№ 12307
гр. София, 14.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110148182 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Гаранционен фонд срещу Д. В. М., която
отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва иска.
Писменият отговор е подаден чрез адв. Л. В. без към него да е представено
съответното пълномощно, поради което следва на ответницата Д. В. М. да се укаже да
представи доказателства за представителна власт на адв. В. да я представлява по настоящото
производство или да потвърди извършените от същия действия без представителна власт.
С отговора на исковата молба ответницата е направила искане за спиране на делото
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради твърдение за наличието на досъдебно
производство (№ 11272/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 33092/2022 г. по описа на СРП),
имащо преюдициален характер спрямо предмета на настоящото дело.
Според чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в
друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора. Касае се за спиране на делото поради преюдициалност на едното дело спрямо
другото. Според константната практика на ВКС фактът на образувано досъдебно
производство не е основание да се постанови спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК
(напр. Решение №116/15.05.2013 г. по гр.д. №745/2012 г., Определение №566/19.09.2013 г.
по ч.гр.д. №5301/2013 г.). Дори да се приеме, че спирането следва да бъде по чл. 229, ал. 1, т.
5 от ГПК, то съдът счита, че не са налице основанията за спиране и на това основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът спира производството по делото,
когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Съгласно установената
константна практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира, когато
твърдяните престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на
установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на
престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК (в този смисъл са
Решение №116/15.05.2013 г. по гр.д. №745/2012 г., IV ГО; Определение №566/19.09.2013 г.
1
по гр.д. №5301/2013 г., IV ГО; Определение №782/29.11.2013 г. по гр.д. №7165/2013 г, IV
ГО). Осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е
извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по
смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, нито дори фактът на образувано досъдебно
производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране.
С оглед гореизложените съображения съдът приема, че не са налице основания за
спиране на производството нито по чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, нито по чл. 229, ал.1, т. 5 от
ГПК, поради което и искането следва да бъде оставено без уважение.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебна автотехническа експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба следва да се уважи, като съдът намира за ненужно да допуска
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, предвид че същата е поискана за
установяване на обстоятелство, което не се оспорва.
Искането на ответницата с правно основание чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца
да представи оригиналите на представените с исковата молба доказателства е
неконкретизирано, поради което на ответницата следва да се дадат указания да
индивидуализира всеки отделен документ, за който се прави искането по чл. 183 ГПК.
На ответницата следва да бъде допуснат по един свидетел при режим на довеждане,
при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
Следва да се приложи ч. гр. д. № 12723/2024 год. по описа на СРС, 65 състав.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответницата Д. В. М., в едноседмичен срок от съобщаването да
представи доказателства за представителна власт на адв. В. да я представлява по настоящото
производство или да потвърди извършените от същия действия без представителна власт,
като УКАЗВА на ответницата, че ако не изпълни указанията на съда в срок, то ще се приеме,
че не е надлежно подаден писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата Д. В. М. за спиране на
производството по настоящото дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до
приключване на производството по пр. пр. № 33092 по описа за 2022 г. на СРП, образувана
по ДП № 11272/2022 г. по описа на СДВР, като неоснователно.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 12723/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза по въпросите,
поставени в исковата молба и отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Йордан Донев Йорданов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 300 лева, вносим от ищеца в
2
едноседмичен срок от съобщението.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като
ненужна.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата в едноседмичен срок от уведомяването да
конкретизира искането си по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи
оригиналите на представените с исковата молба доказателства, като посочи всеки отделен
документ, който иска съдът да задължи ищеца да представи в оригинал по делото, както и да
изложи обстоятелства, обуславящи искането по чл. 183 ГПК, като й УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че не е направено искане по чл. 183
ГПК, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ответника за установяване на
обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответницата за допускане до разпит на още един свидетел при режим на
довеждане, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 22.05.2025год. в 09,30часа, за
която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца – и екземпляр от отговора на ответницата.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е от Гаранционен фонд срещу Д. В. М. иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ с искане да се признае за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 2780 лева, представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2767 лева и разходи за
определяне и изплащане на обезщетението в размер на 13 лева, платени на 02.11.2022 год.
по претенция за настъпило на 13.09.2022 год. ПТП, ведно със законна лихва за период от
01.03.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12723/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
В исковата молба се твърди, че на 02.11.2022 г. ищецът е изплатил по претенция №
22110288/19.09.2022 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2780 лева, от които
2767 лева за застрахователно обезщетение и 13 лева за ликвидационни разноски по
обработка на претенцията, за увреден л. а. „Тойота Селика“, с рег. № СВ7105РХ при ПТП,
настъпило на 13.09.2022 г. в гр. София, около 01:50 ч. Твърди, че виновна за ПТП е
ответницата, която след употреба на алкохол и наркотични средства, управлявайки л. а.
марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. № СА8285НХ, при движение по бул. „Захари
Стоянов“ от бул. „Панчо Владигеров“ към бул. „Добринова скала“, в района на бл. 407,
навлязла в лентата за насрещно движение и самокатастрофирала последователно в
паркираните от лявата страна спрямо посоката на движение на автомобили, сред които бил и
л. а. „Тойота Селика“, с рег. № СВ7105РХ. Сочи, че към датата на ПТП ответницата е
3
управлявала автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Твърди, че е поканил ответницата да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не
постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответницата Д. В. М. е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с
който е направила искане за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради
твърдение за наличието на досъдебно производство (№ 11272/2022 г. по описа на СДВР, пр.
пр. № 33092/2022 г. по описа на СРП), имащо преюдициален характер спрямо предмета на
настоящото дело. По същество оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка
между същото и претендираните вреди, както и че е нейна вината за настъпването му.
Оспорва иска и по размер, като твърди че не са причинени вреди в претендирания размер.
Прави възражение за съпричиняване по аргумент, че увреденият автомобил е бил паркиран
на непозволено за това място и по начин пречещ на останалите участници в движението, с
което били нарушени разпоредбите на ЗДвП.
Права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване, съгласно чл.
146, т. 3 и т. 4 от ГПК:
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството
обстоятелствата, че на 13.09.2022 г., около 01:50 ч. в гр. София е настъпило ПТП с участието
на л. а. марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. № СА8285НХ, управляван от Д. В. М.,
както и че Гаранционен фонд е платил застрахователно обезщетение в размер на 2780 лева
на собственика на л. а. „Тойота Селика“, с рег. № СВ7105РХ.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
В тежест на ищеца е да докаже настъпването на ПТП вследствие противоправно
поведение на ответницата, която към момента на събитието е управлявала МПС без валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на ответницата и настъпилите вреди и тяхната действителна
стойност, изплащането на обезщетение на увреденото лице в размер на
действителната/възстановителната стойност на вредите.
Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция
е в тежест на ответницата при условията на обратно пълно доказване.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже
погасяване на претендираното вземане, както и всички свои твърдения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици, включително и възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на л. а. „Тойота Селика“, с рег. № СВ7105РХ.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава,
на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно.
УКАЗВА на страните:
че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
че съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
4
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени;
че съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени;
че съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени;
че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5