О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 260532

24.02.2021г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                   

               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                      МИРЕЛА ЧИПОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №276  по описа за 2021г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.130  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба  на  Й.  Б. ***,  ЕГН  **********,   чрез  пълномощника  й  адв. Д.  Б.,  против Разпореждане  №62218  от  09.12.2020г., постановено по  гр. д. №11232/2020г. на  Районен  съд-  Пловдив, ІV гр.с., с  което  е  върната  исковата  й  молба  вх. №50979  от  03.09.2020г.  и  е  прекратено  производството  по  делото.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му  и  връщане  на  делото  на  първоинстанционния  съд  за  продължаване  на съдопроизводствените  действия  и  разглеждане  на  предявения  иск. 

Не  е  постъпил  отговор  на  частната  жалба  от  насрещната страна  по нея-  „Първа  инвестиционна  банка“  АД. 

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  

Първоинстанционният  съд  е  бил сезиран  с иск  с правно основание  чл.26, ал.1  от  ЗЗД,  предявен  от  Й.  Б.  В.  против  „Първа  инвестиционна  банка“  АД,  за прогласяване  на нищожността  на  клаузата за  възнаградителна  лихва  в  договор  за потребителски кредит  от 22.01.2020г.,  сключен  между  ищцата  и  ответната  банка.  В исковата  молба  и  уточнението  към нея  ищцата  е  изложила  твърдения,  че  атакуваната  от нея  клауза   е  нищожна  на  няколко  основания-  поради  цялостната  недействителност  на  договора  съгласно чл.10, ал.1  от  ЗПК  /тъй  като  погасителният план и  общите  условия  към него  са с шрифт,  по- малък  от  12/;  поради  цялостната  недействителност  на договора  съгласно чл.11, ал.1, т.10  от  ЗПК  /тъй като  годишният  процент  на разходите  по  договора  е  неправилно  изчислен  и  невярно посочен  в него/;  поради неравноправността  на  клаузата  съгласно  чл.143, ал.1, т.18  от  ЗЗП  и  чл.6§1  от Директива  2005/29/ЕО  за нелоялните търговски практики.  С обжалваното  разпореждане,  постановено  след  оставяне  на  исковата  молба  без движение,  първоинстанционният  съд  е приел,  че  при  положение,  че  ищцата твърди  цялостна недействителност на договора  за потребителски кредит,  тя не може да иска прогласяване  на  това  основание  за нищожна  на  отделна  негова клауза,  поради което  искът  й за прогласяване  нищожността  на  клаузата  за възнаградителна  лихва  поради  недействителността  на договора е недопустим.  Приел  е  и  че  в исковата молба  и  в  уточнителната молба  към нея  не  са  изложени конкретни  твърдения  за неравноправността  на  клаузата за възнаградителна  лихва съгласно  чл.143, ал.1, т.18  от  ЗЗП  и  чл.6§1  от Директива  2005/29/ЕО  за нелоялните търговски практики,  поради което  и  тази  претенция  е  недопустима.  По  така изложените  съображения  съдът  е  постановил  връщане  на исковата молба  и  прекратяване  на  производството  по делото.

Частната  жалба  срещу  така  постановеното  определение  е  неоснователна,  като  настоящият  състав  на съда  изцяло  споделя  изложените  в  същото  съображения,  към които препраща  на  основание  чл.272  от  ГПК.  В  исковата  молба ищецът  следва  да изложи  обстоятелствата,  на които  основава претенцията си  /чл.127, ал.1, т.4  от ГПК/  и  искането  си  до  съда  /чл.127, ал.1, т.5  от  ГПК/,  чиято  основателност  извежда  от  изложените  фактически  обстоятелства,  като  между  основанието  и  петутима  на исковата  молба  следва  да  е  налице  пълно  съответствие.  В настоящия  случай  в подадената  от  ищцата искова  молба  са  налице  противоречия  между изложените  твърдения  в  обстоятелствената  й  част  за  цялостна нищожност на  сключения  с ответната  банка  договор  за потребителски  кредит  и  формулирания  въз основа  на  тези  твърдения  петитум  за  прогласяване  на  нищожността  на  отделна  клауза  от  същия,  обоснована  именно  с  цялостната  нищожност  на договора.  Всяка  страна  по  сключен  договор  поначало  разполага  с  правото  да  иска  прогласяване  на  отделна  негова  клауза  за нищожна,  но  това  искане  следва  да  се  основава  на  изложени  твърдения  за  нищожност  именно  на  атакуваната  клауза,  която  не  се отразява  на  действителността  на  целия  договор, който  в  останалата му  част  продължава  да  обвързва  страните.  В случай,  че  според страната  целият договор  е  нищожен,  то това не може  да  е  основание  на иск  за прогласяване  на  нищожността  само на отделна  клауза,  тъй като  твърденията  на страната  изключват  запазване  на действието на  останалите  клаузи  от договора.  Щом  счита  договора  за  нищожен  изцяло,  страната  не  може  да  иска  частичното  му прогласяване  за такъв, тъй  като  правото  да  се  иска  прогласяване  на нищожността  на  договора  е  неделимо,  а  частичните  искове по отношение  на неделими  права  са недопустими.  Не  са  били  отстранени  нередовностите на  исковата  молба  и  по  отношение  на  претенцията  за  прогласяване  на  нищожността на клаузата  за възнаградителна  лихва  поради  неравноправността  й  съгласно  чл.143, ал.1, т.18  от  ЗЗП  и  чл.6§1  от Директива  2005/29/ЕО  за нелоялните търговски практики.  В  исковата  молба  са  изложени   твърдения  за  неравноправност  на посочените  правни  основания  на  клаузата  на  чл.9  от  договора,  отнасяща  се  за  годишния  процент  на  разходите  по кредита,  а  не  за неравноправност  на  клаузата  на  чл.4  от  договора,  отнасяща  се  до възнаградителна  лихва.   В случая исковата  молба  е  била оставена  без движение  от първоинстанционния  съд,  който  е  дал  указания  на  ищцата да отстрани  противоречието  между  твърденията  й  и  формулирания  петитум,  както  и  да  изложи  фактически  основания  за  неравноправност  на клаузата  за  възнаградителна  лихва,  което   тя  е отказала да направи.  При това  положение  исковата  молба  правилно е  била върната,  а  производството  по делото- прекратено.   

Предвид  горното  обжалваното  разпореждане  следва  да  бъде  потвърдено.

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане  №62218  от  09.12.2020г., постановено по  гр. д. №11232/2020г. на  Районен  съд-  Пловдив, ІV гр.с., с  което  е  върната  исковата  молба  на  Й.  Б. ***,  ЕГН  **********,  вх. №50979  от  03.09.2020г.  и  е  прекратено  производството  по  делото. 

Определението подлежи  на  касационно  обжалване  пред  Върховния  касационен  съд  в едноседмичен срок  от връчването  му на страните. 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: