Решение по дело №278/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл.197, ал.2-4, във вр. с чл.121, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145 и сл. от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от управителя П. Р. И. с адрес: [населено място], [жк], [улица], ет.2, ап.3 срещу Решение № ПО-37 от 15.04.2024 година, издадено от и.д. директор на Т. дирекция на Националната агенция за приходите (ТДНАП) – София, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № [рег. номер]-023-0001037 от 02.04.2024 година, издадено на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, от старши публичен изпълнител в ТД на НАП- София.

Жалбоподателят оспорва изцяло решението като необосновано и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила при издаването му. По същество излага доводи за липса на мотиви при издаване на оспорения административен акт. Счита, че е налице хипотезата на чл.197, ал.3, т.3 от ДОПК, която предвижда, че обезпечителните мерки се отменят, когато е налице неспазване на изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК, а това е така, защото в настоящият случай не е налице акт за установяване на публично вземане, респективно липсва изпълнително основание. В тази връзка твърди, че не са били налице основания за налагане на обезпечителни мерки, а така също излага и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения по ДОПК и АПК, както по отношение на самото налагане на обезпечителните мерки, така и нарушение на принципа на съразмерност, предвиден в чл.6 от АПК. Твърди се, че органите по приходите са намерили съпоставка на декларираните данни в дневниците за продажби по ЗДДС и декларираните данни в подадени ГДД за 2022 година и са направили невярна констатация относно установени данни за извършени продажби, които не са декларирани в ГДД в размер на 80 738,05 лева. Според жалбоподателя, приходната администрация не е успяла да докаже, че събирането на предполагаемото бъдещо вземане би могло да се затрудни и да остане неудовлетворено, а така също и че обезпечителната мярка е наложена в нарушение на разпоредбата на чл.121, ал.3 от ДОПК, тъй като е изцяло блокирана дейността на дружеството, доколкото със запорираните финансови средства на практика се препятства нормалната му дейност. С оглед на това иска от съда да постанови съдебен акт, с който жалбата да бъде уважена, а в съответствие с това и да бъде отменен като незаконосъобразен обжалваният административен акт. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното на 12.09.2024 година съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТД на НАП- София, редовно призован се представлява от юрисконсулт П., който моли съда да постанови съдебно решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което прилага и списък по чл.80 от ГПК.

А. съд- Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по налагане на обезпечителни мерки е започнало въз основа на подадено искане по реда на чл.121, ал.1 от ДОПК, от страна на М. И. К.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП- София, като искането е направено във връзка с извършване на ревизия на „***“ ЕООД, възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001423007082-020-001 от 01.12.2023 година. В искането е посочено, че при извършена съпоставка на декларираните данни в дневниците за продажби по ЗДДС и декларираните данни в подадените ГДД за 2022 година са установени данни за извършени продажби, които не са декларирани от РЛ в ГДД, възлизащи в размер на 80 738,05 лева, а така също и, че ревизираното лице има непогасени публични задължения в общ размер на 2 846,59 лева, в това число главница в размер на 2 610,85 лева и лихви в размер на 235,76 лева, като налагането на обезпечителните мерки е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, които биха затруднили събирането на задълженията /лист 25/.

Във връзка с постъпилото искане, на основание чл.121, ал.1 от ДОПК старши публичен изпълнител в ТД на НАП- София е издал Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0001037 от 02.04.2024 година. С постановлението в тежест на „***“ ЕООД са наложени следните обезпечителни мерки: запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в Б. Д. А. за сума от 95 903,00 лева. Посочено е също така, че на основание чл.196, ал.1, т.7 от ДОПК лицето не може да се разпорежда с имуществото, върху което е наложна обезпечителната мярка и, че на основание чл.197, ал.1 от ДОПК постановлението подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред директора на ТД на НАП- София. Постановлението е връчено по електронен път на жалбоподателя на 02.04.2024 година / лист 26-27/.

От представената административна преписка е видно, че до Б. Д. А. на основание чл.202, ал.1 от ДОПК е изпратено Запорно съобщение с изх. № С-240022-003-0017518 от 02.04.2024 година / лист 28/, като в отговор на това банката е изпратила информация посредством писмо с изх. № 17-10-049544/1/ от 02.04.2024 година /лист 29/.

Издаденото постановление за налагане на предварителна обезпечителна мярка е обжалвано по административен ред с Жалба с вх. № 53-06-3813 от 08.04.2024 година, в законоустановения за това срок пред директора на ТД на НАП- София, като със същата освен, че по същество е оспорена законосъобразността и основателността на наложената предварителна обезпечителна мярка са приложени като доказателства, както следва: фактура № ********** от 04.10.2022 година, фактура № ********** от 11.10.2022 година, фактура № ********** от 20.11.2022 година, фактура № ********** от 20.11.2022 година, фактура № ********** от 20.11.2022 година и Договор за наем от 05.01.2022 година, сключен между „***“ ЕООД с ЕИК: **** и „ *** ЕООД с ЕИК: *** /лист 16-25/.

По така депозираната жалба директорът на ТД на НАП- София се е произнесъл с Решение № ПО-37 от 15.04.2024 година, с което я е отхвърлил като неоснователна. Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път на 18.04.2024 година /лист 9/.

Н. 25.04.2024 година е подадена жалба с вх. № 53-06-3813/25.04.2024 година срещу Решение № ПО-37 от 15.04.2024 година на и.д. директор на ТД на НАП- София, с което е потвърдено ПНПОМ № [рег. номер]-023-0001037 от 02.04.2024 година. Н. основание чл.268, ал.1 от ДОПК жалбата е изпратена по подсъдност на А. съд- Перник, като имено по повод на нея е образувано настоящото административно дело.

С жалбата е направено и искане за спиране на изпълнението на Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, по което съдът се е произнесъл с Определение № 707 от 26.04.2024г.

В хода на настоящото съдебно производство, с цел доказване компетентността на административния орган, като доказателство е приложена Заповед № 1149 от 15.04.2024 година, издадена на основание чл.16 от Закона за държавния служител, издадена от изпълнителния директор на НАП /лист 13/.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши проверка по реда на чл.160, ал.2, във вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК, респективно чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок по чл.197, ал.2, изр. второ, във вр. с чл.197, ал.1 от ДОПК, от адресат на подлежащ на съдебен контрол и неблагоприятен за нео административен акт и след иницииране на задължителния административен контрол по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК, което прави същата допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното постановление, с което е наложена предварителна обезпечителна мярка и решението, с което същото е потвърдено са издадени от материално и териториално компетентен за това административен орган, а именно публичен изпълнител ( чл.200, във вр. с чл.167, ал.1 от ДОПК), в структурата на ТД на НАП- София, която е компетентната териториална дирекция, доколкото чл.7, ал.1 от ДОПК гласи, че актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция, а съгласно чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производства по този кодекс, освен ако не е предвидено друго е териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. Безспорно установено по делото е, че седалището на жалбоподателя е в [населено място], [жк], ул. ***“ № ***, като то попада в териториалния обхват на офис Перник, който съобразно II, т.2 от Приложение № 1, във вр. с чл.40 от Устройствения правилник на Н., принадлежи именно към пределите на ТД на НАП-София. Отделно от това, обжалваното решение, като резултат от разглеждането на жалбата по административен ред, също е издадено от компетентен административен орган, съгласно чл.197, ал.1 от ДОПК, а именно директорът на компетентната териториална дирекция на НАП, която в случая е ТД на НАП- София, като доказателство за неговата компетентност е именно представената в хода на съдебното производство Заповед № 1149 от 15.04.2024 година /лист 13/. С оглед на горното, настоящият съдебен състав не констатира да е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.

Обжалваното постановление е издадено в предвидената, съобразно чл.196 от ДОПК писмен форма, като съдържа всички посочени в чл.196, ал.1 от ДОПК реквизити. Съдът счита, че в постановлението ясно и точно са изложени, както фактическите основания, обуславящи налагането на предварителна обезпечителна мярка, така и свързаните с тях правни основания. Това важи и по отношение на решението, издадено от директора на ТД на НАП- София. Поради което следва да бъдат отхвърлени като неоснователни направените от страна на жалбоподателя възражения за липса на мотиви, респективно не се констатира да е налице отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.

По отношение съответствието на оспорения административен акт с процесуалните правила и материалния закон съдът счита следното:

Съгласно чл.121, ал.2 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197 от ДОПК. По своята същност обезпечителните мерки имат привременен характер, като тяхното основно предназначение е да гарантират събирането на публични вземания в хода на развиващото се ревизионно производство. Целта, която се преследва с тях е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха попречили на възможността да бъдат събрани задълженията, които евентуално биха били установени с ревизионния акт. Ако при приключване на ревизионното производство с ревизионен акт бъдат установени публични задължения в очаквания размер, то публичният изпълнител пристъпва към продължаване действието на наложената мярка съгласно възможността, която е предвидена в разпоредбата на чл.121, ал.6 от ДОПК. Действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаване на ревизионния акт, когато актът е издаден в 4-месечен срок по ал.4 или в срок, определен от съда по реда на ал.5.

Преди налагане на съответната предварителна обезпечителна мярка, публичният изпълнител е длъжен да извърши преценка, дали действително ще бъде невъзможно, респективно ще бъде затруднено събирането на публичните задължения и при съобразяване с условията, които са предвидени в чл.121, ал.3 от ДОПК разполага с правомощието да наложи обезпечение, т.е. в случая това е оставено на неговата преценка или иначе казано в тази хипотеза той действа в условията на оперативна самостоятелност. Настоящият съдебен състав счита, че такава преценка е извършена и правилно е достигнат извод за необходимост от налагане на предварителна обезпечителна мярка, а мотивите за това са следните:

Съгласно чл.195, ал.1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като според ал.2 обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публично задължение. Съгласно чл.198, ал.1 от ДОПК обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметка на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника, като съгласно ал.2 публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането. Съответно в разпоредбите на чл.200- чл.207 от ДОПК е разписан и реда, по който ще се налага запора и възбраната, а така също и тяхното действие.

Следователно законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва тогава, когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето. Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичният изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки.

Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителните мерки, ако длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК.

Първата хипотеза, посочена в чл.197, ал.3, изречение първо от ДОПК, при която съдът може да отмени ПОМ не е налице в конкретния случай, доколкото не са представени, нито с жалбата, нито до приключване на съдебното дирене доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложените обезпечителни мерки, съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК, наложени с процесното постановление за налагане на предварителна обезпечителна мярка.

Второто отменително основание по чл.197, ал.3, изречение второ от ДОПК в случая не е приложимо. Спорните обезпечителни мерки са предварителни по чл.121, ал.1 от ДОПК, тоест за обезпечаване на бъдещо публично вземане на жалбоподателя. За налагането им не се изисква изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.1- т.8 от ДОПК и по тази причина липсата на такова не обуславя тяхната отмяна. Общото правило по чл.195, ал.1 от ДОПК предвиждащо, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания важи за окончателните обезпечителни мерки, които се налаган въз основа на влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт за установяване на публично вземане, който представлява изпълнително основание по чл.165 от ДОПК. Това общо правило се дерогира от специалната норма на чл.121, ал.1, изречение първо от ДОПК, който изрично позволява предварителни обезпечителни мерки да се налагат в хода на ревизията за подлежащите на установяване задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, преди ревизионен акт за тях да е издаден като изпълнителен титул.

Спорът по същество се свежда до преценката на третото отменително основание по чл.197, ал.3, изречение трето от ДОПК, а именно, дали обезпечителната мярка е наложена при спазване на изискванията по чл.121, ал.1 от ДОПК, според която в хода на ревизията или при издаване на ревизионен акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагане на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Анализът на посочената правна норма сочи, че за законосъобразното налагане на предварителни обезпечителни мерки са необходими следните предпоставки: а) да е образувано ревизионно производство; б) да се очаква установяването на задължения за данъци и/ или задължителни осигурителни вноски; 3) извършване на евентуални сделки и действия с имуществото на данъчно задълженото лице би могло да осуети или значително да затрудни събирането на установените с бъдещия ревизионен акт задължения. В тази връзка съдът за пълнота счита, че следва да бъде отбелязано обстоятелството, че доколкото се касае за предварителна обезпечителна мярка към момента на налагането й не се изисква публичното вземана, което се очаква да бъде безспорно установено в хода на ревизията да бъзе конкретно доказано, тъй като това доказване предстои да се извърши в хода на самото ревизионно производство, което ще завърши с издаване на съответния ревизионен акт.

Разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК предвижда, че обезпечение се извършва, ако без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително, когато то е разсрочено или отсрочено. Целта на уредбата е, както вече се посочи, защита на публичния интерес и по- конкретно на фиска, за да се гарантира, че държавата ще бъде в състояние да събере установеното публично задължение с лихвите до окончателното му погасяване. Определяща в случая е обезпечителната нужда или иначе казано възможността на длъжника за изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. В настоящият случай това обстоятелство по отношение на жалбоподателя е изследвано, както в искането, така и в самото постановление е посочено, че дружеството не притежава дружествени дялов, недвижими имоти, а единствено има открита банкова сметка в Б. Д. А.. Предвид това, правилно е прието, че евентуално действие от страна на длъжника безспорно би затруднило събирането на задълженията, които предстои да бъдат установени.

В жалбата нееднократно се навяват доводи за нарушение на чл.121, ал.3 от ДОПК, а наред с това и за принципът на съразмерност, предвиден в чл.6 от АПК. Чл.121, ал.3 от ДОПК предвижда, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Съдът не установи подобно нарушение. Задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т.е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда не засягат права и законни интереси на субектите в по- голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Именно това императивно изискване на нормата, всъщност представлява проявление на принципа за съразмерност, който е предвиден в чл.6, ал.2 от АПК и за който администрацията следва да спазва винаги, в случаите, когато законът и дава възможност да избере, дали да упражни или не дадено свое правомощие. Съдът намира, че е изпълнено посоченото законово изискване в настоящият казус, тъй като с мерките се защитават в най- пълна степен интересите на фиска и обществото, а жалбоподателят твърди, че се препятства осъществяване на дейността от страна на дружеството, изразяващо се в невъзможност да бъдат изпълнени поети ангажименти, както спрямо неговите доставчици, така и спрямо неговите клиенти, но за тези твои твърдения той не представя, каквито и да било доказателства. Впрочем такива не са представени и в хода на обжалването по административен ред пред директора на ТД на НАП, тъй като от представения договор за наем и представените фактури, не може да се направи категоричен извод за това. В тази връзка и за пълнота следва да бъде отбелязан също така, че ако дейността на дружеството, настоящ жалбоподател е затруднена, то последният разполага с възможност да поиска промяна във вида на наложената предварителна обезпечителна мярка, като в тази връзка ДОПК предлага широк кръг от правни инструменти, с които може да бъде постигнат този ефект. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не е допуснато нарушение на чл.121, ал.3 от ДОПК, в каквато посока са доводите на жалбоподателя.

В заключение следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на наложената предварителна обезпечителна мярка по чл.197, ал.3 от ДОПК, доколкото безспорно се установи, че от една страна длъжникът не е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, от друга публичният изпълнител изцяло се е съобразил с условията, предвидени в чл.121, ал.1 от ДОПК досежно налагане на предварителни обезпечителни мерки - до него е направено мотивирано искане от органа по приходите, наложеният запор е с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие, на които събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде затруднено, доколкото са налице данни за задължения в особено големи размери. Предвид изложеното не се констатират отменителни основания по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

Изложените съображения обосновават изводите, че Решение № ПО-37 от 15.04.2024 година, издадено от и.д. директор на ТД на НАП- София и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК на старши публичен изпълнител при ТД на НАП- София са издадени от компетентен орган, въз основа на мотивирано искане от орган по приходите, като са спазени изискванията на материалния закон и на административно-производствените правила. В съответствие с това депозираната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото следва да бъде оставена без уважение направената претенция от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски.

При този изход на делото, при своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Н. в размер на 100 /сто/ лева. Доколкото производството по чл.197, ал.2-4 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионни актове, то специалната разпоредба на чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулта е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.197, ал. 2 от ДОПК, настоящият съдебен състав на А. съд- Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от управителя П. Р. И. с адрес: [населено място], [жк], [улица], ет.2, ап.3 срещу Решение № ПО-37 от 15.04.2024 година, издадено от и.д. директор на Т. дирекция на Националната агенция за приходите (ТДНАП) – София, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № [рег. номер]-023-0001037 от 02.04.2024 година, издадено на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, от старши публичен изпълнител в ТД на НАП- София, като неоснователна.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от управителя П. Р. И. с адрес: [населено място], [жк], [улица], ет.2, ап.3 да заплати на Н. сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО, съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.