РЕШЕНИЕ
№ 62/ 02.09.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, гражданска колегия, в публично заседание проведено на двадесет и осми август през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание, в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
При участието на секретаря П. Шивачева и прокурор Любомир Петров
Като разгледа докладваното от съдия Костова гр.д. № 131/2019г. на Апелативен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Обжалвано е решение № 12 от 11.03.2019 г. по г.д. № 342/2018 г. по описа на ОС - Сливен, с което съдът е поставил С. Р. К. под пълно запрещение.
Въззивникът С. К. счита решението за незаконосъобразно, противоконституционно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и за постановяване на ново.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е изложил фактическата обстановка, тъй като доказателствения материал бил неистински и фалшив и събран в нарушение на съдопроизводствените правила. Разпитаните свидетели давали лъжливи показания, а съдът не е направил очна ставка. Свидетелите установявали, че употребява алкохол и не си пие лекарствата и няма кой да се грижи за него, често изпадал в агресивни състояния и крещял, което не отговаряло на истината. Заключението по назначената от съда съдебно-психиатрична експертиза също било неистинско, тъй като експерта не е извършил освидетелстване, а свидетелите давала лъжливи показания. Използваният от експерта медицински документален материал бил неистински и фалшив, поради което снетата анамнеза била грешна. В тази връзка въззивникът твърди, че не е вярно диагностицирането му през 1992 г., не е бил лекуван, тъй като не е боледувал от психично заболяване. Не е заплашвал съпругата си с нож, не я е обвинявал в нищо, не е бил агресивен към нея, не е заплашвал и сина си. Не е заплашвал съседи. Действително през 2004 г. бил задържан и отведен на принудително лечение, но това задържане от полицията било противозаконно. Истината била, че въззивникът е здрав, бил спортист от малък. Следващите задържания през 2006 г., 2007 г. 2008 г., 2009 г., 2017 г. и 2018 г., снемането на диагноза и принудително лечение също били противозаконни. Въззивникът твърди, че не е освидетелстван, няма психични отклонения и заболявания, не страда от параноидна шизофрения, в състояние е да се грижи за работите си. Задържането и отвеждането в психиатричното заведение е без санкцията на прокурор, което било противоконституционно и противозаконно. Ищецът в исковата молба е въвел факти и обстоятелства, които не отговаряли на действителното положение. Притежавания от въззивника апартамент бил дарение от родителите му. Не било истина и въведеното в исковата молба, че синът на въззивника от 10 години не се е появявал в апартамента. Въззивникът твърди, че семейството му също е отвлечено и задържано противозаконно. Не било истина и въведеното в исковата молба, че въззивникът бил в спорове и разправии с обитателите на блока, тъй като той не си говорел с никой от съседите, не е заплашвал никой, не бил агресивен към никой. От друга страна въззивникът правил ремонт в апартамента си и е нормално да има строителни отпадъци по стълбището и терасата. Въззивникът бил лекуван и е вземал лекарства за лечение на психични отклонения, но не следва да взема, тъй като няма заболявания и не е болен. В същото време страда от други заболявания, но не страдал от психично заболяване. Въззивникът посочва нормите от Конституцията и закона, които са били нарушени по отношение на него.
Въззивната жалба е връчена редовно на насрещната страна. Въззиваемата страна АП - Бургас в законоустановения срок не е депозирала писмен отговор по жалбата.
Бургаския апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от правно естество:
Разпоредбите на чл. 12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, задължава държавите - страни по конвенцията, да предприемат необходимите мерки, включително законодателни, за постигане на фактическо равенство на хората с увреждания като им се осигури достъп и необходимата подкрепа за упражняване на техните права. За постигане целите на конвенцията, и в частност за осигуряване равнопоставеността пред закона по чл. 12 от нея, в чл. 4 са предвидени общи задължения за държавите - страни по конвенцията да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане, чрез приемане на всички необходими законодателни, административни и други мерки за прилагане на правата, признати по конвенцията, чрез изменяне или отменяне на съществуващите закони, правила, наредби, обичаи и практики, които установяват дискриминация срещу хора с увреждания, и пр.
С Решение № 12 по к.д. № 10/2014 г. Конституционният съд прие, че по отношение на лицата с психически увреждания особената защита включва и предпазването на тези лица от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. Важен елемент от тази защита е институтът на поставянето под запрещение, доколкото поради естеството на тяхното състояние няма друг, по-ефективен начин за защита на техните интереси, на интересите на трети лица и на обществото като цяло. До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа и съдействие на нуждаещите се лица.
Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС обвързва наличието на юридическия критерии за поставяне на едно лице под запрещение от наличието на медицинския критерии - слабоумие или душевна болест. Съгласно посочената разпоредба под запрещение се поставя лице, което не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест. Поради това по делата за поставяне под запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид, да определи степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси - т. 5 на ППВС № 5/1979г. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице /чл. 202 ГПК/ против своето убеждение, като прецени всестранно и другите събрани по делото доказателства.
По делото е изслушана съдебно - психиатрична експертиза, която е дала заключение за наличието на психично заболяване на ответника „Параноидна шизофрения с оформена емоционално - волева промяна на личността“. Заболяването приема непрекъснато протичане с напредващ дефицит /настъпване на личностнова промяна/ и нарушение на социалното функциониране. Вещото лице сочи, че Въззивникът К. на моментни е склонен към вербално агресивно поведение. Не спазва общоприети норми и правила, поради което често е в конфликт със своите съседи — вдига шум при извършване на ремонтни дейности, обижда и се заканва на съседите. Вещото лице е дало заключение, че С. К. не може да се грижи за себе си и за своите работи, и заболяването му отговаря на медицинските критерии по смисъла на закона за поставянето му под пълно запрещение.
Единствено и само наличието на медицинския критерий не е достатъчно за поставянето на лицето под пълно запрещение. В случая не е налице юридическия критерий за пълното ограничаване на правната сфера на ответника. От събраните по делото писмени материали, а именно разпит на свидетели и разпит на ответника С. К., може да се направи обоснован извод, че въззивникът е добре ориентиран за време и място, притежава много добра лексикална, граматическа и правна култура. В състояние е да се грижи за своя бит, живее сам, пазарува. В производството пред съда е защитавал интересите си по адекватен начин, оспорил е изготвената психиатрична експертиза, представял е писмени доказателства и се е позовавал на тях за обосноваване на поддържаната от него теза, че не са налице основания за поставянето му под запрещение.
Въззивният съд приема, че в случая не е налице юридическият критерии за уважаване на предявения иск - лицето да не разбира смисъла и значението на своите действия и да не може да ръководи постъпките си, респ. да се грижи за своите работи. Поставянето на едно лице под пълно запрещение, представлява съществено посегателство върху свободата на личността му и е оправдано единствено в случаите, когато поради болестното си състояние лицето изцяло не може да се грижи за себе си, както и за своите интереси. В конкретния случай, от доказателствата по делото, може да бъде направен обоснован извод, че състоянието на С. К. не е така тежко и са налице предпоставките на чл.5, ал.2 ЗЛС. Ето защо, въззивния съд приема, че ефективна защита на личните и имуществени интересите на въззивника С. К. може да бъде постигната чрез поставянето му под ограничено запрещение, което ще гарантира участието му в гражданския оборот чрез одобряване на действията му от назначения попечител.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 5 ЗЛС да се уважи, като С. К. се постави под ограничено запрещение и му бъде назначен попечител, който да одобрява извършваните действия.
Водим от горното Апелативен съд - Бургас, гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
на Сливенски окръжен съд № 12/11.03.2018 г., постановено по гр.д. № 342/2018 г.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ С. Р. К. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. “Д. Ц.“ № *-*-*.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: