№ 533
гр. В. , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503716 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-Про Продажби“
АД срещу Решение № 260893 от 27.10.2020г. по гр.д. № 6246/2020г. по описа на ВРС, с което е
отхвърлен предявеният от въззивното дружество иск с правно основание чл. 415 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата А.П. И. с ЕГН **** дължи
на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, сумата от 4718,8 9лв, представляваща главница
за консумирана и незаплатена електроенергия за периода 19.10.2017г.-18.10.2018г., за която сума е
издадена фактура от 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК -20.01.2020г. до окончателното изплащане и 129,77лв., представляваща мораторна
лихва за периода 10.10.2019г.-17.01.2020г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в
обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на
основание договорното правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в
СТИ. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. В. е за реално доставена и потребена
електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане
на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на
електромера. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е
техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията
на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване дължимост на исковата сума е основателен и
следва да се уважи. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноски.
В отговор на жалбата А. И. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
1
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение,
съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и
правна страна следното:
В исковата молба ищецът излага, че страните са съгонтрагенти по договор за пренос на
ел.енергия, по който ищецът е изправна страна. Отношенията се регулират от ОУ на ДПЕЕ на
„Енерго про продажби“АД, приети на основание чл.98а ЗЕ. Твърди, че ответникът не е заплащал
цената на потребената електроенергия по фактура № *********/30.09.2019г. за периода
10.10.2019г. – 17.01.2020г. за обект с аб. № *********, находящ се в гр.В., жк „Чайка“, бл.1, вх.Б,
ет.6, ап.2 Фактурираното количество електроенергия е служебно начислено, в резултат на
техническа проверка от 18.10.2018г., при която е установено неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа.
Ответницата е депозирала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който
оспорва допустимостта и основателността на иска. Твърди, че за ищеца не съществува правно
основание към датата на извършване на проверката, за служебно начисляване на електроенергия.
Не се спори между страните, че ответницата е потребител на електрическа енергия за
посочения обект, като заплащането на доставената енергия се дължи на ищеца.
От представения по делото заверен препис от констативен протокол от 18.10.2018 г.,
съставен и подписан от извършилите проверката служители и един свидетел, се установява
наличие на преминала електроенергия, отчетена в регистър 1.8.1 – 003445 квт.ч.; регистър 1.8.2 –
006748 квтч. И регистър 1.8.3.- 024896 квтч, поради което е извършена подмяна на електромера и
монтиране на нов.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, за което е съставен КП № 2186 от
20.09.2019г., в който е документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на
електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия по тарифа 3 , която не е
визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания.
Със становище за начисление на електроенергия от 25.09.2019г. е одобрено начисляването
на допълнително количество електроенергия в размер на 24896 кВтч, за периода 19.10.2017г.-
18.10.2018г. Отбелязано е, че корекцията е извършена след софтуерно прочитане паметта на
електромера.
Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество електроенергия за посочения период и в посоченото количество, за остойностяване на
която е издадена фактура от 30.09.2019г. за сумата от 4718,89 лева. По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество електроенергия
е с посочено основание „служебно“.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза,
включително с обясненията, дадени от него, при изслушването му в съдебно заседание, се
установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност.. Показанието на регистър 1.8.3 не е
визуализирано на дисплея, процесната корекция е извършена след прочитане на регистър 1.8.3.
Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3. се дължи на неправомерно софтуерно
вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната
схема. Не може да се установи точния период, в който се е натрупала електроенергията в
невидимия регистър.
Предявен е иск с правно основание член 415, алинея 1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД. Същите са предявени в преклузивния скрок по чл.414 ГПК. За установяване дължимостта
на процесната сума в тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение и неговия размер, наличие на валидна облигационна връзка между
страните, както и, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на
предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като
количество електроенергия е реално доставено на ответника.
2
В исковата молба дружеството сочи, че сумата е дължима въз основа на отчет и
потребление, който факт обаче е останал недоказан. Отделно от това се сочи, че количеството
електроенергия представлява корекция по сметка, извършена по реда на член 50 от ПИКЕЕ.
Количеството електроенергия е остойностено след прочитане на невизуализиран регистър на
електромера, като това количество електроенергия е отчетено и от сумарния регистър.
Съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите
Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с
решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ,
обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
но само, ако е изпълнил задължението си по член 98а, алинея 2, точка 6 и по член 83, алинея 1,
точка 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
С решение № 1500 от 06.02.2017г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. от петчленен
състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на член 48 – член 51, като решението е
обнародвано в „Държавен вестник“ бр.15/14.02.2017г. С решение № 2315/21.02.2018г. на ВАС по
адм. Д.№3879/2017г., обнародвано в ДВ бр.97 от 23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г. са отменени и
останалите правила по чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ. Съгласно член 195, алинея 1 от АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение, тоест няма обратно действие. Според член 195, алинея 2 от АПК правните последици от
акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на
съдебното решение. Към датата на извършване на проверката КЕВР не е уредила правните
последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на
решението на ВАС относно извършената на 18.10.2018г. проверка на средството за търговско
измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на член 98а, алинея 2, точка 6 от ЗЕ като необходимо съдържание на
ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки съгласно чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника.
Като извод се налага, че едностранната корекцията на оператора е допустима при
наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява наличието на нито
една от трите предпоставки.
За пълнота на изложението следва да се добави, че предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при
които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да
се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в
разпоредбите на чл.48 от ПИКЕЕ /отм./, а те са: липса на СТИ, установено въз основа на
метрологична проверка неточно измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирани при извършена по реда на чл.47 от ПИКЕЕ /отменен към датата на
проверката/. В настоящия случай по отношение на служебно начисленото количество
електроенергия за посочения период не е налице нито една от изброените хипотези. Не е налице и
хипотезата на чл. 49 от ПИКЕЕ, доколкото не е установена повреда или неточна работа на
тарифния превключвател на електромера, както и хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ – несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
3
данни за нея, водеща до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електроенергия. В този случай корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество
електроенергия и преминалите количества за времето от допускане на грешката до установяването
й, но за период не по-дълъг от 1 година. Следва да са налице разлика в данните от паметта на
електромера и и данните в отчетните регистри на доставчика, което по делото не е установено.
Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за електроенергия за изминал
период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото
това е допустимо само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищцовото дружество не е провело успешно пълно и
главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички
изисквания едностранна корекция на сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Въз основа на отправеното от въззиваемата страна искане, въззивникът следва да бъде
осъден да й заплати и направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 300
лева, заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260893 от 27.10.2020г., постановено по гр.д. № 6246/2020г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град В. – бул. Владислав Варненчик № 258, В. тауърс - Г да заплати на А.П. И., ЕГН
**********, от град В., сумата от 300 лева, представляваща сторени в производството пред
въззивната инстанция разноски, на основание чл. 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4