка:
Увреждащо кредитора действие е всеки правен
и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора (в този смисъл Решение
№ 18 от 4.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 639
от 6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г. о.). Упражняването на
правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи
както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил
с него. Поради изложеното и доколкото длъжникът се е разпоредил със свое
имущество, то съдът приема за установено увреждащо негово действие, което е и
предпоставка за основателност на иска. В конкретния случай обаче ищецът се е
задоволил да посочи правата на длъжника в размер на ½ ид. част, но не е ангажирал никакви доказателства за
действителния размер на тези права.
По третата предпоставка:
Длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, т.е. когато знае, че има кредитор
(Решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 915/2012 г. IV г. о.; Решение
№ 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о.). В конкретния
случай са събрани категорични доказателства, че ответникът П. Н. М. е знаел за
задължението си, същото е било предмет на договор за заем и на съдебно
производство, образувано преди датата на сключване на увреждащата сделка. В
конкретния случай хипотезата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД не е приложима към третото
лице – приобритател на имотите, т.е. знанието за
увреждане не се презумира. В тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че приобритателят
по договора е знаел за увреждането. В тази връзка ищецът ангажира доказателства
за сключен договор между ответника Н.В.Р. и сина на ответника П. Н. М., по
силата на който последният е купил три от процесните
земеделски земи, както и етажът от къщата, предмет на договора, за който искът
се отхвърля. Четвъртият земеделски имот, предмет на обсъждания договор е
продаден на друго лице – П. Л.Г.. Други доказателства ответникът Н.В.Р. да е
знаел за увраждащото действие не са ангажирани. Няма
пречка доказването да бъде косвено, но дори косвени доказатлества
извън посоченото липсват.
С оглед неустановяване на всички необходими
за уважаването на иска предпоставки, а именно действителния размер на правата
на длъжника П. Н. М. в собствеността на земеделските имоти и липса на знание у приобритателя Н.В.Р., искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Ответниците претендират разноски и такива следва да им
се присъдят на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Следва да се осъди ищеца да
заплати на всеки от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на по 450 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, предявени от Х.Т.Ч. с
ЕГН ********** *** против П. Н. М. с ЕГН ********** *** и Н.В.Р. с ЕГН **********
***, за обявяване относително
недействителни спрямо Х.Т.Ч., както следва: на договор за покупко-продажба,
сключен на 29.09.2015 г. с нотариален акт № 81 том ІV, рег. № 7589 дело 637 от
2015 г. на **** С.Р., по силата на който П. Н. М. е продал на Н.В.Р.
собствената си по ½ (една втора) идеална част от четири земеделски
недвижими имота, и на договор за покупко-продажба, сключен на 05.03.2015 г. с
нотариален акт № 124 том І, рег. № 1731 дело 110 от 2015 г. на **** С.Р., по
силата на който П. Н. М. е продал съвместно със съпругата си на Н.В.Р. втори
жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, предсавляващ
съпружеска имуществена общност, до размера от ½ (една втора) ид. част, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Х.Т.Ч. с ЕГН ********** *** да
заплати на П. Н. М. с ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 450
(четиристотин и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Х.Т.Ч. с ЕГН ********** *** да
заплати на Н.В.Р. с ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 450
(четиристотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: