Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на деветнадесети
март, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
и секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 7 455 по описа за 2018 г., докладвано
от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1]
ОСЪЖДА “Г.Б.“ ЕАД да
заплати на О.К.:
- 34 800,00 евро на основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) платени вноски по
развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на
25.12.2014 г., плюс законната лихва върху сумата от 05.06.2018 г. до
окончателното плащане;
- 6 872,82 лева на основание чл. 78, ал.
1 ГПК - разноски по делото. О.К. е със съдебен адрес - адвокати Б.Ч. ***. „Г.Б.“
ЕАД е със седалище и адрес на управление ***, офис 2.
[2]
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД на О.К. срещу “Г.Б.“ ЕАД за заплащане на 255,00 евро неустойка по
чл. 5.7., връзка с чл. 5.1. от предварителния договор от 25.12.2014 г. между О.К.
и “Г.Б.“ ЕАД за продажба на недвижим имот.
[3]
ОСЪЖДА О.К. да заплати
на „Г.Б.“ ЕАД 21,10 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.
[4]
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
[5]
Ако някоя от страните обжалва
решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство за
внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата молба на ищеца
[6]
О.К. заявява в искова молба от 05.06.2018 г., че на
25.12.2014 г. с ответника „Г.Б.“ ЕАД (Г.) е сключил предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. По този договор ищецът е заплатил 34 800,00
евро. Ответникът е следвало да предаде на ищеца имота до 30.03.2017 г. Г. не е
направил това, а изпълнението след тази дата е било безполезно за ищеца. Затова
О.К. е развалил предварителния договор без да предоставя на Г. срок за
изпълнение на договора. Евентуално, ищецът заявява, че разваля договора с
исковата молба. Ето защо О.К. моли съда да осъди ответника да му заплати:
а)
34 800,00 евро, заплатени по разваления предварителен договор;
б)
255,00 евро неустойка по чл. 5.7., връзка с чл. 5.1. от договора (исковата
молба, л. 3-6; молбата, л. 131-138).
2. По писмения отговор на ответника
[7]
Ответникът Г. е оспорил предявените искове. Той е заявил,
че:
1.
О.К. не е имал право да развали договора, защото не е бил
изправна страна по него, тъй като:
-
е заплащал вноските със забава;
-
някои от вноските не са били заплатени на Г., а други са били
заплатени частично (без дължимия ДДС);
2.
изявлението на О.К. за разваляне на предварителния договор е било неясно,
защото в това изявление, ищецът не е посочил защо изпълнението е станало
безполезно за него;
3. Г.
е следвало да предаде на О.К. процесния апартамент,
след изграждането на сградата, а изграждането на сградата е трябвало да стане
до 42 месеца след издаването на разрешението за строеж. Тъй като издаването на
разрешението за строеж е станало през февруари 2017 г., срокът за изграждане на
сградата не е бил изтекъл към 30.03.2017 г.;
4. ако
се приеме, че Г. се е забавил с изпълнението на договора, това е било поради
административни пречки;
5.
неустойка не се дължи по развален договор. Затова той моли съда да отхвърли
исковете (писмения отговор, л. 110-115).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
1.
Обстоятелства,
които съдът установява
[8]
На 29.04.2013 г. Г. е бил регистриран по ЗДДС (данни от
НАП за регистрация по ЗДДС, л. 249 и заключението на вещото лице, л. 312). На
25.12.2014 г. О.К. и Г. са сключили предварителен договор. С него Г. се е
задължил да построи и предаде на О.К. жилищен обект. Той е щял да се намира в
блок Т1, етаж L16 и е следвало
да бъде построен в УПИ III от квартал 2 в район „Младост“, гр. София (т. 1.4.3.,
1.4.4. от предварителен договор, л. 12-28; приложение № 1 към него, л. 10).
[9]
Г. се е задължил да завърши всички строителни работи в
жилищния обект и да се снабди с акт обр. 16 до 42 месеца след издаване и
влизане в сила на разрешението за строеж за блока (т. 4.6.3 от предварителен договор, л. 19). Страните са уговорили
и точна дата за изпълнение на задължението за предаване – на 30.03.2017 г. ( т. 5.1 от предварителен договор, л.
20).
[10]
Г. и О.К. са уговорили и, че, ако Г. се забави с повече
от 90 дни с предаването на обекта по причини, различни от изрично договорени
такива, той ще дължи неустойка от едно евро на кв. метър за всеки месец, но за
не повече от шест месеца. Договорените причини, при чието наличие Г. не е
дължал неустойка за забавено изпълнение, са били: форс
мажор; непредвидени обстоятелства; неизпълнение от
страна на купувача; неплащане на цената в срок (т. 5.1 от предварителен
договор, л. 20). Страните също са се съгласили, че са удължавали срока за
предаване на жилищния обект събития с непредвиден характер, които не са
съществували към момента на подписване на договора и са влияели на строителния
процес (т. 7 от предварителния договор, л. 24-25).
[11]
О.К. се е задължил да заплати авансово на Г. 5 250,00
евро. Останалата част от цената от 63 850,00
евро той е следвало да заплати съгласно план за плащания (т. 3.1. от
предварителен договор, л. 15; схема за плащане, л. 8-9).
[12]
О.К. е имал намерение да развива търговска дейност в
страната, която да започне около края на 2017 г. - началото на 2018 г. Затова той
е искал да започне да ползва обекта скоро след датата, на която е следвало да
го получи (показанията на свидетеля Каракашев, л. 364-367).
[13]
О.К. е заплатил на Г. общо 34 800,00 евро за
построяването на жилищния обект (т.1.1. и т. 1.2. от заключението на вещото
лице, л. 311). Той е направил това чрез 31 вноски в размерите им съгласно
погасителния план (таблица към заключението на вещото лице, л. 389-390;
погасителния план, л. 8-9). От тях осем вноски са били със забава между един и четири
дни, една вноска със забава от осем дни и още четири вноски с по-дълга забава
(13, 30, 49 и 71 дни). Останалите плащания са били преди или на падежа (таблица
към заключението на вещото лице, л. 389-390).
[14]
От заплатените суми 34 050,00 евро са постъпили по
сметка, описана в т. 3.2.1. от предварителния договор (предварителен договор,
л. 15; заключението на вещото лице, л. 311). Останалите 750,00 евро са били заплатени
по друга сметка, различна от описаните в договора (т. 1.2. от заключението на
вещото лице, л. 313). Тази сметка е на дружество в Република Турция. То е
уведомило Г. за извършените плащания, който е издал фактура за тях, включително
и за дължимия ДДС (т. 3.3. и отговора на трета задача
от заключението на вещото лице, л. 312 и л. 314; фактурата, л. 89; показанията
на вещото лице, л. 361). Г. е включил в дневника си за продажби фактурата за 34 800,00
евро, а целият дължим ДДС е включил в задълженията си към бюджета (т.3.3. от
заключението на вещото лице, л. 313).
[15]
На 19.12.2014 г. Г. е подал заявление за издаване на виза
за проектиране на сградата Гранд Каньон (заявление, л. 355-356). На 16.01.2015
г. Главният архитект на Столична община (СО) е изпратил на Кмета на район
„Младост” издадена виза за проектиране на сградата Гранд Каньон (писмо, л. 323
и л. 418-420).
[16]
На 11.06.2015 г. между Г. и българската държава са
подписали меморандум за разбирателство. На Г. е бил издаден сертификат за
приоритетен инвестиционен проект за построяването на Гранд Каньон в гр. София
(меморандум и сертификат, л. 224-225).
[17]
На 28.03.2016 г. Г. е подал заявление за изменение на
плана за регулация и застрояване в квартали в район Младост. Те са засягали
строежа на сградата Гранд Каньон (заявление, л. 357-358 и заключението на
вещото лице, л. 473-476). На 12.07.2016 г. на специализиран състав на общински
експертен съвет по устройство на територията е разгледал заявление за
устройствена процедура в имота, в който е следвало да се изгради сградата Гранд
Каньон (т. 1 от протокола, л. 226 и л.324 и заключението на вещото лице, л. 473-476).
[18]
На 22.07.2016 г. Главният архитект на Столична община е
разрешил изработването на проект за изменение на план за регулация и
застрояване както и на работен устройствен план за един от имотите, в които е
следвало да се изгради сградата (заповед, л. 325-328 и отговор на втора задача
от заключението на вещото лице, л. 475). На 21.09.2016 г. Главният архитект на
Столична община е дал такова разрешение и за останалите имоти, които е следвало
да се изгради сградата (л. 227-228 и заключението на вещото лице, л. 473-476).
[19]
На 10.10.2016 г. Г. е поискал от Главния архитект на
Столична община да съгласува и одобри инвестиционни проекти за построяването на
сградата Гранд Каньон (заявление, л. 179). На 21.10.2016 г. е било насрочено заседание
на специализиран състав на общински експертен съвет по устройство на
територията, който да разгледа това заявление (заповед, л. 229). То е било в
дневния ред за 28.10.2016 г., когато експертният съвет е отправил 17 забележки
за корекции (протокол, л. 180-183 и л. 230-232). Забележките са били изпратени
на Г.. На 19.12.2016 г. Г. е внесъл допълнителни документи – коригиран чертеж
по част архитектура и изследване на транспортни връзки (писмо и заявление, л.
186-187 и л. 233-234).
[20]
На 23.12.2016 г. Главният архитект на Столична община е
предоставил на Главния архитект на район Младост правомощието да одобри или не
инвестиционния проект за строежа Гранд Каньон (заповед, л. 120-121 и л. 235). На
27.12.2016 г. преписката за издаване на разрешение за строеж е постъпила в
район Младост (писмо, л. 188). На 10.01.2017 г. Кметът на район „Младост“ е
поискал информация от Столичния общински съвет (СОС), дали Главният архитект на
района има правомощия да издава разрешения за строеж за строежи втора категория
(писмо, л. 345-346). Столичният общински съвет е отговорил, че такова решение
от него не се изисква (писмо, л. 347).
[21]
На 13.01.2017 г. по искане на Г. е бил одобрен проект за
изменение на план за регулация на местността „Младост 3” (заповед, л. 117-119).
На 16.01.2017 г. до Г. е било изпратено писмо, че преписката не е била окомплектована
– липсвали са чертежи и обяснителна записка към част „Архитектура”;
комплексният доклад не е бил коригиран и не е съдържал всички необходими
документи (писмо, л. 188). На 19.01.2017 г. Г. е получил забележките (обратна
разписка, л. 188-гръб). На 20.01.2017 г. Г. е депозирал заявление, с което е
внесъл проектната документация по части Архитектура, Конструкция, Електро, ВиК,
ОВК, ПБЗ, Геодезия, Паркоустройство и благоустройство (заявление, л. 189). На
23.01.2017 г. Г. е внесъл още документи за отстраняване на забележките по
документацията (л. 190).
[22]
На 02.02.2017 г. проектът за сградата е бил разгледан от
районен експертен съвет по устройство на територията. Той е отправил 10
забележки към документацията (протокол, л. 191-198). На 06.02.2017 г. е било изпратено
писмо до Г., с което са го уведомили за забележките (писмо, л 199-200). На
08.02.2017 г. проектите са били изпратени на Главния архитект на СО (л.
348-349).
[23]
На 23.02.2017 г. Главният архитект на СО отново е
предоставил правомощия на районния архитект да одобри или не проектите за
сградата Гранд Каньон (писмо, л. 350). На същата дата Г. е поискал от районната
администрация да одобри проектите за сградата Гранд Каньон и да издаде
разрешение за построяването ѝ (заявление, л. 201 и л. 239).
[24]
На 24.02.2017 г. е било издадено разрешение за строеж на сградата
Гранд Каньон (разрешение, л. 122-126). То е влязло в сила на 13.03.2017 г.
(отговор на втора задача от заключението на вещото лице, л. 475). На 11.04.2017
г. е била открита строителната площадка за строежа (раздел III от заключението
на вещото лице, л. 487-гръб).
[25]
През май 2017 г. О.К. и Г. са обсъждали етапа на
строителство на жилищния обект и евентуални срокове за изпълнение
(кореспонденцията, л. 142-149). На 22.02.2018 г. Г. е получил нотариална покана
от О.К. (нотариална покана, л. 96-98). С нея той е заявил, че разваля договора
с Г., защото предаването е следвало да стане непременно в уговореното време, а,
понеже това не се е случило, изпълнението вече е било безполезно за него. С
поканата О.К. е поканил Г. да му върне 34 800,00 евро, заплатени от него
за жилищния обект, както и неустойка от 255,00 евро. Не се спори, че Г. не го е
направил.
[26]
О.К. е търсил друг жилищен обект, защото не е получил
този от Г., но не е намерил такъв. След това той вече не е имал намерение да развива
търговска дейност в България (показанията на свидетеля Каракашев, л. 364-367).
[27]
Към края на 2020 г. строителството на сградата не е било завършило.
Изпълнени са били изкоп, укрепване на изкопа, частично положен бетон и
фундаменти (раздел III от заключението на вещото лице, л. 474-гръб и л. 475 и отговора на 3-та
задача, л. 475-гръб; показанията на вещото лице л. 482).
[28]
О.К. е заплатил: 2 743,00 лева
държавна такса (л. 2); 2 848,46 лева на адвокат (л. 99-101); 40,00 лева такси
за съдебни удостоверения и за преписи (л. 157, 216, 375-377, 380, 456); 1 250,00
лева за вещи лица (л. 210, 371, 452, 485);
41,72 лева такси и комисионни (л. 2, 210, 371, 452, 485). Общо разноските му са за (2 743,00+2 848,46+40,00+1 250,00+41,72).
[29]
Г. е заплатил: 300,00 лева за вещи лица (л. 374, 455); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л.
243); 2 590,00 лева на адвокат (л. 491-495). Общо разноските му са за 2 900,00
лева (300,00+10,00+ 2 590,00).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[30]
О.К. е предявил иск
по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и иск по
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
1.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
[31] Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. Следователно
предпоставките за уважаване на иска са: 1. ответникът да е получил от ищеца
пари; 2. те да са били получени на определено правно основание
(правоотношение); 3. това правно основание да е отпаднало; 4. ответникът да не
е върнал на ищеца получените пари.
[32] Съдът установи, че О.К. е заплатил на
Г. 34 050,00 евро по сметката, която страните са посочили в т. 3.2.1. от
предварителния договор. Освен тях О.К. е заплатил още 750,00 евро по друга
сметка. За всички 34 800,00 евро Г. е издал на ищеца фактура. Освен това Г.
е включил тази фактура за цялата ѝ стойност в дневника си за продажби, а
целият дължим ДДС е включил в задълженията си към бюджета. По този начин Г. е
признал, че е получил всички 34 800,00 евро от О.К.. Затова е налице първата
предпоставка за уважаване на иска.
[33] Съдът установи, че платеното е било в
изпълнение на предварителен договор, който страните са сключили. Налице е и втората
предпоставка за уважаване на иска.
[34] Основният спор е, дали е налице третата
предпоставка за уважаване на иска - отпаднало ли е основанието, по което О.К. е
дал на Г. парите. О.К. е заявил, че е развалил договора, защото за него изпълнението
е било безполезно след датата, на Г. го е дължал. Евентуално Г. е възразил, че
разваля предварителния договор с исковата молба.
[35] Кредиторът може да заяви на длъжника,
че разваля договора без да му даде срок за изпълнение, ако поради забава на
длъжника, то е станало безполезно (чл. 87, ал. 2 от ЗЗД). Следователно за да е
развалил О.К. предварителния договор, е необходимо: 1. между него и Г. да е бил
налице валиден договор; 2. Г. да не е изпълнил свое задължение по договора; 3. О.К.
да е бил изправен; 4. изпълнението от Г. да е станало безполезно за О.К..
[36] Съдът установи, че О.К. и Г. са сключили
валиден предварителен договор. Съдът установи и, че Г. не е предал на
уговорената дата на О.К. жилищния обект, предмет на предварителния договор.
[37] Спори се, дали Г. е имал задължение
да предаде обекта на точно определена дата, както и дали забавата му е по
негова вина или поради административни пречки. Съдът установи, че предварителният
договор е бил сключен през декември 2014 г. В него е бил уговорен срок за
завършване на строителството до 42 месеца от издаване на разрешение за строеж. Същевременно
е била посочена и точна дата на предаване на жилищния обект – 30.03.2017 г. Тази
уговорка е ясна и не се нуждае от тълкуване. Това, че е уговорен срок от 42
месеца за завършване на строителството и снабдяване с акт обр. 16 не
противоречи на фиксираната дата на предаване на обекта, защото в този срок се
включва и допълнителното задължение за снабдяване с акт. обр.
16, а предаването може да се осъществи и преди това.
[38] Към момента на подписване на договора
разрешение за строеж не е било издадено. Ако към момента на сключване на
предварителния договор, Г. е имал разрешение за строеж на сградата, то срокът
за строителството би бил до средата на 2017 г.
[39] Същевременно съдът не установява в периода от
началото на 2015 г. до март 2016 г. Г. да е предприел някакви действия, които
да водят до започване на строителството. Г. е подал заявление за издаване на
разрешение за строеж за пръв път на 10.10.2016 г. Към представените документи
обаче, е имало забележки от администрацията и след окомплектоването им на
24.02.2017 г. на Г. е било издадено разрешение за строеж. Цялата процедура по
одобряване на документацията и издаването на разрешение за строеж е отнела
няколко месеца, през които се е налагало и неколкократно отстраняване на
недостатъци в документите, представени от Г.. Затова съдът приема, че за
издаването на разрешение за строеж на сградата не е имало административни
пречки.
[40] На следващо място съдът установи, че О.К.
е заплатил вноските, които е дължал, съгласно погасителния план, до датата, на
която е изпратил нотариалната покана за разваляне на договора. Част от вноските
той е заплатил със закъснение, но е платил.
[41] При неизправност на двете страни по
договор за изпълнение на изискуеми задължения, ако задълженията не са
обусловени и липсва готовност за изпълнението им и в хода на делото, всяка от
страните може едностранно да развали договора (решения на ВКС: 383-2016-IV Г. О. по гр. д. 2 225/2015 г;
151-2014-I Т. О. по т. д. 1 970/2013). В случая О.К. е изпълнил част от
задължението си със забава, но е изпълнил, а Г. не е изпълнил своето задължение,
въпреки че падежът му е бил настъпил. Г. няма готовност да изпълни и в хода на
делото, защото е на много ранен етап строителството на обекта, в който се
намира процесният имот. Ето защо О.К. може да развали договора.
[42] Когато се твърди разваляне на
договора на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД поради безполезност на изпълнението,
настъпила от забава на длъжника, безполезността трябва да е в резултат на
виновна забава на длъжника. В такъв случай в тежест на кредитора е да установи
по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в
резултат на забавата на длъжника. Продължителността на забавата сама по себе си
не е достатъчно основание, за да се приеме, че изпълнението е станало
безполезно за кредитора. Отпадането на интереса му в резултат на забавата
следва да бъде обосновано и доказано (решения на ВКС: 51-2015-II Т. О. по т. д. 279/2014 г.; 51-2010-II Т. О. по т. д. 32/2009 г.; 203-2012-II Т. О. по т.д. 116/2011 г.; 100-2012-II Т. О. по т. д. 307/2011 г.; 29-2011-I Т. О. по т. д. 396/2010 г.).
[43] Съдът установи, че поради забавеното
изпълнение на Г. О.К. е търсил друго жилище. Той обаче, се е отказал от това да
развива дейност в страната и необходимостта от такова жилище за него е
отпаднала. Затова изпълнението от Г. е станало безполезно за О.К..
[44] Съдът не установи обаче, че именно
поради забавата на Г. е отпаднала необходимостта от жилищен обект в страната,
който О.К. да ползва за развиване на търговска дейност. Затова не е налице
последната предпоставка за разваляне на договора поради безполезност от
изпълнението.
[45] С исковата молба може да бъде
развален всеки двустранен договор, независимо от това, дали в нея е посочен
подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е
недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не
изпълни в хода на производството по делото до изтичането на срока, обективно
подходящ с оглед на обстоятелствата срок (решения на ВКС: 4-2017-IV Г. О. по т. д. 50 183/2016 г.; 37-2011-IV Г. О. по гр. д. № 920/2009 г.
[46] Исковата молба, с която се
претендират по делото последици от разваляне на договор, съдържа имплицитно предупреждение и волеизявление
за разваляне на договора (решение на ВКС 706-2010-III Г. О. по гр. д. № 1769/2009 г.).
Затова при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 от ЗЗД е възможно
договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника
(решение на ВКС 178-2010-II Т. О. по т. д. 60/2010 г.).
[47] Когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален (чл. 87, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките по за развалянето
на договор по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД са: 1. ищецът и ответникът да са страни по валиден
договор; 2. ответникът да не е изпълнил задължението си поради причина, за
която той отговаря; 3. ищецът да даде на ответника подходящ срок за изпълнение
с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
[48] Съдът установи наличието на първите
две предпоставки. С исковата молба О.К. претендира последиците от развалянето,
а с молбата си от 30.11.2018 г. (л. 136) заявява, че осъществява развалянето на
договора с петитума на исковата си молба. На 03.09.2018 г. Г. е получил препис
от исковата молба на ищеца. В хода на делото Г. не е предложил срок за
изпълнение на задължението си за предаване на жилищния обект, а и не би могъл,
защото той не е завършен. Затова договорът е развален и Г. следва да върне на О.К.
34 800,00 евро, които е получил от него.
[49] Налице са предпоставките за
уважаването на иска. Затова съдът осъжда Г. да заплати на О.К. 34 800,00
евро.
2.
По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
[50] Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди. Следователно предпоставките за уважаването на
иска са: 1. неизпълнение на задължение на ответника; 2. валидна клауза, с която
се уговаря обезщетение за ищеца в случай на неизпълнение на задължение на
ответника; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.
[51] Не се дължи неустойка за забава по
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително
или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. В
такава хипотеза се дължи единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне, ако такава е била уговорена (Тълкувателно
решение № 7 от 13.11.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГTК на ВКС).
[52] О.К. е развалил договора с Г.. Затова
не му се дължи неустойка за забавено изпълнение на задължението на Г. за
предаване на жилищния обект. Затова искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
3. По разноските
[53]
О.К. търси разноски. Той е направил такива за
6 923,18 лева.
[54]
Съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска.
Съдът уважава исковете на О.К. за
34 800,00 евро при предявен размер от 35 055,00 евро. Затова съдът
осъжда Г. да заплати на О.К. 6 872,82 лева (6 923,18Х34 800,00/35 055,00).
[55]
Г. също търси разноски. Той е направил такива за 2 900,00 лева.
[56] Съгласно чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска. Съдът отхвърля исковете на О.К. за 255,00 евро при предявен размер от
34 800,00 евро. Затова съдът осъжда О.К. да заплати на Г. 21,10 лева
разноски по делото (2 900,00Х(35 055,00-34 800,00/35 055,00).
Съдия: